Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14987
по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.196–211 ГПК отм. вр. пар.2 ал.1 ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Й.К.С. срещу решение
от 28.03.2018 г. по гр.д. №11442/2007 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу Общинска служба „З.“ – О.К., иск с правно
основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на
собствеността на наследниците на К.С. З., починал през 1984 г., върху следните
земеделски земи, находящи се в землището на гр. София, кв. „Филиповци“: 1. НИВА
с площ от 2,5 дка в м. „Тело“, при граници и съседи: Е.М., Ив. П.Б.и С.Д.; 2.
НИВА с площ от 2,0 дка в м. „Круши“, при граници и съседи: братя М., С.З., П.В.и
шосе; 3. НИВА с площ от 5,5 дка в м. „Шеовица“, при граници и съседи: С.З., Л. М.,
река и Иванянски ниви; 4. НИВА с площ от 0,7 дка в м. „При гробището“, при
граници и съседи: река, С.Д., Й.; 5. НИВА с площ от 1,4 дка в м. „Берилица“,
при граници и съседи: наследници на С.Д., река, Б. Я.; 6. НИВА с площ от 4,0
дка в м. „Совато“, при граници и съседи: С.З., Н. И. П., гр. п. линия; 7. НИВА
с площ от 5,0 дка в м. „Балабаница“, при граници и съседи: С.З., братя Й.,
Иванянски ниви; 8. НИВА с площ от 2,2 дка в м. „Кр. нива“, при граници и
съседи: път, братя Петрови, наследници на В.Д. Т..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че СРС е постановил
неправилно решение, като е нарушил разпоредбите на чл.107 ал.2 ГПК отм., което
е довело до лишаване на ищеца от правото му на защита. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна Общинска
служба „З.“ – О.К. в срока за отговор по чл.201 ал.1 ГПК отм. не
взема становище по жалбата.
Контролиращата страна Столична
община в срока за отговор по чл.201 ал.1 ГПК отм. не
взема становище по жалбата. В о.с.з. оспорва същата и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
По делото не се спори, а и се установява от представеното
удостоверение за наследници №1063/03.11.2006 г., издадено от СО, район „Люлин“,
че ищецът Й.К.С. е син, т.е. законен наследник на починалия на 07.01.1984 г. К.С.
З..
По делото е представена декларация, с която С.З.В.е отстъпил
на сина си К.С. З. следните свои собствени имоти в с. Филиповци, а именно: 1.
НИВА с площ от 2,5 дка в м. „Тело“, при граници и съседи: Е.М., Ив. П.Б.и С.Д.;
2. НИВА с площ от 2,0 дка в м. „Круши“, при граници и съседи: братя М., С.З., П.В.и
шосе; 3. НИВА с площ от 5,5 дка в м. „Шеовица“, при граници и съседи: С.З., Л. М.,
река и Иванянски ниви; 4. НИВА с площ от 0,7 дка в м. „При гробището“, при
граници и съседи: река, С.Д., Й.; 5. НИВА с площ от 1,4 дка в м. „Берилица“,
при граници и съседи: наследници на С.Д., река, Б. Я.; 6. НИВА с площ от 4,0
дка в м. „Совато“, при граници и съседи: С.З., Н. И. П., гр. п. линия; 7. НИВА
с площ от 5,0 дка в м. „Балабаница“, при граници и съседи: С.З., братя Й.,
Иванянски ниви; 8. НИВА с площ от 2,2 дка в м. „Кр. нива“, при граници и
съседи: път, братя Петрови, наследници на В.Д. Т.. В същата декларация С.З.В.е
декларирал, че е съгласен описаните по-горе имоти да бъдат включени като
идеална собственост в ТКЗС на негово име.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Когато правоимащите лица са пропуснали да заявят
за възстановяване земеделски имот в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ,
за тях възниква правото да предявят реституционните си претенции по исков ред -
с иск по чл.11
ал.2 ЗСПЗЗ. Пропускането на възможността да бъде заявен имота за
възстановяване по административен ред е условие за допустимост на иска с правно
основание чл.11
ал.2 ЗСПЗЗ. Лицата могат да установят с иска срещу съответната
общинска служба по З. само с писмени доказателства правото да възстановят
собствеността си върху земеделските земи. Както е разяснено в ТР №2/1996 г. на ОСГК на ВС,
предмет на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ
е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, когато
правоимащите лица са пропуснали да заявят земите в сроковете по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ
по административен ред. Със съдебното решение се признава или отрича правото на
възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската служба
по З. и гори. В производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ
съдът не действа като административен орган, възстановяващ собствеността, а
само извършва преценка дали ищецът респективно неговият наследодател е бил
собственик на земи по чл.10 ЗСПЗЗ
към момента на обобществяването на земята, респ. отнемане на собствеността.
Дали земята ще бъде възстановена реално /в стари възстановими или нови граници,
определени с плана за земеразделяне/ или бившият собственик ще получи
предвиденото ЗСПЗЗ
обезщетение са въпроси от компетентността на органа на поземлената собственост
- Общинската служба по З. и гори.
Уважаването на иска с правно основание чл.11
ал.2 ЗСПЗЗ предпоставя ищецът да докаже, при условията на пълно
доказване, че неговия наследодател е бил собственик на претендирания имот към
релевантния момент – образуването на ТКЗС. В тази връзка е създадена облекчена
процедура за доказване на това обстоятелство, като в производството пред съда,
съобразно разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ,
доказването е допустимо да става чрез писмени доказателства - нотариални
актове, делбени протоколи, молби - декларации за членство в ТКЗС, емлячни и
данъчни регистри и други писмени доказателства. Писмени декларации или
свидетелски показания, не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост
към миналия момент.
Трайна е практиката на ВКС, че изброяването на
документите в чл.12
ал.2 ЗСПЗЗ, макар да не е изчерпателно, насочва към изискването за
представяне на писмени доказателства, които макар и по косвен път да индицират
правото на собственост /решение
№265/25.10.2012 г. на І ГО по гр.д. №225/2011 г., решение №114/13.07.2012 г. на
ІІ ГО по гр.д. №986/2011 г. и др./.
Както е приел и СРС, ищецът, в качеството му на
наследник по закон на К.З. С., е от кръга на правоимащите лица, посочени в чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ.
Въззивната инстанция обаче споделя изводите на
СРС, че искът за признаване право на възстановяване върху процесните недвижими
имоти е неоснователен и недоказан поради липса на писмени доказателства,
установяващи правото на собственост върху тези имоти към релевантния за спора
момент – образуването на ТКЗС. За тези имоти не са представени годни писмени
доказателства, от които да се направи извод, че са били собственост на
наследодателя на ищеца преди 1957 г. Представената и описана по-горе декларация
не съдържа индиции, че К.З. С. е бил собственик на процесните недвижими имоти,
тъй като се касае за предоставено право на ползване върху имотите, като
предоставилият ги собственик С.З.В.изрично
е декларирал, че е съгласен имотите да бъдат включени в ТКЗС на негово име.
Следователно, в настоящото производство
жалбоподателят-ищец не е представил относими и допустими от закона
доказателства по смисъла на чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ, че наследодателят му е бил
собственик на процесните недвижими имоти.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на СРС. Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.2 ГПК отм., съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се
явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния
случай за проведеното от СРС на 27.02.2018 г. о.с.з. е било налице препятствие,
касаещо процесуалния представител на ищеца, но не и самия ищец, поради което не
са били налице основания за отлагане на делото, както правилно е приел СРС в
посоченото по-горе о.с.з.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373339/28.03.2018
г., постановено по гр.д. №11442/2007 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.