РЕШЕНИЕ
№ 2231
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330203904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003061/26.05.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с
което на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на „Интер Агро
2010“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кадемлия“ № 31, ателие № 2, представлявано от Л.М.Л. е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, от
Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по реда на чл. 114а, ал.1 от
Кодекса на труда пред инспекцията по труда.
Жалбоподателят „Интер Агро 2010“ ЕООД, по съображения изложени в
жалбата, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв. Г.П., който поддържа жалбата и прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив,
редовно призована, чрез процесуален представител *** в ДИТ-Пловдив Н.К.,
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
1
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.04.2021 г. в гр. Съединение, местност „Пилчарници“, в оранжерия
стопанисвана от „Интер Агро 2010“ ЕООД, регистриран като земеделски
стопанин, към 12:30 часа, до 13:30 часа, била извършена проверка от страна
на свид. В. П. Б. и други служители на инспекцията по труда, които
установили, че лицето В. Г. А., ЕГН ********** сглобявал кутии за разсад.
Последният, попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която посочил че е
започнала работа на същия ден с възнаграждение за деня в размер на 25 лв.
Декларирал също, че нямал сключен трудов или граждански договор с
работодателя.
Трудов договор с № 16-1209871/09.04.2021 бил сключен с лицето на
09.04.2021г., но след проверката, тъй като видно от системата на инспекцията
по труда за предоставяне на еднодневни трудови договори по чл. 114а ал. 1 от
КТ , същият е бил изведен в 14:28 часа.
На 21.04.2021 г. бил съставен АУАН № 16-003061, в присъствието на
упълномощен представител на нарушителя „Интер Агро ЕООД“, който го
подписал без да посочи конкретни възражения, а в срока по чл.44 от ЗАНН от
жалбоподателя били представени писмени такива, с които той е признал
извършеното нарушение, като е изложил аргументи за маловажност на
случая. Последните обаче не били приети за основателни от
административнонаказващия орган, който въз основа на така съставения акт
издал обжалваното наказателно постановление.
В качеството на свидетел по делото бе разпитана съставителят на акта
В. П. Б., която потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в
него констатации, като в допълнение сочи, че при проверката в обекта на
контрол са установили да работи В.А., който сглобявал пластмасови кутии за
разсад. В разговор и в писмен вид в декларация същият декларирал, че работи
в обекта от 08:00 часа сутринта като ***на същият ден, както и че няма
сключен трудов или граждански договор с работодателя. Такъв бил
представен впоследствие от упълномощен представител на дружеството, но
от съдържанието на последния станало ясно, че той е бил сключен с
работника след извършване на проверката.
Съдът възприема показанията на този свидетел, защото са подробни,
последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
Показанията на свидетеля Б. се подкрепят и от тези на свидетеля В. Г.
А., в частта в която сочи, че той лично е попълнил декларацията предоставена
му от контролните органи, без никой да му е диктувал какво да запише, както
и че е започнал работа в дружеството-жалбоподател на 09.04.2021г. без да е
подписал трудов договор с работодателя. Съдът кредитира показанията на св.
А. в тази им част, тъй като те се подкрепят и от останалия съвкупен
доказателствен материал, като настоящият състав не дава вяра на соченото
2
първоначално от него, че на процесната дата само е бил на интервю без да е
работил, тъй като тези твърдения са изолирани и неподкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Същите са в директно противоречие с
показанията на св. Б., както и със собствените му такива, изложени в същия
разпит, тъй като след предявяване на декларацията свидетелят призна, че
всъщност е извършвал трудова дейност за „Интер Агро ЕООД“, като са се
разбрали с работодателя да работи дори цяла седмица. Наред с това
показанията на св. А. са нелогични и противоречиви, тъй като от една страна
той заявява, че работата е била много проста, а от друга, че са му провели
обучение от 08:30 часа до 16:00 часа, след което пък твърди, че това не е било
обучение, а интервю. Ето защо и казаното от свидетеля В.А., не може да се
кредитира с доверие в тази му част.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 1 от наредбата,
доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това:
Липса на сключен трудов договор с работника и реално допускане на
работника до работа, което се доказа както от разпита на актосъставителя,
така и от показанията на самия работник В.А., а също и от саморъчно
попълнената от него декларация по чл.402 от КТ, както и от АУАН, който
съгласно чл. 416, ал. 1 КТ има презумптивна доказателствена сила, която не
бе оборена. Напротив дори самият жалбоподател както с възраженията си
подадени в срока по чл.44 от ЗАНН, така и в самата жалба признава, че
действително към момента на проверката работникът не е имал сключен
трудов договор, а такъв е бил сключен по-късно, като на това основание
извежда аргументи за маловажност на случая.
Съгласно чл. 114а, ал.1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран
земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за
трудов стаж. От разпоредбата е видно, че договорът по чл.114а, ал.1 е вид
срочен трудов договор с особеността, че е за един ден и сключването му е
допустимо само за извършването на посочения вид работа в хипотезата на
правната норма. Като вид трудов договор той не се отличава от другите
видове трудови договори по отношение на задължението на работодателя да
го сключи с наетия работник. Сключването на писмен трудов договор с
работника преди постъпването му на работа е императивно изискване към
работодателите. Законодателят не им е предоставил право да избират дали да
сключат трудов договор или не. Работодателите нямат право да избират и
дали да сключат договор по чл.61 и сл., или трудов договор по чл.114а, ал.1
от КТ, тъй като вида на договора е в зависимост от извършваната работа и
срока, за който се наема работникът. Този извод произтича от нормите на
чл.114а, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като те не допускат такъв вид договори да се
сключват с един работник за повече от 90 дни в една календарна година,
както и за професии, изискващи специална квалификация. Изрично в чл.114а,
3
ал. 3 от КТ законът е определил, че този вид договор може да се сключва
„само за професии, неизискващи специална квалификация, в основна
икономическа дейност "Растениевъдство" – само за обработка на
насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят,
лавандула и тютюн“ и че такъв вид трудов договор не може да бъде сключван
от всеки работодател, а само от такъв, който е регистриран земеделски
стопанин.
Тези особености на трудовия договор по чл. 114а от КТ, както и другите
специфики изброени в останалите алинеи на същия член, именно разкриват
необходимостта от неговата специална уредба и са частен случай на общото
задължение, въведено с чл. 61, 62 и 63 от КТ, като това е сторено именно с
приемането на цитираната Наредба. Поради това съдът намира че правилно е
квалифицирано и нарушението: именно по чл. 3, ал. 1 от Наредба РД 07-
8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане
на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред
инспекцията по труда, като са изпълнени всички негови признаци.
Тъй като към административнонаказателна отговорност е привлечено
юридическо лице, то тя е обективна и не следва да бъде доказван субективен
елемент или виновност на конкретно физическо лице.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй
като нарушението е било отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от него не са произтекли вредни последици за
работници и служители.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че извършеното
деяние представлява маловажен случай, то настоящият състав намира, че
именно като такъв е било квалифицирано деянието му и от страна на
наказващия орган, като е наложена имуществена санкция съгласно чл. 415в,
ал. 1 КТ. Възражението на жалбоподателя, че в случая следвало да намери
приложение правилото на чл. 28 от ЗАНН съдът намира за неоснователно. В
глава деветнадесета, раздел II на КТ са предвидени специални правила за
отговорността за маловажни нарушения по Кодекса на труда. Специалният
състав за маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН – така Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на Върховен
административен съд. Следователно в тези случаи, макар деянието на
жалбоподателя да е квалифицирано като маловажно, то за него не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
налагане на същата по вид санкция, но в многократно по-нисък размер.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от НК за
маловажни нарушения по КТ работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в максималния предвиден размер от 300 лева. В
4
наказателното постановление обаче не е посочено как е определен именно
този размер на наложената санкция, нито кои обстоятелства са приети за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като
това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче
приема, че наложеното наказание трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение, за да може
наказаният да се защитава адекватно срещу размера на наказанието му. В
случая наказващият орган не е сторил това. Тази непълнота не представлява
съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на НП, като
констатираният недостатък се преодолява чрез изменение на постановлението
в частта му относно размера на имуществената санкция, който следва да бъде
намален на 100 лева – така Решение № 1261 от 17.07.2020 г. по к. а. н. д. №
1089/2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
1564 от 20.08.2020 г. по к. а. н. д. № 1214/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. По гореизложените съображения съдът
приема, че наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си
относно размера на наложената имуществена санкция, който да бъде намален
от 300 на 100 лева.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на
защита на наказаното лице, тъй като същите съдържат законово определените
реквизити, изготвени са от компетентни лица и в законоустановените
срокове.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното
Наказателно постановление № 16-003061/26.05.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на „Интер Агро 2010“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кадемлия“ № 31, ателие № 2, представлявано от Л.М.Л. е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, от
Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по реда на чл. 114а, ал.1 от
Кодекса на труда пред инспекцията по труда, следва да бъде ИЗМЕНЕНО,
като НАМАЛИ размера на наложената имуществена санкция на 100 /сто/
лева.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
5
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 левa.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003061/26.05.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с
което на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на „Интер Агро
2010“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кадемлия“ № 31, ателие № 2, представлявано от Л.М.Л. е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, от
Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по реда на чл. 114а, ал.1 от
Кодекса на труда пред инспекцията по труда, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „Интер Агро 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кадемлия“ № 31, ателие № 2,
представлявано от Л.М.Л., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6