№ 11642
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110119829 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, за сумата
1161,26 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м. 5.2017 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 26.04.2021 г. до окончателното й погасяване,
127,22 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
14.04.2021 г., 33,16 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от м.
8.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.04.2021 г. до
окончателното й погасяване и 5,53 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 14.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.23575/2021 г. по описа на СРС, 157
състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2017 г. – 26.04.2018 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
1
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа също така,
че в сградата е осъществявана услугата дялово разпределение за периода 30.08.2018 г.
до 30.04.2020 г., възнаграждението за която не е заплатена от ответника, поради което
я претендира, както и обезщетение за забава.
Ответникът Я. А. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата
молба, с който оспорва исковете при възражение, че вземанията за главница за периода
01.05.2017 г. – 26.04.2018 г. и съответните акцесорни вземания за лихва са погасени по
давност, която е започнала да тече от падежа на всяко месечно задължение, а не с
падежа за плащане на общата фактура.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг” ООД изразява становище за основателност на
предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение за процесния имот е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 14, том ХІХ, дело № 3091 от 1988 г., на 01.07.1988 г. ответникът е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, а на 19.12.1996 г . е подал молба до
ищеца за откриване на партида за процесния имот.
Представено е удостоверение от 29.01.2013 г. на Столична община да
идентичност на имот, находящ се на адрес: ****************
Представен е и Договор от 25.09.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ************* и третото лице помагач „Нелбо Инженеринг“
ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
09.09.2002 г., както и Договор от 18.05.2015 г., сключен между ищеца и третото лице
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г., справка за дължимите суми за процесния период, включително за дялово
разпределение, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за
същия период, изготвени от третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД, талон за
отчет на уредите за дялово разпределение към 19.05.2018 г., към 04.05.2019 г. и
протокол за неосигурен достъп от 30.5.2020 г., свидетелство за сертификация на
разпределители на топлинна енергия.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, дължимата сума за доставена топлинна енергия в имота за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г е в размер на 1072,83 лв. Вещото лице е
изчислило дължимата законна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
14.04.2021 г. – 106,27 лв. Според вещото лице дължимата сума за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 30.08.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 33,16
лв., като според изчисленията дължимата законна лихва върху тази сума за периода от
01.10.2018 г. до 14.04.2021 г. е в размер на 5,81 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
2
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том ХІХ, дело № 3091 от 1988 г.,
на 01.07.1988 г. и молба за откриване на партида) може да се обоснове извод, че
ответникът Я. А. Д. е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия в имота за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г., респективно между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение за този период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
3
процесния имот е сключила договор с „Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът не е оспорил, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и с представените по делото писмени
доказателства (съобщения към фактури), беше доказано, че за отоплявания имот през
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност и не е заплатена цената в
размер на 1161,26 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.04.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 26.04.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В конкретния случай най-рано възникналото вземане на ищеца е това за м.
3.2018 г., за което към момента на подаване на заявлението – 26.04.2018 г. не е изтекла
3-годишната погасителна давност, следователно и за останалите вземания, възникнали
след тази дата.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията за
процесния период, а именно – посочване на дължимите суми в общи фактури не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура, респ. от изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата фактура
(чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия
тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
4
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена
топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ (в 45-дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнася задължението), като въз основа на
общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за доплащане от
потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля
реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение,
какъвто не е настоящия случай. Следователно вземанията за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.02.2018 г. са погасени по давност. Съгласно
заключението по изслушаната ССчЕ доставената от ищцовото дружество топлинна
енергия за непокритият от давност период, а именно от м.3.2018 г. до м.4.2020 г. е в
размер на 1072,83 лв., до който размер съдът намира за основателна исковата
претенция на ищеца, поради което следва да бъде уважена, а в останалата част до
пълния предявен размер от 1161,26 лв. следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия до
съдът изходи от общите условия на топлофикационното дружество, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно чл. 33, ал. 2 от които, клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая искът за
обезщетение за забава се явява основателно единствено върху уважената част на иска
за доставената топлинна енергия, който размер е изчислен от вещото лице по приетата
ССчЕ, а именно 106,27 лв. за периода15.09.2018 г. до 14.04.2021 г. Следователно искът
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия се явява основателен
до размера на 106,27 лв., а остатъка до пълния предявен размер от 127,22 следва да се
отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съобразно разпоредбите на чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно представения по делото договор между етажните собственици и топлинният
счетоводител, потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на
индикатора за разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода,
поддържка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална сметка. Видно
от приетото по делото заключение по ССчЕ дължимата цена за дялово разпределение
за порецсния период е в размер на 33,16 лв., поради което претенцията на ищеца се
явява изцяло основателна.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 26,54 лева,
заплатена държавна и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
5
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 69,91 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 173,46 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 432,47 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове, но същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 1072,83
лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м. 3.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 26.04.2021 г. до окончателното й погасяване, 106,27 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 14.04.2021 г.,
33,16 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от м. 8.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 26.04.2021 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.23575/2021 г.
по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над
1072,83 лв. до пълния предявен размер от 1161,26 лв. незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 05.2017 г. до м.2.2018 г., за сумата над 106,27 лв. до пълния
предявен размер от 127,22 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 14.04.2021 г., както и за сумата от 5,53 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 14.04.2021
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 69,91 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 432,47
лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
6
на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо Инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7