Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София,
10.04.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 4460 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение от 19.12.2018 г. погр.д. № 10162 по описа за 2018 г. по описа на
СРС, ГО, 157 състав съдът е отхвърлил предявения от Р.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***. „******, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 773,75 лв.,
представляваща цена за топлинна енергия за периода 01.02.2014 г.-30.04.2016 г.
Със същото решение Р.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 550 лв. разноски за производството за
държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на ФДР „Б.Б.“ ООДв качеството му на трето лице
помагач, конституирано на страната на ответника „Т.С.” ЕАД.
Недоволенот решението, с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу „Т.С.“
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи исковата сума,
представляваща цена на топлинна енергия, е останал ищецът
Р.К.К.. Навежда се, че ищецът Р.К.К. няма качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период по отношение на топлоснабдения имот. Между
него и „Т.С.“ ЕАД за исковия период не е било налице валидно договорно
правоотношение за доставка на топлоенергия и той реално не е използвал
доставената топлоенергия за собствени нужди. Искането към въззивната инстанция
е да отмени обжалвания акт и постанови решение, с което уважи изцяло предявения
отрицателен установителен иск.
Въззиваемото дружество “Т.С.” ЕАД - ответник по исковете, не е подал
отговор на жалбата и не ангажира доказателства.
Третото лице помагачФДР „Б.Б.“ ООДне взема становище по жалбата и не
ангажира доказателства.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р.К.К. с
иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, срещу „Т.С.“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 773,75 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода
01.02.2014 г. - 30.04.2016 г. Ищецът твърди в исковата си молба, че не дължи сумата, тъй като през
посочения период ответникът не е доставял, съответно ищецът не е ползвал услуги
на такава стойност, а малкото количество енергия, което ищецът ползвал не
отговаряла на държавния стандарт за топлопреносна мрежа, в евентуалност, че
вземанията на посочената стойност са погасени по давност. Във въззивната жалба за
първи път се оспорва, че Р.К.К. няма качеството потребител на топлинна енергия
за процесния период по отношение на топлоснабдения имот, както и че между него
и „Топлофикаця София“ ЕАД за исковия период не е било налице валидно договорно
правоотношение за доставка на топлоенергия и той реално не е използвал
доставената топлоенергия за собствени нужди, поради което обсъждането на тези
доводи е недопустимо като преклудирано. Нещо повече, в исковата молба, освен
че ищецът не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия и
наличието на договорни отношения между главните страни, то изрично се съдържа признание, че ищецът е
ползвал топлинна енергия в топлоснабдения имот, като единствено е оспорва
количеството и качеството на реално доставената такава.
Във връзка с горното, въззивната
инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд е приел за установено договорното
отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект,
намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът
подава в нея топлоенергия за битови нужди. Както правилно и първоинстанционният
съд е отбелязал в мотивите на решението си между главните страни е възникнало
облигационно отношение от качеството на ищеца на собственик по силата на
наследствено правоприемство на апартамент № 7, находящо се в гр. София, ж.к. „******което
обстоятелство се подкрепя от представения списък на живущите в сградата, в
която се намира топлоснабдения имот, в който наследодателят на ищеца фигурира,
както и от представеното по делото удостоверение за наследници. Тези факти не
са били въведени като спорни с исковата, а оглед характера на производството –
отрицателен установителен иск, ищецът е следвало да изчерпа основанията, на
които оспорва вземанията на ответника, в нея, тъй като съдът дължи произнасяне
само по тях. Направата им в по-късен момент е преклудирано и обсъждането им е
недопустимо. Въпреки това представените по делото доказателства установяват в
достатъчна степен тези факти. От друга страна, от приетите по делото заключения
на изслушаните СТЕ и ССчЕи от представените по делото писмени доказателства - документи
за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия,се установява,
че в исковия период ответникът подава в топлоснабдения имот топлоенергия за
битови нужди.
Следователно анализът на събраните по
делото доказателства обосновава извода, че въззивникът има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1,
т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на
посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона
термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна
собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно
право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.)през 1999 г. и досега
със ЗЕ под потребители на
топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с
вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в
сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на въззивника-ищец. Валидната
представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона
за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по
повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата
на данни по делото за възражение от ищеца по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира,
че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между оттветника и ищците.
Досежно размера на исковете по
чл.124 от ГПК.
От приетото заключение на изслушаната
пред първоинстанционния съд СТЕ
се установява, че в топлоснабдения имот през процесния период е имало 5 броя
отоплителни тела в помещения: хол, кухня, 2 стаи и баня с монтирани ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/ с радио отчет. Сградата е
на ежемесечен отчет. На в.л. са представени отчетни формуляри от 23.04.2015г. и
27.02.2016г. с подпис на потребител с нанесени показания на уредите. При отчет
на уредите с радио сигнал в двете стаи през 11.2014г. е установено, че същите
не подават сигнал. Сменени са за сметка на ФДР на 23.12.2014г. за което е
съставен „констативен протокол“, представен на в.л. През процесния период ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 183куб. м.
съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Изчисленият
процент за ТЕ за отопление от сградна инсталация за периода: 10.2014-04.2015г.
е 37.16% и 10.2015-04.2016г. - 28.64%. СТЕ представя подробно изчисление на ТЕ
за отопление от сградна инсталация за 10.2014-04.2015 г. Вещото лице отговаря,
че за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 07.11.1997 г. ТЕ за БГВ за процесния
период е изчислена на база отчети на два броя водомери за топла вода, отчетени
при отчет на уредите в сградата. Отчетите от 23.04.2015г., м.09.2014 г. и
м.09.2015 г. и 27.02.2016 г. са представени на в.л. В изравнителната сметка за
10.2015-04.2016 г. отчетените стойности на топлата вода са коригирани с
/+12куб.м./, тъй като отчетът е извършен през м.февруари и коригирани спрямо
показанията на общия водомер в абонатната станция. През процесния период във
фактурите изготвени от „Топлофикация –София“ ЕАД няма начислявана такса
мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. Според СТЕ, изравнителните
сметки изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №16-334
изменение от 01.06.2014 г. От фирма „Б.Б.“ ООД са изготвени изравнителни сметки
за 02.2014-04.2016 г. като общо за периода 02.2014-04.2016 г. има начислена
сума за доплащане +112.54лв. Общо изчислената сума за процесния период възлиза
общо на 4529.05 лв. като всички суми за ТЕ са без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. За периода 02.2014-04.2015г.
начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между
начислената и дължимата сума: връщане или доплащане - съгласно действащите
нормативни документи: Наредба№ 16-334 от 06.04.2007г., Наредба №16-334
изменение от 01.06.2014г., ЗЕ обн.ДВбр. 107 от 09.12.2003г., ЗЕ изм.,
обн.ДВбр.74 от 08.09.2006 г., както и Общи условия за продажба на ТЕ от
„Топлофикация София“ АД, одобрени с Решение на ДКЕВР,които според СТЕ са спазени.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58. ал.2 от
Наредба №16-334, одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61.
ал.1. т.4.1., приложени в Наредба№ 16-334. Съгласно заключението на СТЕ
топломерите са преминали на метрологична проверка през 2 годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд ССчЕ
се установява, че е извършен превод по банков път на 19.02.2018 г. в размер на
10.00 лв., с което частично е погасена главница за период от м.02.2014 г. до
м.04.2016 г. в размер на 4 638.99 лв., с остатък за доплащане на 4 628.99 лв.
Изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки, за
стойността на ползваната топлинна енергия по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота на ищеца са
въвеждани в информационната система на „Т.С.“ ЕАД по месеци и суми, подробно
описани в СТЕ. За периода от м.02.2014 г. до м.04.2016 г. размерът на дължимите
суми за ТЕ и дялово разпределение на имота за процесния период възлиза на: 4
638.99 лв., като 4416.52 лв. са начислени по фактури /за отопление - 3294.95
лв., за топла вода - 1121.57 лв., сума мощност - 0.00 лв./ към тях са прибавени
сумите: 118.42 лв. - доплащане от изравнение на ФДР за период
2013/2014;2014/2015; 2015/2016 г., 104.05 лв. - начислена сума за дялово
разпределение. От датите на изпадане на ищеца в забава до 13.02.2018 г. (датата
на подаване на ИМ в съда) размерът на законната лихва върху главница 4 638.99
лв. е на стойност 1036.73 лв. /хиляда тридесет и шест лв.0.73/.
За оспореното вземане за главница е
издадена срещу ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 13.04.2017 г. по подадено от ответника на 31.03.2017 г. заявление по чл. 410
от ГПК, искът е предявен в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Както и първоинстанционният съд правилно е приел подаденото
на 31.03.2017 г, заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва
давността. Следователно се погасяват вземанията за главница, които са станали
изискуеми три години преди 31.03.2017 г. - датата на подаване на заявлението на
ищеца по чл. 410 ГПК. Първото вземане в периода, това за м.02.2014 г., съгласно
посоченото по - горе правило на ОУ става изискуемо на 01.04.2014 г. и давността
по отношение на него е прекъсната със заявлението от 31.03.2017 г. Следователно
изводът на СРС, че вземанията в процесния период не са погасени по давност,
поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, са правилни и законосъобразни.
Установи се по делото и че топлинната
енергия е доставяна в имота по качество и количество, както и че сумите за
отопление, БГВ и сградна инсталация правилно са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и не са заплатени от ищеца.
Водомерите за гореща вода, както и
разпределителите са средства за дялово разпределение на топлина енергия.
Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от ищеца по прогнозно месечно
потребление на топла вода в имота, определена от фирмата за дялово разпределение,
въз основа на средно месечен разход между две отчитания. Реална оценка на
дължимите суми се прави от топлинния счетоводител в края на отоплителния сезон,
след отчет на уредите за дялово разпределение, като осигуряването на достъп е
задължително от етажните собственици. Въз основа на изравнителните отчети се
изготвят изравнителни сметки на потребителите в сградата, като се преразпределя
потребената от сградата - етажна собственост топлинна енергия през отчетния
период по реда на Наредба № 16-334. Изравнителните сметки, представляват
разликата между прогнозно начислените по фактура суми и реално потребените.
Предвиден е срок за възражения срещу изравнителните сметки, като при липса на
такива данните от тях се изпращат на ищеца и се включват към месечните
съобщения за фактуриране на суми за топлинна енергия. По делото не се установи
ищецът да е възразил срещу изравнителните сметки. Според заключението на СТЕ, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, дяловото разпределение, извършено от фирмата
дялов разпределител за процесния период е правилно.
С оглед гореизложеното законосъобразен
е изводът на СРС че исковата претенция еизцяло неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция следва да потвърди изцяло обжалваното
решение.
С оглед
изхода на делото, на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД се следват разноски за
въззивното производство в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
които въззивникът-ищец следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.78
ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.12.2018 г. погр.д. № 10162 по описа за 2018
г. по описа на СРС, ГО, 157 състав,
вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДАР.
К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***. „******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на ФДР „Б.Б.“ ООД в качеството му на трето лице
помагач, конституирано на страната на ответника „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.