РЕШЕНИЕ
№ 2433
гр. Пловдив, 22.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети октомври,
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив
ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Методиева адм. дело № 2826 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Н.Т.Ф. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв. Н.,***, със седалище: ул „Стефан Стамболов“ № 1, Булстат *********. С исковата
молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
имуществени вреди, претърпени в резултат на нищожна Принудителна
административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, наложена спрямо ищеца на 18.06.2019
г. от служители при ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив,
представляващи заплатена сума от 30 лева за освобождаване на блокиран със скоба
автомобил. Посочената сума се претендира, ведно със законна лихва върху същата
от датата на влизане в сила на решението по административно дело № 1803/2019г.
на Административен съд Пловдив до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените в хода на настоящото производство разноски по представен списък на
разноските – 10 лева държавна такса за образуване на делото и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
Ищецът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, като изпраща
пълномощника си адв. Н., който заявява, че поддържа
исковата претенция и искането да присъждане на разноски.
От ответника по иска - Община Пловдив е депозиран писмен отговор по
исковата молба, с който се моли исковата молба да се остави без уважение, като
неоснователна и необоснована, като се твърди липса на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП
Пловдив изразява становище за основателност на исковата молба и счита, че тя
следва да бъде уважена.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от
незаконосъобразен /нищожен/ акт на общински орган при изпълнение на административна
дейност. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да
е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая
исковата претенция е основана на налично решение на Административен съд
Пловдив, с което по жалба на ищеца е обявена нищожност на посочената
принудителна административна мярка /ПАМ/.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
дейността по налагане на въпросната ПАМ е била осъществена от служители на ОП
„Паркиране и репатриране“, което, съгласно приложената по адм.
дело № 1803/2019 г. Заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на и.д. Кмет на община
Пловдив е определено за звено на община Пловдив /служба за контрол/, съгласно
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, което да използва техническо средство за
принудително задържане на пътно превозно средство. Следователно и община
Пловдив е юридическото лице, от чийто състав е административният орган, издал
незаконосъобразния /нищожен/ акт /в този смисъл е Решение № 8911/2016 г. по адм.дело № 10424/2015 г. на ВАС.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищеца Н.Ф. действително е била наложена ПАМ на 18.06.2019 г.
по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно принудително задържане чрез блокиране
със скоба на автомобил на ищеца, като след заплащане от ищеца Ф. на сума от 30
лева, за което му бил издаден фискален бон от същата дата, автомобилът бил
освободен чрез премахване на техническото средство - скоба. Ищецът обжалвал
наложената му ПАМ пред Административен съд Пловдив, като по жалбата му било
образувано адм. дело № 1803/2019 г. по описа на ІII състав на съда. С решение № 1595/19.07.2019 г., постановено по посоченото
дело, ПАМ от 18.06.2019 г. била обявена за нищожна. Решението на съда влязло в
сила на 19.07.2019 г.
За да възникне
правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице
няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по
повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна /обявяване за нищожен/ на
издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност,
каквато е административно-наказателната дейност, акт – принудителна
административна мярка. Установено, според съда е и че в резултат на наложената
принудителна административна мярка ищецът е претърпял имуществени вреди. Същите
се изразяват в заплатената от страна на ищеца Ф. цена на услуга, предоставяна
от общински предприятия в община Пловдив, определена в Приложение № 8.1 към
Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, съответно от
ОП „Паркиране и репатриране“, наименована „Монтаж и
демонтаж на техническо средство (скоба) за блокиране на колелата на МПС, което
е в нарушение на режима на паркиране“. В посоченото приложение таксата за
описаната услуга е определена на 30 лева, като именно това е размерът на
сумата, по отношение на която е налице представен от ищеца фискален бон от 18.06.2019
г., издаден от ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив с посочване в съдържанието
на фискалния бон „ПАМ Блокир.Колело“. Поради това и
съдът намира, че са доказани претендираните
имуществени вреди от ищеца, доколкото същият е направил действителен разход от
30 лева, именно поради наличието на административен акт, наложената
принудителна административна мярка. Заплатената от ищеца такса в размер на 30
лв., действително е такава за освобождаване на автомобила му, който е бил
принудително задържан, защото съгласно чл.29, ал.1 -3 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, на основание на която е наложена ПАМ, за принудителното задържане със
„скоба” водачът на ППС заплаща разхода по прилагането на техническото средство
плюс цената на престоя в зоната. Размерът на разхода по прилагане на
техническото средство се утвърждава с Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив, като разходите и цената за паркиране се заплащат на мястото на
блокиране на ППС, при неговото отблокиране и се
събират от служители на звеното на общината, определено със заповедта на кмета
по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, сиреч служителите на ОП „Паркиране и
репатриране“. Както се посочи по-горе в Приложение 8.1 на Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пловдив за услугата „Монтаж и демонтаж на техническо средство
(скоба) за блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на
паркиране“, е определена такава такса в размер на 30,00 лева с ДДС и тя е
събрана именно от служителите на определеното от кмета на общината звено, за
което е издаден и фискален бон.
