№ 1914
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274- 279 във връзка с чл. 396 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Е.С. Б. от гр.
......................................... №7, ЕГН **********, против Определение №1968
от 03.06.2022г., постановено по ч. гр. д. №1127/2022г. по описа на Районен
съд- Асеновград, с което е допуснато обезпечение на предявения от Д.М.
А., ЕГН **********, против жалбоподателя иск за установяване на
недължимост на сумата от 21955,31 лв., от които 10000 лв.- главница,
10455,31 лв.- законна лихва и 1500 лв.- разноски по изпълнителен лист от
17.12.2010г., издаден по ч.гр.д.№2174/2010г. по описа на Районен съд-
Асеновград, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№84/2021г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №910, след внасяне на гаранция в
размер на 2300 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му и отхвърляне на
искането за допускане на обезпечение на иска.
Ответната страна по жалбата- Д.М. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. Т. Н., в писмен отговор оспорва същата
и иска оставянето й без уважение. не взема становище по нея.
Съдът, като провери обжалваното определение, представените
доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
1
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за допускане на
обезпечение на предявения от ищеца Д.М. А., ЕГН **********, против
ответника Е.С. Б., ЕГН **********, иск за установяване на
недължимост на сумата от общо 21955,31 лв., от които 10000 лв.-
главница по запис на заповед от 28.12.2007г., 10455,31 лв.- законна лихва
за периода 14.12.2010г.-18.03.2021г. и 1500 лв.- разноски, по изпълнителен
лист от 17.12.2010г., издаден по ч.гр.д.№2174/2010г. по описа на Районен
съд- Асеновград, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№84/2021г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №910. С обжалваното определение
съдът е уважил искането на ищеца за допускане на обезпечение на
предявения иск, като е постановил спиране на изпълнението след
представяне на гаранция от ищеца в размер на 2300 лв.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на
първоинстанционния съд, които са обосновали извод за основателност на
искането за допускане на обезпечениe.
Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска
се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена
гаранция.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
процесното изпълнително дело №84/2021г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег.
№910, по което се извършват изпълнителни действия срещу ищеца, е
второ по ред, образувано въз основа на същия изпълнителен лист, като
първоначално образуваното такова под №10/2011г. по описа на ЧСИ
Мариана Обретенова е било прекратено на 08.10.2020г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поканата за доброволно изпълнение по него е
била връчена на 14.05.2011г. В случая предявеният от ищеца иск е
допустим, доколкото в исковата молба той е посочил, че оспорва
претендираните срещу него по изпълнителното дело вземания на
основание чл.439, ал.2 от ГПК поради погасяването им по давност,
изтекла след издаване на изпълнителното основание. Обстоятелството, че
в исковата молба ищецът се е позовал и на определен времеви период
2
/02.02.2008г.-01.02.2011г./, който е извън допустимия такъв съгласно
чл.439, ал2 от ГПК, тъй като е преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение, не е основание исковата претенция да се приеме за
недопустима, а посочените доводи не следва да бъдат обсъждани и въз
основа на същите искът не би могъл да бъде уважен. Не могат да бъдат
споделени съображенията в частната жалба, че искът бил недопустим, тъй
като ищецът не бил подал възражение срещу заповедта за изпълнение
след връчването на 18.03.2021г. на поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №84/2021г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №910. Към
датата на връчване на посочената покана срокът за възражение по
чл.414 от ГПК вече е бил изтекъл, тъй като същият е започнал да тече
при връчване на поканата по първоначално образуваното изпълнително
дело. С оглед изложените от ищеца доводи за липса на извършвани
срещу него изпълнителни действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност за процесните вземания, може да се приеме, че
предявеният от него иск е вероятно основателен. Представените от
ответника с частната жалба писмени доказателства- нотариално заверено
споразумение между страните от 09.04.2021г. и документи за извършени
плащания по него, не разколебават посочения извод, а и в случая
обезпечението е било допуснато срещу представяне на гаранция в размер
на 2300 лв., която е била внесена от ищеца, и с която при отхвърляне на
иска биха били обезщетени евентуалните вреди за ответника от спиране
на изпълнението. Преценката на ангажираните от страните
доказателства, както и доколко от същите се установява основателност
на иска, следва да се извърши при постановяване на решението, с което
ще се разреши материалноправния спор между тях. С оглед характера и
целите на обезпечителното производство не е необходимо при допускането
му да е налице категорична доказаност на иска, за който се допуска
обезпечение. Предвид горното изложените в частната жалба доводи на
жалбоподателя, че от представените доказателства не се установявала
основателност на иска, на този етап от производството са ирелевантни.
По така изложените съображения частната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение- потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1968 от 03.06.2022г., постановено по
ч. гр. д. №1127/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4