ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…336./24.06.2020 година
Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело
№ 283/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД, чрез адв. П.Н. срещу
решение № 1122 от 11.12.2019 г., постановено по т. д. № 735/2019 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на М.Ф.Л. да му
заплати сумата от 12 000 евро, от
които 10 000 евро главница и 2 000 евро ДДС,
представляваща неустойка за нарушаване на забрана за извършване на конкурента
дейност съгласно чл. 31 от договор за компютърни услуги от 21.02.2017 г., както
и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване, на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът счита за неправилен извода
на съда за недобросъвестност на възложителя поради предлагането на условна
оферта – спечелването на конкурс за позицията. Сочи, че е предложена работа на М.Л.
за следващата година, както и че последният недобросъвестно е премълчал
прехвърлянето си при друг възложител. Съобразно чл. 31 от договора счита, че М.Л.
няма право пряко или косвено да търси или да поема друг ангажимент, както и да
сключва договори или да уговаря предоставянето на услуги докато трае договора и
в период от шест месеца от преустановяване на действието му. Позовавайки се на
свидетелските показания на свид. Франко сочи, че М.Л. заема същата длъжност и
предоставя същите или сходни услуги на „Еърбъс“. Твърди, че предвид
изискванията на НАТО на осъществената среща на 17.10.2018 г. в гр. Монс, Белгия
е предложено предоговаряне с всички подизпълнители чрез преминаване от
споразумение към нов тип договаряне. От изпратеното писмо от 21.11.2019 г.
намира за доказано обявяването кандидатстването по позицията на М.Л.. Посочва,
че последният е уведомен за прилагане на разпоредбата на чл. 31 от договора в
случай на извършване на конкурентна дейност. За неправилен намира извода на
съда за невъзможност за предлагане на същата или по-висока ставка, доколкото
при отказ за заемане на същата позиция му е предложено увеличение от 2 %. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения насрещен
иск. Прави доказателствено искане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от М.Ф.Л., чрез адв. М.Х., в който се сочат аргументи за правилността на
решението в обжалваната част. Сочи, че за периода на действие на договора с
„Еърбъс“ е бил сключен договор за подизпълнение с „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД,
което дружество е ангажирало услугите на М.Ф.Л.. Твърди, че „Глобал Технолоджис“
не е е конкурент на „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД. Позовавайки се на
свидетелските показания намира, че на срещата през м. октомври 2018 г. е
предоставено само предложение за сключване на нови договори, но не и самото
сключване на такива договори дококлото те са под условие за сключване на друг договор
между „Еърбъс“ и „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД въз основата на спечелено
наддаване пред НАТО. Представеният документ от Агенция по комуникация и
информация на НАТО /л. 148-л. 150/ счита, че не доказва осъществяването на
конкурентна дейност, поради оспорването му и непредставянето на оригинала от
същия. Твърди, че завереният документ по реда на чл. 32 от ЗА не може да
замести оригинала и да предоврати изключването му по реда на чл. 183 от ГПК. Счита,
че вътрешният меморандум представлява потвърждение на номера на договора.
Размерът на неустойката намира за неправилно определен. Иска в частта над
10 000 евро намира за неоснователен поради недължимостта на ДДС.
Позовавайки се на разменената кореспонденция между страните сочи, че договорът
между същите е прекратен с предизвестие поради неплащане на възнагражението на М.Л..
Твърди, че забраната за конкурентна дейност по чл. 31 от договора не се прилага
при непредлагане на нов договор на изпълнителя при изтичане на срока на
първоначалния договор при равна или по-висока цена. Сочи, че предложенията за
сключване на нов договор били направени едва през м. октомври- м. ноември 2018
г., а не при прекратяване на договора- 21.02.2018 г.. Предложеното увеличение
от 2% намира за неясно към коя конкретна позиция би било съотнесено.
Закрепената договорна клауза в чл. 31 от договора счита за частично
недействителна по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Няма доказателствени
искания.
По повод доказателственото искане на
въззивника, настоящият съдебен състав намира следното:
Във въззивната жалба е наведено
искане за прилагане на писмено доказателство – договор с „Еърбъс“ от 03.01.2019
г..
Едва в последното по делото заседание
от 22.11.2019 г. страната е поискала отлагане на делото за представяне на
доказателства за контакт между „Еърбъс“ и „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД. В
отговора на исковата молба /л. 85/, както и в насрещния иск страната е посочила
съществуването на обвързаност с „Еърбъс“, но не е представила доказателства поради
конфиденциалност. Доказателственото искане
за представянето им е направено едва в о. с. з., тоест след настъпването
на процесуална преклузия, поради което с оставянето му без уважение не е
осъществено процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд. Също така, то е могло да бъде
представено своевременно, поради което не се касае и за нововъзникнало или за новоузнато
обстоятелство, което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 266, ал. 2
от ГПК. Предвид горното, доказателственото искане следва да се остави без
уважение поради неоснователността на същото и отсъствието на процесуално
нарушение от страна на съда, което би обосновало евентуално приложението на чл.
266, ал. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на …....……2020 г. от ...……часа.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, ЕИК: *********, наведено във въззивната жалба за прилагане на
писмено доказателство – договор с „Еърбъс“ от 03.01.2019 г..
Решението не е обжалвано в осъдителната част, поради което
същото е влязло в законна сила.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.