Налице е и пряка причинна връзка между приложената ПАМ, обявена за нищожна
с решението на Административния съд и направеният имуществен разход от ищеца за
заплащане на въпросната такса от 30 лева, доколкото, ако нищожната принудителна
административна мярка не бе наложена от административния орган, за ищеца не би
възникнало изобщо задължението за заплащане на въпросната такса.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата, респективно общината, като в тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, пр. посл.
от ЗОДОВ.
При това положение и исковата претенция срещу Община Пловдив за претърпени
от ищеца имуществени вреди в размер на 30 лв. се явява основателна и доказана, като твърденията в
обратна насока, съдържащи се в отговора на исковата молба са необосновани и бланкетни.
Не
се установява освен това от доказателствата по делото нито една от хипотезите
на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска или намаляване
размера на присъденото обезщетение. Следва в тази насока да се има предвид, че
дори и да е установено извършване на административно нарушение от страна на
ищеца, във връзка с което е била издадена обявената впоследствие за нищожна
ПАМ, това не прави неоснователна претенцията за обезщетение на вреди при
отмяна, респективно обявяване за нищожна на ПАМ. Основание за намаляване
размера на обезщетението по вина на ищеца също не е налице, защото липсва
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат, която иначе подлежи на изследване при всеки конкретен случай,
съгласно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, доколкото заплащането на сумата от 30
лева е било предопределено от издадената нищожна ПАМ, сиреч от
незаконосъобразна дейност на административен орган, а не е следствие от
поведението на ищеца. Това дали същият е извършил или не административно
нарушение в тази насока като предходно поведение на ищеца подлежи на преценка в
производството по оспорване на ПАМ и не е в пряка причинно-следствена връзка с
направения от него разход, който, както се посочи, е сторен поради издадената
нищожна ПАМ.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане за присъждане на законна
лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението по
т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията,
началният момент на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове, а при
нищожните – моментът на издаването им. В случая, както се каза, с решението на Административен
съд Пловдив по дело № 1803/2019 г. принудителната административна мярка по
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, приложена спрямо ищеца на 18.06.2019 г., е обявена
за нищожна. Поради това и посочената дата на фактическото налагане на
принудителната административна мярка с оглед на нейния специфичен характер –
принудително блокиране на ППС с техническо средство, удостоверено с констативен
протокол от същата дата, следва да се определи като дата на издаване на
нищожният административен акт и затова от тази дата, съгласно посоченото в
задължителното за съда и цитирано ТР, принципно се дължи законна лихва върху
сумата на обезщетението за вреди. Ищецът претендира законна лихва от по-късна
от посочената дата, а именно датата на влизане в сила на решението по
административно дело 1803/2019 г. на Административен съд Пловдив, която е
19.07.2019 г., поради което и така направената му акцесорна
претенция, която принципно следва съдбата на основната, следва да се уважи
така, както е направена, като сумата на обезщетението от 30 лева се присъди,
ведно със законната лихва върху нея от 19.07.2019г. до окончателното й
изплащане.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат и следва да
бъде присъден и размерът на внесената държавна такса за образуване на делото,
която е 10 лева, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска.
По възражението
на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
за представителство пред настоящия съд, съгласно договора за правна защита и
съдействие, който е представен по делото и удостоверява осъщественото плащане
на сумата от 400 лева, следва да се посочи, че възнаграждението действително е
прекомерно и са налице основания за намаляването му по смисъла на чл.78, ал.5
от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК. Съгласно чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е: при интерес до 1000 лв. – 300
лв. В конкретния случай, оказаната от адвокат Н. по настоящото дело правна
помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба и писмено
становище, както в представителство в съдебно заседание пред съда в първото и единствено
заседание, продължило седем минути, в което делото е обявено за решаване. Делото
не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това и в процесния случай уговореният и видно от договора за правна
защита и съдействие, приложен по настоящото дело, заплатен действително от
ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева, който надвишава със
сто лева минимално предвидения по Наредбата, е несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, предвиждаща размерът на възнаграждението да е
обоснован
и справедлив и да не е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за
съответния вид работа. Поради това и съдът счита, че при така направеното
своевременно още с отговора по исковата молба възражение, следва размерът на претендираното възнаграждение да бъде определен като
прекомерен и намален по искането на ответника до справедлив и съответстващ на
посочените критерии размер, а именно такъв от 300 лева.
Що се касае до
искането на ответника за присъждане юрисконсултско
възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, дори и да бе налице
отхвърляне на иска. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана
напр. в Определение № 7827/2017 г. по адм. д. №
5056/2016 г., Определение № 4484/2018 г. по адм. д. №
1848/18 г., Определение № 7677/18 г. по адм. д.
7096/2018 г., Определение № 7827/2017 г. по адм.д. №
5056/2016 г. и др., в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед така
изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, гр. Пловдив пл.“Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Н.Т.Ф., с
ЕГН ********** ***, сумата в размер на
30.00 лв. /тридесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на нищожна принудителна административна мярка от 18.06.2019 г., наложена от
служители на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив
по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, гр. Пловдив пл.“Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Н.Т.Ф., с ЕГН **********
***, сумата в размер на 310,00 лв. / триста и десет лева/, представляваща
заплатените от ищеца в настоящото производство държавна такса и адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: