№ 213
гр. Ихтиман, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100442 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК
от „***“, ЕАД:***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 1 против С. С.
Ю., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24 за установяване на съществуване на
вземане в размер на 248,68 лева по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 488 от 05.11.2021г., както и 76,93 лева мораторна лихва, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът не е задълженията си по издадени фактури
към сключени договори между него и С. С. Ю., както следва: 248,68 лв., явяващи се сбор от
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период
23.05.2019г. – 22.10.2019г. /период на изискуемост на задължението 26.06.2019г. –
17.11.2019г./, начислени съгласно Договор № *********, а именно: 50,64 лева - задължения
по издадена фактура № ********* от 26.06.2019 г., по която е начислена сума от 100,64
лева, но е извършено плащане в размер на 50,00 лева, т.е. остатъкът е в размер на 50,64 лева;
55,88 лева - задължения по издадена фактура № ********* от 26.07.2019г.; 44,99 лева -
задължения по издадена фактура № ********* от 26.08.2019г.; 60,88 лева - задължения по
издадена фактура № ********* от 26.09.2019г.; 36,29 лева - задължения по издадена фактура
№ ********* от 28.10.2019г., по която е начислена сума от 44,99 лева, но е извършено
плащане в размер на 8,70 лева, т.е. остатъкът е в размер на 36,29 лева. Твърди се, че поради
забавата на плащанията ответницата дължи и сумата от 76,93 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 12.07.2019г. – 15.10.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, който е допустим, тъй
1
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 1045/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
488/05.11.2021 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 248,68 лв. - неизплатени
суми за далекосъобщителни услуги; и 60,53 лева мораторна лихва за периода от 26.06.2019
до 15.10.2021 г. Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в
законоустановения срок.
От представения по делото договор за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане № ********* се установява, че между „***“ ЕАД и С. Ю. са съществували
облигационни отношения във връзка с доставяни от ищеца електронни съобщителни услуги.
На 03.06.2019 г. е бил сключен и договор за продажба на изплащане към № *********.
Във връзка с използваните от страна на ответника услуги по сключения договор са
издадени и фактуриа № ********* от 26.06.2019 за сумата от 100,64 лева, № ********* от
26.07.2019г. за сумата от 55,88 лева, № ********* от 26.08.2019г. за сумата от 44,99 лева №
********* от 26.09.2019г. за сумата от 60,88 лева и № ********* от 28.10.2019г. за сумата от
44,99 лева.
Съобразно представените по делото Общи условия за взаимоотношенията между
„***“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи, в чл.
54.1 и 2 е предвидено правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуален договор при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.
От правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 248,68 лева, представляваща стойността на
доставени електронни съобщителни услуги, върху която е начислена мораторна лихва за
забава за периода от 12.07.2019 г. до 15.10.2021 г. в размер на 76,93 лева.
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.
В настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с
оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето
задължение, а ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде
установен и неговият размер.
От представените от ищеца доказателства, които не са оспорени от ответницата, бе
установено, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения във
връзка с договор за мобилни услуги, по които доставчикът на услугите е изпълнил своето
задължение.
Ответникът не представи доказателства в съответствие с разпределената
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК за извършени плащания по представените от
ищеца фактури. Затова и съдът приема за установено, че ответникът дължи стойността на
предоставените далекосъобщителни услуги в размер на 248,68 лева, представляваща
стойността на доставени електронни съобщителни услуги
По отношение на претендираната мораторна лихва за забава , съдът приема че следва
да бъде признато съществуването на вземане в размер на 60,53 лева, така както е посочено в
заповедта за изпълнение. В случаите, когато е налице разминаване между уваженото в
заповедното производство вземане и предявеното с иска по чл.422 ГПК, претенцията е
недопустима, поради което и искът за установяване на вземане за разликата до пълния
2
предявен размер от 76,93 следва да бъде оставен без разглеждане
Относно разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които в заповедното производство възлизат на 23,84 лева,
а в исковото на 75,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. С. Ю.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24 дължи на «***» ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район **, ул. „***“ № 1, сумата от 248,68 лв.
/двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки, представляваща стойността
на ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2019 г. до 22.10.2019 г.,
както и сумата от 60,53 лв. /шестдесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.06.2019 г. до 15.10.2021, г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.10.2021 г., до изплащане на
задължението
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на «***» ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район **, ул. „***“ № 1 за установяване на вземане за
мораторна лихва за разликата до предявения размер от 76,93 лева и прекратява
производството в тази му част като недопустимо.
ОСЪЖДА С. С. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24 ДА
ЗАПЛАТИ НА „*** » ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район **, ул. „***“ № 1 сумата от 98,84 лв. /деветдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки / разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3