Решение по дело №1214/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1659
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 27 февруари 2021 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20191100901214
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 25.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в  публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав                                                                                  

 

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 1214 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано след влизане в сила на решение от 16.04.2019 година на Софийски апелативен съд по т.д. № 649/2019  година и предмет на настоящото производство е отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане по запис на заповед от 31.03.2002 година и издаден изпълнителен лист въз основа на него от СРС, 70 състав, по гр.д. № 07037/2004 година, поради изтекла до 10.01.2014г. погасителна давност, поради непредприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство по изп.дело 103/2007 година на ЧСИ Я.Д., предхождащо изп. дело № 20157740400236, образувано въз основа на същия изпълнителен лист и при същия съдебен изпълнител.

Ищецът „М.и.“ АД твърди, че вземането на ответника „П.и.“ ЕООД, за реализиране на което е образувано изп. дело 20157740400236 на частен съдебен изпълнител Я.Д. с рег. № 774, не съществува. Твърди се, че вземането по запис на заповед, на основание на който е издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на делото, е погасено поради изтичане на тригодишна погасителна давност в периода от датата на последното изпълнително действие на 09.01.2009 година /обявена публична продан на недвижим имот/ и до 10.01.2014г., преди образуване на посоченото изпълнително дело 20157740400236. Иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че в полза на последния не съществува вземане по запис на заповед за сумата 271 021 щатски долара и уговорената лихва, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г. на СРС.

Ответникът „П.и.“ ЕООД оспорва иска при предходното разглеждане на делото от СГС, като в настоящото производство не се ангажира с конкретни мотиви и други доводи.

Тежест да докаже изтекъл давностен срок носи ищецът.

Съдът, като съобрази становищата на страните, влезлите в сила съдебни актове /решение на 16.10.2014г. по в.т.д. № 1141/2013г. на САС, ТО, 9 състав, решение от 16.04.2019 година на Софийски апелативен съд по т.д. № 649/2019  година и решение по т.д. № 4581/2015 година на СГС, ТО/и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

         Ищецът е авалист по запис на заповед от 31.03.2002г., който запис на заповед е бил предявен за плащане на 06.06.2003г. Издател на процесната ценна книга е бил „Т.Х.“ ООД и същата обективира вземане в размер на 270 021 щатски долара и 20 % лихва, годишно. С джиро от  27.10.2004 година вземането по записа е прехвърлено на Х.АД. Установено е и че ответникът в производството е придобил процесното вземане на Х.АД преди подаване на исковата молба.

С оглед очертания предмет на делото, единственият спорен въпрос е дали към 10.01.2014 година вземането по записа на заповед е погасено по давност.

Съгласно чл. 531 ТЗ, вземанията по запис на заповед се погасяват с изтичането на специална тригодишна давност от падежа им /така и решение №102 от 23.07.2014г. по т.д. 2680/13г. на ВКС, І ТО/. В случая, началото на срока по чл. 114, ал. 1 ЗЗД е 06.06.2003 година, но страните в настоящото производство са обвързани от сила на пресъдено нещо по решението по т.д. № 1141/2013 година, според което към 21.01.2009 година – датата на исковата молба по цитираното дело – вземането не е погасено по давност, а с образуване на изпълнителното дело на 14.02.2007 година, на основание чл. 116 ЗЗД, давността за вземането е била прекъсната.

Следователно, новата давност /съгласно чл. 117 ЗЗД/ е започнала да тече от 15.02.2007 година. От приложените към делото материали в изпълнителното производство по дело № 103/2007 година е видно, че същото е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с постановление на 18.03.2015 година. Видно от доказателствата също така, на 09.01.2009 година е насрочена публична продан по процесното изп. дело, а на 13.02.2009 година, същото е спряно на основание чл. 432, т. 1 ГПК. Видно от доказателствата в изп. дело, ищецът в производството е извършил и плащане на 10.05.2010 година /л. 243 и сл./.

         Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В случая, от доказателствата е видно, че последното изпълнително действие е от м. 01.2009 година /от вида на примерно изброените в мотивите на тълкувателното решение/. Действително, извършени са и доброволни плащания, последното на 11.05.2010 година, но със същите не може да се приеме, че е реализирана и хипотезата на чл. 116, б.а ЗЗД. Това е така, доколкото плащането е осъществено от ищеца е извършено в хода на изпълнителното дело, преди изтичане на давността, но не се установява отправено изрично волеизявление за признание на вземането или част от него, както и плащанията са извършвани по сметка на ЧСИ. Независимо от горното, след м. 01.2009 година, както и след 11.05.2010 година, не се констатира извършване на други изпълнителни действия, нито се доказаха факти или обстоятелства, обосноваващи извод за спиране или прекъсване на давността. Или, към м.01.2011 година, а дори да се възприеме, че давността е прекъсната с плащанията от 11.05.2010 година - най-късно към 12.05.2013 година, вземането е погасено по давност.

Следователно, следва да се приеме за установено спрямо ответника, че в негова полза не съществува вземане срещу „М.и.“ АД на основание записа на заповед от 31.03.2002г., тъй като това вземане е погасено по давност към 10.01.2014 година, когато е образувано новото изпълнително производство.      

По разноските.

По разноските:

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищецът и такива му се следват в размер на 19 045,08лв., за които е и отправено искане за присъждане.

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск по чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „П.и.“ ЕООД, ***, че в полза на дружеството не съществува вземане срещу „М.и.“ АД, ***, пл. „*******, по силата на запис на заповед от  31.03.2002г. за сумата 271 021 щатски долара и законната лихва върху нея от 1.11.2004г. до окончателното  й изплащане, въз основа на който в полза на „П.и.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г. на Софийски районен съд, поради поради изтекла към 10.01.2014г. погасителна давност и непредприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство по изп.дело 103/2007 година на ЧСИ Я.Д., предхождащо изп. дело № 20157740400236, образувано въз основа на същия изпълнителен лист и при същия съдебен изпълнител на 10.01.2014 година.

         ОСЪЖДА „П.и.“ ЕООД, ***, да заплати на „М.и.“ АД, ***, пл. „********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски  за производството в размер 19 045,08лв.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

                                              

 

СЪДИЯ: