№ 224
гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500227 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 124 от 11.07.2022г., постановено по гр.д. № 84/2021г.,
Окръжен съд-Габрово е признал за установено на основание чл.422 от ГПК,
че М. П. П. от гр.Севлиево дължи на Юробанк България АД-гр.София
следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение №449 от
24.07.2019г. по ч.гр.д. № 780/2019г. на Районен съд-Севлиево, а именно:
сумата от 2 610,77 евро или 5 104,06 лева, от която 1 993,99 евро главница и
616,78 евро лихви за периода 13.06.2019г.- 14.06.2022г., дължими по договор
за кредит от 29.07.2008г. и последващите анекси към него, представляващи
падежирали вноски, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 16 504,37
евро с левова равностойност 32 279,74 лева. Осъдена е М. П. да заплати на
Юробанк България АД сумата от 1 864,91 лева, направени разноски в
заповедното производство. Осъдена е М. П. да заплати на Юробанк България
АД сумата от 316,69 лева, направени разноски по делото в първата
инстанция. Осъдена е Юробанк България АД-гр.София да заплати на М. П.
сумата от 2 147,36 лева, направени разноски по делото. Осъдена е Юробанк
България АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Окръжен
съд-Габрово в размер на 1 ,19 лева, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първата инстанция Юробанк
1
България АД-гр.София, чрез адвокат Д. Д., от САК – съдебен адрес гр.София,
п.к. 1202, Район Оборище, ********
Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното
решение.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение
на Габровския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените
искове над сумата от 2 610,77 евро или 5 104,06 лева до пълния претендиран
размер от 16 504,37 евро или 32 279,74 лева и 60 лева, и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло
предявените искове.
Прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
можело да бъде инкорпорирано в исковата молба. В този смисъл
настъпването на предсрочна изискуемост в хода на делото представлявало
нов факт от значение за съществуването на спорното право, който следва да
бъде взет предвид от съда по реда на чл.235 ал.3 от ГПК.
Постъпил е отговор от въззиваемата, ответница в първата инстанция, М.
П. П., чрез адвокат В. Т., от САК.
Моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в
обжалваната му част, като правилно и да остави въззивната жалба без
уважение, като неоснователна и недоказана.
Правилно първоинстанционният съд бил приел наличие в процесния
договор за кредит на неравноправна клауза, изразяваща се във възможността
банката едностранно да увеличава лихвения процент, каквото едностранно
увеличаване на лихвения процент е налице в случая, което обстоятелство е
надлежно доказано.
Правилно в обжалваното решение било прието, че изводът за
неравноправна клауза не се променя от сключването на допълнителни
споразумения за потвърждаване на увеличения размер на дълга.
Правилен бил изводът на Окръжния съд, че в случая не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита. От заключението на назначената
съдебно икономическа експертиза се установявало, че към датата, на която
банката е обявила предсрочна изискуемост-21.06.2019г., няма просрочие на
погасителни вноски. Предсрочна изискуемост към друг момент не е заявявана
от банката и не е обявявана на кредитополучателката.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответницата М. П., с която се
моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в
установителната му част, с която Габровският окръжен съд е признал за
установено че М. П. дължи на Юробанк България АД сумата от 5104,06 лева,
представляваща дължими суми по договор за кредит от 29.07.2008г.
Въззивницата по насрещната въззивна жалба се позовава на
съществуването на други обстоятелства, от значение за спора, настъпили след
2
постановяване на първоинстанционното решение, а именно същата била
заплатила доброволно дължимата по решението на Габровския окръжен съд
сума.
В писмен отговор въззиваемият ищец Юробанк България АД-гр.София
оспорва изцяло насрещната въззивна жалба, тъй като счита същата за
неоснователна и недоказана.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, не се
явяват процесуалните представители на страните. В писмени молби съответно
адвокат Д. и адвокат Т. поддържат съответно въззивната жалба, насрещната
въззивна жалба и отговорите. Пълномощникът на М. П. представя платежно
нареждане от 12.01.2023г., видно то което ответницата е заплатила в полза на
банката сумата от 5 100 лева, като плащане по съдебното решение от
11.07.2022г.
Като разгледа направените във въззивната жалба и в насрещната
въззивна жалба оплаквания, възраженията в отговорите, взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими като
подадени от страните по делото, при наличен интерес за същите да обжалват
конкретното съдебно решение в обжалваните му части, насочени са против
подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.
Във връзка с преценка на тяхната основателност въззивният съд приема,
че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо
същите да бъдат възпроизвеждани повторно в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено
от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като
е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е
подписано от съдията.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на
всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото
3
доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото
решение не повтаря същата.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената
обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното
решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи,
които Апелативният съд споделя.
Въззивната инстанция по реда на чл.272 от ГПК препраща към
мотивите, изложени от Габровския окръжен съд и ги споделя, тъй като са
законосъобразни, както и са съобразени със съдебната практика. Освен това
са обосновани на всички събрани по делото доказателства, подробни са,
изложени са ясно, последователно и непротиворечиво.
Апелативният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния
съд за наличие в процесния договор за кредит на неравноправна клауза,
изразяваща се във възможността банката едностранно да увеличава лихвения
процент, каквото едностранно увеличаване на лихвения процент е налице в
случая, което обстоятелство е надлежно доказано със заключението на
съдебно икономическата експертиза. Правилно в обжалваното решение е
прието, че изводът за неравноправна клауза не се променя от сключването на
допълнителни споразумения за потвърждаване на увеличения размер на
дълга. Правилен е и изводът на Окръжния съд, че в случая не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като от заключението на
назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че към датата,
на която банката е обявила предсрочна изискуемост-21.06.2019г., няма
просрочие на погасителни вноски., предсрочна изискуемост към друг момент
не е заявявана от банката и не е обявявана на кредитополучателката.
Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК съдът, при постановяване
на решението си взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, както и настъпилите в хода на съдебното производство факти, които са
от значение за спорното право.
Доказано е с банково бордеро от 12.01.2023г., че след постановяване на
решението на Габровския окръжен съд, ответницата М. П. е превела по сметка
на Юробанк България АД сумата от 5 100 лева, която с посоченото решение е
прието, че дължи на банката.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в
уважената част, с която е прието за установено че ответницата дължи на
ищцовата банка сумата от 5 104,06 лева, от която 1 993,99 евро главница и
4
616,78 евро лихви за периода 13.06.2019г. – 14.06.2022г., дължими по договор
за кредит от 29.07.2008г. и последващите анекси към него, представляващи
падежирали вноски.
Да, предявената искова молба има характер на уведомление, но при
предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, не и по
установителен иск по чл.422 от ГПК. В този смисъл е тълкувателното
решение на Върховния касационен съд от 18.06.2018г.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивниците относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, не са основателни и не са
доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в уважената част на
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, тъй като ответницата е
заплатила доброволно дължимата сума, след постановяване на
първоинстанционното решение.
В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно.
В решението си Габровският окръжен съд е допуснал очевидна
фактическа грешка, която следва да отстрани след като делото му бъде
върнато. Касае се за следния израз, посочен в диспозитива на решението
„като отхвърля предявения иск за сумата от 27 237,68 лева до пълния
претендиран размер от 32 339,74 лева, като неоснователен и недоказан“,
който диспозитив противоречи на приетото в мотивите.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението
на разноските.
При този изход на делото, тъй като са оставени без уважение и двете
жалби, и на основание чл.78 от ГПК направените от страните разноски в
настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест, така както са
направени. Ответницата е дала повод да бъде постановено обжалваното
решение, в обжалваната от нея част, тъй като е заплатила доброволно
дължимата сума едва след постановяване на решението, поради което и на
това основание не й се дължат разноски за въззивна инстанция.
5
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 124 от 11.07.2022г., постановено по гр.д. № 84/2021г.,
на Окръжен съд-Габрово В ЧАСТТА, с която е признато за установено на
основание чл.422 от ГПК, че М. П. П. от гр.Севлиево дължи на Юробанк
България АД-гр.София следните суми, предмет на издадената заповед за
изпълнение №449 от 24.07.2019г. по ч.гр.д. № 780/2019г. на Районен съд-
Севлиево, а именно: сумата от 2 610,77 евро или 5 104,06 лева, от която
1 993,99 евро главница и 616,78 евро лихви за периода 13.06.2019г.–
14.06.2022г., дължими по договор за кредит от 29.07.2008г. и последващите
анекси към него, представляващи падежирали вноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК на
Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, против М. П. П., с ЕГН **********, от гр.Севлиево, ********, за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовата банка следните
суми, предмет на издадената заповед за изпълнение №449 от 24.07.2019г. по
ч.гр.д. № 780/2019г. на Районен съд-Севлиево, а именно: сумата от 2 610,77
евро или 5 104,06 лева, от която 1 993,99 евро главница и 616,78 евро лихви за
периода 13.06.2019г.- 14.06.2022г., дължими по договор за кредит от
29.07.2008г. и последващите анекси към него, представляващи падежирали
вноски, поради доброволно заплащане на 12.01.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 11.07.2023г., постановено по гр.д.
№ 84/2021г., на Окръжен съд-Габрово В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
След връщане на делото Габровският окръжен съд да поправи очевидна
фактическа грешка в решение №124, съобразно посоченото в мотивите на
настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7