Р Е Ш Е Н
И Е № 242
гр.Пловдив, 08.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №528 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД.
Ищецът Н.Г.Т., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.К.Г., съдебен адрес ****, твърди, че е акционер в
„ЛОГИСТИКА“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив. Капиталът на дружеството твърди, че е
разпределен в 26 093 броя поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка,
като на всеки акционер са издадени временни удостоверения за притежаваните
акции. Твърди, че на ищеца е издадено временно удостоверение
№А1-064-05.2/15.11.2003 г. за притежавани от него 2660 броя поименни акции от капитала
на „ЛОГИСТИКА“АД. Твърди, че удостоверението е прехвърлил чрез джиро, изписано
от 15.11.2003 г., в полза на ответника. Поддържа, че същото джиро е нищожна
сделка, сключена при начална липса на основание, тъй като между страните по нея
никога не е съществувало каузално правоотношение, което да обуслови
прехвърлянето на материализираните в удостоверението права. Развива подробни
съображения, поради които счита, че липсата на кауза води до нищожност на
джирото. Въз основа на изложените съображения, в уточняваща молба към исковата
молба е формулиран петитум за постановяване на решение, с което да бъде
прогласено за нищожно джирото, извършено на 15.11.2013 г., с което ищецът е
прехвърлил на ответника временно удостоверение №А1-064-05.2/15.11.2003 г., обективиращо
притежание на 2 660 броя поименни акции на обща стойност 26 600 лв. от капитала
на „ЛОГИСТИКА“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът А.Н.Т., ЕГН **********,***,
оспорва иска. Възразява, че в деня на извършване на джирото ищецът му е дарил 2
660 броя акции от капитала на „ЛОГИСТИКА“АД, за да стане акционер и да бъде
избран за член на съвета на директорите на дружеството. А в действителност
уговорката между тях била ответникът да закупи акциите, като ги изплати
разсрочено по номинала от 10 лв. на акция. Ответникът закупил още 185 броя
акции от друг акционер – Р.Т., в резултат на което за притежаваните от него
общо 2 845 бр.акции му било издадено временно удостоверение
№А-1-095-01/15.11.2003 г. В отговора се излагат твърдения за наличие на гр.дело
между страните с предмет отмяна на дарение, по което ищецът е поддържал, че е
дарил притежаваните от него 2 660 броя поименни акции на ответника. По изложените
съображения ответникът счита иска за неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен.
В допълнителна искова
молба ищецът отрича между страните да е постигната договореност за
покупко-продажба на акции. Възразява още, че към момента на джирото ответникът
вече е бил акционер в „ЛОГИСТИКА“АД, за да е обоснована тезата му, че акциите
са прехвърлени с цел същият тепърва да стане акционер и член на съвета на
директорите. Оспорва да е прехвърлял акциите и чрез безвъзмездна сделка
(дарение).
В отговора на допълнителната
искова молба се поддържат възраженията, направени в първоначалния отговор.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, че ищецът е
акционер в „ЛОГИСТИКА“АД, ЕИК ЕИК *********, гр.Пловдив. Установява се, че на
15.11.2003 г. на същия е издадено временно удостоверение №А1-064-05.2 за това,
че притежава 2 660 на брой поименни акции с номинална стойност 10 лв.,
съответстващи на внесен капитал в размер 26 600 лв. На гърба на
удостоверението е записано ръкописно, че Н.Т. прехвърля 2 660 броя акции
на А.Н.Т. на 15.11.2003 г. Положен е подпис на джиранта.
Установява се, че на А.Т.
са прехвърлени чрез джиро и временни удостоверения №А1-048-01 от 31.10.1999 г.
и №А1-048-02 от 31.10.1999 г., издадени в полза на Р.И.Т., в резултат на което
ответникът се е снабдил с общо 2 845 поименни акции от капитала на
„ЛОГИСТИКА“АД и за това му е издадено временно удостоверение №А1-095-01 от
15.11.2003 г.
С влязло в сила решение
№530 от 14.04.2016 г. на ОС Пловдив по гр.д.№2733/2015 г. е отхвърлен искът на Н.Г.Т.
за отмяна на извършено от него през 2003 г. в полза на А.Н.Т. дарение на
2 660 бр. поименни акции от капитала на „ЛОГИСТИКА“АД, тъй като е бил
набеден от дарения в извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода не по-малко от три години.
Разпитана е по делото като
свидетел А.Г.М.. От показанията й се установява, че на 15.11.2003 г. **** Н.Т.
обявил публично на тържество по случай рождения си ден, че е прехвърлил
2 660 бр. акции на **** А.Т.. А. работел на ниско платена длъжност, имал
семейство и парите вечно не му достигали. **** решил да го вземе при себе си и
след като се убеди в качествата му – „да го вкара в Борда на директорите, за да
може от кухнята да научава всички неща и ако е необходимо, да взима съответни
решения“. Н.Т. смятал, че **** А. ще го наследи в това предприятие и в бъдеще
той ще го ръководи. Това го знаели всички роднини. По-късно А. го изгонил от
предприятието и „превзел цялата власт“. По повод конкретните акции той
потвърдил, че са му прехвърлени от ****, като казал на свидетелката и, че на
свой ред ще ги прехвърли на своя **** за спомен от ****.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.187, ал.2
във връзка с чл.185, ал.2 ТЗ временните удостоверения се прехвърлят с джиро.
Относно джирото се прилагат съответно разпоредбите на чл.466 и сл ТЗ, според
които същото трябва да е написано върху ценната книга и да се подпише от
джиранта, като джирото прехвърля всички права по ценната книга.
Джирото се определя като
едностранна формална и абстрактна сделка с вещен ефект, защото от една страна
прехвърля собствеността върху акцията, в качеството й на движима вещ, върху
новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за придобиване на
материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на субективните
членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг – джиратаря, но без
самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от
джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина (кауза) се
разкрива от съдържанието на съответната „каузална„ сделка, с която джирото
винаги е съчетано – в този смисъл Решение 0133/14.01.2016 г. по т.д.№1834/2014
г. на ВКС, ІІ т.о. По-нататък в същото решение е прието, че съществуването или
не на каузално правоотношение между джиранта и джиратаря има пряко отношение
към валидността на джирото.
Основанието на правната
сделка е причината, поради която страната се задължава. Съгласно чл.26, ал.2,
предложение четвърто договорите, при които липсва основание, са нищожни, като
основанието се предполага до доказване на противното. В аспекта на
гореизложеното относно правната природа на джирото и с оглед нормата на чл.26,
ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че джирото е невалидно, когато липсва каузална
правна сделка за прехвърляне на акции, обосноваваща наличието на кауза за
извършеното прехвърляне. С оглед приложимата презумпция за наличие на кауза, в
тежест на ищеца е да обори същата като докаже, че страните не са обвързани от
конкретно каузално правоотношение по прехвърляне на акции. От събраните по
делото доказателства съдът намира, че презумпцията не е оборена. Още в отговора
ответникът е възразил, че акциите са му били подарени от ищеца, като евентуално
същият възразява и, че между страните е имало уговорка за заплащане на тяхната
стойност. Последното не се установява от доказателствата. Установява се, обаче,
че ищецът е имал дарствено намерение – в тази връзка са признанията на същия в
исковата молба по гр.д.№2733/2015 г., в която се твърди, че е извършено дарение
на процесните акции и е поискана неговата отмяна по реда на чл.227 ЗЗД. В тази
насока са и показанията на разпитания в настоящия процес свидетел, с които се
установява дарственият мотив – ищецът е искал ****, който получавал ниски
трудови доходи, недостатъчни, за да издържа семейството си, да притежава акции
в „ЛОГИСТИКА“АД, един ден да ръководи дружеството и да „наследи ****“. В този
смисъл от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че причината за
процесното джиро е дарствена, доколкото прехвърлянето очевидно е безвъзмездно,
намеренията на прехвърлителя са били приобретателя да увеличи имуществото си,
без прехвърлителят да получи нещо насреща. С оглед презумпцията по чл.26, ал.2 ЗЗД доказването на дарение не е необходимо да бъде пълно и главно, за това
достатъчно е наличието на индиции за това, разколебаващи тезата на ищеца, че
причина за прехвърлянето на акции не съществува. Следва да се отбележи още, че
решението, с което е отхвърлен иск по чл.227, ал.1, б.б) ЗЗД, не се ползва със
сила на пресъдено нещо относно съществуването на дарение и неговата валидност.
(В този смисъл Определение №262/27.06.2016 г. по ч.гр.д.№2406/2016 г. на ВКС,
ІІІ г.о.) Мотивите на съда по това дело, с които е прието, че дарение не се
установява, нямат сила на пресъдено нещо, а единствено диспозитивът на
решението, с което е прието, че не съществува в полза на ищеца правото да
отмени дарението на посоченото там основание – а именно поради набедяване на
дарителя в престъпление. Ето защо наличието на такова решение не е пречка да се
приеме, че зад процесното джиро стои именно дарствено правоотношение.
Твърденията на ищеца, че липсва каузална прехвърлителна сделка, не са доказани,
поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и
с оглед направеното от нея искане, на ответната страна следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира и е направил
разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло в брой, в размер
2 000 лв., което с оглед крайния резултат, следва да се присъди в тежест
на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Т., ЕГН **********,***, против А.Н.Т., ЕГН **********,***,
иск за прогласяване нищожност поради липса
на основание на джиро, извършено на 15.11.2003 г., с което Н.Г.Т. е прехвърлил
на А.Н.Т. временно удостоверение №А1-064-05.2/15.11.2003 г., обективиращо
притежание на 2 660 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка една
от тях, на обща стойност 26 600 лв., от капитала на „ЛОГИСТИКА“АД,
гр.Пловдив, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.Н.Т., ЕГН **********,2 000 лв. (две хиляди лева) – адвокатско
възнаграждение в производството по т.д.№528/2018 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: