Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 1214 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството
е образувано след влизане в сила на решение от 16.04.2019 година на Софийски
апелативен съд по т.д. № 649/2019 година
и предмет на настоящото производство е отрицателен установителен
иск за несъществуване на вземане по запис на заповед от 31.03.2002 година и
издаден изпълнителен лист въз основа на него от СРС, 70 състав, по гр.д. №
07037/2004 година, поради изтекла до 10.01.2014г. погасителна давност, поради
непредприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително
производство по изп.дело 103/2007 година на ЧСИ Я.Д.,
предхождащо изп. дело № 20157740400236, образувано
въз основа на същия изпълнителен лист и при същия съдебен изпълнител.
Ищецът „М.и.“
АД твърди, че вземането на ответника „П.и.“ ЕООД, за реализиране на което е
образувано изп. дело 20157740400236 на частен съдебен
изпълнител Я.Д. с рег. № 774, не съществува. Твърди се, че вземането по запис
на заповед, на основание на който е издаден изпълнителния лист, послужил за
образуване на делото, е погасено поради изтичане на тригодишна погасителна
давност в периода от датата на последното изпълнително действие на 09.01.2009
година /обявена публична продан на недвижим имот/ и до 10.01.2014г., преди
образуване на посоченото изпълнително дело 20157740400236. Иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че в полза на последния не съществува
вземане по запис на заповед за сумата 271 021 щатски долара и уговорената лихва,
за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г. на СРС.
Ответникът
„П.и.“ ЕООД оспорва иска при предходното разглеждане на делото от СГС, като в
настоящото производство не се ангажира с конкретни мотиви и други доводи.
Тежест да
докаже изтекъл давностен срок носи ищецът.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, влезлите в сила съдебни актове /решение на
16.10.2014г. по в.т.д. № 1141/2013г. на САС, ТО,
9 състав, решение от 16.04.2019 година на Софийски апелативен
съд по т.д. № 649/2019 година и решение
по т.д. № 4581/2015 година на СГС, ТО/и доказателствата по делото, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е авалист
по запис на заповед от 31.03.2002г., който запис на заповед е бил предявен за
плащане на 06.06.2003г. Издател на процесната ценна книга е бил „Т.Х.“ ООД и същата обективира вземане в размер на 270 021 щатски долара и
20 % лихва, годишно. С джиро от
27.10.2004 година вземането по записа е прехвърлено на Х.АД. Установено
е и че ответникът в производството е придобил процесното
вземане на Х.АД преди подаване на исковата молба.
С оглед очертания предмет на делото,
единственият спорен въпрос е дали към 10.01.2014 година вземането по записа на
заповед е погасено по давност.
Съгласно чл. 531 ТЗ, вземанията по
запис на заповед се погасяват с изтичането на специална тригодишна давност от
падежа им /така и решение №102 от 23.07.2014г. по т.д. 2680/13г. на ВКС, І ТО/.
В случая, началото на срока по чл. 114, ал. 1 ЗЗД е 06.06.2003
година, но страните в настоящото производство са обвързани от сила на пресъдено нещо по решението по т.д. № 1141/2013 година,
според което към 21.01.2009 година – датата на исковата молба по цитираното
дело – вземането не е погасено по давност, а с образуване на изпълнителното
дело на 14.02.2007 година, на основание чл. 116 ЗЗД, давността за вземането е
била прекъсната.
Следователно, новата давност /съгласно
чл. 117 ЗЗД/ е започнала да тече от 15.02.2007 година. От приложените към
делото материали в изпълнителното производство по дело № 103/2007 година е
видно, че същото е прекратено поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с постановление на 18.03.2015 година. Видно
от доказателствата също така, на 09.01.2009 година е насрочена публична продан
по процесното изп. дело, а
на 13.02.2009 година, същото е спряно на основание чл. 432, т. 1 ГПК. Видно от
доказателствата в изп. дело, ищецът в производството
е извършил и плащане на 10.05.2010 година /л. 243 и сл./.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В случая, от доказателствата е видно,
че последното изпълнително действие е от м. 01.2009 година /от вида на примерно
изброените в мотивите на тълкувателното решение/. Действително, извършени са и доброволни
плащания, последното на 11.05.2010 година, но със същите не може да се приеме,
че е реализирана и хипотезата на чл. 116, б.а ЗЗД. Това е така, доколкото
плащането е осъществено от ищеца е извършено в хода на изпълнителното дело, преди изтичане на давността, но не
се установява отправено изрично волеизявление
за признание на вземането или част от него, както и плащанията са
извършвани по сметка на ЧСИ. Независимо от горното, след м. 01.2009 година,
както и след 11.05.2010 година, не се констатира извършване на други
изпълнителни действия, нито се доказаха факти или обстоятелства, обосноваващи извод
за спиране или прекъсване на давността. Или, към м.01.2011 година, а дори да се
възприеме, че давността е прекъсната с плащанията от 11.05.2010 година -
най-късно към 12.05.2013 година, вземането е погасено по давност.
Следователно, следва да се приеме за
установено спрямо ответника, че в негова полза не съществува вземане срещу „М.и.“
АД на основание записа на заповед от 31.03.2002г., тъй като това вземане е
погасено по давност към 10.01.2014 година, когато е образувано новото
изпълнително производство.
По разноските.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на
разноски има ищецът и такива му се следват в размер на 19 045,08лв., за които е
и отправено искане за присъждане.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по иск по чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „П.и.“ ЕООД, ***, че в полза на
дружеството не съществува вземане срещу „М.и.“ АД, ***, пл. „*******, по силата
на запис на заповед от 31.03.2002г. за
сумата 271 021 щатски долара и законната лихва върху нея от 1.11.2004г. до
окончателното й изплащане, въз основа на
който в полза на „П.и.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г.
на Софийски районен съд, поради поради изтекла към 10.01.2014г. погасителна давност и
непредприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително
производство по изп.дело 103/2007 година на ЧСИ Я.Д.,
предхождащо изп. дело № 20157740400236, образувано
въз основа на същия изпълнителен лист и при същия съдебен изпълнител на
10.01.2014 година.
ОСЪЖДА
„П.и.“ ЕООД, ***, да заплати на „М.и.“ АД, ***, пл. „********, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски за
производството в размер 19 045,08лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: