№ 29233
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110107756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от *** чрез процесуалния й представител *** с
искане за изменение на решението в частта за разноските като бъде увеличено
присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лева на 1000 лева. Молбата е
основана на доводи,че и по заповедното производство,и по исковото
производство,са заплатени възнаграждения в размер от по 500 лева.
Насрещната страна ***,дружество,регистрирано в **,действащо на
територията на *** чрез клона си,намира молбата за неоснователна като
сочи,че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с конкретния
правен спор.
Софийският районен съд счита,че молбата е допустима като подадена от
страна в производството в срока за въззивно обжалване като страната е
представила списък на разноските,а разгледана по същество молбата се явява
частично основателна.
Законът регламентира,че съдът се произнася по дължимостта на
разноските с крайния си акт – чл.81 от ГПК като отговорността за разноските
се разпределя при отчитане изхода от делото в съответствие с установените
правила по чл.78 от ГПК. В конкретния случай предявената от ищцовата
страна искова претенция е уважена изцяло,което означава,че право на
присъждане на разноски има страната ищец съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,а ако
тази страна е представлявана от адвокат има право на присъждане и на
адвокатско възнаграждение. С оглед това,че първоначално е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение,а впоследствие се е развило
исково производство по установителна искова претенция,развили са се две
съдебни производства по инициатива на страната,в чиято полза е разрешен
правният спор,а по всяко от тези производства иницииращата страна
реализира дължими действия с оглед обезпечаване развитие на
производството,което означава,че принципно право на възнаграждение
възниква и за двете производства. Същевременно обаче,съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че е налице идентичност в предмета на двете
производства – на заповедното и на исковото производство,което
1
обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне дължимия размер на
адвокатско възнаграждение за страната ищец,защото настоящият състав на
съда приема,че идентичността в предмета на делата рефлектира върху общия
обем на дължими действия по реализиране правото на защита и върху
необходимото време за подготовка. При това положение съдът счита,че в
полза на ищцага *** следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лева,т.е. молбата се явява основателна за сумата от 100 лева,а в
останалата част молбата за изменение на решението в частта за разноските
следва да бъде оставена без уважение. С оглед това,че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен при отчитане
реализираните от адвоката дейности,предприетите процесуални
действия,цената на иска,фактическата и правна сложност на делото,както и
като отчете,че делото е разгледано в едно съдебно заседание,в което е обявено
за решаване,съдът намира,че молбата в частта за разликата над 600 лева до
претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лева следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 15781/18.08.2024 г.,постановено по гражд.дело №
7756/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в частта за
разноските като увеличава размера на адвокатското възнаграждение от 500
на 600 ( шестстотин ) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2