РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Благоевград, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103177 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор против И.
С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*****.
Ищецът твърди, че между „Микро Кредит“ АД, действащ в качеството му на заемодател,
и ответника И. С. М., като заемополучател, е бил сключен на 17.12.2022г. Договор за заем
Microcredit №9032- 00125247. Навежда, че по силата на посочения договор заемодателят е
предал на заемополучателя сумата от 700 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер
на 203,45 лв., като общата сума, която следвало да бъдела заплатена от ответника била в
размер на 903,45 лв. Поддържа, че заемополучателят следвало да погаси задълженията си по
кредита на 15 равни месечни погасителни вноски в размер на 60,23 лв. всяка, с краен падеж
на целия заем – 26.03.2024г. Заявява, че процесният договор за заем не е бил обявяван за
предсрочно изискуем. Сочи, че на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М. бил
сключен и Договор за допълнителни услуги към договора за заем Microcredit №9032-
00125247, съгласно който заемодателят се бил задължил да предоставил на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, които допълнителни услуги били описани подробно в
Приложение № 1 към договора, което приложение било предоставено на заемополучателя.
Навежда, че ответникът дължал заплащане на пакетната цена за допълнителни услуги в
размер на 928,20 лв., като му била предоставена възможността да я заплатил на 15 равни
месечни погасителни вноски в размер на 61,88 лв., при първа погасителна вноска, платима
на 26.01.2023г. Поддържа, че на ответника била начислена лихва за забава по процесния
договор за заем, както следва: 60,94 лв. - обезщетение за забава върху дължимите суми по
договора за заем за периода 27.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 04.04.2024г.
Заявява, че съгласно Приложение № 1/21.07.2023 година към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 30.03.2023г. „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, в качеството му на цесионер (чийто правоприемник е „Агенция
за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД) вземанията си
1
към ответника, произтичащи от процесните два договора от 17.12.2022г. - Договор за заем
Microcredit №9032- 00125247 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№9032- 00125247. Счита, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез
изпращането на уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
действащо като пълномощник на предишния кредитор („Микро Кредит“ АД), като
алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в
хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от
приложеното към исковата молба уведомление.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
подробни доводи, че не е била налице твърдяната цесия, както и че процесните договори за
недействителни поради противоречието им с конкретно изброени в отговора норми на ЗПК,
както и поради накърняването на добрите нрави.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата 625,52 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ -
главница по Договор за заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. между
„Микро Кредит“ АД и И. С. М., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/ с Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението – 04.04.2024 г. до окончателното й плащане.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата 146,69
лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ - договорна лихва по
договора за заем за периода от 26.03.2023г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 26.03.2024г. /падеж на последна погасителна вноска.
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата 60,94 лв. /шестдесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за
заем за периода 27.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 04.04.2024г.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата 804,44 лв. /осемстотин и четири
лева и четиридесет и четири стотинки/ - сума за пакет допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги Microcredit №9032-00125247, сключен на 17.12.2022г. между „Микро
Кредит“ АД и И. С. М., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ с Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.03.2023г., дължими за периода 26.03.2023г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска по договор за допълнителни услуги/ до 26.03.2024г. /падеж на
последна погасителна вноска по договор за допълнителни услуги.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 661 от 03.06.2024г. по ч. гр. д. №
1410/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответникът, имащ качеството на
длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
По отношение на вземанията на предявените осъдителни искове с влязло в сила
разпореждане № 1673/03.06.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1410/2024г. на РС – гр.
Благоевград е било отхвърлено частично заявлението на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. С оглед отхвърлянето на заявлението на
ищеца (заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията, които осъдителни искове
са предявени в настоящото производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
2
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
За доказване сключването на процесните сделки между „Микро Кредит“ АД (като
кредитодател) и И. С. М. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия
от следните документи: Договор за заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на
17.12.2022г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. и Стандартен
Европейски формуляр. Процесуалният представител на ответника оспори автентичността на
положените от ответника подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК
бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в указания му от съда
срок, представи оригиналите на гореизброените документи. Съдът с протоколно
определение от 22.05.2025г. прие оригиналите, като констатира наличието на идентичност
между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: от Договор за заем
Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г., ведно с Погасителен план и Общи
условия към него, Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032- 00125247,
сключен на 17.12.2022г. и Стандартен Европейски формуляр, с копията приложени към
исковата молба.
С оглед изложеното се доказва сключването на процесните договори между „Микро
Кредит“ АД (като кредитодател) и ответника И. М. (като кредитополучател).
По делото се установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заемната
сума по процесния договор за кредит в размер на 700 лв.
От съдържанието на договорите се изясняват и основните параметри, при които те са били
сключени, а именно:
1. За заемния договор: главница в размер на 700 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/от
48,91 %; фиксиран лихвен процент от 40,48 %; обща стойност на плащанията, включваща
главницата и договорната лихва – 903,45 лв., от което следва, че размерът на самата
договорна лихва е бил уговорен на 203,45 лв.; погасяване – чрез 15 броя равни месечни
вноски (всяка в размер на по 60,23 лв.), с дата на първо плащане – 26.01.2023г., и с дата на
последно плащане (краен падеж) – 26.03.2024г. В процесния договор за потребителски
кредит е обективиран погасителен план, като същият е подписан от заемополучателя.
2. За договора за допълнителни услуги: Пакет допълнителни услуги „Комфорт“ и
допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“ в размер на 928,20 лв., като предвидено
тези услуги да се заплащат от кредитополучателя заедно с вноските по кредита, като
размерът на всяка месечна вноска е по 61,88 лв. всяка.
От приетия като писмено доказателство по делото Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г. и Приложение № 1 от 21.07.2023г. към него
се установява, че „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесните
договор за потребителски кредит и договор за допълнителни услуги към него.
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 458,53 %,
а не посоченият неправилно в договора 48,91 % В тази връзка от заключението на вещото
лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата по договора за
допълнителни услуги в размер на 928,20 лв., общата сума на разходите по кредита става
1131,65 лв. (203,45 лв. договорна лихва + 928,20 лв. за таксите и комисионните за
3
допълнителните услуги). При това положение действителният ГПР надвишава допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е
458,53 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с
процесния договор, е 255 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора
ГПР /48,91 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 17.12.2022 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от експертното
заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 255 лв., то
следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от 700 лв.,
съответно неплатена е останала главница в размер на 445 лв.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 445
лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 625,52 лв. установителният иск за
главница следва да се отхвърли като неоснователен.
Останалите предявени осъдителни искове за обезщетение за забава, договорна лихва и
сума за пакет допълнителни услуги следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските
за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните
адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на
общо 1115 лв. за заповедното и настоящето исково производство, като с оглед предмета на
делото минималният размер на адвокатския хонорар е 463,76 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба
№ 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на
неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
4
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения
хонорар на адвокат П.. Исканият адвокатски хонорар е над два пъти минималния размер,
който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът
не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат П. се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е в размер от 450 лв. При това
положение следва да се намали със 665 лв. претендираният адвокатски хонорар в размер на
1115 лв., като се определят 450 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявения
установителен иск, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 22,42
лв. и в исковото производство в общ размер на 91,99 лв. На ответника следва на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 450 лв. (съобразно отхвърлената част
от исковете и намаления по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК размер на адвокатското
възнаграждение).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. С. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр.*****, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор,
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 661 от
03.06.2024г., издадена по ч. гр. д. № 1410/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 445 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева/ - представляваща главница по Договор за
заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И.
С. М., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД /чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ с
Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /04.04.2024г./ до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
625,52 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ, исковете, предявени от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис
5
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор срещу
ответника И. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*****, с които се претендира
ответникът да заплати на ищеца следните суми:
- 146,69 лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ - договорна
лихва по договора за заем за периода от 26.03.2023г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 26.03.2024г. /падеж на последна погасителна вноска.
- 60,94 лв. /шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху
дължимите суми по договора за заем за периода 27.03.2023г. до датата на подаване на
заявлението – 04.04.2024г.
- 804,44 лв. /осемстотин и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ - сума за пакет
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги Microcredit №9032-00125247,
сключен на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М., като вземанията по договора
са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ с Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.03.2023г., дължими за периода
26.03.2023г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 26.03.2024г. /падеж на последна погасителна вноска по договор за допълнителни
услуги
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.***** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 22,42 лв. /двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ –
представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1410/2024г. на
РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 91,99 лв. /деветдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
3177/2024г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор да
заплати на И. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***** сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6