Р Е
Ш Е Н
И Е № 260357
гр.Сливен, 21.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6778
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл.34
ЗС, движи се по реда на чл.341 и сл. ГПК
и се намира във фаза по извършване на делбата.
В производството е приета
претенция по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС на стойност 7 220,40
лв., представляваща стойност на закупени
и вложени материали /без труд/ със средства на ищцата за подобрения в имота -
СМР, извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника в
периода 20.04.2008г.- 31.07.2008г.
Ответникът, чрез пълномощник
направил искане за възлагане на процесния имот,
предмет на делба на основание чл.349 ГПК – също приета за разглеждане.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 563/20.05.2019г.,
постановено по настоящото дело, съдът допуснал съдебна делба, която да се
извърши между страните по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
в сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.526.10, с
предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ 40.00 кв.м.,
прилежащи части: 0,41% ид.ч. от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
67338.526.10.5.3; 67338.526.10.5.1, под обекта: няма, над обекта:
67338.526.10.5.5 – при равни квоти по ½ ид.ч
от правото на собственост за всеки съделител.
Установява
се от договор за паричен заем от 15.04.2008г., че ищцата С. взела в заем сума в
размер на 8 000 лв., която да й послужи за извършване на основен ремонт на
апартамента, предмет на делба.
Видно
от Разпореждане от 01.07.2018г. на ръководител „ПО“ при ТП НОИ Сливен,
ответникът С. получава пенсия в размер на 308,32 лв., считано от 01.07.2018г.
От заключението на вещото лице О.Р.,
изготвило назначената от съда и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа
експертиза /л.81/ се установява, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем.
Справедливата пазарна стойност на
имота е 34 000 лв., съответно стойността на дяловете на двамата съделители в размер на 17 000 лв.
В
процеса е допусната, изготвена и изслушана съдебно техническа експертиза,
включваща въпросите относно реалната поделяемост на
имота, справедливата пазарна цена, както и досежно
стойността на вложените материали за извършените СМР в жилището. От
заключението на вещото лице инж.М.З., както и след уточненията, направени при
изслушването на експерта се установява, че процесния
имот е реално неподеляем, а справедливата му пазарна
стойност е 32 350 лв.
В
заключението са посочени подробно вложените материали във вид и количество,
както следва: 1 бр. входна метална врата; 3 бр. вътрешни врати МДФ; 1 бр. врата
за баня ПВЦ с огледало; 3 бр. прозорци ПВЦ, вкл.вратопрозорец
14,2 кв.м; вграден гардероб и шкафове кухня по индивидуален проект; ламинат 30 кв.м., подложка за ламинат
30 кв.м.; лайсни за ламинат
В хода на процеса са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетелите
Стоил Стоилов и Диана Д. се установява, че закупения от страните апартамент
през 2008г. бил за основен ремонт и такъв действително бил извършен. Била
подменена дограмата, вътрешните врати и външната входна врата с нови, подовите
настилки, в банята също всичко било подменено – нови фаянсови плочки и др.,
нова кухня, стените били измазани. Материалите за този основен ремонт били
закупени от ищцата с нейни финансови средства, както и със заемни средства, а
ответникът участвал в извършване на строителната работа с труда си, тъй като се
занимавал със строителство.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена, въз основа на влязлото в сила решение по допускане на
делбата и заключението на съдебно-техническата експертиза,изготвено от инж. М.З.,
което съдът изцяло кредитира, като неоспорено от страните и изготвено от вещо
лице, разполагащо със специални знания в съответната област на обществените
отношения, в чиято безпристрастност и
компетентност съдът няма основания да се съмнява.
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице О.Р. в частта, относно средната пазарна цена на имота, тъй като
се установи, че е изготвено без да са извършени реално измервания. В останалата
част, а именно, че има извършен ремонт, както и относно неподеляемостта
на имота, съдът кредитира заключението.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, като ги преценя, като
незаинтересовани от изхода на делото, тъй като са последователни, житейски
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с други, както и с
останалите писмени доказателства по делото.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По претенцията на ищцата с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС.
Приета е претенция на ищцата за
осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 7 220,40 лв.,
представляваща стойност на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени
подобрения в имота СМР, извършени със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ответника в периода 20.04.2008г.- 31.07.2008г. Правното
основание на претенцията по чл.30, ал.3 ЗС е обусловено от твърдението на
ищцата, че подобренията в имота са извършени със съгласието на другия
съсобственик - ответник и без неговото противопоставяне. В този случай се
присъждат действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота,
тъй като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно с частта си.
Установи се в процеса, че в имота
предмет на делбата са извършени подобрения – СМР и стойността на вложените в
ремонта материали / без труд/ възлиза на 7 220,40 лв. Доказа се безспорно,
че тази стойност била заплатена единствено със средства на ищцата, докато
ответникът участвал с труд в извършването на подобренията.
Ответникът не доказа твърденията
си, че част от строителните материали му били безвъзмездно дарени.
Следователно, съобразно частите
на страните в съсобствеността – ½ ид.ч.,
ответникът дължи на ищцата заплащане на половината от стойността на вложените
материали или сума в размер на 3 610,20 лв./половината от 7220,40 лв./.
В обобщение претенцията по чл.30,
ал.3 ЗС се явява основателна и доказана
до размера на 3 610,20 лв., като над този размер до пълния предявен от
7 220,40 лв. бива отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията на ответника за
възлагане на делбения имот по чл.349 ГПК.
Съдът счита същата за
неоснователна. В случая не се касае за съсобственост, възникнала от
наследяване, нито пък имота е бил закупен в режим на СИО. Не е налице нито една
от предпоставките, визирани в закона за да се уважи искане за възлагане на делбения имот.
Следователно тази претенция бива
оставена без уважение.
По извършването на делбата.
В случая се касае за недвижим имот – апартамент, допуснат до делба
и реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват
дялове за съделителите,
съобразно квотите им – 2 дяла.
Следователно единственият
законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху недвижимия имот е
изнасянето му на публична продан, съобразно разпоредбата на чл.348 ГПК.
Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите
при равни квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на
делбата.
С решението си съдът следва да
осъди всяка от страните да заплати и съответната държавна такса – 4% върху
размера на дела или всяка от двете
страни следва да плати държавна такса в
размер на по 647 лв. / 4% върху 16 175
лв. – 1/2 ид.част от 32 350 лв., каквато е
средната пазарна оценка на имота/.
Ответникът бива осъден да заплати
и държавна такса в размер на 144,41 лв.
върху уважената претенция по чл.30, ал.3 ЗС, предявена от ищцата / 4% върху
3 610,20 лв./ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт.
Разпоредбата на чл.355 ГПК
предвижда, че страните в делбеното производство
заплащат разноските в производството, съобразно стойността на дяловете им.
Всеки съделител трябва да понесе такава част от
разноските, направени от всички съделители за
съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност.
Ищцата заплатила изцяло депозит в размер на 200 лв. за вещо лице,
изготвило съдебно техническата експертиза, относно извършените подобрения по делото, доколкото в нейна тежест е да
докаже тяхното извършване и стойност на вложените материали. Доколкото
претенцията й по сметки се уважава наполовина от претендирания размер, то
ответникът следва да заплати на ищцата половината от платения депозит или сума
в размер на 100 лв. Разноските на страните за платени адвокатски хонорари
остават, така както са ги направили, тъй като в това особено производство всеки
е ищец и ответник едновременно. Освен това в списъка представен от пълномощника
на ищцата, адвокатският хонорар от 600
лв. не е разделен за защита по делбата втора фаза, който в минимален размер е
600 лв. и не е ясно каква сума се претендира за защита по претенцията по
сметки, поради което съдът не дължи изрично произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият между М.К.С., ЕГН: ********** *** и А.С.С.,
ЕГН: ********** *** до съдебна делба неподеляем недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда № 5 разположена
в поземлен имот с идентификатор 67338.526.10, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ 40.00 кв.м., прилежащи части: 0,41% ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 67338.526.10.5.3; 67338.526.10.5.1, под
обекта: няма, над обекта: 67338.526.10.5.5.
Справедливата пазарна стойност на
имота възлиза на сумата 32 350 лв. /тридесет и два хиляди лева и триста и
петдесет лева/.
Действително получената при
проданта на имота цена следва да се разпредели по равно между съделителите,
съобразно дела им, по ½ ид.ч. за всеки от тях.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 3 610,20 лв. /три
хиляди шестстотин и десет лева и 0,20 ст./, представляваща стойност на
закупени и вложени материали /без труд/ за извършени подобрения в имота СМР,
извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника в
периода 20.04.2008г.- 31.07.2008г., като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията над уважената част до пълния предявен размер от 7220,40 лв., като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.349 ГПК претенцията на А.С.С., ЕГН: ********** *** за
възлагане на делбения имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в
полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 144,41 лв. /сто четиридесет и четири лева и 0,41 ст./
ОСЪЖДА М.К.С.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно
стойността на дела си в размер на 144,41 лв. /сто четиридесет и четири лева и
0,41 ст./
Решението може да бъде обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: