П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 18.09.2019 година
Хасковският окръжен съд в
публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели: В.Р.
Р.А.
при
участието на секретаря: Румяна Русева
и
прокурора Дарина Славова
сложи
за разглеждане НОХД № 429 по описа за
2019 година
докладвано
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На
именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
Хасково, редовно призовани се представляват от прокурорът Славова.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р., редовно
призован се явява лично и със защитници адв. Р. и адв. А., редовно призовани и
надлежно упълномощени отпреди.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ
ДЪРЖАВАТА ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, редовно призовани се представляват
от юрк. Б..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
ЮРК.Б.: Да се даде ход на
делото.
АДВ.Р.: Ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не
съществуват процесуални пречки да бъде даден ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на
разпоредителното заседание.
На основание
чл.272 ал.1 от НПК, се пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия:
Г.П.Р. - роден на *** ***, *******, *****, неосъждан, с три висши
образования, женен, докторант в **********, неосъждан, ЕГН: **********.
На основание чл.
272, ал. 4 от НПК, съдът извърши проверка получени ли са препис от обвинителния
акт и от разпореждането на съда от подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Получих
препис от обвинителния акт и разпореждането преди повече от 7 дни.
Съдът разясни на подсъдимия
правата му по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Ясни
са ми правата на този етап.
Съдът докладва:
Постъпила е молба вх. №
8646/17.09.2019 г. от Министъра на финансите, представляващ Държавата чрез
пълномощника му Р. Б.-Х. – юрисконсулт в ТД на НАП-Пловдив, с която се иска да
бъде приет за съвместно разглеждане граждански
иск, с правно основание чл. 45 от НПК, за заплащане на инкриминираната сума посочена
в обвинителния акт, както и лихва, съобразно конкретните данъчни периоди.
ЮРК.Б.: Поддържам подадената
молбата за предявяване на граждански иск.
Дължимите лихви са за период така, както е посочено в молбата.
ПРОКУРОРА: Искането е направено своевременно и следва да
бъде уважено.
АДВ.Р.: Подадената молба е недопустима, така както е недопустимо
да се предяви граждански иск. Относно предявиения граждански иск в кориците на
делото има решение на ВАС, което е влязло в сила, като за същата сума е осъден
подзащитният ми и е пристъпено към данъчно изпълнение на това решение. Запорирани
са му имуществото и банкови сметки.
АДВ.А.: Моето становище е
същото. Текстът на молбата е препечатан от обвинителния акт, като прокуратурата
е упоменала, че има влязло в сила
решение за същата сума и по същия правен спор. Считам, че молбата не следва да я
приемате за съвместно разглеждане в този
наказателен процес.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Запорирано ми е имущество и парични средства и
смятам, че е нередно повторно да ми се иска тези сума.
Съдът се
оттегли на съвещание.
Съдът след съвещание и след
като изслуша становищата на страните, намира искането за конституиране като граждански
ищец на Държавата, представлявана от
министъра на финансите, чрез упълномощеният му процесуален представител - юрисконсулт в ТД на
НАП-Пловдив – Рефие Бейлур, за основателно. Развилото се данъчно-ревизионно
производство има друг предмет, а в момента се предявява иск на деликтно основание
- посочено от прокуратурата деяние на подсъдимия. Ето защо, съдът намира искането
за конституиране на Държавата като граждански ищец в настоящия процес за
основателно, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане, предявен от Държавата,
представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт в ТД на НАП-Пловдив
– Р. Б., граждански иск за сумата от 196
202,88 лв., ведно със законните лихви, както следва: за данъчен период м.май 2011 г. – от
09.06.2011 г.; за данъчен период м.юли 2011 г. – от 08.08.2011 г.; за данъчен
период м.септември 2011 г. – от 11.10.2011 г.; за данъчен период м.откомври
2011 г. – от 10.11.2011 г. и за данъчен период м.ноември 2011 г. – от
09.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумите по ЗДДС, посочени в
обвинителния акт.
КОНСТИТУИРА Държавата, представлявана от министъра на
финансите, чрез юрисконсулт в ТД на НАП-Пловдив – Рефие Бейлур като граждански
ищец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
На основание чл.274, ал.1
от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на
състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитниците.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи.
ЮРК.Б.: Нямам искания за отводи.
АДВ.Р.: Нямам искания за отводи.
АДВ.А.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Нямам
възражение против състава на .
Съдът даде възможност на
страните да вземат отношение по въпросите, уредени в разпоредбата на чл.
248 и
сл. от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Господин
съдия, уважаеми съдебни заседатели, повдигнатото обвинение касае данъчно
престъпление по чл. 255 от НК, което съобразно разпоредбата на чл. 35 е месно и
родово подсъдно на ОС-Хасково, тъй като седалището на фирмата е в гр.Хасково. Считам,
че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство,
както и за прекратяване на съдебното производство, тъй като не са допуснати
съществени процесуални нарушения. На този
етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, няма основание за разглеждане на делото при закрити врати и други
предпоставки в т. 5. Липсват основания за изменение на мярката за неотклонение.
Нямам искания за нови доказателства. Няма основание за промяна на мярката за
процесуална принуда спрямо обвиняемия. В случай, че делото премине по общия ред
ще моля да насрочите делото, като бъдат призовани всички посочени лица в
обвинителния акт свидетели и вещи лица.
ЮРК.Б.: Придържам се към
становището на прокуратурата. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. А.: Уважаеми господин съдия,
уважаеми съдебни заседатели, считам, че
делото е подсъдно на ОС-Хаското по първа т.1 на чл.248 от НПК. Не са налице
основания за прекратяване и спиране за наказателното производство, но имам
искане за прекратяване на съдебното производство и ще изложа мотивите си за това.
На първо място считам, че уважаемият
съд е сезиран с обвинителен акт, който не отговаря на условия на изискванията
на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената
част на обвинителния акт, никъде не е
посочено кое е пострадалото лице и считам, че това е първото основание в
подкрепа на твърдението ми, че същия не отговаря на чл. 246 от НПК.
На второ място, но може би първо по значение е,
че още на 1 стр. в обвинителния акт
държавното обвинение предпоставя предположение за извършено от подзащитния ми
престъпление, като бил продал собствената
се телевизионна мрежа и за да погаси задълженията, които имал към фиска
започнал да прави това, за което държавното обвинение го обвинява, без да е
посочено нито едно доказателства за това. На 2 стр. се упоменават две фирми, с
които подзащитния ми няма никакви отношения и не съществуват в неговото
обвинение. Може би заради това г-н Р. на последните два разпита в качеството си
на обвиняем заяви, че той не разбира
обвинението, което по силата на чл. 219, ал. 4 от НПК, не му беше разяснено. Считам,
че това е отделно основание да намерите за налично едно грубо процесуално
нарушение, нарушаващо правото му на защита. Съдържанието на този обвинителен акт
продължава със своята неяснота. Имам предвид следното – Държавното обвинение си
служи с термини като привидни, нереални сделки, че той подавал на счетоводителката
си фактури, с невярно съдържание, за което моля да имате предвид, че с инкриминираните
фактури няма нищо общо. Тези фактури са издавани от неговите доставчици.
На следващо място, което също е много сериозен
порок на обвинителния акт, а и това е константната съдебна практиката на
различните по степен съдилища, включително на АС -София, а именно Присъда № 19/19.11.2018 г. по ВНОХД № 1217/2018
г., което е със същия предмет на доказване – чл. 255, ал. 3 от НК е казано, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани никакви конкретни факти,
чието съдържание да обосновава от обективна и субективна страна осъществяване
на изпълнителното деяние. Такъв е случая и по обвинителен акт, който в момента
анализирам пред вас и мотивирам становището си, че сте сезирани с акт, който не
отговаря на изискванията. Това е равнозначно на пълна липса на фактическо
описание, което от своя страна винаги съставлява основание за връщане на делото
в неговата предходна процесуална фаза, какъвто е смисъла на ТР № 2/2002 г. на ВКС.
На следващо място представеният
обвинителен акт, е вътрешно противоречив. На последната страница е записано,
че събраните доказателства били
безпротиворечиви и подкрепяли обвинителната теза. Това не отговаря на истината.
Обективността изиска да беше подчертано в обвинителния акт, че има поне четирима
свидетели, чиито показания не кореспондират с обвинителната теза и са
представени документи от подзащитния ми, които опровергават същата. Когато
вземате решение по искането ни дали да прекратите съдебното делото, моля да имате предвид и обстоятелството,
че по време на едно от предявяванията на
разследването бяхме поискали да бъдат изготвени повторни съдебно оценителна
експерзита и съдебно счетоводна експертиза, защото представените от поздащитния
ми документи не бяха известни на трите вещи лица, които са изтовили
първоначалната и последващите експертизи. Това наше искане не беше уважено от
прокуратурата и ни беше казано да го поискаме в съдебната фаза на делото. Аз
считам, че ако беше уважено това наше искане, твърде възможно беше експертизата
да стигна до становище, противно на това дало основание на прокуратурата да
внесе този обвинителен акт, защото това са банкови документи, за които апропо в
обвинителния акт се казва, че са приложени и от там правя още един извод за
противоречивост на обвинителния акт. Защото ако една сделка е привидна, то този
който плаща не би платил, а плащанията
са извършени по банков път, за което има неопровержими доказателства, както към
доставците на подзащитния ми, така и към неговите съконтрахенти, на които е
продал същата стока. Обвинителният акт вместо да излага фактите и обстоятелства поддържащи обвинението и
начина на изпълнителното деяние, е предпочел да си служи с внушения относно
инкриминираните сделки. Отново подчертавам, че моят подзащитен няма нищо общо с
тези фактури, които са издавани от неговите доставчици, защото тези сделки не
могат предварително да бъдат наричани привидни, нереални и недостоверни. Искам
да изтъкна още едно обстоятелство за това, че обвинителния акт се е предоверил
на данъчно ревизионния акт, който от своя страна е основата за заключението на
цитираните експертизи, чиято повторност ние поискахме. Ползвани са доказателства несъбрани със средствата и методите на наказателния процес.
Всичко това ми дава
оснавание, още веднъж да Ви помоля да уважите искането за прекратяване на съдебното дело и върнете същото на фазата на досъдебното производство
със задължителните указания, които следва да бъдат изпълнени и още на
досъдебното произвоство да не се нарушават процесуалните права на моя подзащитен.
В този ред на мисли считам, че не е необходимо да вземам становище по
останалитте въпроси на чл. 248 от НПК, защото вярвам, че основанията и аргументите
ми за прекратяване на съдебното производство са основателни и разчитам на това.
АДВ. Р.: Уважаеми господин съдия,
уважаеми съдебни заседатели, изцяло се придържам към становището на колегата и
затова няма да вземам отношение по първите две точки на чл. 248 и сл. от НПК. Искам
да взема отношение по тази точка която дава основание за прекратяване на съдебното
протизводство и връщането му на прокуратурата. Обвинителният акт не отговаря нито на
изискването на чл. 246 от НПК, нито на изикванията на ТР № 2/2002 г.,
за да даде възможност на подсъдимия да разбере ясно в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Освен аргументите, които каза колегата адв. А., моля да
имате предвид, че в обвинителния акт няма описание на действия и факти, които
да представляват картина на изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимия,
което се квалифицира по нормата по която е привлечен да отговаря. Прокуратурата
твърди, че е затаил истина и потвърдил неистина в данъчна декларация, като
прави връзка с инкриминираните 5 броя фактури, за които в обвинителния акт се казва,
че са с невярно съдържание. Всяка от тези фактури представлява графично изражение
на няколко елемента от съдържанието им, не е посочено от прокуратурата, кой от
тези елементи е с невярно съдържание, кой е внесъл това невярно съдържание и
какво отношение има подсъдимия Р. към това, и как съответно са пренесени в инкриминираните
декларации. Освен констатираните от колегата противоречия във фактическата част
на обвинителния акт на стр. 5 прокурората изрично приема, че всички инкриминирани
сделки са финансови обезпечени, т.е. по тях е извършено плащане и категорично е
доказано, че това разплащане е по банков път. Освен, че са финансово обезпечени
тези сделки са намерили отражение и в счетоводството на доставчиците и това
забележете са годни писмени доказателства и прокуратурата прави извод, че тези
сделки са фиктивни, но няма никакви доказателства за това и няма как
подзащитния ми да се защити. Последното, което искам да посоча е, че се касае
за осъществена престъпна дейност във вид на продължавано престъпление с пет отделни
деяния и всички знаем, че по всяко едно
деяние в обвинителния акт следва да бъде взето отношение - кога, къде, как, по
какъв начин и мотива за това, с каква цел и връзката между тях. Такова
фактическо разграничаване и индивидуализиране за да може да послужи като правен
извод, че действително е налице продължавана престъпна дейност и че те са осъществени от Р.,
липсва в обвинителния акт, което го прави неясен и оттам, че обвиняемият не
разбира обвинението. За това ви моля да обърнете внимание върху тези
обстоятелства, с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Р.: Делото е подсъдно на ОС Хасково, придържам се
към казаното от адвокатите ми. Придържам се към това делото да бъде прекратено.
Няма какво друго да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Господин съдия, уважаеми съдебни
заседатели, 90 % от искания на адвокатите свързани, с това да се прекрати делото и върне
на прокуратурата касаеха въпроси по
съществото на делото. Това, че не са уважени техните искания на досъдебното производство не представлява
съществено процесуално нарушение. Същото това тълкователно постановление №
2/2002 г. на което се позовават, изисква само едно от прокуратурата - да опише ясно и точно фактическата обстановка такава, каквато е събрана
по делото и да формулира своята теза. На
този етап обвинението не е длъжно да пише пледоария или да приравнява обвинителния акт на мотиви към присъда.
Считам, че не се изложиха никакви смислени аргументи за това, че обвинителния
акт не е годен процесуален инструмент, който да постави началото на съдебното
производство. Обвинението е формулирало своята теза и ще се опитам да я докажа,
а доколко това ще се случиу крайното решение е на съда. Кухите фрази, че обвинителния акт е
противоречив и не е разбран от подсъдимия, колегите не можаха да ги аргументират.
ЮРК.БЕЙЛУР: Направеното
искане за прекратяване на делото и връщане на прокуратурата е неоснователно.
Съдът се оттегли на
съвещание.
Съдът след съвещание и като изслуша
становището на страните по въпросите уренени в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, прие следното:
Делото е подсъдно на ОС-Хасково
и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, както и разглеждане на
делото по реда на особените правила, не е необходимо разглеждането да стане при
закрити врати, както и да бъде привлечен резервен съдия или съдебен заседател, липсва
необходимост от назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник или
извършване на съдебно следствените действия по делегация, не се налага изменение
на взетата по отношение на подсъдимия мярка за процесуална принуда и към този
момент не бяха направени искания за събиране на нови доказателства. Налице е
обаче съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато на досъдебното производство на етап изготвяне на
обвинителен акт, което ограничава процесуалните права на подсъдимия,
респективно води до затрудняване на съда при определяне обема и предмета на
доказване в съдебното производство. Възприет в обвинителния акт е подход, описващ
развитието в данъчен аспект на ревизионни производства, регистрации и съответно
прехвърляне на дружествени дялове и оттам представителство на споменатите
дружества. Започва се с „Р. електроник“ ЕООД, следва „Кооплекс груп“ ЕООД,
„Р.Ж. груп“ ЕООД, „Манели“ ООД и „Буду център“ ООД. Следва изложение на
извършената на „Р. електроник“ ЕООД ревизия по ЗДДС в периода 01.05.2011 г. -
31.05.2011г. и 01.07.2011 г. – 31.11.2011 г., описание на обжалването на
данъчно ревизионния акт, влизане в сила на ревизионния акт, след постановено от
ВАС решение и респективно прехвърляне на дружествените дялове на лице от с. Орешец.
От страница 6 нататък прокурорът е описал отделните деяния, включени в състава
на продължаваното престъпление по един и същ схематичен начин, като е посочено,
че подсъдимият действайки като посредствен извършител, чрез счетоводителя
назначен на трудов договор в представляваното към онзи момент от него дружество,
е подавал справки-декларации в законовия срок, като неизменно е декларирал ДДС
за внасяне в различен размер. След това е посочено номер на фактура с едни и същи покупки на
стоки – сим карти с различен брой и с различна данъчна основа, като е посочен и
различен размер на ДДС. Следва твърдение, че при насрещна проверка на
дружеството доставчик тези стоки и фактури са били включени в счетоводството. Абзацът,
касаещ отделните деяния, приключва със заключение - „непризнатият данъчен кредит
за различния данъчен период възлиза на ……(посочва се определена сума)“. Следва
извод, че така описаните за различните данъчни периоди, подадени декларации
осъществяват престъпния състав на разпоред на чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Всичко това е в контекста на изложеното още на стр.
1 в обвинителния акт твърдение, че през 2011 г. дружеството на подсъдимия е
прехвърлило на друго дружество далекосъобщителна мрежа.
От изложеното е видно, че е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Първо, относно непосочването кога е станало това прехвърляне, относимо ли
е то към последващите твърдения на прокуратурата за декларирани неверни обстоятелства
пред данъчната дирекция към месеците май
- декември 2011 г., как това прехвърляне и последващите „привидно закупени и
посочени стоки“ са били отчуждени на „Оптима
корпорация“ ООД и по какъв начин, твърдяната сделка по прехвърляне на
телекомукационната мрежа се свърза с неверно отразените в справките-декларации
обстоятелства, след което и фактурираните от представляваното към онзи момент
от подсъдимия дружество към кипърското дружество. Отделно от това, за всяко
едно деяние, не е посочено какъв е действителния дължим според прокурора данък
добавена стойност. Съществува твърдение за декларирано обстоятелство - данък за
внасяне в определени размери, но след това е посочено само - „не признат данъчен кредит“. Обстоятелството,
че даден административен орган е признал или не данъчен кредит, не освобождава
прокурора от задължението му сам да посочи, как конкретно и с какви действия,
респективно бездействия, подсъдимият е избегнал установяване или плащане на
данъчни задължение. Следва недвусмислено в обвинителния акт да се съдържат обстоятелствата
касаещи дължимия, некоректно декларирания в справката-декларация данък по ЗДДС.
Посочената неяснота рефлектира неминуемо върху възможността подсъдимия да
разбере, в какво конкретно (като факти) е обвинен, респективно адекватно на
това да организира защитата си. Няма съмнение, че обвинението следва да бъде
ясно и непротиворечиво. В обвинителния акт следва да бъдат изложени всички обстоятелства
касаещи обективните и субективни признаци на твърдяното престъпление включително,
с оглед предмета на делото конкретните дължими, респективно невярно декларирани
задължения, както и начина на формиране на декларирания, респективно недекларирания
размер на съответния данък. Посоченото представлява неотстранимо от съда нарушение, но същото може да бъде преодоляно
от прокурора чрез изготвянето на нов обвинителен акт, съобразен с изискванията
на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК. Колкото до
останалите направени от защитата възражения, а именно - непосочване в
обвинителния акт на пострадалото лице, нарушение по чл. 219 от НПК - че не било
разяснено обвинението и за подсъдимия останало то останало неразбираемо при
предявяване на постановлението, наличието на твърдение в обвинителния акт за
безпротиворечива доказано обвинение, което било опровергано от част от
доказателства по делото, също и отказът на прокурора да назначи допълнителна
експертиза, респективно да уважи доказателствено искане на досъдебното
производство, съдът ги намери за неоснователни. Ясно е,
че престъпленията против данъчната система ощетяват фиска, обвиняемият е
грамотен, с няколко висши образования и предстояща защита на докторска степен,
а както е известно постановлението за привличане в качеството на обвиняем
следва да съдържа само посочените в НПК реквизити и неговия смисъл и значение
съвсем не са приравнени на обвинителния акт, където изискванията на
законодателя са значително завишени. Обстоятелстовото, че не е събрано доказателство
или не е уважено доказателствено искане също не представлява нарушение от рода на
съществените според ТР № 2/2002 г. на ВКС, обуславящо само по себе си прекратяване
на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 308
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия Г.П.Р., ЕГН: **********
мярка „гаранция в пари от 3 000 лева“.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 429/2019 г. по описа на ХОС.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в двете му части, подлежи на обжалване и протест в
седмодневен срок от днес пред АС - Пловдив.
Заседанието приключи в 16:10 часа.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебни заседатели: 1.
/В.Р./
2.
/Р.А./
Секретар: