О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/04.03.2022 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 36 по описа на съда за 2022 г., намира следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на М.Г.Д. *** срещу мълчалив отказ на заместник ректора по
научноизследователска дейност (НИД) във Висше училище по мениджмънт (ВУМ) – Варна
по нейно заявление с вх. № V00089/15.12.21 г. В жалбата се излагат съображения, че с
това заявление Д. е отправила девет искания, по които заместник ректорът не се
е произнесъл в 14 - дневен срок, поради което е налице формиран мълчалив отказ
по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Жалбоподателката иска съдът да отмени
мълчаливия отказ и да задължи заместник ректора да се произнесе в
законоустановения срок по предявените от нея искания в заявлението. Претендира
присъждане на направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – заместник ректорът по НИД във ВУМ, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата
поради липса на годен за оспорване акт и липса на правен интерес. Твърди, че
нито едно от исканията в заявлението не предполага издаването на индивидуален
административен акт по смисъла на АПК, поради което и непроизнасянето на
заместник ректора не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Счита,
че жалбоподателката няма правен интерес да обжалва акт, чието издаване не е
предвидено в законодателството. Иска прекратяване на производството по делото и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като постави на
разглеждане жалбата, намира, че тя е процесуално недопустима по следните
съображения:
От данните по делото се
установява, че жалбоподателката М.Г.Д. в
качеството си на главен асистент във ВУМ - Варна е подала заявление вх. № V00089/15.12.21 г. до заместник
ректора по научноизследователска дейност (НИД) на висшето училище, в което е
посочила, че на 16.06.2021 г. и 30.07.2021 г. е информирала за случаи на
възможни нелоялни/неетични практики, свързани с нарушаване на трудови
отношения, научно плагиатство, кражби на интелектуален труд, подозрения за
злоупотреба с европейско финансиране и конфликт на интереси. С оглед на това е
отправила девет искания до заместник ректора, както следва : 1/ да й предостави
писмено становище относно неспазване на процедури съгласно чл. 8 на ППУСПНП по
повод на нейни сигнали за неетични практики, свързани с научно плагиатство; 2/
да й предостави писмено становище относно неспазване на процедура по чл. 15 от
Етичния кодекс за разширяване на КЕАЕ по повод на неин сигнал за научно
плагиатство; 3/ да й предостави писмено становище по въпроси, поставени в нейни
заявления до заместник ректора и сигнали до ВАБ, свързани с научната и
творческата й продукция; 4/ да й
представи писмено становище относно допуснато грубо
нарушение на процедури съгласно Правилника за издателската дейност на ВУМ; 5/ да
й предостави писмено становище относно практики, при които
ръководството на ВУМ й е възлагало дейности по изработване на интелектуални
продукти по европейски проекти при липсата на уредени трудовоправни или
гражданскоправни взаимоотношения; 6/ да й предостави писмено становище доколко тези нарушения са
злоупотреби с проектно финансиране предвид на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за
научноизследователската дейност (НИД) на ВУМ; 7/ да й предостави
писмено становище относно нарушение на нейни авторски
права и право на интелектуална собственост, за което е подала сигнали до
ръководството на ВУМ, и да се произнесе дали е налице нарушение на чл. 28 от Правилника за
научноизследователската дейност във ВУМ; 8/ да й представи писмено становище относно
спазването на разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 от Етичния кодекс на ВУМ и да направи
обосновка какви мерки са предприети относно съществуващ конфликт на интереси след
подаден от нея сигнал; 9/ да й
представи писмено становище защо е приел функции на председател на
КООК (КООК) в противоречие с чл. 9 на ПУД и чл. 3 на Правилника на КООК и е участвал при
формиране на нейна оценка от атестация от 14.10.21г. въпреки наличието на конфликт на
интереси.
Не се спори, че заместник ректорът
по НИД не е дал становище по отправените искания, поради което следва да се
прецени осъществен ли е мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателката,
който да подлежи на обжалване пред съд.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за съдебно обжалване на актовете на
органите на управление на висшето училище. В случая процесното ВУМ е частно
висше училище, което по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи
на управление, определени в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на
ВУМ, сред които са и заместник ректорите.
Следователно заместник ректорът по НИД, до
когото е отправено заявлението, е орган на управление на ВУМ, но само това не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице годен за обжалване акт по смисъла на
чл. 38 от ЗВО.
Непроизнасянето на сезирания орган се
приравнява на такъв акт, когато за него съществува законово основание за изпълнение
на искането. Ето защо, за съществуването на мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК следва да се съди по това, какво точно е поискано в подаденото
заявление и дали органът, до когото е подадено искането, е задължен да се
произнесе по него.
Със заявлението си М.Д. е поискала да й
бъде предоставено писмено становище относно наличието на допуснати нарушения,
злоупотреби и неетични практики, посочени в предишни нейни сигнали за
плагиатство, както и становище относно неспазване на процедурите при
разглеждане на нейните сигнали. От прегледа на действащите правилници на ВУМ в
редакцията им от 2020 г. е видно, че заместник ректорът по НИД не е компетентен
да се произнася по тези въпроси, защото те са в правомощията на КЕАЕ във ВУМ, поради
което и няма как непроизнасянето му по подаденото заявление да формира мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на обжалване по реда
на АПК. Обстоятелството, че по-голямата част от въпросите засягат ръководената
от него научноизследователска дейност, не означава, че той е длъжен да дава
становище дали са налице извършени нарушения при нейното осъществяване. Ако
жалбоподателката е разполагала с данни за допуснати нередности и злоупотреби, накърняващи
нейните права и интереси, е имала правната възможност да подаде жалба до КЕАЕ
във ВУМ по реда и при условията на чл. 16 и сл. Правилника за дейността на
комисията по етика и академично единство във ВУМ, респективно сигнал или жалба
за предполагаеми неетични практики от страна на преподаватели и служители на
ВУМ до председателя на КЕАЕ или до ректора на ВУМ по реда и при условията на чл.
8, ал. 2 от Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на
плагиатство и други неетични практики във ВУМ (изм. с протокол от 26.02.2020 г.
на Висш академичен форум според представения от ответника и достъпен на
интернет страницата на ВУМ текст на правилника), във вр. чл. 60 от Правилника
за вътрешния ред във ВУМ (достъпен на интернет страницата на ВУМ), но не и да
обжалва мълчалив отказ на заместник ректора да й предостави писмено становище за
това дали са налице допуснати нарушения и неспазени процедури при разглеждане
на нейни сигнали за плагиатство.
Дори и да се приеме, че към датата на подаване
на заявлението е действала редакцията на чл. 8 от Правилника за
предотвратяване, установяване и санкциониране на плагиатство и други неетични
практики във ВУМ, представена от жалбоподателката с молба с вх. № 761 от 21.02.2022 г., според която сигналите и
жалбите за предполагаеми неетични практики от страна на преподаватели и
служители на ВУМ се докладват на заместник ректора по НИД, който е длъжен да
сезира КЕАЕ да реши етичния казус след изпълнение на процедурите по ал. 7, т.
1, 2 и 3 и изготвяне на докладна, то пак не е налице формиран мълчалив отказ по
процесното заявление. И в тези случаи завършващият процедурата акт е на КЕАЕ,
която взема решение по докладваните по чл. 8 предполагаеми неетични практики, а
неизпълнението на задължението на заместник ректора да й докладва подадени до
него сигнали съставлява бездействие по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК, което
е част от производството по издаване на крайния акт и няма самостоятелно правно
значение. Следователно, ако М.Д. е подала такива сигнали до заместник ректора
по НИД на 16.06.2021 г. и 30.07.2021 г., както се твърди в заявлението от
15.12.2021 г., и органът не е провел процедурата по чл. 8, ал. 7 от правилника,
не е изготвил докладна и не е внесъл сигналите за разглеждане в КЕАЕ в сроковете
по чл. 57 от АПК, то тя е могла да сезира направо комисията да се произнесе по
сигналите й или да обжалва евентуални нарушения на процедурата пред ректора на
висшето училище съобразно чл. 9 от ППУСПДНП във ВУМ, а не да обжалва мълчалив
отказ на заместник - ректора да даде становище по нейните твърдения, свързани с
предполагаеми неетични практики, както и становище защо не е сезирал комисията
и не е спазил процедурата по чл. 8 от правилника, в каквото всъщност се състои
първото искане по процесното заявление.
С оглед на изложеното
жалбата на М.Д. се явява недопустима поради липса на предмет на обжалване и
следва да се остави без разглеждане, а производството по нея – да бъде
прекратено.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски по
делото. Основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с
оглед на обема на извършената правна защита съдът намира, че следва да намали
размера на адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от 600 лева с
ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Д. *** срещу мълчалив отказ на заместник
ректора по научноизследователска дейност (НИД) на Висше училище по мениджмънт
(ВУМ) – Варна по нейно заявление с вх. № V00089/15.12.21 г.
ОСЪЖДА М.Г.Д., с ЕГН **********,***,
да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 (шестстотин) лева, съставляваща сторени
разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 36/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :