М О Т И В И
към присъда № 170 от 07.10.2015 година
по н.о.х.дело
№ 2139 на Старозагорския районен съд
по описа за
2015 година:
Обвинението против подсъдимия П.Д.К., ЕГН **********, е в
това, че на 08.04.2014 год. в гр.Стара Загора с цел да осуети изпълнението на
съдебно решение – присъда № 201 от 13.11.2013 год. по н.о.х.дело № 2115/2013
год. на Старозагорския районен съд, отчуждил чрез продажба лек автомобил „Опел
Фронтера” с рег.№ ...., за която се отнася това решение – престъпление по чл.296, ал.2 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от Държавата чрез министъра на финансите граждански
иск за сумата
от 1865 лева,
представляваща обезщетение за причинените на Държавата имуществени
вреди вследствие на отчуждения чрез продажба на 08.04.2014 год. в гр.Стара
Загора лек автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., отнет в полза на Държавата с
присъда № 201 от 13.11.2013 год. по н.о.х.дело № 2115/2013 год. на
Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането (08.04.2014 год.) до окончателното изплащане на
сумата, а Държавата
беше конституирана като граждански ищец в 6наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „глоба”
в размер на 1000 лева. Моли гражданския иск да бъде уважен, а направените по
делото разноски – присъдени в тежест на подсъдимия.
Представителят на гражданския ищец моли гражданският иск да бъде уважен
изцяло.
Служебният защитникът адв.А.М.-П. не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния й да бъде наложено наказание „пробация”.
Подсъдимият П.Д.К. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С
присъда № 201 от 13.11.2013 год. по н.о.х.дело № 2115/2013 год. на
Старозагорския районен съд, влязла в сила на 12.02.2013 год., подсъдимият П.Д.К.
е бил осъден за извършено през периода 20-25.01.2013 год. престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК на „лишаване от свобода” за срок
от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата, като на основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК е бил отнет в полза на
Държавата принадлежащия му и послужил за извършване на престъплението лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ .....
Подсъдимият
знаел, че няма право да се разпорежда със собствения си лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., поради отнемането му с горепосочената
присъда в полза на държавата, но тъй като имал финансови затруднения - бил безработен и
нямал възможност да погасява месечните си вноски по изтеглен от него банков кредит, решил да го продаде и по този
начин да си набави парични средства, с които са погаси част от кредита си.
На 08.04.2014 год. подсъдимият отишъл в базата на .... гр.Стара
Загора, находяща се в гр.Стара Загора, кв.„Индустриален”, където ежедневно
постъпвали моторни превозни средства за разкомплектоване, тъй като това била
основната дейност на дружеството. Подсъдимият разговарял с управителя на
дружеството – П.Д.Д., като му заявил, че иска да продаде личния си лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., интересувайки се за цената, която може
да получи за него. Св.Д. му отговорил, че може да купи автомобила му за около
280 лева, и подсъдимият се съгласил, като обяснил, че автомобилът му се намира
в северната част на града в близост до местността „Бойчо бунар”, където имал
вила. Веднага след разговора им, св.Д. отишъл с автомобил, който ползвал за
пътна помощ, за да огледа автомобила на подсъдимия, и на място установил, че
липсват някои части от него, поради което намалил малко цената, която
първоначално коментирали с подсъдимия. След като постигнали окончателна
договорка за цената, св.Д. натоварил лекия автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ....
на автомобила за пътна помощ и го откарал в базата на фирмата си, където било
оформено и удостоверение № 000201 от 08.04.2014 год. за приемането на
автомобила за разкомплектоване и плащането на договорената цена.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност към 08.04.2014 год. на лекия
автомобил „Опел Фронтера”, рег.№ ...., с липсващи части (акумулатор, стартер и
генератор) възлиза на 1865 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с
тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (присъда № 201 от 13.11.2013 год. по
н.о.х.дело № 2115/2013 год. на Старозагорския районен съд, писмо рег.№ 19286 ог
27.03.2014 год. на Сектор „ПП” гр.Стара Загора с приложена към него справка за лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., заповед № РД-09-909 от 16.07.2014 год.
на директора на ТД на НАП гр.Пловдив с Приложение № 1 към нея, удостоверение №
000201 от 08.04.2014 год., свидетелство за регистрация на МПС, констативен
протокол № 105 от 21.07.2014 год. на ТД на НАП гр.Пловдив, справки за отпадък
от .... гр.Стара Загора, показанията на свидетелите П. Д. Д. и И.Р.И., обективирани
в протоколите за проведените им разпити, заключение на съдебно-оценителна
експертиза от 01.07.2015 год.), както
и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справка за съдимост на подсъдимия с приложен към нея препис
от бюлетина му за съдимост), като в тази
насока следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради което и не се налага същите
да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
08.04.2014 год. в гр.Стара Загора с цел да осуети изпълнението на съдебно
решение – присъда № 201 от 13.11.2013 год. по н.о.х.дело № 2115/2013 год. на
Старозагорския районен съд, подсъдимият П.Д.К. е отчуждил чрез продажба лек автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., за
която се отнася това решение, с което свое деяние той осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.296, ал.2 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици
и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършеното от него деяние.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода до три години или глоба от 1000 до
10000 лева;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното и материалното и имотното му състояние съобразно
декларацията му в тази насока, приложена на л.29 от досъдебното производство (доколкото
едно от алтернативно предвидените в закона наказания е от имуществен характер, а
мотивът за извършване на деянието е липсата на парични средства), които съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства (направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК –
намаляване на размера му с една трета);
предходното осъждане на подсъдимия, което
съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното
наказание с една трета, ако определеното наказание е „лишаване от свобода”.
В случая съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на същия
следва да бъде определено наказание по втората алтернатива, предвидена в закона
– глоба, предвид което и с оглед на гореизложеното, най-вече – на материалното
и имотно състояние на подсъдимия, чиито месечни доходи нахвърлят с малко
размера на установената за страната работна заплата, съдът определи и наложи
наказание на подсъдимия К. при условията на чл.54 от НК, а именно – „глоба” в размер
на 1000 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата в полза
на МВР по
бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 50 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното
производство.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания от него размера;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия П.Д.К., както
следва:
да
заплати на Държавата, представлявана от министъра на
финансите, сумата от 1865 лева, представляваща обезщетение за причинените на Държавата
имуществени вреди вследствие на отчуждения чрез продажба на 08.04.2014
год. в гр.Стара Загора лек автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ...., отнет в
полза на Държавата с присъда № 201 от 13.11.2013 год. по н.о.х.дело № 2115/2013
год. на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането (08.04.2014 год.) до окончателното
изплащане на сумата;
да
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка
на Старозагорския районен съд сумата от 74,60 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: