№ 644
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500907 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16451/27.02.2024г. подадена от Технически
университет – Варна, Булстат **********, чрез процесуалния си представител срещу
решение № 347/01.02.2024г. постановено по гр.д.№ 13314/2023г. по описа на ВРС, изменено
по реда на чл.248 от ГПК с определение № 4547/17.04.2024г., с което са уважени
предявените от М. Т. Т., ЕГН ********** против въззивника искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. Т.
извършено със Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на Технически университет -
Варна И Е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕНА е М. Т.
Т. на заеманата преди уволнението длъжност - Ръководител „Връзки с бизнеса“ при
Технически университет - Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; ОСЪДЕН Е
Технически университет - Варна да заплати на М. Т. Т. сумата от 10254,85 лева -
обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето от
15.08.2023г. до 15.02.2024г. и Технически университет - Варна е ОСЪДЕН да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 842,27 лева
сторени съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът – Технически университет-Варна оспорва решението с твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на крайните изводи на съда за основателност на
1
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Счита, че обсъждайки въведените в исковата молба две основания за
незаконосъобразност на извършеното уволнение – поради липса на действително закриване
на част от предприятието и поради нищожност на решението на Академичния съвет на
Техническия университет - Варна съдът е достигнал до неправилни изводи за
основателността на исковете. Поддържа, че събраните по делото доказателства
удостоверяват, че закриването на Център „Връзки с бизнеса“ не е фиктивно, а е реално и е
извършено на база валидно взето решение на Академичния съвет на университета на
10.07.2023г. Оспорват се изводите на съда, че решението от 10.07.2023г. е взето от
нелегитимен академичен съвет предвид неучастието на представители на Съвета на
настоятелите на университета. Излага, че неучастието на отделни членове на академичния
съвет в заседанието му не се отразява на легитимността и законосъобразността на взетите
решения при положение, че това е станало при наличие на кворум и с предвиденото
мнозинство – в случая посочва, че в заседанието са взели участие 38 члена от общо 45 члена
на академичния състав, а решението за промени в структурата е взето с мнозинство от 33
члена.
Възразява се и срещу извода на първоинстанционния съд, че Академичният съвет е
бил свикан и председателстван от ректор, който не е бил встъпил в длъжност към датата на
вземане на решението, предвид липсата на сключен между него и министъра на
образованието и науката договор за управление по чл.10, ал.1 от ЗВО. Счита, че този
договор се сключва след избора на ректор и не е елемент от фактическия състав на избора на
ректора. Посочва, че основанието за възникване на трудовото правоотношение между
ректора и висшето учебно заведение е проведеният избор от Общото събрание и той не
зависи от това дали министърът ще сключи или не последващо договор за управление по
чл.10, ал.1 от ЗВО. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т.. В отговора е заявено становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд, че
решението на Академичния съвет на Техническия университет-Варна за закриване на
Центъра „Връзки с бизнеса“ е взето от нелегитимен орган поради липса на Съвет на
настоятелите, както и поради липса на сключен договор за управление на ректора с
министъра на образованието и науката за правилни и обосновани от доказателствения
материал. Счита, че липсата на съставен Съвет на настоятелите е нарушение на чл.30, ал.5
от ЗВО. Възразява срещу твърденията на въззивника, че трудовото правоотношение на
ректора е възникнало само на база избора на Общото събрание, като счита че фактическият
му състав включва освен избор, така също и сключване на договор за управление по чл.10,
ал.2, т.10 от ЗВО. Предвид липсата на такъв договор, както и на становище на Контролния
съвет относно законосъобразността на проведения избор на ръководния орган счита, че
2
ректорът не е бил легитимиран да провежда и председателства Академичния съвет взел
решението на 10.07.2023г.
Поддържа и твърденията за липса на реално извършено закриване на част от
предприятието, което счита за установено от ангажираните гласни и писмени доказателства.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да
бъдат присъдени сторените от въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
РС-Варна е бил сезиран с предявени от М. Т. Т. против Технически университет-Варна
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата обективирано в Заповед № ЧР-03-
81/14.08.2023г. на ректора на Техническия университет - Варна, с която е прекратено
трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на част
от предприятието – Център „Връзки с бизнеса“; за възстановяване на служителя на
заеманата преди уволнението длъжност – Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ в
Техническия университет - Варна и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10254,85
лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето
от 15.08.2023г. до 15.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковете – 16.10.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищцата М. Т. твърди, че трудовото и правоотношение с Техническия университет
Варна е възникнало по силата на сключен трудов договор на 07.02.2023г. за длъжността
Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ и е било прекратено със Заповед № ЧР-03-
81/14.08.2023г. на ректора на Техническия университет - Варна на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ поради закриване на част от предприятието. Излага, че решението за закриване на
Центъра, чийто ръководител е била, е взето от Академичния съвет на Техническия
университет - Варна с протокол № 2/10.07.2023г.
Твърди, че решението на Академичния съвет е нищожен административен акт, тъй
като не е взето от компетентен орган, незаконосъобразно е и постановено в нарушение на
материалния закон, както и при съществено нарушение на административно процесуалните
правила. Позовава се на нарушение на процедурата по свикване на заседанието на
Академичния съвет на 10.07.2023г. поради това, че членовете му не са уведомени писмено
за датата и часа на провеждането му не по-късно от 14 дни преди заседанието, като
съобщението за провеждането му не е било поставено на таблата в учебните корпуси. Излага
се, че решението е незаконосъобразно и поради това, че е проведено от нелегитимен състав
в нарушение на чл.30, ал.5, вр.чл.35а, ал.3 и ал.5 от ЗВО поради това, че към датата на
провеждане на заседанието не е имало съставен Съвет на настоятелите, както и поради това,
че същото е било председателствано от новоизбрания ректор – проф.д-р Д.П. без той да е
имал сключен договор за управление с Министъра на образованието и науката съгласно
чл.31, ал.1, изр.2 от ЗВО, вр.чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО.
3
Отделно от това се твърди, че съкращаването на част от предприятието, в случая
Център „Връзки с бизнеса“ е фиктивно, тъй като дейността му е запазена и е променено
само наименованието му „Кариерен център“, който извършва същите дейности. Твърди, че е
запазен и имейлът ползван от закрития център, който понастоящем обслужва кариерния
център.
Предвид на това моли за отмяна на заповедта за уволенение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – Технически
университет-Варна, с който оспорва предявените искове, считайки ги за неоснователни.
Оспорва да е налице фиктивно закриване на Център „Връзки с бизнеса“, при което
трудовата функция на ищцата да е запазена и да се изпълнява от друго лице. Твърди, че
закриването е реално в резултат на валидно решение на компетентния орган - Академичния
съвет на университета взето на 10.07.2023г., в следствие на което е утвърдено и ново щатно
разписание, в което длъжността заемана от ищцата не съществува. Поради това, че
длъжността е била само една – при съкращаването й не е следвало да се извършва подбор.
Оспорват се и твърденията в исковата молба за нищожност на решението на
Академичния съвет като се твърди, че то е акт на ръководен орган на университета, чрез
който се реализира академичната автономия и самоуправление. Поддържа, че решението е
взето в изпълненение на правомощията му съгласно чл.30, ал.1, т.3а от ЗВО и целта му е да
оптимизира дейността на административните звена на университета.
Счита, че уволнението на ищцата е законосъобразно, поради което моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. При извод за основателността
им е направено възражение за прихващане на евентуално дължимото обезщетение по чл.225
от КТ със сумите заплатени на ищцата като обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
2051,82 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 2051,82 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищцата М. Т. Т. е била в трудово правоотношение с
Технически университет-Варна по силата на трудов договор № ЧР-01-9/06.02.2023г. и е
заемала длъжността Ръководител в Център „Връзки с бизнеса“. Същото е прекратено със
Заповед № ЧР-03.81/14.08.2023г. на ректора на Технически университет-Варна на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на Център „Връзки с бизнеса“ с решение на АС
прот.№ 2/10.07.2023г. Заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2023г.
По делото е представен Протокол № 2 от заседанието на Академичния съвет на
Технически университет Варна от 10.07.2023г., видно от който на заседанието на съвета са
присъствали 38 от членовете му при списъчен състав от 45 души. На същото заседание са
4
взети множество решения за структурни промени, сред които закриване на Център „Връзки
с бизнеса“ и откриване на „Кариерен център“. Решението е взето след проведено гласуване,
при което няма гласували „против“ и има 5 души гласували „въздържал се“.
По делото са представени фишове за трудово възнаграждение на ищцата - за
м.08.2023г., в който е посочено като изплатено твудово възнаграждение, както и
обезщетения по чл.220 и чл.224 от КТ, както и фиш за м.10.2023г., в който е отбелязано
начислване на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Представено е и копие на трудовата
книжка на ищцата, видно от която последното отбелязване в нея е за прекратеното й
трудово правоотношение с Техническия университет- Варна.
Представени са Правилник за устройството и дейността на Технически университет
– Варна /към 2023г./, Правилник за дейността на Академичния съвет на Технически
университет-Варна, както и длъжностни характеристики за длъжностите Ръководител и
експерт в Център „Връзки с бизнеса“ и аналогичните за „Кариерен център“.
От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице М. С. се установява, че последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за м.07.2023г. е в размер на 2051,85
лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. Н. К.,
която посочва, че е започнала работа в Технически университет – Варна на 01.08.2023г. като
експерт в „Кариерен център“ и е работила на тази длъжност до 13.12.2023г. Това време
съвпаднало с освобождаването на М. Т., която била ръководител на центъра. Функциите,
които свидетелката изпълнявала в кариерния център, след назначаването й в него не били
променяни и те включвали поддържането на фейсбук страницата, организиране на кариерни
събития за осъществяване на връзка между студентите и бизнеса. Изрично посочва, че не
знае какви са били функциите на Центъра „Връзки с бизнеса“, тъй като е започнала работа
след закриването му. Кариерният център ползвал фейсбук страница, която била създадена
по-рано, но било променено наименованието й.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
в следствие на уволнението, в случая от 15.08.2023г. до 15.02.2024г., ведно със законната
лихва върху него считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на
5
16.10.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за отмяна на
уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение, което в настоящия случай е станало със заповед от 14.08.2023г. Молбата за
отмяна на уволението е подадена в срок – на 16.10.2023г. - първият работен ден след
изтичане на срока за предявяване на исковете в неработен ден на 14.10.2023г. /събота/,
поради което съдът дължи формиране на изводи досежно нейната законосъобразност.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от
КТ поради закриване на Центъра „Връзки с бизнеса“, в който е полагала труд като негов
ръководител, с решение на Академичния съвет на университета от 10.07.2023г.
Наведените от ищцата М. Т. възражения срещу законосъобразността на заповедта на
ректора на Техническия университет - Варна № ЧР-03-81/14.08.2023г. са в няколко
направления - първо поради невалидността на решението на Академичния съвет на
университета послужило като основание за издаване на оспорената заповед и второ, поради
липсата на реално закриване на част от университета, в случая Центъра „Връзки с бизнеса“
предвид създаването със същото решение на „Кариерен център“, за който се твърди, че
изпълнява същите функции като закрития.
Обжалваната заповед на ректора на Техническия университет - Варна № ЧР-03-
81/14.08.2023г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, е обоснована с
взетото решение на Академичния състав на университета от 10.07.2023г. Последното
безспорно представлява вътрешно служебен акт, с който университетът осъществява
академична автономия и самоуправление като израз на залегнали в чл.19 и чл.21 от ЗВО
принципи. В този смисъл са и изложените мотиви на Върховния административен съд в
Определение № 10188/25.10.2023г. по адм.дело № 9797/2023г., с което е потвърдено
прекратително определение на Административен съд – Варна по адм.дело № 1659/2023г.,
който е бил сезиран с искане за провеждане на съдебен контрол за законосъобразността
именно на това решение на Академичния съвет от 10.07.2023г. Позоваването на съда е на
чл.2, ал.2, т.3 от АПК, според който вътрешнослужебните актове не подлежат на съдебен
контрол по реда на АПК, като е прието също, че посоченият акт не засяга пряко, т.е не
нарушава нито застрашава права или законни интресеси на лицата, които са предприели
обжалването му, тъй като актът касае извършване на вътрешна административно-
организационна дейност в учебното заведение.
Това, че като вътрешнослужебен акт решението на Академичния съвет от
10.07.2023г. не подлежи на пряк съдебен контрол по АПК обаче не означава, че
гражданският съд, разглеждащ законосъобразността на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е лишен от възможността, при заявено оспорване, да
извърши косвен съдебен контрол за валидността на този акт, който очевидно е с обуславящо
значение за спорното право. Това правомощие е изрично закрепено в чл.17, ал.2 от ГПК,
според който съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е и т.2 от
Тълкувателно решение № 14/04.11.2014г. по к.д.№ 12/2014г. на КС, според което с
6
въвеждането на необжалваемост на посочени категории административни актове не може да
се изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на
същите. Има се предвид всяко производство, в което е налице правен интерес от такова
инцидентно позоваване с оглед незачитане на правните последици на нищожния акт. В
случая такъв правен интерес за ищцата е налице, доколкото в самата оспорена заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение е посочено, че е издадена поради
извършеното с решението на Академичния съвет по протокол № 2/10.07.2023г. закриване на
Центъра „Връзки с бизнеса“.
На това основание настоящият съдебен състав намира, че с оглед позоваването от
ищеца на пороци обуславящи валидността на решението на Академичния съвет е допустимо
да бъде извършен консвен съдебен контрол на същото на въведените основания за това.
Преценката за валидността на административния акт предполага извършване на
обследване за това дали същият е действителен и в състояние да породи правни последици
или е нищожен, т.е страда от толкова съществен порок на волята на издалият го орган, че
последиците му се приравняват на липса на акт.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Доколкото
в АПК не съществуват изрично закрепени основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са основанията за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени, така че този акт изначално не поражда правните последици, към които е
насочен и за да не създава правна привидност, че съществува следва да бъде отстранен от
правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията и съдебната практика са
наложили следните критерии за нищожност на акта: всяка некомпетентност е основание за
нищожност; порок във формата също води до нищожност на акта, когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление;
съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за
нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление /например - поради липсва на кворум при колективен орган/. Нарушение на
материалния закон би могло да обоснове извод за нищожност на акта само в случай, че
същият е лишен от законова опора, т.е не е издаден на основание на нито една правна норма
и засяга своя адресат, а превратното упражняване на власт е основание за нищожност само,
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв законово обоснован акт.
В случая твърденията на ищцата са за вземане на решението на Академичния съвет
от некомпетентен орган поради това, че съставът на Академичния съвет е бил нелегитимен,
тъй като в него не са участвали представители на Съвета на настоятелите към университета
/твърди се, че такъв изобщо не е бил съставен/, както и поради това, че е заседанието му е
било председателствано от ректор, който не е имал сключен договор за управление с
министъра на образованието и науката по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО. Твърди се и нарушение на
процедурата по вземане на решение на Академичния съвет поради неспазване на процедура
по свикване и провеждане на заседанието на Академичния съвет.
7
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗВО, Академичният съвет е един от органите на управление
на висшето училище заедно с Общото събрание и ректора.
Съгласно чл.30, ал.1, т.3а от ЗВО, аналогичен на чл.13, т.4 от Правилника за
устройството и дейността на Техническия университет Варна, Академичният съвет е орган
за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който взема решения
за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на
висшето училище. Обслужващите звена във висшето училище съгласно чл.25, ал.3 от ЗВО
са секторите, центровете, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси,
производствени бази и други относително обособени структури, като тяхната структура и
функции се определят с правилника за дейността на висшето училище. Т.е съобразно
разписаните в закона и в правилника правомощия именно Академичният съвет е органа
компетентен да вземе решението за закриване на Центъра „Връзки с бизнеса“, на който
ищцата е била ръководител.
Настоящият състав намира, че евентуалните нарушения на процедурата по
свикването и провеждането на заседанието на Академичния съвет на 10.07.2023г. биха били
основания за нищожността, ако са се отразили на кворума необходим за вземане на
решението, поради което именно в тази посока следва да бъде насочена дължимата
проверка.
Съгласно чл.13, ал.4 от Правилника на Техническия университет - Варна, членовете
на Академичния съвет са не повече от 45 души – толкова са посочени и като списъчен
състав в предственият протокол № 2 от проведеното заседание на 10.07.2023г. В чл. 36а, ал.
1 от ЗВО е уредено, че заседанията на колективните органи за управление на висшето
училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети от
списъчния състав на членовете им. Решенията на колективните органи за управление се
вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго /чл. 36а, ал. 3 от ЗВО/, а
съгласно чл.13, ал.2 от Правилника, решенията по чл.13, ал.1, т.3, 4 и 5 се вземат с
обикновено мнозинство от списъчния състав на Академичния съвет.
В случая на проведеното заседание на Академичния съвет на 10.07.2023г. са
присъствали 38 членове от списъчния състав от 45 души, което е повече от изискуемите 30
души /2/3 от списъчния състав/, което означава, че е налице кворум за вземане на решение
от ръководния орган. Тези факти, удостоверени в представения Протокол № 2 от
заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Варна от 10.07.2023г. не са
оспорени от ищеца.
Действително чл.30, ал.5 от ЗВО, аналогичен на чл.12б, ал.2 от Правилника
предвижда, че в Академичния съвет участват с право на глас и членовете на Съвета на
настоятелите, който съгласно чл.12а, ал.3 от Правилника се състои от 8 души, но съгласно
изложеното по-горе същите не са част от списъчния състав на Академичния съвет и не
участват при формиране на кворума му. Следователно дори да са били налице нарушения в
процедурата по свикване и провеждане на заседанието на Академичния съвет от
10.07.2023г., то същото не е било съществено и не се е отразило на кворума на колективния
8
орган, поради което и не е основание за формиране на извод за нищожност на взетите от
него решения на това основание.
В допълнение следва да се посочи, че правомощията на Съвета на настоятелите
съгласно чл.12б, ал.1 от Правилника се заключават в това да дават становище по посочените
там въпроси, сред които не са създаването, преобразуването или закриването на обслужващи
звена към висшето училище. Последното е предвидено изрично като част от
компетентностите на Академичния състав, поради което и решенията по тези въпроси
/чл.13, ал.1, т.3 от Правилника/ е предвидено да се вземат с обикновено мнозинство от
списъчния състав на Академичния съвет /чл.13, ал.2 от Правилника/, както е сторено в
случая.
При това положение се налага извода, че неучастието на представители на Съвета на
настоятелите в заседанието на Академичния съвет проведено на 10.07.2023г. не прави
ръководния орган нелегитимен относно взетото решение за закриване на Центъра „Връзки с
бизнеса“.
По отношение на твърденията, че заседанието на Академичния съвет на Техническия
университет - Варна на 10.07.2023г. е било председателствано от нелегитимен ректор -
проф.д-р Д.П., доколкото същият не е имал сключен договор за управление с министъра на
образованието и науката по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл.29, ал.1, т.4 от ЗВО, Общото събрание на висшето училище избира с
тайно гласуване ректор, като правилата за провеждане на избора му са регламентирани в
чл.14, ал.1 от Правилника на Техническия университет - Варна - хабилитирано лице на
основен трудов договор с университета. Именно с избрания вече ректор, съгласно чл.31,
ал.1 от ЗВО, се сключва договорът за управление по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО, който се
прекратява при прекратяване на мандата му, както и при навършване на 65 годишна възраст
/чл.31, ал.3 от ЗВО/. Следователно сключването на договор за управление с министъра на
образованието и науката по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО не е елемент от фактическият състав по
избора на ректор на висшите училища, а касае провеждането на държавната политика във
висшите учебни заведения, поради което и не може да се приеме, че поради липсата на
такъв, председателстващият заведанието на АС от 10.07.2023г. ректор проф.д-р Д.П. е бил
нелегитимен.
Липсата на сключен договор по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО евентуално е основание за
неполучаване на възнаграждение от ректора, съгласно чл.10 от Наредба № 23/27.08.2020г. за
начина на определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши
училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката,
според който правото на възнаграждение за заеманата длъжност ректор възниква от момента
на сключване на договор за управление с министъра на образованието и науката и се
прекратява при прекратяване на договора за управление, но не е аргумент, че не е
възникнало правоотношение с ректора с университета въз основа на проведения избор от
Общото събрание.
9
В обобщение, следва да се приеме, че решението на Академичния съвет на
Техническия университет - Варна за закриване на Центъра „Връзки с бизнеса“ взето на
заседание проведено на 10.07.2023г. е валиден акт на ръководния орган на университета,
поради което и законно основание за издаване на оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата.
Горноро налага да бъде разгледано и въведеното възражение за незаконосъобразност
на уволнението на ищцата поради извършено от работодателя фиктивно закриване на част
от предприятитието – Центъра „Връзки с бизнеса“. Твърденията в исковата молба са, че
центърът, който ищцата е ръководила е преименован в „Кариерен център“, комуто са
възложени и извършва същите дейности. Тези твърдения на ищеца не са били обсъдени от
първоинстанционния съд, поради погрешното заключение, до което е достигнато, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е подписана от ректор,
който към този момент все още не е бил встъпил в това качество.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 5/26.10.2021г. по тълк.дело № 5/2019г. на
ОС на ГК на ВКС, закриването на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2,
предл.1 от КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено
негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. Пак там е
посочено, че следва да се прави разлика между закриването на част от предприятие и
извършването на вътрешна реорганизация, при която някой звена се променят чрез сливане,
вливане, отделяне, разделяне и други, но дейността им се запазва. Т.е водещият критерий е
дали съществената дейност извършвана от закритото звено престава да съществува или
продължава да се осъщестява, но под друга организационна форма.
В случая с решението на Академичния съвет на Техническия университет - Варна от
10.07.2023г. се закрива Център „Връзки с бизнеса“ и се открива „Кариерен център“. За
спецификите на дейността, която се извършва в двата центъра единствено информативни са
представените длъжностни характеристики на лицата, изпълняващи ръководните им
функции, както и тези на експертния персонал. Ангажираните свидетелски показания на
св.Ц. К. могат да бъдат ценени само като такива даващи информация за „Кариерния център“,
доколкото според изричните й твърдения е започнала работа на 01.08.2023г., когато вече
Център „Връзки с бизнеса“ е престанал да съществува и свидетелката не знае каква дейност
е изпълнявал той.
От анализа на писмените доказателства касаещи основните функции и задължения на
служителите в двата центъра може да се заключи, че същите нямат идентични функции. В
Център „Връзки с бизнеса“ основната дейност е насочена към създаване и поддържане на
пряко взаимодействие между бизнеса и университета, чрез създаване на календар на
съвместно провеждани събития, договаряне на партньорства, разработване и реализиране на
рекламни кампании съвместно с бизнеса и браншовите организации, участие на
университета в събития и проекти с бизнес насоченост; както и дейности целящи
утвържаване имиджа на Техническия университет - Варна. За разлика от нея, насоката в
която е заложено да се развива „Кариерния център“ и дейностите, които изпълнява са
10
ориентирани изцяло към обучаващите се в университета – студенти, стажанти,
специализанти, докторанти и тяхното кариерно развитие. Във връзка с това е предвидено, че
центърът ще организира цялостната дейност с посочените групи обучаващи се, като се
изгради и поддържа база данни за тях, като за целта се организира взаимодействие между
структурните звена в университета – факултети, катедри, колежи и др.; ще създава и развива
цялостната маркетингова дейност на университета с цел привличане на нови обучаващи се
студенти, специализанти, докторанти; ще събира и подготвя материали свързани с
акредитацията на университета; ще поддържа база данни за фирми и работодатели, в които
струдентите могат да намерят професионална огранизация, като във връзка с това на сайта
на центъра ще публикува информация за обяви, работодатели и кандидати и др.
Съпоставката на дейностите в двата центъра показава, че в Център “Връзки с
бизнеса“ те са насочени по-скоро навън от университета – създаване на връзки и
взаимодействие между университета и бизнес средите извън него, а целта е участието на
висшето училище в проекти с бизнес насоченост и утвърждаване на имиджа му. В
„Кариерния център“ дейностите са насочени по-скоро навътре към структурите на
университета - факултети, катедри, колежи и целят организация и взаимодействи между тях,
между отделните обучаващи се, както и привличане на нови студенти. Действително в
дейностите на „Кариерния център“ също се предвижда взаимодействие с бизнеса, планиране
и провеждане на кариерни събития, но тяхната цел е да бъдат подпомагани обучаващите се
– студенти, стажанти и други да намерят професионално поприще по време или след
завършване на образованието си. В този смисъл съдът приема, че дейността, която е
изпълнявал Център „Връзки с бизнеса“ не е запазена, нито е трансформирана като основна
или съпътстваща дейност на „Кариерния център“, а предвиденото осъщестяване на контакти
с бизнеса и партньорите на Техническия университет - Варна е в изпълнение на основната
дейност на кариерния център да координира обучаващите се и да се грижи за кариерното им
развитие. Обстоятелството, че новият „Кариерен център“ в Техническия университет -
Варна ползва уеб страницата и имейлът на закрития Център „Връзки с бизнеса“, но с
променено наименование не означава, че същият е продължил да функционира по същия
начин, напротив показва приемственост и желание за запазване на вече създадени контакти
на университета и на постигнатите резултати от работата на закрития център, още повече че
някой от продуктите, като например посоченият от ищцата „дигитален постер“ са в
изпълнение на дейности по оперативни програми финансирани от ЕС и тяхното приложение
предполага някакво дълголетие, независимо кое точно обслужващо звено на университета
го е създало.
С оглед изложеното и предвид обсъдените твърдения в исковата молба и възражения
в депозираната въззивна жалба на Техническия университет - Варна, настоящият съдебен
състав намира, че извършеното с оспорената Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на
Технически университет - Варна прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М.
Т. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на част от предприятието – Център
„Връзки с бизнеса“ към университета е законосъобразно. Горното налага отмяна на
11
обжалваното решение, с което е достигнато до различни крайни изводи, изцяло и
отхвърляне като неоснователни на предявените главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
обусловени от него кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
На това основание следва да бъде наново разпределена отговорността за сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на
ответника /въззивник в настоящото производство/ -Технически университет – Варна. За
първоинстанционното производство в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева, срещу който не е направено възражение за
прекомерност от ищеца, а за въззивното производство – сумата от 255,10 лева – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 347/01.02.2024г. постановено по гр.д.№ 13314/2023г.
по описа на ВРС, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение № 4547/17.04.2024г., с
което са уважени предявените от М. Т. Т., ЕГН ********** против Технически университет
– Варна, Булстат ********* искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, с които
е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. Т. извършено със Заповед № ЧР-03-
81/14.08.2023г. на Ректора на Технически университет гр.Варна И Е ОТМЕНЕНО, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕНА е М. Т. Т. на заеманата преди
уволнението длъжност - Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ при Технически
университет - Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; ОСЪДЕН Е Технически
университет - Варна да заплати на М. Т. Т. сумата от 10254,85 лева - обезщетение за
оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето от 15.08.2023г. до
15.02.2024г. и Технически университет - Варна е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 842,27 лева сторени съдебно-
деловодни разноски, както и М. Т. Т. Е ОСЪДЕНА да заплати на Технически университет –
Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 0,29 лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“П.Е.“
*** срещу Технически университет – Варна, Булстат ********* с адрес: гр.Варна, ул.“С.“
№ 1, представлявано от ректора Д.П. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца М. Т. Т. за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на Технически
университет - Варна, с която трудовото й правоотношение е прекратено поради закриване на
част от предприятието – Център „Връзки с бизнеса“ на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; с
правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца М. Т. Т. на
заеманата преди уволнението длъжност Ръководител на Център “Връзки с бизнеса“ при
Технически университет – Варна и с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 3 от КТ, вр.чл.225,
12
ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 12310,92 лева /дванадесет
хиляди триста и десет и 0,92/ лева обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконно уволнение за периода от 15.08.2023г. до 15.02.2024г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на предявяване на иска - 16.10.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“П.Е.“ *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Технически университет – Варна, Булстат ********* с адрес: гр.Варна,
ул.“С.“ № 1, представлявано от ректора Д.П. сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 255,10
/двеста петдесет и пет и 0,10/ лева – съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 12.06.2024г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13