Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. С., 13 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на трети май 2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 1874 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Е.К.И.
твърди, че ответникът е негов син и че с решение № 259 от 08.06.2007 г,
постановено по бр.д. № 1 по описа на РС – С. за 2007 г., упражняването на
родителските права спрямо него било предоставено на майката, а той (ищецът) бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 40 лв., считано от 03.07.2007
г. Твърди, че от този момент е
изпълнявал в пълен обем задължението си да издържа своя син, както и дъщеря си,
която към момента е непълнолетна, тъй като чрез своите родители предоставял
финансови средства и задоволявал
потребностите им от храна, облекло, отопление, учебни пособия и обезпечавал
другите разходи, свързани с учебния
процес, включително и жилищните им нужди. Заявява, че първоначално майката
останала с децата в семейното жилище с предплатен от него наем до края на 2007 г., от м. май 2008 г. до края на 2008 г. децата се отглеждали
от неговите родители, от м. юли 2009
г. до м. ноември 2011 г.
майката и децата пребивавали в дома на неговите родители, а след този
момент той й родителите му й закупили жилище, което тя обитавала самостоятелно
с децата до м. март 2015 г.
Междувременно с цел да улесни грижите й за децата ответникът закупил и
предоставил на бившата си съпруга лек автомобил, заплатил семестриалните й
такси за обучение във ВУЗ през периода от 2009 г. до 2011 г. и чрез
предоставяните от него средства обезпечил немалка част от собствените й нужди.
Въпреки така положените финансови грижи ищецът получил призовка за доброволно
изпълнение по изп.д. № 360 по описа на СИС да 2016 г., чрез която бил
поканен да заплати присъдената с решение № 259 от 08.06.2007 г, постановено по
бр.д. № 1 по описа на РС – С. за 2007
г., месечна издръжка на ответника за периода от
03.07.2007 г. до 09.09.2016 г. в общ размер от 4400 лв. заедно с лихва за
забава върху тази сума, поради което за него се породил интерес да поиска от
съда да признае за установено, че той не му дължи издръжката, предмет на
изпълнителното дело, тъй като е обезпечил в най – пълна степен материалните му
нужди за периода на претенцията. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.
Е. И., действащ чрез своята майка и законен представител Т. П.П. изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като твърденията в исковата молба били неверни и тъй като
задължението за издръжка не можело да се трансформира в натурално без
съгласието на законния представител на детето, каквото той не бил предоставил.
Прави възражение за погасяване на иска по давност.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
От
представено по делото съдебно решение № 259 от 08.06.2007 г., постановено по бр.д.
№ 1 по описа на СОС за 2007 г.,
се установява, че родителите на ответника са били съпрузи, чийто брак е
прекратен с развод чрез посочения съдебен акт, чрез който родителските права по
отношение на децата били предоставени на майката, а бащата бил осъден да
заплаща на по – голямото си дете К. месечна издръжка в размер на 60 лв.,
считано от влизане на решението в сила (03.07.2007 г.), а на по – малкото П. –
месечна издръжка в размер на 40 лв., считано от същата дата. На 10.09.2017 г.
ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20163420400360, чрез
която бил поканен да заплати издръжката, присъдена в полза на ответника чрез
цитираното съдебно решение, дължима за периода от 03.07.2007 г. до 09.09.2016
г. и възлизаща на общата сума от 4400 лв. заедно с лихва за забава върху нея в
размер на 2096,64 лв.
Съгласно
чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В протокол за
разпит на свидетел от 05.12.2016 г. по ДП № 1886 ЗМ-611/2016 г. законният
представител на ответника Т. П.П. е
признала обстоятелството, че бившият й съпруг е заплатил определената от съда
издръжка на двете деца, дължима до края на 2007 г., поради което следва
да се приеме, че за периода от 03.07.2007 г. до 31.12.2007 г. такава издръжка
не се дължи, въпреки същата е включена в предмета на образуваното срещу ищеца
изпълнително производство. От показанията на разпитаните по делото свидетели К.
И. и Ю. И., родители на ищеца, се
установява, че първоначално след развода децата и тяхната майка продължили да
обитават досегашната си квартира, чийто наем бил предплатен от ищеца за пет –
шест месеца напред, в продължение на няколко месеца след това те ползвали друга
квартира, а после семейството се преместило в дома на новия съжител на Т. П. – В., връзката й с когото продължила до началото
на 2009 г.
Установи се също така, че от м. май – юни 2008 г. до м. януари 2009 г. майката на ответника
взела участие в шестмесечен обучителен курс, задължителен за встъпването й в
длъжността, на която била назначена в МВР, който се провел в гр. В. и през
времетраенето на който двете деца живели в дома на своите баба и дядо, които
поели и финансовата отговорност, свързана с тяхното отглеждане. Месец – два
след приключването на курса Т. П.
прекратила връзката със своя съжител, поради което на преден план изникнал
въпроса за жилищните потребности на семейството, които тя се затруднявала да
обезпечи; при тези обстоятелства тя и децата били приети в дома на бившите й
свекър и свекърва, който обитавали до началото
на 2011 г.,
когато се нанесли в закупено и ремонтирано от свидетеля И. жилище, предназначено да послужи за
задоволяване жилищните нужди на неговите внуци и тяхната майка. Междувременно майката встъпила
във фактическо съжителство с друго лице, с което живяла в имота до края на м.
март 2015 г.,
а след тази дата имотът бил освободен и семейството се нанесло в друга квартира,
разходите за която се покривали със средства на двамата съжители.
Обстоятелството,
че през периода от началото на 2009
г. до началото на 2011 г. майката и двете деца са обитавали
жилището на техните баба и дядо по бащина линия, бе оспорено от Т. П., която го отрече изцяло; въпреки това
съдът приема същото за безспорно установено чрез показанията на свидетелите К.
и Ю.И., които намира за последователни,
непротиворечиви и обективни, видно от съответствието им с другите
ангажирани доказателства по делото, потвърждаващи в отделни аспекти изложената
от тези свидетели фактическа обстановка.
Такива доказателствени средства се явяват например обясненията на законния
представител на ответника Т. П., която
първоначално отрече твърденията на насрещната страна, че в течение на шест
месеца от 2008 г.
децата са били отглеждани от техните баба и дядо, а след това призна, че през
времетраенето на полицейския курс именно бившите й свекър и свекърва са се
грижили за децата и че тя ги е вземала при себе си във В. само през почивните дни. Други доказателствени
средства, които предстои да бъдат коментирани, подкрепят твърденията на
свидетелите, че са закупили лек автомобил на бившата си снаха, както и
апартамент, който тя и децата да обитават самостоятелно, като това допълнително
потвърждение на други фрагменти от техните показания сочи на тяхната правдоподобност в цялостен
план, за разлика от изложената от законния представител на ответника версия,
формирана от противоречиви отговори и недоказани твърдения, предназначени да
обслужат възприетата позиция на цялостно оспорване на иска. Поради изложените причини съдът намира, че
истинността на показанията на свидетелите К. и Ю. И.не се разколебава от
представеното от ответната страна извлечение от движението по банковата сметка
на Т. П., от което става ясно, че в
периода от м. юни 2008 г.
до м. октомври 2011 г.
тя е заплащала сметки за електричество за конкретен абонатен номер, тъй като
това плащане само по себе си не е достатъчно да установи, че през този
период тя е живяла под наем, при положение
че последното не се подкрепя от други доказателства по делото, а всъщност се
опровергава от наличните такива.
