№ 13382
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110123135 по описа за 2023 година
Предявен е чстичен осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 31.05.2023г.,
пълномощникът на на ищеца "Т"ЕООД твърди ,че ищцовото дружество сключило договор
за цесия , наименован „Договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021г.” с
лицето В. И. К. , ЕГН: **********, с адрес : град София , ж.к. „****, (както и идентичини
договори с още тринадесет физически лица- б.с.) , по силата на който В. И. К. прехвърлил на
"Т"ЕООД притежаваните от него вземания против ответника И.А.М.АД на обща стойност
6 843,71 лв за връщане на суми , платени без основание от него като потребител –
заемополучател по сключени меду него и ответника като заемодател четири договора :
Договор за паричен заем № 2802556/ 02.05.2017г. (1 003,86 лв), Договор за паричен заем №
3030981/ 05.09.2017г. (1 137,78 лв), Договор за паричен заем № 3090526/ 28.11.2017г.
(1 606,23 лв) и Договор за паричен заем № 3789104/ 06.03.2020г. (3 095,84 лв). С Уведомление
от 24.02.2022г. , изпратено по телепоща и връчено на длъжника , ищецът го увдомил за
прехвърлянето на посочените вземания. В обстоятелствената част на исковата молба се
обосновава наличието на основания за пълна нищожност на посочените договори за
потребителски заеми , както и на основания за частична нищожност на съдържащите се
същите договори клаузи за уговаряне на задължение за неустойка за непредставяне на
обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция (чл.4,ал.1 и ал.2 от
договорите за заем) и на задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство
(чл.4,т.3 от договорите за заем). Според ищцовата страна както отделните договорни клаузи
за неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за поръчителство , така и
целите заемни договори са нищожни на следните основания : „противоречие на добрите
1
нрави по смисъла на чл.26,ал.1, предл.3 ЗЗД” на цитираните договорни клаузи по чл.4 от
договорите ; „нарушаване на изискването по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК във връзка с чл.19 ЗПК”;
„заобикаляне на изискванията на чл.19,ал.4 ЗПК във връзка с чл.26,ал.1 ЗЗД”; „липса на
съгласие” ; „нарушаване на чл.10,ал.1 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК и чл.26,ал.1, предл.1 ЗЗП
във връзка с чл.147 ЗЗП” ; „нарушение на чл.11,т.9 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК”; нарушения
на чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.143,ал.1 ЗПП и чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП , чл. 19,ал.5 ЗПК и чл.33 ЗПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се обосновава становище , според което
договорните клаузи за неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за
поръчителство са нишожни , тъй като плащанията по тях са комулирани с погасителните
вноски по заемите , поради което представляват „скрито оскъпяване на кредита” , защото са
„добавка към възнаградителната лихва” и „сигурна печалба на кредитора” , и като част от
общите разходи по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК и чл.19,ал.1 ЗПК е следвало да бъдат
включени в годишния процент на разходите (ГПР) по сътветния договор за заем , което
обаче не е направено, и това е довело до грешно посочване на размера на ГПР в
кредитните договори , което според ищеца обуславя нищожоност както на тези договорни
клаузи , така и на договорите за заеми изцяло. Поради тези причини за заемополучателите
по такива договори , които са плащали на заемодателя начислените им по този начин суми ,
са възникнали вземания за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за връщане
на платените без основание суми.
С допълнителна писмена молба от 31.05.2023г. пълномощникът на ищеца е посочил
периода , през който са извършвани плащанията без основание по договорите за кредит
между ответника и В. И. К., както и размера на сумите , които претендира по всеки от
четирите заемни договора между посоченото физическо лице и ответника.
В откритото заседание на 09.04.2025г. пълномощникът на ищеца е предявил искане за
увеличаване размера на иска , което е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно
определение , постановено в същото заседание.
Окончателното искане към съда е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 455, 12 лв , представляваща сбор от вземания по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД ,
прехвърлени на ищцовото дружество от лицето В. И. К., ЕГН: ********** по силата на
сключен между тях „Договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021г.” , от
които :
- 2 960,12 лв , представляващи част от 3 095,84 лв, платени без основание от
заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3789104/ 06.03.2020г. между това
лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане;
- 290 лв , представляващи част от 1606,23 лв , платени без основание от
заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3090526/ 28.11.2017г. между това
лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане ;
2
- 130 лв , представляваща част от 1137,78 лв , платени без основание от
заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3030981/ 05.09.2017г. между това
лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане ;
- 75 лв , представляваща част от 1003,86 лв , платени без основание от
заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 2802556/ 02.05.2017г. между това
лице и ответното дружество като заемодател , заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 09.04.2025г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на иска. Посочените в исковата молба доводи за основателността му
са обосновани и в представената на 16.04.2025г. писмена защита от адвокат на ищеца.
Ответникът И.А.М.АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер видно от изявленията на пълномощниците му представения на 16.01.2023г. отговор
на исковата молба, депозиран по гр.д. № 25331/2022г. по описа на СРС, 164 състав (преди
разделянето на първоначалните искове – б.с.), и в допълнителния писмен отговор от
12.07.2023г. , представен по настоящото дело във връзка уточняващата молба на ищеца от
31.05.2023г. Сочат се основания за нищожност на Договора за вземания от финансови
институции от 24.11.2021г. между ищеца и лицето В. И. К. , като : „липса на съгласие по
смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД” относно вземанията , които се прехвърлят , и относно
възмездния характер на договора ; противоречие на закона; накърняване на добрите нрави;
неравноправно положение на цедента – физическо лице спрямо цесионера– ищцовото
дружество ; неравноправност по смисъла на чл.143,ал.2,т.3, т.5 , т.6 , т15, т.19 и т.20
ЗЗП във връзка с чл.146 ЗЗП ; липсата на вписване на ищцовото дружество в регистъра на
финансовите институции. Твърди се , че договорът от 24.11.2021г. не е прехвърлил права на
ищеца , тъй като тези права вече са били прехвърлени от В. И. К. по предходен договор ,
сключен с друго дружество - „ТЕМИС КЕПИТЪЛ”ЕООД , както и защото това са
потребителски права , а ищецът е търговец и няма потребителско качество , поради което
не може в отношенията с ответника да се позовава на потребителска защита. Посочва се
, че договорът от 24.11.2021г. е подписан от лице без представителна власт по отношение
на ищцовото дружество. Оспорва се валидността на съобщаването на прехвърлянето на
вземанията на ответника. Сочат се доводи за действителността на договорните клаузиза
неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за поръчителство, съдържащи
се в договорите за заем между ответника и В. И. К., както и на самите заемни договори.
С допълнителния отговор на исковата молба от 12.07.2023г. е предявено и възражение
за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.
С допълнителна писмена молба от 17.05.2024г. и устно в откритото заседание на
17.05.2024г. по настоящото дело пълномощник на ответника е оттеглил оспорването на
автентичността на подписа в Договора за вземания от финансови институции от
24.11.2021г. между ищеца и лицето В. И. К. и оспорванията на погасителните планове.
3
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 09.04.2025г. адвокат на
ответното дружество е пледирал за отхвърляне на иска. Въпреки предоставената му по
негово искане в същото заседание възможност за представяне на писмено становище по
иска , пълномощникът на ответника не е депозирал такова.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и от правна страна следното:
Относно реда за предявяване и разглеждане на иска :
Разглежданият по настоящото гр.д. № 23135/2023г. осъдителен иск е предявен с обща
искова молба , вх. № 96833/16.05.2022г. заедно с други 13 иска. По тази искова молба е
образувано исковото гр.д. №25331/2022г. по описа на СРС, 164 състав.
След изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК и след представяне на отговор на
исковата молба от ответника по всичките 14 предявени иска , СРС, 164 състав с
определение № 14271/19.04.2023г. по гр.д. №25331/2022г. е разделил 14-те обективно
съединени искове , като по всеки от тях е образувано отделно исково производство.
Видно от Разпореждането от 02.05.2023г. (без номер – б.с.) на ръководителя на ІІ ГО
при СРС във връзка с писмото, вх. № 121596/02.05.2023г. на председателя на 164 състав при
СРС, настоящото исково гр.д. № 23135/2023г. по описа на СРС , 68 състав е образувано по
иска , касаещ плащанията на физическото лице В. И. К. (посочени под № 4 в
обстоятелствената част и в петитума на общата искова молба).
След образуването на настоящото исково дело е изпълнена процедурата по чл.129
,ал.2 ГПК , като са отправени указания към ищеца за уточняване на иска, касаещ плащанията
на лицето В. И. К.. След депозиране от ищеца на уточняващата молба , препис от нея е
изпратен на ответника за депозиране на допълнителен отговор във връзка с уточненията на
разглеждания иск.
В установения едномесечен срок по чл.131,ал. 1 ГПК ответникът е представил
допълнителен отговор.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяването
на иска :
Възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
Според т.7 на ППВС № 1/1979г. , което е задължително за съдилищата погасителната
давност за вземането по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД запова да тече от деня на получаването на
престацията, тъй като това е моментът, от който вземането става изискуемо с оглед
чл.114,ал.1 ЗЗД. Според същото постановление давностният срок за вземания от
неоснователно обогатяване е общият 5-годишен по чл.110 ЗЗД, доколкото не е установен
друг.
В конкретния случай според посоченото в допълнителната писмена молба от
4
31.05.2023г. , претендирата от ищеца суми представляват част от сбора от плащания ,
извършени в периода от 02.05.2017г. до 24.11.2021г. Исковата молба е предявена на
16.05.2022г. видно от печата на регистратурата на СРС. Следователно към датата на
предявяване на исковата молба е бил изтекъл давностният срок за предявяването на иска по
чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за плащанията , осъществени през периода 02-15.05.2017г. , т.е. пет
години преди 16.05.2022г. , когато е заведен искът. За плащанията , осъществени през
останалата част от процесиня период – от 16.05.2017г. до 24.11.2021г. погасителната
давност за предявения иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД не е била изтекла към датата на
предявяването на исковата молба.
Относно основателността на иска в частта му , която не е погасена по давност :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищецът обосновава активната си легитимация по предявения осъдителен иск по чл.
55, ал.1 , предл.1 ЗЗД с твърдението , че вземанията за връщане на платените без основание
суми са му прехвърлени от техния притежател В. И. К. с Договор за вземания от финансови
институции № 1098/24.11.2021г. , както това е направено от останалите 13 физически лица,
посочени в исковата молба , с еднотипни договори за цесия със същото съдържание.
По настоящото дело е безспорно , че ищцовото дружество „Т”ООД сключва
множество договори за цесии с физически лица- потребители , чрез които придобива от тях
вземанията им по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на суми , платени от тях като заематели
– потребители по неравноправни/ нищожни/ клаузи в потребителските договори за заеми ,
сключени с различни дружества– заемодатели (какъвто е и ответното дружество). Това е и
ноторно известен факт с оглед стотиците еднотипни съдебни дела , заведени от ищцовото
дружество , с цел упражняване на права по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД , прехвърлени му от
физически лица – потребители , възникнали за всяко от тях във връзка с договори за
потребителски заеми. В исковата молба изрично се твърди , че ищецът е търговско
дружество, „чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на
информация , подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи
кредити”. Следователно по настоящото дело е безспорно и е доказано , че ищецът е
„юридическо лице , което сключва договори с потребители като част от своята търговска
и професионална дейност в публичния или частния сектор”, каквато е легалната дефиниция
за търговец по §13, т.2 ДР на ЗЗП , т.е. ищецът е ТЪРГОВЕЦ по смисъла на §13, т.2 ДР на
ЗЗП и в това си качество сключва договорите за цесии с физически лица- ПОТРЕБИТЕЛИ
за придобиване от тях на ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ им права, възникнали за всяко от тези лица
в качеството му на ПОТРЕБИТЕЛ във възка с договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ заем.
Според чл.6, т.1 от Регламент (ЕО) № 593/2008г. от 17.06.2008г. на Европейския
парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим І)
„договор , сключен от физическо лице с цел, която може да се смята , че е извън
рамките на неговото занятие или професия („потребител”) , с друго лице , което
упражнява своето занятие или професия („професионалистът”) е ПОТРЕБИТЕЛСКИ
ДОГОВОР , т.е. за него следва да се прилага законодателството за т.нар. потребителска
5
защита– общите и специалните правни норми за договори , сключвани от физически
лица – потребители, като според чл.6,т.2 от Регламент (ЕО) № 593/2008г.
потребителят не може да бъде лишаван от закрилата , предоставена му от
императивните потребителски разпоредби. Тези разпоредби съдържат легалната
дефиниция на потребителския договор в правото на Европейския съюз , което е
приложимо и в България , особено при липсата на законово определение за потребителски
договор в българското законодателство.
Как следва да се определи дали един договор е потребителски или не, е посочено
изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.02.2022г. по тълкувателно
дело № 3/2019г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния
касационен съд (ОСГТК на ВКС), тъй като този въпрос е бил преюдициален за отговора на
основния проблем– предмет на това тълкувателно решение. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е посочено дословно : „За да установи дали се касае за
потребителски договор , съдът трябва да прецени характера и целта на сключения
договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства”. Посочено е и , че
тази преценка „следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на
понятието „потребител” в §13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения
на същото понятие в други закони , които са приложими по съответния правен спор -
§1,т.20 ЗКНИП, чл.9,ал.3 ЗПК и други” и е цитирано законовото определение на понятието
„потребител” в §13, т.1 ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице , което придобива стоки или
услуги , които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност
, и всяко физическо лице , което като страна по договор по този закон , действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност”.
Следователно юридическият анализ, осъществен съгласно изложеното в мотивите на
ТР № 3/2019г. от 23.02.2022г. на ОСГТК на ВКС , налага правният извод , че Договорът за
вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. между ищеца „Т”ООД и В. И. К. е
ПОТРЕБИТЕЛСКИ с оглед легалната дефиниция на чл.6,т.1 от Регламент (ЕО) №
593/2008г., доколкото е сключен от физическо лице – потребител (В. И. К.) извън рамките
на неговото занятие и професия , от една страна, и юридическо лице – търговец („Т”ООД) в
упражняване на неговата основна търговска дейност, от друга страна. Същото се отнася и
за всички склювани от ищеца договори за цесия с други физически лица- потребители със
същото съдържание като процесния договор.
В мотивите на ТР № 3/2019г. от 23.02.2022г. на ОСГТК на ВКС е посочено
изрично : „При спор , възникнал от потребителски договор , следва да се приложат не само
транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми ,
гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите ,
но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на
Европейския съюз /чл.4, §2, , б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл.38 от Хартата на основните
права на ЕС , както и директно приложимите норми от европейски регламенти,
установяващи различни мерки за защита на потребителите”. Следователно относно
6
процесния Договор за вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. между ищеца
като цесионер и физическото лице-цедент следва да бъдат приложени ОБЩИТЕ
РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ /ЗЗП/.
Според изричната разпоредба на чл.7,ал.3,изр.1 ГПК съдът СЛУЖЕБНО следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Това означава , че и
без изрично позоваване на физическото лице– потребител, страна по потребителски
договор, съдът е оправомощен да извърши проверка и да констатира служебно наличие на
неравноправни клаузи в потребителски договор, съответно служебно да установи тяхната
нищожност по смисъла на чл.146,ал.1 , предл.1 ЗЗП, както и нищожност на целия
потребителски договор.
При служебната съдебна проверка по чл.7,ал.3,изр.1 ГПК на процесния Договор за
вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. се установява, че той съдържа
множество неравноправни клаузи , поставящи физическото лице– потребител, което е
страна – цедент по този договор , в неравностойно положение спрямо търговеца – цесионер
(ищеца) , която неравноправност обуславя както нищожността по смисъла на чл.146,ал.1,
предл.1 ЗЗП на съответните неравноправни клаузи , така и на целия договор. Това е така по
СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ:
Договорът за вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. е представен
по настоящото дело и е приет като писмено доказателство , като страните не оспорват
неговото съдържание, което е СЛЕДНОТО :
Според чл.1 от този договор кредиторът (физическото лице – цедент) прехвърля
възмездно на „Т”ЕООД изброените вземания против други дружества , сред които и
ответника. В чл.3 от договора е уговорено , че цената за всяко отделно вземане , която
„Т”ЕООД следва да плати на цедента, е 65% от неговия размер, като според чл.4 от
договора задължението за плащане на тази цена възниква за всяко вземане отделно в срок от
7 дни от датата , на която конкретното вземане е заплатено изцяло (но не и частично- б.с.) от
някое от дружествата – длъжници ( в конкретния случай от ответника). Следователно
цедентът, който е прехвърлил своето потребителско вземане (за връщане на платено без
основание по потребителски заемен договор) се лишава от потребителска защита, защото
прехвърля цялото си вземане с всички принадлежности към него (чл.2 от договора) , но при
сключването на договора за цесия не получава никакво заместващо плащане , „губи” 35 %
от размера на това потребителско вземане , а плащането на останалите 65 % от
същото потребителско вземане зависи от бъдещо несигурно събитие– пълното погасяване
на съответното вземане от длъжника, както и от волята на търговеца-цесионер (ищеца)
и предприетите от него по собствената му преценка действия за събиране на
прехвърленото вземане. Несигурността на това „пълно погасяване” на вземането е изрично
посочена в чл.10 от договора, където е вписано , че страните се съгласяват , че въпреки
извършените действия по събиране на вземанията, „последните може да не доведат до
положителен резултат и вземанията или част от тях да не бъдат погасени от длъжниците”,
което означава , че за физическото лице-потребител, цедент по договора за цесия няма да
7
възникне право на възнаграждение за прехвърленото вземане.
Прехвърлянето на потребителско вземане от потребител на търговец без насрещна
реална равностойна имуществена престация по същество е накърняване на
потребителската защита на съответния потребител.
В чл.7, ал.1 от договора е предвидено , че „Т”ЕООД може да проведе по своя
преценка процедура по съдебно събиране на вземания от длъжниците. В чл.7,ал.3 от
договора е вписано , че „Т”ЕООД не е длъжен да предприема действия по обезпечение на
исковете. Тези договорни клаузи означават , че събирането на прехвърлените вземания, а
съответно и плащането на възнаграждението по чл.3 от договора на физическото лице-
потребител, цедент по договора за цесия , е оставено изцяло на волята и преценката на
търговеца – цесионер (ищеца).
Според чл.9,ал.3 от договора с тази договорна клауза физическото лице- потребител,
цедент по договора за цесия , упълномощава „Т”ЕООД с правото да преупълномощава
избрани от „Т”ЕООД адвокати или адвокатски дружества , като в чл.9,ал.4 от договора е
посочено , че физическото лице- потребител, цедент по договора за цесия, „няма право да
оттегля изцяло или частично това пълномощно до пълното събиране на вземанията , като и
има задължение при необходимост да го потвърди или да издаде ново такова”, а в случай ,
че наруши тези забрани физическото лице- потребител, цедент по договора за цесия, дължи
на „Т”ЕООД НЕУСТОЙКА , равна на пълния размер на конкретното вземане , за което не е
представено, издадено или потвърдено пълномощно или същото е оттеглено , към момента
на сключване на договора , като е длъжен и да ВЪЗСТАНОВИ на „Т”ЕООД ВСИЧКИ
направени РАЗХОДИ за събиране (съдебни или извънсъдебни) на вземането”.
Според чл.12 от договора физическото лице- потребител, цедент по договора за цесия
, се задължава да предостави на „Т”ЕООД всички документи , касаещи прехвърлените
вземания , да оказва пълно съдействие при събиране на вземанията , включително „да
осигури даване на показания.
Съгласно чл.14 от договора физическото лице- потребител, цедент по договора за
цесия, от момента на сключването на договора за цесия няма право да опрощава , подновява,
, продава , дарява , залага , прихваща и да се разпорежда по какъвто и да е начин с
вземанията , както и да изменя параметрите им.
Според чл.14 от договора физическото лице- потребител, цедент по договора за цесия,
няма право да извършва действия за събиране на вземанията – както извънсъдебни
(преговори , устни или писмени договори), така и съдебни (образуване на съдебни или
изпълнителни дела). Ако наруши тези забрани, физическото лице- потребител, цедент по
договора за цесия, дължи на „Т”ЕООД НЕУСТОЙКА от 1 000 лв и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на
ВСИЧКИ направени РАЗХОДИ за събиране (съдебни и извънсъдебни) на вземанията , като
„Т”ЕООД има и право да претендира ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за действително причинените вреди
над размера на неустойката”.
В чл.15 от договора е записано , че в 6-месечен срок от датата на сключване на този
8
договор физическото лице- потребител, цедент по договора за цесия, „няма право да сключва
нови договори за кредит /заем с длъжниците, както и да изменя съществуващи договори за
кредит /заем с длъжниците или да влиза в каквито и да е други договорни правоотношения с
тях , които създават за него нови или увеличават негови съществуващи задължения”, като
ако наруши „която и да е от тези хипотези”, дължи на „Т”ЕООД НЕУСТОЙКА от 1000 лв за
всеки отделен случай , а „Т”ЕООД има право да претендира и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за
действително причинени вреди над рамера на неустойката.
В чл.16,ал.1, ал.2 и ал.3 от договора са уговорени задължения за физическото лице-
потребител, цедент по договора за цесия , да уведомява незабавно „Т”ЕООД за получаване
на книжа , съобщения по съдебни дела от дружествата-длъжници по прехвърлените
вземания , като според чл.16 , ал.4 при нарушения да задълженията по предходните алинеи
дължи на „Т”ЕООД НЕУСТОЙКА от 1000 лв за всеки отделен случай , а „Т”ЕООД има
право да претендира и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за действително причинени вреди над рамера на
неустойката.
Според дословно посоченото в чл.20,ал.1 от договора за цесия „Т”ЕООД „има
право по всяко време , изцяло по своя преценка с едностранно писмено уведомление до
цедента и без предизвестие да развали настоящия договор изцяло или за част от
вземанията”. Такова право не е предвидено за физическото лице- потребител, цедент по
договора за цесия , който според чл.20 ,ал.2 от договора може да го развали едностранно
само до датите на образуване на съдебно производство за събиране на вземанията или на
сключването на извънсъдебно споразумение с длъжника.
Горецитираните договорни разпоредби на чл.1 , чл.3 , чл.4 , чл.10 , чл.7, ал.1 ,
чл.7,ал.3 , чл.9,ал.3 , чл.9,ал.4 , чл.12 , чл.14 , чл.15 , чл.16,ал.1, ал.2 и ал.3 , чл.16 , ал.4 и
чл.20,ал.1 от Договора за вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. между
ищеца и потребителя В. И. К. представляват НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ по следните
правни норми, установени в Закона за защита на потребителите:
-чл.143,ал.1, изр.1 ЗЗП : „уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”;
-чл.143,ал.2, т.3 ЗЗП : „поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие , чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля”;
-чл.143,ал.2, т.5 ЗЗП:„задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка ”;
- чл.143,ал.2, т.6 ЗЗП: „ позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка , като същата възможност не е предоставена
на потребителя”;
- чл.143,ал.2, т.7 ЗЗП : „ позволява на търговеца или доставчика да прекрати
действието на безсрочен договор без предизвестие ”;
9
- чл.143,ал.2, т.11 ЗЗП: „ позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непревидено в него основание ”;
- чл.143,ал.2, т.15 ЗЗП: „ налага на потребителя да изпълни своите задължения , дори и
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите ”;
- чл.143,ал.2, т.17 ЗЗП: „изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск
или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора ”;
- чл.143,ал.2, т.19 ЗЗП: „не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на деговора ”;
- чл.143,ал.2, т.20 ЗЗП : „ поставя други подобни условия ”;
Според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са НИЩОЖНИ , освен ако са
уговорени инидвидуално , но според чл.146,ал.2 ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите , които са били изготвени предварително , както е в конкретния случай с
процесния Договор за вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г., който е
еднакъв с множество такива договори , сключвани от ищеца с потребители, което се
твърди от ищцовата страна в исковата молба и в хода на съдебното производство , а и е
ноторно известен факт. Освен това според чл.146,ал.4 ЗЗП доказателсвената тежест за
установяване индивидуална договореност на определена клауза е за търговеца.
Невъзможността процесния Договор за вземания от финансови институции №
1098/24.11.2021г., да се прилага без изброените неравноправни клаузи на чл.1 , чл.3 , чл.4 ,
чл.10 , чл.7 , ал.1 , чл.7,ал.3 , чл.9,ал.3 , чл.9,ал.4 , чл.12, чл.14 , чл.15 , чл.16,ал.1, ал.2 и ал.3 ,
чл.16 , ал.4 и чл.20,ал.1, обуславя НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ по
аргумент от чл.146,ал.5 ЗПП.
В конкретния случай с изброените неравноправни клаузи в процесния Договор за
вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г., са накърнени основни
потребителски права на физическото лице- потребител, цедент по договора за
цесия,установени в чл.1, ал.2 ЗЗП , а именно :
- „правото на защита на икономическите интереси на потребителя при нелоялни
търговски практики и неравноправни договорни условия ” по чл.1,ал.2, т.3 ЗЗП ;
-„правото на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на
потребителски спорове ” по чл.1,ал.2, т.5 ЗЗП ;
- „правото на представителство пред държавните органи , вземащи решения по
въпроси , които ги засягат (къкъвто е съдът) ” по чл.1,ал.2, т.8 ЗЗП.
Според чл.3,ал.1, изр.1 ЗЗП правата , предоставени на потребителите по ЗЗП, не
могат да бъдат ограничавани, а според чл.3,ал.1, изр.2 ЗЗП всяка уговорка , с която
предварително се изключват или ограничават основните потребителски права , е
недействителна. Съгласно чл.3,ал.2 ЗЗП отказът от правата по ЗЗП , предоставени на
потребителите , е недействителен.
Поради посочените причини се ОБОБЩАВАТ следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
10
Процесният Договор за вземания от финансови институции № 1098/ 24.11.2021г. е
потребителски договор , за който следва да се прилагат общите разпоредби на Закона за
защита на потребителите, което изисква служебна съдебна проверка по чл.7,ал.3,изр.1
ГПК за неравноправни (нищожни) клаузи по смисъла на чл.3 , ал.1 и ал.2 ЗЗП във връзка с
чл.1,ал.2 ЗЗП и по чл.143 ЗЗП във връзка с чл.146 ,ал.1 и ал.5 ЗЗП. Такива неравноправни
клаузи са налице – това са чл.1 , чл.3 , чл.4 , чл.10 , чл.7 , ал.1 , чл.7,ал.3 , чл.9,ал.3 , чл.9,ал.4 ,
чл.12 , чл.14, чл.15 , чл.16,ал.1, ал.2 и ал.3 , чл.16 , ал.4 и чл.20,ал.1 от договора. Тъй като
тези неравноправни (нищожни) клаузи са част от същественото съдържание на Договора
за вземания от финансови институции № 1098/24.11.2021г. , той не може да бъде прилаган
без тях съгласно чл.146,ал.5 ЗЗП , което обуславя НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР.
Нищожността на Договора за вземания от финансови институции №
1098/24.11.2021г. означава , че той не е породил правно действие , т.е. вземанията на
цедента – потребител не са прехвърлени върху ищеца – цесионер. Следователно ищецът не
е титуляр на вземанията , предмет на предявения осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1
ЗЗД.
По гореизложените причини ищецът , чиято е доказателствената тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, не е доказал по безспорен и категоричен начин чрез т.нар.
пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) прехвърлянето на процесните вземания
от първоначалния кредитор В. И. К. върху него.
Съгласно чл.26,ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд , освен в предвидените от закона случаи.
По гореизложените причини ищецът не е доказал активната си материално-правна
легитимация по предявения иск , която е едно от условията за неговата основателност.
Тъй като се касае за недоказаност на материално-правна , а не на процесуална
легитимация, производството по делото не следва да се прекратява, а предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната
практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Това
означава , че тъй като не е доказано прехвърлянето на вземания от първоначалния кредитор
В. И. К. на ищеца, е безпредметно да се установява дали за В. И. К. са съществували
вземания по четирите договора за парични заеми с ответника.
Доколкото по делото не е доказана активната материално-правна легитимация на
ищеца , предявеният от него осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи СЛЕДНОТО :
ПЪРВО : Ищцовото дружество е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР на ЗЗП, който
по занятие като част от основната си търговска дейност придобива чрез договори за цесии
11
потребителски права – вземания на физически лица- потребители против други търговци-
заемодатели (ответника в конкретния случай) , произтичащи от потребителски кредитни
договори , и упражнява тези потребителски права вместо потребителите за своя сметка ,
без да заплаща на потребителите-цеденти целия размер на прехвърлените вземания и
ограничавайки упражняването на редица други техни основни потребителски права , като
например правото на достъп до съдебно решаване на потребителския спор и правото на
сключване на нови потребителски договори, възлагайки им същите несъразмерни
санкционни задължения за неустойки и обезщетения като търговците по договорите за
парични заеми , от които произтичат прехвърлените потребителски вземания,което
осъществява законовоустановения състав на нелоялна търговска практика по смисъла на
чл.68г,ал.1 ЗЗП, тъй като „противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компететност” и „променя поведението на потребителите”, а според чл.68в
ЗЗП нелоялните търговски практики са ЗАБРАНЕНИ изрично. Това също обуславя
нищожност на договорите за цесии, сключвани от ищеца с физически лица- потребители,
какъвто е процесният договор.
ВТОРО : Потребител по смисъла на §13,т.1 ДР на ЗЗП (какъвто е цедентът по
процесния договор за цесия-б.с.) не може да прехвърли потребителските си вземания ,
възникнали на основание потребителска защита по ЗЗП и ЗПК , на търговец по смисъла
на §13,т.2 ДР на ЗЗП , без да получи незабавно и изцяло стойността на прехвърленото
имуществено потребителско вземане , защото обратното (както е в разглеждания случай-
б.с.) означава накърняване и дерогиране на потребителската защита и
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ на търговеца – цесионер за сметка на физическото
лице- потребител , което се лишава изцяло или отчасти от потребителското вземане,
прехвърлено в патримониума на търговеца, без да получи еквивалентна нарсрещна
престация. Недопустимо е безвъзмездно прехвърляне на потребителско вземане от
потребител на търговец (както е на практика в конкретния случай) , защото това означава
дерогиране на потребителската защита на цедента.
Потребителските права се предоставят на физическото лице- потребител с оглед
неговите особености , посочени в закона , с цел да му осигурят защита в качеството му
на икономически по-слабата страна по договорното правоотношение с търговеца . Според
правната доктрина вземанията , които са възникнали с оглед особености на техния
титуляр, са НЕПРЕХВЪРЛЯЕМИ по своето естество и не могат да бъдат предмет на
договор за цесия според изричната разпоредба на чл.99,ал.1,предл.3 ЗЗД. Това е
самостоятелно основание за нищожност на договорите за цесия, сключвани от ищеца с
физически лица-потребители , какъвто е и процесният договор.
ТРЕТО : Недопустимо е търговец по §13,т.2 ЗЗП (ищецът) да упражнява чужди
потребителски права срещу друг търговец по §13, т.2 ЗЗП (ответникът), позовавайки се на
нарушена потребителска защита по договори за потребителски кредити на физически
лица- потребители , цеденти по договори за цесия , които сами по себе си съдържат
неравноправни клаузи, нарушаващи потребителските права на същите физически лица –
12
потребители.
Казано опростено : Ищецът като търговец претендира защита на
потребителските права на физически лица по кредитните им договори с друг търговец -
ответника , след като е сключил със същите тези лица също толкова неравноправни
потребителски договори за цесии. Това е както правно , така и житейски недопустимо.
Поради посочените причини предявеният частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля .
На основание чл.78,ал.3 ГПК ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по настоящото дело , представляващи платените депозит за
съдебно-счетоводната експертиза (600 лв) и адвокатско възнаграждение за иска по
настоящото дело ( 1269,15 лв по представения Договор за правна защита и съдействие от
05.01.2023г. като част от общо уговореното възнаграждение за представителство по всички
първоначални искове– 11 640 лв с ДДС , пропорционална на размера на иска по настоящото
дело)
Предявеното от ищеца възражение за прекомерност на платения от ответника
адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (1 269, 15 лв с ДДС ) е съизмеримо с минимума по чл.7,ал.2 от Наредба
№ 1/2004г. на ВАС и съответства на правната и на фактическата сложност на иска. За
съда не съществува задължение винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна
да намалява платеното от другата страна адвокатско възнаграждение до минимума по
Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с
договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по
съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от
възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги при предявяване на такова
възражение да намалява размера на адвокатското възнаграждение, платено от другата
страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме това , означава да се наложи
практика , според която адвокатският хонорар трябва да е винаги в минималния размер по
Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1
ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД. Съдът има право да намали рамера на
платеното от едната страна адвокатско възнаграждение само при съществено
несъответствие между него и сложността на делото , отразена в размера на исковете , в
техния предмет и др. В конкретния случай това не е налице. Отделно следва да се
отбележи , че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело –
09.04.2025г. Наредба № 1 /2004г. на ВАдвС не е задължителна за съда.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
13
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ”Т”ЕООД, ЕИК: ****, град
София, бул. ***, против „Ф”АД, ЕИК: ***, гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес : град
София, бул. „***, Адвокатско дружество „К.Г. , чрез адв. Х. Х. и адв. Я. Н., частичен
осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 455, 12 лв , представляваща сбор от вземания по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД
, прехвърлени на ищцовото дружество от лицето В. И. К., ЕГН: ********** по силата на
сключен между тях „Договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021г.” , от
които : 2 960,12 лв (две хиляди деветстотин и шестдесет лева и дванадесет стотинки),
представляващи част от 3 095,84 лв, платени без основание от заемополучателя В. И. К. по
Договор за паричен заем № 3789104/ 06.03.2020г. между това лице и ответното дружество
като заемодател; 290 лв (двеста и деветдесет лева), представляващи част от 1606,23 лв ,
платени без основание от заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3090526/
28.11.2017г. между това лице и ответното дружество като заемодател; 130 лв (сто и
тридесет лева), представляваща част от 1137,78 лв , платени без основание от
заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3030981/ 05.09.2017г. между това
лице и ответното дружество като заемодател , и 75 лв (седемдесет и пет лева) ,
представляваща част от 1003,86 лв , платени без основание от заемополучателя В. И. К. по
Договор за паричен заем № 2802556/ 02.05.2017г. между това лице и ответното дружество
като заемодател , заедно със законната лихва върху всяка от тези суми от датата на
предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане, и разноските по
делото.
ОСЪЖДА ”Т”ЕООД, ЕИК: ****, град София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф”АД,
ЕИК: ***, гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес : град София, бул. „***, Адвокатско
дружество „К.Г. , чрез адв. Х. Х. и адв. Я. Н., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
1 869,15 лв (хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело– платените
депозит за съдебно-счетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14