МОТИВИ по ПРИСЪДА № 2 по НОХД № 1903/2017г. по описа на РС- В. Търново.

 

Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу Й.Р.М., ЕГН: **********, роден на *** ***, адрес за призоваване в страната: гр. .............. българин, български гражданин, неженен, основно образовани - ученик в осми клас на *******, осъждан, за това, че:

1. На 21.10.2016г. в гр.Б, обл.Р, на ул.«Цар Калоян» № 15, като извършител, като непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с К.И. ***, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил «Форд Фиеста», с регистрационни табели с № ******* и рама №*******, от владението на П.И.П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като в последствие моторното превозно средство е оставено без надзор - в землището на с.Б, обл.Р на път RSE 2006 между селата Б и Б;

2. На 21.10.2016г. в с.Б, общ. *******, обл. Р, на ул. *******, като извършител, като непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в съучастие с К.И. ***, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил «Форд Галакси», с регистрационни табели с № *******и рама № *******, от владението на М.А.Б., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като в последствие моторното превозно средство е оставено без надзор - в гаровия район на ж.п. гара П.Т - гр.П.Т,като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, -престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Със същият обвинителен акт Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение и срещу К.И.К., ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, начално образование, осъждан, за това, че:

1. На 21.10.2016г. в гр.Б, обл. Р, на ул. *******, като извършител, в съучастие с непълнолетния Й.Р.М. ***, който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил «Форд Фиеста», с регистрационни табели с №******* и рама № ******* от владението на П.И.П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като в последствие моторното превозно средство е оставено без надзор - в землището на с. Б, обл. Р, на път RSE 2006 между селата Б и Б;

2. На 21.10.2016г. в с. Б, общ. *******, обл. Р, на ул. *******, като извършител, в съучастие с непълнолетния Й.Р.М.,***, който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство -лек автомобил «Форд Галакси», с регистрационни табели с № ******* и рама № *******, от владението на М.А.Б., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като в последствие моторното превозно средство е оставено без надзор - в гаровия район на ж.п. гара П.Т - гр. П.Т,като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал. 1, вр. с чл, 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията и счита, че същите са безспорно доказани. Предлага за извършените престъпления, на подсъдимите, да им бъдат наложени наказания, съобразно предвидените такива, като се обсъдят наличнитте смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

Назначеният от съда, на двамата подсъдими, служебен защитник, адв. Ю. Д. (ВТАК) заема становище според което на подсъдимите, за извършеното престъпление и предвид направените самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина, следва да им бъдат определени наказания - под минималния размер, при приложението на разпоредбата на чл. 58 а, ал. 4 от НК.  

Подсъдимият М. изразява съжаление за извършените деяния. Моли да му бъде наложено наказание във вид на пробация. Сочи, че такова наказание няма да го препятства да посещава училищни занятия и да подпомага своята баба.

Подсъдимият К. изразява съжаление за извършените деяния. Моли да му бъде наложено по - леко наказание.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.К. ***. Същият не работи, и не притежава движимо или недвижимо имущество позволяващо му са де издържа. Осъждан е шест пъти за извършени престъпления от общ характер (по чл. 194, ал. 1 от НК, по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 346, ал. 2 от НК). С Определение от 13.04.17г. по ЧНД № 87/17г. по описа на РС - Б, съдът е определил е едно общо наказание, най - тежкото измежду наложените на подсъдимия К. с присъди по НОХД № 320/16г., НОХД № 14/17г., НОХД № 21/17г. и по НОХД № 42/17г., всички на РС - Б, в размер на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. При това и с Определение по ЧНД № 116/17г. на РС - Б, съдът е постановил ефективно изтърпяване на това наказание, като същото е осъществено в периода от 07.03.17г. до 14.07.17г.

С влязла в сила присъда по НОХД № 94/2017г. на БРС, на К., за извършено в периода 04.03.17 - 05.03.17г., престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, е наложено наказание от една година лишаване от свобода.

С влязла в сила присъда по НОХД № 166/2017г. на БРС, на К., за извършено на 21.10.17г., престъпление по чл. 195, ал. , т.3, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Същият не е правоспособен водач за управление на МПС.

Подсъдимият Й.М. ***. Обитава дома на своята баба - В.А., която осъществява родителския контрол върху него, тъй като майка му, трайно пребивава извън страната. С влязла в сила присъда по НОХД № 320/2016г. на БРС, на подсъдимия, за извършено в периода 19.03.16 - 27.03.17г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, в р.  с чл. 63, ал. 1, т . 3 от НК, е наложено наказание 7- Пробация със следните пробационни мерки :

- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:***4, за срок от осем месеца, с периодичност на подписите пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице - два пъти в седмицата; по чл.42а, ал.2, т.2от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца и по чл.42а, ал.2, т.4, пр. 2 от НК –  Включване в

 

 

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 2 по НОХД № 1903/2017г. по описа на РС- В. Търново, лист 2.

 

програми за обществено въздействие за срок от осем месеца. Наложените наказания са изтърпяни в периода от 06.02.17 - 06.10.17г.

Подсъдимите К.К. и Й.М., се познават, като поддържат приятелски отношения. При това двамата осъществяват и съвместна престъпна деятелност (НОХД № 320/16г. на БРС). На 20.10.2016г., вечерта, двамата, били заедно в питейно заведение в гр.Б, обл. Р. Решили да открият някой лесен за привеждане в управление автомобил, който да отнемат от собственика му, без неговото съгласие, и да го използват за да се придвижат с него до с.Б, обл.Р, където живеела майката на обв. К.К.. В изпълнение на замисленото, в ранните часове на 21.10.2016 г. в гр. Б, обл. Р, на ул. *******, двамата видяли паркиран л.а „Форд Фиеста" с peг. № *******, собственост на П.И.П.. Използвайки обстоятелството, че автомобилът не бил заключен, а контактният му ключ бил на таблото, подсъдимите влезли в него. Подсъдимият К. го привел в движение, като поел и неговото управление, след което отпътували. На разклон, находящ се преди с.Б, горивото на превозното средство привършило и той спрял. Двамата подсъдими изоставили лекия автомобил - без надзор и продължили пеш до с. Б, общ. ******* обл.Р. Преминавайки през селото на ул. ******* в района на дом № ******* открили лекия автомобил „Форд Галакси", с рег. № *******. Същият бил собственост на М.А.Б.. Решили да го отнемат и да го използват без съгласието на собственика, за да се придвижат. Двамата установили, че автомобилът бил отключен с контактен ключ, поставен на таблото. Привели го в движение и тръгнали в посока на гр.Р. След това се върнали обратно в гр. Б, където заредили гориво на бензиностанция „OMV". Продължили за гр.П.т, обл. Велико Търново, където го изоставили в района на ж.п гарата без надзор. Автомобилът бил управляван последователно и от двамата обвиняеми.

Видно от материалите по делото л.а „Форд Галакси", с рама № ******* рег.№ *******, е бил предаден с Протокол за отговорно пазене на М.А.Б. - ЕГН: **********, адрес: ***. Лекият автомобил «Форд Фиеста» с рама № *******, рег.№ ******* е бил върнат на неговия собственик П.И.П..

В хода на досъдебното производство, предвид възрастта на Й.Р.М. - непълнолетен, е била назначена съдебно психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и безпристрастно се установява, че към датата на извършване на деянията, М. е могъл да разбира свойството и значението на извършените деяния и е могъл да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Емоционално-волевото му състояние се е характеризирало с понижен самоконтрол под влияние на неблагоприятни социални фактори съчетани с психологически особености, изначално присъщи на личността -емоционална незрялост и недооцененост на поведението. Констатирано е, че в интелектуално отношение подсъдимият притежава способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, както и последиците от извършването му. Вещото лице е заключило, че към момента на извършване на деянието и към момента на изследване, М. може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимите и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключение на СПИ) от досъдебното производство, непосредствено използвани при постановяване на присъдата.

Установената от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че на 21.10.2016г. в гр.Б, обл. Р, на ул. *******, К.И.К., като извършител, в съучастие с непълнолетния Й.Р.М.,***, като извършител и който е могъл да разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи постъпките си, противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство - лек автомобил «Форд Фиеста», с регистрационни табели с № ******* и рама № *******, от владението на П.И.П., без негово съгласие, с намерение да го ползват, като в последствие, моторното превозно средство е оставено без надзор - в землището на с. Б, обл. Р, на път RSE 2006 между селата Б и Б.

На следващо място съдът прие за безспорно доказано, че на 21.10.2016г., в с. Б, общ. *******, обл. Р, на ул. *******, К.И.К., като извършител, в съучастие с непълнолетния Й.Р.М.,***, като извършител и който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство -лек автомобил «Форд Галакси», с регистрационни табели с № ******* и рама № *******, от владението на М.А.Б., без нейно съгласие, с намерение да го ползват, като в последствие, моторното превозно средство е оставено без надзор - в гаровия район на ж.п. гара П.Т - гр. П.Т., като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.

Подсъдимите са прекъснали фактическата власт на собствениците върху двете МПС и са осъществили своя фактическа власт върху тях с отдалечаването им и използване на същите. Безспорно е установено намерението на подсъдимите да го ползват, а не да присвоят леките автомобили, с доказаното от обективна страна от ползване на същите от мястото на отнемането им до мястото на тяхното оставяне без надзор, след като е привършило горивото им необходимо за тяхното придвижване.

По-тежката правна квалификация следва и от факта, че двете МПС-та са били изоставени без надзор – по чл. 346 ал.2 т.1 пр. II НК, които обстоятуелства се установяват от приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие.

Престъплението е извършено от двамата подсъдими в условията на съучастие, под формата на съизвършителство. Същите са участвали в самото изпълнително деяние – прекъсването на владението без съгласието на собствениците и установяването на свое. Налице е общност на умисъла, която се изразява в координирани единни действия по постигане на преследваната цел – привеждането на процесните МПС - та в движение и ползването им без знанието и съгласието на собствениците им.

Подсъдимите К.К. и Й.М. са извършили две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление. Деянията са извършени на 21.10.16г., т.е. през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е. деянията са извършени от подсъдимия в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. С оглед на това двамата подсъдими следва да понесат наказание съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

От субективна страна деянията са осъществени при форма на вината - пряк умисъл, тъй като и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.

Предвид гореизложеното съдът приема, че следва да се ангажира наказателната отговорност на К.К. за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал. 1,

 

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 2 по НОХД № 1903/2017г. по описа на РС- В. Търново, лист 3.

 

вр. с чл, 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК а на Й.М. по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

            Причините за извършване на престъплението от подсъдимия М. се коренят в младата му възраст, неизградените задръжки по зачитане на чуждата собственост.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия К. са ниско правосъзнание и незачитане на неприкосновенността на правото на собственост на гражданите.

Обществената опасност на деянията е висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, както и в предвид на вида, характера и стойността на предметите на престъплението.

Обществената опасност на подсъдимия М. съдът прецени като ниска. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: изразено съжаление, сравнително младата възраст на подсъдимия и тежко материално положение, съдействие за разкриване на обективната истина, изразени действия по поправяне изразяващи се в посещаване на учебни занятия.

Обществената опасност на подсъдимия К. съдът прецени като сравнително виисока. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете сравнително тежко материално положение и изразено съжаление.

В тази връзка направените от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират приложението на разпоредбата на глава 27 от НПК, при определяне на наказание на двамата подсъдими, за извършеното престъпление, в предвидената от хипотеза на чл. 373, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371 от НК.

Отегчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия М. съдът не отчете.

Като отегчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия К. съдът възприе наличието на предходни осъждания на подсъдимия, които го определят като лице с утвърдени престъпни навици, спрямо които оказаната до този момент наказателна принуда не е осъществила необходимия, поправителен, превъзпитателен и въздържащ ефект.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че наказанието на М. следва да се определи, поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелсва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, при приложимост на разпоредбата на чл.58 а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, алт. 2, пр. 1 от НК.

За престъплението по чл. 346 ал.2 НК се предвижда по Особената част на Наказателния кодекс наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. Последното съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за непълнолетните се заменя с лишаване от свобода до три години. При приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, тъй като предвиждащото се за непълнолетните наказание няма минимум, следва да се премине към друг род наказание, като съдът счита за най-подходящо наказанието "Пробация" като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно:

- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес ***4, за срок от една година, с периодичност на подписите пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице -три пъти в седмицата;

            - по чл.42а, ал.2, т.2от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

- по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на общо 100 часа за срок от 1 /една/ година.

Така определените наказания в конкретния случай, според съда, ще изиграят максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогнат в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М., с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще го подготви за общественополезен труд и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху други членове от обществото.

Настоящият състав не намира за подходящо прилагането на "Обществено порицание" спрямо подсъдимия, тъй като неговия интензитет на въздействие, няма да бъде достатъчен за постигане на целите на наказанието, визирани от съда.

По отношение на предвиденото в закона (чл. 346, ал. 4 от НК във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК) лишаване от правоуправление на МПС съдът намира, че не са налице предпоставки за налагане на наказание, тъй като М. не е правоспособен водач на МПС.

            На следващо място съдът приема, че следва да се определи, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, Й.Р.М., да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му с настоящата присъда и с влязла в сила присъда по НОХД № 320/2016г. по описа на РС – Б, в размер на най-тежкото от тях, а именно  – Пробация със следните пробационни мерки :

            - по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:***4, за срок от една година, с периодичност на подписите пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице -три пъти в седмицата;

            - по чл.42а, ал.2, т.2от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

            - по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на общо 100 часа за срок от 1 /една/ година.

            Лицето е осъдено с отделни присъди, като деянията за които му е наложено наказание с тях е извършил преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях. Изложеното е основание съдът да определи едно общо наказание измежду наложените с посочените присъди в размер на най-тежкото от тях.

            Следва да се приспадне, на осн.чл. 25 ал. 2, от НК, изтърпяната от Й.Р.М., до момента, част от наказанието по горепосочените присъди.

С оглед изложените по - горе съображения, съдът намира, че на подсъдимия К.И.К. следва да бъде наложено наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства. Предвид на горното настоящият състав приема, че за извършеното от подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание в размер надвишаващ предвидения в закона минимален такъв, но под средния определен в закона, а именно една година и девет месеца лишаване от свобода, от което след направената от съда редукция, съобразно разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58 а, ал. 1 от НК, подсъдимият следва да изтърпи – една година и два месеца лишаване от свобода.

При липса на основание за приложение на предпоставките на чл.66 от НК, наказанието следва да изтърпи при първоначален "Общ" режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНС.

            Съдът счита, че така определеното от съда наказание, ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за възпиращо въздействие върху подсъдимия.

По отношение на предвиденото в закона (чл. 346, ал. 4 от НК във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК) лишаване от правоуправление на МПС съдът намира, че не са налице предпоставки за налагане на наказание, тъй като К. не е правоспособен водач на МПС.

            На следващо място съдът приема, че следва да се определи, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, К.И.К., да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му с настоящата присъда и с влезли в сила присъди по НОХД № 94/2017г. и по НОХД № 166/17г., двете по описа на РС – Б, в размер на най-тежкото от тях, а именно: една година и два месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т .3 от ЗИНС.

            МОТИВИ по ПРИСЪДА № 2 по НОХД № 1903/2017г. по описа на РС- В. Търново, лист 4.

 

Подсъдимият К. е осъден с отделни присъди, като деянията за които му е наложено наказание с тях е извършил преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях. Изложеното е основание съдът да определи едно общо наказание измежду наложените с посочените присъди в размер на най-тежкото от тях.

            Следва да се приспаднат, на осн.чл. 25 ал. 2, от НК, изтърпените от К.И.К., части от наказанието по горепосочените присъди.

            При този изход на делото Й.Р.М., се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на 136,41 лв. /сто тридесет и шест лева и 41 ст./, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На подсъдимия К.И.К., се възложи да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на 27,41 лв. /двадесет и седем лева и 41ст./, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………