№ 406
гр. Русе, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20254500100545 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.42 ЗН - за нищожност на
саморъчно завещание поради неспазване разпоредбата на чл.25, ал. 1 от ЗН и
поради липса на мотив за съставянето му.
Ищцата М. Б. А. твърди, че е единствен наследник по закон на своята
майка П.И.А., б.ж. на гр.Бяла, обл.Русе, починала на 26.09.2024 г.
Сочи, че на 03.09.2024 г. последната постъпила в МБАЛ–гр.Бяла по повод
пневмония, като имала и съпътстващи заболявания. Болничният престой
продължил до 09.09.2024 г. След изписване от лечебното заведение, жената
останала в жилището си в гр.Бяла, където живее и М. А., когато се завръща в
страната от Испания през последните 15 години. За ситуацията с майка й
ищцата била уведомена от ответницата, нейна дъщеря. Последната я уверила,
че не е нужно да се връща в България, защото тя и съпругът й ще се настанят в
жилището, за да се грижат за П. А.. След смъртта на последната, ищцата
разбрала, че майка й се е разпоредила с цялото си имущества в полза на
ответницата. Счита, че изготвеното саморъчно завещание е нищожно, тъй
като не отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН, защото вписаната дата за
съставяне на документа е недостоверна–„19.09.20024“, няма и изразен мотив
за волята на завещателката. Сочи, че в протокола за обявяване на завещанието
неправилно е отразено, че в последното няма поправки, преправки или
зачерквания. Иска да се прогласи нищожността на завещанието, поради
неспазване разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗН, както и поради липса на мотив за
съставянето му. Претендират се разноски по делото.
Ответницата Д. Т. П. оспорва иска. Претендира отхвърлянето му и
присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
1
установено следното:
Видно от У-ние за наследници № УН-344/1/10.10.2024 г., издадено от
Община-Бяла, ищцата е единствен наследник по закон на своята майка
П.И.А., бивш жител на гр. Бяла, обл.Русе, починала на 26.09.2024 г.
По делото е представено саморъчно завещание. С него наследодателката
на ищцата се разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в
полза на ответницата, нейна внучка и дъщеря на М. Б. А..
На 03.10.2024 г. е съставен Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от П.И.А., оставено за пазене в нотариалната кантора на Нотариус
рег.№ 567 на НтК. Описано е, че документът е сложен в бял плик, затворен и
залепен така, както е бил предаден на длъжностното лице. Нотариусът е
отразил, че завещанието е написано върху първата страница от двоен кариран
лист с полета, без зачеркване и добавки, с удебеление на четвърти ред,
датирано и подписано.
По делото е представен заверен препис от спорния документ.
Завещанието е изписано ръкописно на лист с формат А4 с отпечатана
карирана решетка. Според текста, на 19.09.2024 г., П.И.А., ЕГН **********,
от гр.Бяла, с л.к.№ *********, издадена на 19.12.2001 г. в гр.Русе, разбирайки
значението на акта, който извършва и в пълно съзнание се разпорежда след
смъртта си с притежаваните от нея имущества- движими и недвижими,
банкови сметки, влогове, включително парични средства от държавата и трети
лица в полза на Д. Т.а П.. Посочено е, че завещателката е написала
завещанието и го е подписала без поправки, добавки и съкращения. Следва
подпис и трите имена на лицето. В документа, така, както е отразил
нотариусът, видимо има удебеляване на четвърти ред - при изписване на
римско число ХI- елемент от наименованието на адреса, на който е живяла
жената- ул.“ХI декември“. В приложеният заверен препис е видно, че
първоначално там е било записано “XII“. Преди подписа на завещателката е
поставена втора дата “19.09.20024“. Между страните няма спор относно
авторството на документа.
Представен е Нот.акт за собственост на недвижими имоти № 123, т.4
дело № 543/ 17.10.2024 г. на Нотариус рег.№ 567 на НтК, с вх.рег.№ 3415 от
с.дата на СВ-Бяла, с който ответницата е призната за собственик на описаните
в документа 11 бр. недвижими имоти, придобити по силата на оставеното в
нейна полза завещание.
Разпитаните по делото свидетели Б.Б. и К.Ф., съответно съпруг на
ответницата от 2020 г. и близък на П. А., установяват, че малко преди да
почине се наложило тя да постъпи в болница. За последното обстоятелство е
представена и медицинска документация. Независимо, че живеят в гр.София,
внучката и съпругът й пристигнали в гр.Бяла, за да помогнат на бабата на Д. Б.
при настаняването в лечебното заведение. Двамата контактували с лекарите,
посещавали жената в болницата, изчакали изписването й и после останали
още няколко дни при нея в дома й. Там междувременно почистили основно и
2
подменили мебели. Свидетелите сочат, че през последните години внучката
била тази, която полагала грижи за П.. Ответницата и съпругът й няколко пъти
в годината гостували на жената и решавали текущите битови проблеми. Те
плащали и всички консумативи за жилището. През останалото време приятели
на П. й помагали с пазаруването. Жената ползвала и услуги от “Социални
грижи“. К.Ф. установява, че година преди да почине, П. многократно
споделяла с него, че иска след смъртта й цялото й имущество да остане за
внучката.В този смисъл са показанията и на Б.Б.. Свидетелите сочат, че
отношенията между завещателката и дъщеря й били обтегнати. Според Б.Б.,
П. изказвала притеснения, че след смъртта й ищцата ще продаде всичко, за
което са работили няколко поколения. Свидетелят установява, че съпругата му
и той организирали погребението и 40 дни от смъртта на завещателката. М. А.,
която от години живее в чужбина, не присъствала на нито едно от тези
събития.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Легитимирано да води иск по чл.42 от ЗН е лице, което е наследник на
завещателя по оспореното завещателно разпореждане. В случая ищцата е
наследник по закон на своята майка П.И.А., починала на 26.09.2024 г. С оглед
на това искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
По делото е безспорно, че процесното завещание е ръкописно изписано
и подписано от завещателката П. А., но ищцата счита, че същото е нищожно,
поради наличие на две дати, което противоречи на чл.25 ал.1 ЗН, която
поставя изискване завещанието да съдържа означение на датата, на която е
съставено.
Съгласно чл.42, б.“б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно,
когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно
чл.25, ал.1 от същия закон. За действителността на саморъчното завещание е
необходимо то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата /ден, месец и година на съставяне/ и да е
подписано от лицето, като подписът се поставя след завещателните
разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на
завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността
на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое
от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към
момента на извършване на разпореждането. Когато в саморъчното завещание
е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е
нищожен.
Между страните няма разногласие относно авторството на саморъчното
завещание. Ищцата оспорва валидността му, предвид наличието на две дати в
началото и в края на текста на документа, едната от които настъпва след
смъртта на завещателката-“19.09.20024 г.“. Действително трайната съдебна
практика приема, че ако в завещанието са посочени две дати на съставяне,
независимо от причината за това, предписаната от закона форма е опорочена и
това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в
3
текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат
съответно началото и края на съставянето му. В процесния случай съдът
намира, че датата на съставяне на саморъчното завещание е изрично посочена
и тя може да бъде извлечена от съдържанието на документа. Щом може да се
установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, то няма
причина да не се признае неговата действителност / напр. Решение № 195 от
21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2013 г., I г.о./. В спорния казус очевидно
няма как саморъчното завещание да е било започнато на 19.09.2024 г. и
окончателно да е било изготвено на 19.09. 20024 г., тъй като втората дата не е
настъпила и към момента. Касае се за допусната техническа грешка при
изписването на годината. Не може да се говори за липса на дата на съставяне
на саморъчното завещание, защото тя фигурира в текста-“19.09.2024 г.“.Искът
по чл.42 б.“б“ ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ирелевантен за спора е наведеният довод от ищцата, че в протокола за
обявяване на завещанието неправилно е отразено, че в него няма поправки,
преправки или зачерквания. Дори нотариусът да е направил пропуск при
описанието на документа, то това не се отразява на валидността на
завещанието. Отделно от това, в процесния случай в протокола надлежно е
отразено наличието на удебеляване на четвърти ред - при изписване на римско
число ХI- елемент от наименованието на адреса, на който е живяла жената.
Дори да се приеме, че това е някакъв вид поправка, на първо място страните
не спорят, че целият текст е бил изпълнен от завещателката. На второ място,
изписването на адреса, на който живее лицето, не е от съществените елементи
на завещанието.
Ищцата е изложила и съображения, че процесното завещание е
нищожно, поради липса на мотив за съставянето му. Съдът намира, че
саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на
последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само
на завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер.
Чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята
смърт. Мотивът на завещателно разпореждане е психологическата подбуда,
конкретния вътрешен стимул, който е подтикнал страната да го извърши,
затова за всеки отделен случай мотивът е различен. Мотивът е без значение за
правото и не е релевантен факт за валидност, с изключение при договорите за
дарение и завещателните разпореждания. Съгласно чл.42 б.“в“ ЗН, когато в
завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави, то е нищожно.
Според трайната съдебна практика, за да е нищожно на това основание,
то завещателното разпореждане следва да е направено единствено и само
поради изразеният в завещанието мотив, т. е. мотивът следва да е решаващ за
извършване на завещанието. Законът е придал правно значение на мотива,
когато единствено поради него е направено завещателното разпореждане. В
този случай мотивът става елемент от съдържанието на саморъчното
завещание. В противен случай завещателното разпореждане е действително
като подписано, без добавения мотив. От прочита на текста на процесното
4
завещание е очевидно, че в същото не се съдържа никакъв изложен мотив за
извършването му. Посочено е само, че лицето-завещател, в пълно съзнание за
значението на извършвания акт, се разпорежда с имуществото, което
притежава към момента на смъртта си, като цялото го завещава на
ответницата /недвижими имоти, влогове, пари, вземания/. С оглед изложените
доводи, съдът намира, че и тази претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно чл.78 ал.2 ГПК в полза на ответницата трябва да се присъдят
направените от нея разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. А., ЕГН **********, от гр.Бяла,
обл.Русе, искове да бъде прогласена нищожността на саморъчно завещание,
изходящо от П.И.А., б.ж. на гр.Бяла, обл.Русе, починала на 26.09.2024 г., с
посочена в него дата на съставяне 19.09.2024 г., с което завещателката се
разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на Д. Т.а
П., ЕГН **********, от гр.София, поради неспазване разпоредбата на чл.25
ал.1 ЗН, както и поради липса на мотив за съставянето му, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе,
**********, със съдебен адрес: гр.Варна, ******, чрез адв.Г. Н. Н. от АК-
Варна, да заплати на Д. Т.а П., ЕГН **********, от гр.София, ул.“Луи
Айер“ № 186, *********, със съдебен адрес: гр.Бяла, обл.Русе, пл.“Екзарх
Йосиф I“, *********, чрез адв.Р. Т. от АК-Разград, сумата от 2 900 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В.Търново в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5