РЕШЕНИЕ
№
Стара
Загора, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III тричленен състав,
в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 216 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Л.К. ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.Д.от Адвокатска колегия
Стара Загора, против решение № 152 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 20235510200020/2023
г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 284а-96 от 19.07.2022 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР
Стара Загора, и Л.К.К. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора направени
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за изготвено
писмено становище. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорва се извода на въззивния съд за доказаност на
административно-наказателното обвинение, като се твърди, че касаторът не е
извършил вмененото му нарушение. Навежда се довод за маловажност за нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение, имплицитно съдържащо в себе си с оглед на направените
оплаквания и искане вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено
като незаконосъобразно НП, алтернативно – да бъде изменено НП, като бъде
намален размера на наложеното с него наказание до предвидения в закона
минимален такъв. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната
жалба – Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на
жалбоподателя и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия
районен съд се е развило по жалба на Л.К. ***.07.2022 г., издадено от Началник
РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 284а-96 от 14.07.2022 г., с което на
основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Л.К.К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 64, ал. 4 във връзка с ал. 2 от същия закон, изразяващо се в това, че на
04.06.2022 г. около 11:50 часа в гр. ***, не изпълнява разпореждане, издадено
му устно на висок и ясен глас от полицейски служител – да изгаси запаления огън
в дворно място, непосредствено до масивна ограда на имота на П.К.М.от гр. Крън,
ул. „Хемус“ № 10, и да допусне полицейски екип в двора.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
НП, като е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели се доказва административнонаказателното обвинение,
извършеното от Л.К.К. нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и размерът на наложеното му наказание е съобразен с тежестта на
нарушението.
Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 2, ал.
2 от ЗМВР дейността
на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, като според ал. 2 при невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, а според ал. 4 разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му.
Съгласно чл.
257, ал. 1 от ЗМВР
който
не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите
му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до
500 лв.
В случая от показанията на
разпитаните във въззивното производство полицейски служители – очевидци на
нарушението, се установява, че на 04.06.2022 г. по сигнал на П.К.Б.те са
посетили гр. Крън и били поканени от нея да влязат в двора й, откъдето видели,
че в близост до оградата й касаторът е запалил огън, който бил толкова голям и
висок, че съществувало опасност да се разпространи върху растителността и
постройките в нейния имот, поради което на висок глас разпоредили на касатора да
загаси огъня на няколко пъти, но вместо това той продължил да хвърля клони в него
и да се държи провокативно с тях, отказвайки им са легитимира и казвайки им да
изчезват, а след като огъня бил загасен от намиращ се в двора на П.Б.мъж, който
с помощта на маркуч заливал огъня с вода, касаторът се прибрал у дома си.
При тези данни, независимо че не
се установява полицейските служители, посетили мястото на извършване на
нарушението, да са отправяли на касатора разпореждане да ги допусне в двора им,
но той да им е отказал, както е приел районният съд, останалата част от
описаното в АУАН и възпроизведено в НП деяние – отказ на касатора да изпълни
издаденото му устно и на висок глас полицейско разпореждане да загаси запален
от него в дворно му място огън (поради
потенциална опасност огънят да засегне съседен имот), само по себе си с оглед на гореизложената правна регламентация е
достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на касатора на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВ за извършено от него нарушение чл. 64, ал. 4 във връзка с ал.
2 от същия закон. Това е така, тъй като неизпълненото от касатора устно
полицейско разпореждане – да загаси запален от него огън, с оглед на
обстоятелството, че огънят е представлявал потенциална заплаха за съседен имот,
безспорно е било направено (отправено) във връзка с функциите на полицейския орган,
попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 2 от ЗМВР, в частност – за пожарна
безопасност и защита на населението, и същевременно
изпълнението му не съставлява очевидно за касатора
престъпление или нарушение, нито застрашава живота или
здравето му. Ето защо крайният изводът на
районния съд за доказаност на административно-наказателното обвинение се явява
обоснован, като кореспондиращ със събраните във въззивното производство
доказателства, и съответстващ на приложимия материален закон.
Останалите оплаквания в
касационната жалба (относно
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и размера на наложеното с НП наказание) са били направени от касатора и пред въззивния съд, който ги е обсъдил в
мотивите към решението си и е дал отговор на всяко едно от тях. Същите изцяло
се споделят от касационната инстанция, която поради това не намира за
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира, че не е налице твърдяното касационно основание и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Водим от горните мотиви, Административен
съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 14.06.2023 г., постановено по АНД №
20235510200020/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.