РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500579 по описа за 2021 година
С Решение №260108/02.06.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен съд-
Радомир, Прокуратура на Република България, със седалище: гр.София, бул.“Витоша“, 2, е
осъдена да заплати на ищеца К.Ю. В., ЕГН **********, с адрес: ***, следното:
-сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем
и подсъдим, унижение, срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с
МПС, получени в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила
оправдателна присъда № 22/05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 23.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска до пълния му претендиран размер от 20 000
лв.
-сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, получени в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила
оправдателна присъда № 22/05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно
със законната лихва върху главницата, смятано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.
-сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/- адвокатско възнаграждение.
С Определение от 17.08.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен съд-
Радомир, по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на Прокуратурата на
Република България за допълване на решението в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република
1
България, с която се обжалва изцяло така постановеното решение, като се иска същото да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни. Жалбоподателят твърди, че по делото не е установена причинно- следствена
връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Твърди се, че съдът не е
обсъдил всестранно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност събраните
доказателства, като поради това е достигнал до грешни изводи. Претендират се и
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпила частна жалба от Прокуратурата на Република
България, с която се обжалва изцяло така постановеното определение от 17.08.2021г., като
се иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият К.Ю. В. е депозирал и насрещна въззивна
жалба, с която се иска обжалваното решение да бъде отменено в неговата отхвърлителна
част, като вместо това бъде постановено друго такова, с което искът да бъде уважен до
пълния му претендиран размер от 20 000лв., ведно със законната лихва върху главницата,
смятано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до
окончателното изплащане не сумата.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото въз основа на наведените в жалбите доводи:
Предмет на първоинстанционното производство са обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1 ,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ, с които ищецът претендира
причинените му от незаконното обвинение имуществени и неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка. Видно от
приложените към настоящето дело НОХД № 1036/2017г. на РС- Дупница и ВНОХД №
249/2019г. на ОС- Кюстендил, към които е приложено ДП № 205/2017 г. на РУ- Дупница, с
Постановление на разследващ полицай по БДП № 207/2017г. по описа на РУ на МВР -
Дупница, БДП № 265/2017г. по описа на Районна прокуратура - гр.Дупница, пр.вх. №
1127/2017г. на Районна прокуратура - гр.Дупница, ищецът е привлечен като обвиняем и му е
предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за което престъпление законът
предвижда наказания „лишаване от свобода” за срок до една до три години и „глоба” от 200
до 1000 лева, както и „лишаване от право да се управлява МПС”. Обвинението е за това, че
на 02.04.2017 г., около 00.25 часа, в ***, община ***, по посока ПП-I, Е-79, е управлявал
МПС - лек автомобил марка „Форд-Фиеста”, с рег. № ***, след употреба на наркотично
вещество /тетрахидроканабинол - канабис/, установено с техническо средство Дрегер „Drug
Chek 3000”. Била извършена полицейска регистрация и било иззето и свидетелството за
управление на МПС. На ищеца е издаден талон за кръвно изследване /лист 27 от
досъдебното производство/, но същият не се е възползвал от тази възможност.
Съдът намира, че цялото наказателно производство е продължило от 02.04.2017г. до
23.12.2019г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.
Съдебното производство пред Районен съд - гр.Дупница е продължило от 25.07.2017г.
до 10.04.2019г., т.е приблизително две години. Проведени са тринадесет на брой съдебни
заседания, като три от тях /14.05.2018г., 23.01.2019г. и 13.03.2019г./ са отложени поради
искания на подсъдимия, тъй като е настоявал да бъде представляван от адвоката си, който
не се е явил на съдебно заседание. С присъда №29 от 10.04.2019г. на РС- Дупница ищецът е
бил признат за виновен и му било наложено наказание една година „лишаване от свобода”
при „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и „глоба” в размер на 500 лева. Било
приведено в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца,
наложено му по н.о.х.д. № 13056/2016 г. по описа на PC - гр.София.
Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд - гр.Кюстендил. Срещу присъдата бил
подаден и протест от страна на Районна прокуратура- гр.Дупница. Производството пред
Окръжен съд - гр.Кюстендил протекло в четири съдебни заседания. Съдът уважил
2
доказателствените искания на ищеца, които направил още в хода на първоинстанционнното
разглеждане на делото и така успял да докаже невинността си. Делото приключило с
присъда, с която била отменена присъдата на PC - гр.Дупница и била постановена нова
такава, с която ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. Присъдата влязла в сила
на 23.12.2019 г.
Въз основа на оправдателната присъда от Сектор КАТ - ПП към ОДМВР - гр.Перник в
края на м.март 2020 г. му било върнато свидетелството за правоуправление. Поради
незаконното обвинение ищецът бил с отнето свидетелство за управление на МПС в периода
02.04.2017г.- 08.04.2020г.
В наказателното производство не е налагана мярка за неотклонение. По делото няма
събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца.
По делото са разпитани като свидетели М.К.П. и Ц.К. В., чийто показания
първоинстанционният съд е ценил по реда на чл.172 ГПК. Същите свидетелстват за
отрицателното въздействие на наказателното производство върху нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на ищеца, накърнената му чест,
достойнство и добро име в обществото. Същите показания свидетелстват и за неудобствата,
които ищецът е търпял в ежедневието, работата, личния живот и социалното си общуване,
които са следствие от същото наказателно производство.
Първоинстанционният съд е отчел и фактът, че със споразумение от 30.12.2020г. по
н.о.х.д.№2044/2020г. на ПРС ищецът е осъден впоследствие за престъпление по чл.343б,
ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с
техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с фабричен № ARMB 0048/- именно такъв род
престъпление, по каквото обвинение е оправдан.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществените вреди съдът е взел
предвид и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието по отношение на
ищеца е имало влязла в сила присъда, с приложението на чл.66, ал.1 НК /условно осъждане/
и е съществувало опасност при осъдителна присъда да се стигне до реално изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“, както по новата присъда, така и по предишната, с
приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК /привеждане в изпълнение на условната
присъда/.
В наказателното производство ищецът е бил представляван от адв. Н., като е направил
разноски в общ размер на 800,00лв. по приложените два договора за правна помощ с адв. Н.
в досъдебното и въззивното производство. Съдът намира за неснователно възражението на
Прокуратурата на Република България за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение доколкото същото е съобразено с минималните размери по
Наредба №1, както и с фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1 ,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ за възникване
на отговорността на Прокуратурата на Република България. Правилно
първоинстанционният съд е намерил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 800,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Настоящият
състав също намира, че тези вреди са реално направени и не са прекомерни предвид
продължителността на производството и неговата тежест.
Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от
правозащитните органи, постоянната съдебната практика определя като релевантни за
размера на обезщетението за неимуществени вреди следните обстоятелства:
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална
принуда, личността на увредения, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил постоянната практика на ВКС, че при претенция за
неимуществени вреди от незаконно обвинение ищецът не е длъжен да твърди и доказва
преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт
3
от упражнената принуда, тъй като те следват от закона. Правилно е съобразено, че
процесното деяние е извършено в срока на изтърпяване на условно наказание, което
обуславя и по- голямо притеснение у ищеца от обикновеното., както и че ищецът е търпял
неудобства от невъзможността да управлява МПС. Настоящият състав на съда обаче намира,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният
съд е отчел част от обстоятелства от значение за определяне на неговия размер, изброени по-
горе, като не е отчел следното:
1.Настоящият въззивен състав намира, че цялото наказателно производство е
продължило от 02.04.2017г. до 23.12.2019г., т.е. около 2 години и осем месеца. Това е един
разумен срок, в който се включва досъдебно производство и двуинстанционно съдебно
производство. В първоинстанционното производство не са проведени три съдебни заседания
/14.05.2018г., 23.01.2019г. и 13.03.2019г./, тъй като ищецът е настоявал да бъде
представляван от адвоката си, който не се е явил на съдебно заседание, т.е част от
продължителността на производството се дължи и на действия на ищеца.
2.На ищеца е издаден талон за кръвно изследване /лист 27 от досъдебното
производство/, но същият не се е възползвал от възможността да докаже, че не е употребил
наркотични вещества на по- ранен етап от наказателното производство.
3.В наказателното производство на ищеца не е налагана мярка за неотклонение, поради
което и не е ограничавана личната свобода на ищеца.
4.Личността на увредения не се отличава с добри характеристични данни. Процесното
деяние е извършено в изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода“ за
умишлено престъпление срещу собствеността, а преди постановяване на
първоинстанционното решение по настоящето дело със споразумение от 30.12.2020г. по
н.о.х.д.№2044/2020г. на ПРС жалбоподателят К.В. е осъден за престъпление по чл.343б,
ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с
техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с фабричен № ARMB 0048/- именно такъв род
престъпление, по каквото обвинение е оправдан.
4.По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца
извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са настъпили
трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, преживяното травматично
събитие не е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент.
5.При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около
1000 лв. на година. В този смисъл е и Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият въззивен състав
намира, че сумата от 3000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца
имуществени вреди от процесното незаконно обвинение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение в
частта, с която е уважен иска за имуществени вреди за разликата над 3000,00лв., като
постанови ново, с което да отхвърли иска за сумата от 1000,00лв. /разликата между
присъдените с обжалваното решение 4000,00лв. и дължимите по настоящето решение
3000,00лв/.
По разноските:
С Определение от 17.08.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен съд-
Радомир, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на Прокуратурата
на Република България за изменение на решението в частта му, с която е присъдил на адв.
В.П.- АК- ***, сумата от 670 лв., представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за осъществено процесуално
4
представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Доколкото в първоинстанционното производство са
предявени два обективно съединени иска, то и дължимото се минимално адвокатско
възнаграждение по тях е в размер съответно- по този за имуществени вреди- 300лв. и по
този за неимуществени вреди 1130лв. С оглед изхода на делото съдът намира, че на адв. П.
се дължи сумата от 300лв. по иска за имуществени вреди и сумата от 169,50лв. по иска за
неимуществени вреди или общо сумата от 469,50лв.
Доколкото на адв. П. е присъдена сумата от 670 лв., то и съдът намира, че следва да
измени обжалваното Определение от 17.08.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на
Районен съд- Радомир, в частта му, с която е оставено без уважение искането на
Прокуратурата на Република България за изменение на присъдените разноски, като на адв.
П. бъде присъдена сума в размер на 469,50лв. за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца в съответствие с уважената част от исковете.
Предвид изхода на делото в настоящето производство не следва да бъдат присъждани
разноски.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260108/02.06.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на
Районен съд- Радомир, в частта му, с която Прокуратурата на Република България, със
седалище: гр.София, бул.“Витоша“, 2, е осъдена да заплати на К.Ю. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, разликата над 3 000 лв. /три хиляди лева/ до сумата от 4000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничения,
свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, унижение, срам, стрес и депресия, както
и ограничения в придвижването с МПС, получени в резултат на повдигнатото му обвинение,
по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № 22/05.12.2012 г. по ВНОХД №
249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.Ю. В., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Прокуратура на Република България, със седалище: гр.София, бул.“Витоша“, 2, с
който ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати и сумата от 1000,00лв.
/разликата между присъдените с обжалваното решение 4000,00лв. и дължимите по
настоящето решение 3000,00лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, унижение,
срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с МПС, получени в резултат
на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда №
22/05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
23.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260108/02.06.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на
Районен съд- Радомир в останалата му обжалвана част.
ИЗМЕНЯ Определение от 17.08.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен
съд- Радомир, относно присъдените разноски на адв. В.П.- АК- ***, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №260108/02.06.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на
Районен съд- Радомир в частта му относно присъдените разноски на адв. В.П.- АК- ***, като
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище: гр.София, бул.“Витоша“, 2,
да заплати на адв. В.П.- АК- ***, сумата от 469,50лв., представляваща дължими се разноски
за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно уважената
5
част от исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6