От
показанията на свидетелите К. и Ю. И. също така се установи, че по време на
пребиваването на децата в дома им през шестмесечното обучение на тяхната майка,
както и през периода, през който цялото семейство е обитавало тяхното жилище,
именно те са поемали разходите за издръжка на общото домакинство, като са
осигурявали храната, плащали са консумативите, грижили са се за облеклото на
децата и са поемали всички съпътстващи обучението им разходи. Същевременно
бившата им снаха не е предоставяла средства за
покриване на общите разходи дори в частта, в която те служат за
осигуряване на собствената й издръжка, като е имало случаи, в които свидетелите
са изразходвали суми за нейни лични нужди или са поемали част от
семестриалните такси, дължими за обучението
й за придобиване на допълнителна образователна степен. Признавайки нуждата на
снаха си и внуците си от самостоятелно жилище свидетелите, след като обсъдили
въпроса с ищеца, закупили, ремонтирали и обзавели четиристаен апартамент, в
което семейството се настанило в началото на 2011 г., откогато разходите
за електроенергия в жилището се поели от свидетеля И., който ги заплащал до м.
юли 2014 г.
Въпреки отделянето на Т. П. и двете деца
в отделно домакинство бабата и дядото продължили да се грижат за облеклото на
своите внуци, включително и за заплащане на ученическите им униформи,
осигурявали средства за ученически екскурзии, всяко лято ги водели на море, а
след приключване на учебните занятия децата оставали в техния дом, където
свидетелите осигурявали техния обяд и ако се налага вечеря. За да улеснят
придвижването на децата до училище ищецът и свидетелят И. взели решение да
закупят лек автомобил на тяхната майка, чиято цена от 4300 лв. заплатил именно
свидетелят, който осигурил и средствата за първоначалното му сервизно
обслужване. Закупуването на автомобила се потвърждава и от показанията на
свидетеля Н. П., действал като посредник при сделката, както и от
извънсъдебните признания на самата Т. П.,
която потвърждава това обстоятелство в показанията, дадени в хода на очна
ставка, проведена на 26.01.2017 г. по ДП
№ 1886 ЗМ-611/2016 г. Свидетелката И.заявява, че двамата със съпруга й
предоставяли фактическа и финансова помощ на детето П. до 02.06.2016 г.,
откогато контактите помежду им били преустановени, а междувременно (в началото
на 2014 г.)
детето К. променило местоживеенето си, като се преместило при своя баща във В.,
където издръжката му била поета именно от този родител.
Като
свидетел по делото бе разпитан настоящият съжител на Т. П.Е. Е., който заяви, че след началото на
съвместния им живот през м. ноември 2013 г. именно майката обезпечавала
потребностите на децата си, тъй като им закупувала дрехи, храна и учебни
пособия; той не отрече, че бабата на П. също му е купувала дрехи, анцузи и
обувки, но заяви, че тези покупки не обезпечават в основен план нуждите на
детето, а са подаръци, направени в допълнение към тези нужди.
При
така изложените факти съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради
което счита, че същият следва да се уважи. Основните правни аргументи, на които
се основават възраженията на ответника срещу иска, се изразяват в
невъзможността за изпълнение на задължението за плащане на издръжка в натура
без съгласието на правоимащото лице или неговия законен представител.
Ответникът счита, че такова съгласие не е налице поради липсата на специално
договаряне, че всички предоставени на семейството му придобивки са за сметка на
присъдената издръжка, но съдът счита, че такива нарочни уговорки са освен
житейски непостижими, също така и
ненужни, при положение че ответникът чрез законния си представител е приел предложеното
му изпълнение и се е възползвал изцяло от него. Видно е, че извършените от
свидетелите разходи за храна, облекло, консумативи, униформи, социални и
опознавателни мероприятия, жилище са предначначени да удовлетворят именно
материалните потребности на техните внуци, поради което за съда не възникват
съмнения относно основанието за тяхното предприемане, като съществуването на
такива не може да се допусне и у законния представител на ответника. Трайно
осигурената от свидетелите материална обезпеченост на внуците им и на тяхната
майка не позволява вложените от тях средства и закупени вещи да бъдат
окачествени като подаръци за децата, тъй като последните биха имали инцидентен
и неангажиращ характер, различаващ се от постоянната материална грижа, която те
са им предоставяли. Извършените от свидетелите разходи са били съобразени в
конкретните нужди на внуците им и са били насочени към набавяне на всичко
необходимо за тяхната издръжка, а не към предоставяне на вещи, които не могат
да бъдат оползотворени за тази цел и които поради тази причина не са били
приети като надлежна престация по задължението за обезпечаване на материалните
нужди на децата. В този смисъл съгласието на законния представител на ответника
да получи издръжката на децата си във вида, в който е била предоставена от
свидетелите, е повече от очевидно, тъй като същата е приемана без възражения от
него през целия период, през който е била осигурявана, и тъй като той не е
изразявал предпочитание вместо тази издръжка да му бъде заплатена
единствено сумата от 40 лв. В резултат
на социално – икономическите процеси в страната с течение на времето тази сума
е престанала да бъде реален измерител на потребностите на ответника, без законният
му представител да потърси нейното актуализиране, което допълнително
потвърждава твърденията на свидетелите И., че са осигурявали адекватна издръжка
на своите внуци през целия период, за който такава се претендира. Осигуряването
и на автомобил на майката на децата е най – красноречив израз на материална задоволеност
на цялото семейство, тъй като няма причина един родител да приеме подобна
придобивка, при положение, че основните материални потребности на децата му са
недостатъчно добре обезпечени. Становището на ответника, че осигуряването на
храна, облекло, отопление, жилище, автомобил, почивки, както и заплащането на
разходите, съпътстващи обучението му, представлявало изпълнение на морално
задължение от страна на неговите баба и дядо, е повече от несъстоятелно и неадекватно, тъй като
единствено родителите имат законното и морално задължение да издържат своите
деца, а претендираната от него невъзможност за изпълнение на това задължение
чрез трети лица не кореспондира с регламентирана в този смисъл законова
забрана, поради което също се явява неоснователно. Събраните доказателства
сочат, че свидетелите И.са проявявали постоянна заинтересуваност към нуждите на
своите внуци, стремеж да им осигурят всички битови удобства и да не ги лишават
от нищо потребно, поради което съдът
приема, че техните грижи, проявени в цялостното обезпечаване на потребностите
на децата, докато те са пребивавали в дома им, в предоставянето на
самостоятелно и подготвено за обитаване жилище, в заплащане на сметките за ел.
енергия в него и в закупуването на автомобил на тяхната майка, са били също
толкова интензивни и в периодите, когато семейството е живяло под наем, както
те твърдят в своите показания. Съдът приема, че ищецът не дължи претендираната
от ответната страна издръжка за целия период на исковата претенция, тъй като стана
ясно, че задължението за даване на такава е погасено чрез изпълнение м. юни 2016 г., и тъй като за
периода след м. юни 2016 г.
до 09.09.2016 г. следва да се съобрази цялостната му грижа за издръжката на
другото му общо дете с Т. П., която
индицира съгласието на родителите да разпределят финансовата си отговорност за
отглеждането на двете им деца. Възражението на ответника за погасяване на иска
по давност се явява неоснователно, тъй като чл. 110 и сл. ЗЗД предвиждат
погасяване по давност на вземания, а не на претенции, че конкретно вземане не
съществува.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 176 лв. за държавна
такса, 140 лв. за експертиза, 550 лв. за адвокатски хонорар и 4 лв. за преводни
такси, а искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се
остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.И. с ЕГН ********** ***8 не дължи на П. Е. И. с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Т. П.П. с ЕГН **********,*** сумата от 4400 лв.
(четири хиляди и четиристотин лв.), представляваща издръжка за периода от 03.07.2007
г. до 09.09.2016 г., присъдена със съдебно решение № 259 от 08.06.2007 г.,
постановено по бр.д. № 1 по описа на СОС за 2007 г., за чието
принудително събиране е образувано изп.д. № 20163420400360 по описа на ДСИ при
РС – С..
ОСЪЖДА П. Е. И.
с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. П.П. с ЕГН **********,*** да заплати на Е.К.И.
с ЕГН ********** ***8 направените по делото разноски в размер на 176 лв. (сто седемдесет и шест лв.) за
държавна такса, 140 лв. (сто и четиридесет лв.) за експертиза, 550 лв.
(петстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар и 4 лв.(четири лв.) за преводни такси.
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.Е. И. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Т. П.П. с ЕГН **********,***
за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/