МОТИВИ към присъда №36, постановена на 23.07.2019г. по
НОХД №547/2019г. на Районен съд Търговище
Подсъдимата Г.Д.С. *** е предадена на съд за това, че : За времето от
12.05.2017 г. до 15.08.2017 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на електронни документи с невярно съдържание -
преводни/платежни нараждания за кредитен превод чрез услугата „Интернет
банкиране ССВ Online" получила по лична банкова
сметка № ………… в „Райфайзенбанк България“ ЕАД без правно основание чуждо движимо
имущество - сума в общ размер на 40 110.72 лв., собственост на „Терем - Хан
Крум“ ЕООД - Търговище с намерение да я присвои, като имуществото е в големи
размери - престъпление
по чл.212, ал.4 вр. ал. 1 вр.
чл.26, ал.1 НК.
В съдебното заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимата, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказания : около минимума от три години „лишаване от
свобода“, конфискация на имуществото и лишаване от права по чл.36, ал.1, т.6 и
7 от НК.
Подсъдимата се признава за виновна. Признава фактите
по обвинителният акт, моли за минимално наказание. Нейният защитник пледира за налагане
на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г. д.С. не е осъждана. Същата е с виеше образование
- „магистър“, специалност „Счетоводство и контрол“ средно - специално
образование.
В периода от 20.02.2017 г. до 11.10.2017 г., по силата
на трудов договор № 41/20.02.2017 г. същата постъпила на работа в „Терем Хан
Крум" ЕООД, гр. Търговище на длъжност „главен счетоводител“. Съгласно
длъжностната си характеристика обвиняемата трябвало да осигурява
функционирането на финансово-счетоводната дейност на дружеството, като пряко
отговаря за : състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за
разхищение и злоупотреби, достоверността на финансово счетоводните документи и
др.
През този период „Терем -Хан Крум" ЕООД, гр.
Търговище имало разкрити три разплащателни банкови сметки, водени в „ЦКБ“ АД
клон Търговище (BIC ***), които били:
IBAN *** /вкл. в интернет банкиране/;
IBAN ***;
IBAN ***;
По тези банкови сметки дружеството извършвало своите
банкови операции в интернет чрез услугата „Интернет банкиране ССВ online“.
Услугата „Интернет банкиране ССВ Online",
предлагана от „ЦКБ“ АД, предоставяла възможност на „Терем -Хан Крум" ЕООД,
гр. Търговище да получава извлечения от банковите си сметки и да извършват безналичните си плащания по всяко време от свои компютри
чрез квалифициран електронен подпис (КЕП), без да е необходимо посещаване на
офис на банката за представяне на платежни нареждания на хартиен носител.
Идентификацията на потребителите в системата ставало с потребителско име,
парола и КЕП. „ЦКБ“ АД приемала единствено КЕП, които съдържат всички
необходими реквизити, индивидуализиращи автора и титуляр на подписа (като ЕГН,
ЕИК, БУЛСТАТ и др.).
Различни права на достъп до услугата имали лицата: В.Р.Х.
с административни права с административно потребителско име „office-хк" от 04.07.2006 г., О.Д.Ч. с права на счетоводител с административно потребителско име „chalakov" от 28.04.2015 г., Г.М.Е. с права на счетоводител с административно потребителско име
,,gme6201" от 01.11.2016 г., Г. д.С. с права на счетоводител с
административно потребителско име „galensia"
от 23.02.2017 г., И.А.Д.с права на счетоводител с административно потребителско
име „i.d." от 19.06.2017 г., В.Р.Х. като представител по закон с
административно потребителско име „v.h." от 22.03.2017 г.
Правата, които имали лицата според нивото си на достъп
били следните: ,Административни права“ - лицето има право да се разпорежда със
средствата; „Счетоводител“ - лицето има право само да въвежда платежни
нареждания без право да ги осчетоводява; „Представител по закон“ - лицето има
право да се разпорежда със средствата.
Съобразно горното, за периода 12.05.2017 г. до
м.08.2017 г. чрез услугата „Интернет банкиране ССВ Online"
подс. Г.С. имала право чрез своя КЕП само да съставя електронни платежни нареждания /електронни
документи/, като попълва реквизитите на всеки отделен документ и да го генерира
за потвърждаване - плащане. Правото да разпореди плащането чрез своя КЕП имал само св.в.х.. Така чрез това банкиране на практика
документите за плащания от страна на „Терем - Хан Крум“ ЕООД били изцяло
електронни. Тяхната подготовка и изготвяне била извършвано само от подс. Г.С. на нейния компютър, след което били генерирани
във вътрешна система „Централна кооперативна банка" АД (електронно
банкиране) до компютъра на св. В. Х.. След това на компютър излизал списък на
записи за кредитен превод/платежно нареждане изготвено от подсъдимата, а от
своя страна свидетелят потвърждавал нарежданията от своя компютър чрез своя
КЕП. Квалифицирания електронен подпис бил лично негов и се ползвал единствено
от него. От своя страна подс.С. имала свой електронен
подпис, чрез който влизала в системата за да изготви платежните нареждания, а
след това св. Х.само потвърждавал всяко плащане, с което то реално се
извършвало. Самият той като лице, което реално имало фактическата власт върху
паричните средства на дружеството реално не е имал достъп до първичните
документи и до IBAN ***, на които се превеждали пари, защото документите са
били съхранявани в счетоводството, а главният счетоводител е трябвало да следи
за правилното изготвяне и осчетоводяване на платежните документи. Така реално подсъдимата
в качеството си на „главен счетоводител“ и съгласно длъжностната си
характеристика /л.52, т.1/ отговаряла за достоверността на
финансово-счетоводните документи без да има достъп и право да управлява парични
средства на „Терем - Хан Крум" ЕООД в услугата „Интернет банкиране ССВ Online". Когато „Терем - Хан Крум" ЕООД
извършвало безналични плащания с платежните
нареждания на хартиен носител депозирани за изпълнение в офис на „ЦКБ“ АД
подсъдимата спесимен имала право на втори подпис наред С Х., т.е. имала
право да се разпорежда с паричните средства в сметките на дружеството, което е
нещо различно от правата й по услугата „Интернет банкиране ССВ Online“.
За заемащата длъжност подсъдимата получавала трудово
възнаграждение, като освен него не разполагала с други доходи, а през 2017 г.
тя поддържала една лична разплащателна сметка с дебитна карта в лева, водена в
Райфайзенбанк България ЕАД (BIC ***) с IBAN ***. В края на 2016 г. и началото
на 2017 г. подс.Г.С. натрупала различни задължения
към банки и други кредитни институции погасяването, на които били непосилни за
нея. Поради това решила да присвои в своя полза парични средства собственост на
„Терем - Хан Крум" ЕООД - Търговище, върху
които нямала фактическа власт. За да осъществи това се възползвала от обстоятелството,
че като „главен счетоводител“ добре познавала системата „Интернет банкиране ССВ
Online", която дружеството - работодател
използвало за заплащане на различни задължения към свои доставчици на услуги.
За нея било ясно, че подготвяйки електронните платежни нареждания с нейния
електронен подпис, като попълва реквизитите в документа може посочвайки вярно
името на получателя на паричния превод да попълни неверен номер на банковата му
сметка, без това да бъде засечено от самата система /тя сама да реагира за
липса на идентичност между номер на сметка и титуляр/, нито това можело да
стане без нарочна проверка от св.Х., който единствен имал правото да разпореди
плащането чрез личния си КЕП, когато му бъде представен подготвеният от подсъдимата
документ - платежно нареждане. Подсъдимата също знаела, че Х.и „системата“ не
могат да разберат, ако в електронния документ - платежното нареждане впише
несъществуващо задължение към реален търговец, с когото дружеството работи.
Така изхождайки от тези си специални знания и действайки с престъпното си
намерение да присвои парични средства на дружеството подсъдимата решила да се
облагодетелства в своя полза и във вреда на дружеството. В изпълнение на
горното:
На 12.05.2017 г. в гр. Търговище, съобразно правата си
на достъп, от своя компютър, със своя си електронен подпис подс.Г.С.
съставила електронен документ - платежно нареждане с референция П9683291 за
превод на парична сума в размер на 748.80 лв. по фактура № 00000535964 с
получател „Сиела Норма“ АД, в което вместо
действителната сметката на получателя вписала номера на личната си сметка в
„Райфайзенбанк България ЕАД с IBAN ***. Така подготвения документ после
генерирайки го в системата го представила за подпис - потвърждение за плащане
на управителя В. Хараланов, защото в качеството му на представител на
дружеството по закон само той имал право да разпорежда всички безналични плащания чрез услугата „Интернет банкиране ССВ Online". Последният от своя страна заблуден от подсъдимата
с невярната информация за сметката на получателя, която била вписала в
документа, на същата дата в 09.48 ч. от своя компютър потвърдил плащането с
личния си КЕП и потребителско име „v.haralanov"
и така С. получила по своята банкова сметка ***,80 лв. от сметка с IBAN ***
„Терем - Хан Крум" ЕООД - Търговище. На същата дата подсъдимата изтеглила
неследващата й сума и я използвала за лични нужди.
На 15.05.2017 г. в гр. Търговище съобразно правата си
на достъп, от своя компютър, със своя си електронен подпис подс.Г.С.
съставила електронен документ - платежно нареждане с референция П9697743 за
превод на парична сума в размер на 9 120,83 лв. по фактури №
**********/30.04.2017 г. на стойност 207,41 лв., № **********/30.04.2017 г. на
стойност 8913,42 лв. с получател „Енерджи МТ“ ЕАД, в
което вместо сметката на получателя вписала номера на личната си сметка в
„Райфайзенбанк България ЕАД с IBAN ***. Така подготвения документ после
генерирайки го в системата „Интернет банкиране ССВ Online"
го представила за подпис - потвърждение за плащане на управителя В. Х.
Последният от своя страна заблуден от подсъдимата, с невярната информация за
сметката на получателя, която била вписала в документа на същата дата в 15.31
ч. от своя компютър потвърдил плащането с личния му КЕП и потребителско име „v.haralanov", и така С. получила на 16.05.2017 г. по
своята банкова сметка ***,83 лв. от сметка с IBAN *** „Терем - Хан Крум"
ЕООД - Търговище. На същата дата подсъдимата изтеглила неследващата й сума и я
използвала за лични нужди.
На 29.05.2017 г. в гр. Търговище съобразно правата си
на достъп, от своя компютър, със своя си електронен подпис подс.Г.С.
съставила електронен документ -платежно нареждане с референция П9766278 за
превод на парична сума в размер на 2 641,09 лв. по фактура № 10000 /като такава
фактура изобщо нямало/ с получател „Енерджи МТ“ ЕАД,
в което вместо сметката на получателя вписала номера на личната си сметка в
Райфайзенбанк България ЕАД с IBAN ***. После така подготвения документ
представила за подпис - потвърждение за плащане на управителя В. Х. Последният
от своя страна заблуден от подсъдимата, с невярната информация за сметката на
получателя, която била вписала в документа и основанието за плащане, на същата
дата в 14.57 ч. от своя компютър потвърдил плащането с личния му КЕП и потребителско
име „v.haralanov". Така С. получила на същата
дата по своята банкова сметка ***,09 лв. от сметка с IBAN *** „Терем - Хан
Крум" ЕООД - Търговище. На следващия ден подсъдимата изтеглила
неследващата й сума и я използвала за лични нужди.
На 14.08.2017 г. в гр. Търговище съобразно правата си
на достъп, от своя компютър, със своя си електронен подпис подс.Г.С.
съставила електронен документ - платежно нареждане с референция П10278285 за
превод на парична сума в размер на 13 800 лв. по несъществуваща фактура №
********** с получател „Бюро за охрана и сигурност“ ЕООД, в което вместо
сметката на получателя вписала номера на личната си сметка в Райфайзенбанк
България ЕАД IBAN ***. Така подготвения документ представила за подпис -
потвърждение за плащане на управителя В. Хараланов, който от своя страна
заблуден от подсъдимата с невярната информация за сметката на получателя, която
била вписала в документа и основанието за плащане, на същата дата в 16.04 ч. от
своя компютър потвърдил плащането с личния му КЕП и потребителско име „v.haralanov“. Така С. получила на следващия ден - 15.08.2017
г. по своята банкова сметка ***. от сметка с IBAN *** „Терем - Хан Крум"
ЕООД - Търговище. В последствие подсъдимата изтеглила неследващата й сума и я
използвала за лични нужди.
След като извършила горното на 11.10.2017 г. подсъдимата
самоволно преустановила да ходи на работа и поради това, считано от същата дата
трудовото й правоотношение с „Терем - Хан Крум" ЕООД - Търговище било
прекратено. След освобождаването й в дружеството била извършена и финансова
проверка, която установила горните обстоятелства, за което било подаден сигнал.
Отделно от това било констатирано, че по действителните задължения към „Бюро за
охрана и сигурност“ ЕООД и „Енерджи МТ“ ЕАД Терем -
Хан Крум" ЕООД - Търговище извършило повторно плащане, за да погаси
задълженията си към тях.
Видно от назначените по делото три ССчЕ-и
се установява описаният по-горе механизъм на неправомерно получаване на парични
средства от подсъдимата за сметка на „Терем - Хан Крум" ЕООД - Търговище.
Вещото лице установило, че подсъдимата е предизвикала да бъдат извършени
преводи от сметките на завода към нейната лична сметка IBAN *** „Райфайзен банк" в общ размер
на 40 110,72 лв. Установено било също така, че на 08.08.2017
г. от личната сметка на Г.С. по сметка на „Сиела
Норма" АД е направен превод в размер на 748.80 лв. Сумата е преведена по
сметка с IBAN ***банк. Като основание за това плащане е посочена фактура №
**********/22.03.2017 издадена от „Сиела Норма"
АД на „Терем - Хан Крум" ЕООД.
Вещото лице е установило, че паричните суми
собственост на „Терем - Хан Крум" ЕООД са били прехвърлени в личната
разплащателна сметка на Г.Д.С. в Райфайзенбанк България ЕАД с IBAN ***ната сметка на дружеството с IBAN ***.
Всички преводи били извършени по електронен път. Това означавало, че съобразно
правата си на достъп, Г.С. е подготвила петте платежни нареждания за плащане на
сумите към клиенти. В полето получател на превода тя е записала имената на
действителни контрагенти на „Терем - Хан Крум" ЕООД (Сиела
Норма АД, „Енерджи МТ" ЕАД и
Бюро за охрана и сигурност), но в полето IBAN ***чната
си сметка в Райфайзенбанк България ЕАД вместо действителния IBAN ***олучателя е изписала BIC ***о действителния BIC ***, като в
някои от случаите е посочвала и несъществуващи фактури за плащания. Така
изготвените платежни нареждания са били потвърдени за плащане от В.Х.с личния
му КЕП и потребителско име „v.haralanov",
защото в качеството му на представител на дружеството по закон само той е имал
право да разпорежда всички безналични плащания чрез
услугата „Интернет банкиране ССВ Online".
Една от тези счетоводни експертизи е проследила и
движението на паричните суми по личната сметка на подсъдимата, като е отчела
кога и как са постъпвали присвоените сумите и как са били теглени от подсъдимата.
Описаната по - горе фактическа обстановка се доказа от
самопризнанието на подсъдимата по реда на чл.371 НПК, свидетелските показания,
които са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, от писмените
доказателства, от счетоводните експертизи, както и от останалите писмени
доказателства по делото.
По описания начин подс.Г.Д.С.
за времето от 12.05.2017 г. до 15.08.2017 г., в гр. Търговище при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на електронни документи с невярно
съдържание - преводни/платежни нараждания за кредитен превод чрез услугата
„Интернет банкиране ССВ Online", получила по
лична банкова сметка № BG11 RZBB 9155 1007 4463 36 в „Райфайзенбанк България“
ЕАД без правно основание чуждо движимо имущество - сума в общ размер на 40
110.72 лв., собственост на „Терем - Хан Крум“ ЕООД - Търговище с намерение да я
присвои, като имуществото е в големи размери с което от обективна страна
осъществила състава на престъпление по
чл.212, ал.4 вр. ал. 1 вр.
чл.26, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимата е осъществила
престъплението при условията на пряк умисъл, като е съзнавала, че отразеното от
нея в инкриминираните документи не отговаря на действителността и ги е
представила/ползвала пред св. Х.с цел да го въведе в заблуждение, за да нареди
той плащанията в нейна полза без да има основание за това, като е действала с
користна цел за присвояване.
Документната измама е в „големи размери“ по смисъла на
закона, т.к. и причинената, в резултат на престъплението имотна вреда надвишава
установения критерии от седемдесет минимални работни заплати към момента на
довършване на продължаваното престъпление /МРЗ от 460 лв. х 70 = 32 200 лв./.
По отношение на предмета на престъплението подсъдимата
не е длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК, като присвоените суми не са й
били връчени в това й качество да ги управлява и пази. Не са се намирали във
фактическата й власт. Такава е имал само управителят, който в резултат на
грешна съставената му от подсъдимата представа, че плаща на доставчиците по
реални/или по нереални задължения се е разпореждал е имуществото на
дружеството, което управлявал, но в неин интерес. Тя е действала със специална
цел да присвои полученото, като така ощети „Терем - Хан Крум“ ЕООД и да набави
за себе си неследваща облага. Съставяла е документи е невярно съдържание -
платежни нареждания. Това са частни и истински документи по обратен аргумент на
чл.93 т.5 и т.6 НК, но е невярно съдържание.
Престъплението представлява „продължавано“ по смисъла
на чл.26 от НК. Налице е обективна и субективна връзка (общност на вината и
еднородност на умисъла), изразяваща се в това, че се осъществяват поотделно
едно и също по вид престъпление, извършени при пълно тъждество на обстановката,
което не позволява еднородните деяния да бъдат възприемани като отделни
престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно може да
се приеме като "непродължителен период от време" по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от принципно установеното в съдебната практика положение
за продължителността му (ТР № 52/09.11.1988 г. по н.д. № 34/1988 г., ОСНК)
Предвид горното съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. За това
престъпление съдът определи наказание три години „лишаване от свобода“. За да
определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства –
чисто съдебно минало на подсъдимата, самопризнанието и активното съдействие за
разкриване на обективната истина, възстановяване на част от присвоената сума,
изказаното съжаление за извършеното. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
високият размер на присвоеното имущество и упоритото престъпно поведение. На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с 1/3 определеното наказание и наложи
наказание от две години „лишаване от свобода“. Предвид чистото съдебно минало
на подсъдимата, активното съдействие за разкриване на обективната истина и
реалната възможност същата да се поправи и превъзпита, на основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ като
определи подходящ изпитателен срок. На основание чл.212, ал.7 НК съдът наложи и
наказание лишаване от права за срок от три години отчитайки горепосочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тъй като подсъдимата няма имущество
което да е предмет на конфискация/ видно от представеното по делото
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице
изх.№534/21.06.2019г. издадено от Служба по вписвания гр.Търговище/, то на
основание чл.45, ал.1 от НК съдът не наложи наказание „конфискация“.
Съдът намери, че така определените наказания по вид и
размер ще постигнат целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална
и генерална.
С виновното си и противоправно
поведение подсъдимата причинила на гражданският ищец невъзстановени имуществени
вреди в размер на 24960.72 лв. и бе осъдена да заплати тези вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -15.08.2017г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата бе
осъдена да заплати по сметка на ОДМВР Търговище направените разноски на
досъдебното производство, а по сметка на РС Търговище съответната държавна
такса върху уваженият граждански иск.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :