Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

           

                                                       №

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, 02.08.2021 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 100 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 262575/08.12.2020 година (п.клеймо от 07.12.2020 г.), подадена от А.Н.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез Адв.дружество „Ч., Петкова и Иванова”, седалище и адрес: ***, представлявано от адвокат С.С.Ч. срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г., с посочено правно основание чл.432, ал.1 КЗ; чл.86 ЗЗД и цена на иска 35 000 лева за неимуществени вреди.

Ищцата излага, че на 30.09.2018 г. е пострадала при ПТП и вследствие на нанесената ѝ телесна повреда е претърпяла неимуществени вреди. Твърди, че на третокласен път 401 (Ловеч- Севлиево) водачът на  МПС марка „Форд", модел „Ескорт" с д. к. № ******** -В.С.В. е нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразяване на скоростта на движение с конкретните атмосферни условия, не е следял непрекъснато пътна обстановка, в следствие на което е загубил управление върху л.а., навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил челно в насрещно движещ се в собствената си лента за движение л.а. марка „Форд", модел „Ескорт" с д. к. № ********.

Посочва, че  във връзка с ПТП са образувани д.п. №586/18г. по описа на РУ-МВР Ловеч и пр.пр. № 2068/2018г. по описа на РП - Ловеч.

Водачът на л.а. „Форд Ескорт" с д. к. № ******** е имал възможност да предотврати ПТП, но виновно (по непредпазлвост) е нарушил правилата за движение по пътищата-  чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 ; чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и в резултат на това е причинил телесни увреждания на ищцата.

            Описва, че веднага след произшествието е откарана спешно в МБАП „Проф. Д-р Параскев Стоянов" АД гр. Ловеч, където е установена фрактура на дясна ключица и ребра в дясно. В следствие на гръдната травма е възникнал пневмоторакс в дясно. Изпитала силна болка в дясната половина на тялото в областта на гърдите, не можела да си поеме въздух, а всяко движение ѝ причинявало силни болки. Установени били фрактура на дясна ключица, три ребра от дясно и два торакални прешлена на ниво ТН4 и ТН5.Дясната ръка на пострадалата била обездвижена с мека лонгета и лекарите след няколкодневен престой в болницата я изписали с мнение за извършване на операция на травмираната кост след извършване на рьо-графия след 10 дни. Болките и намалената подвижност на крайника продължили и пострадалата имала силни затруднения от битово естество- не можела сама да се обслужва и имала нужда от чужда помощ, дори при най-обикновените дейности. Твърди, че до преди ПТП сама се грижела за всичко в дома, била дейна и работлива, грижела се за цялото си семейство и съпруга си, който е с силно влошено здраве, работела, за да изкарва прехраната на семейството, но сега сама се нуждаела от грижи. Затруднено било и финансовото положение на семейството.В крайна сметка се стигнало до осъществяване на оперативната интервенция в МБАП „Св. Панталеймон- Плевен" ЕООД, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на дясна ключица.

Сочи, че повече от година след произшествието имала болки и затруднения в движенията, които влошили качеството ѝ на живот. Повече от три месеца се движела с бавни и премерени движения, ставане, обръщане били движения, които силно я затруднявали и причинявали болка, заради фрактурите на ребрата и ключицата. В следствие нанесените на прешлените травми пострадалата и към момента усеща изтръпване и периодични болки при промяна на времето и натоварване.От преживените страх, болки и страдания, лишения и болнични престои  е изживяла силен стрес, уплаха и шок от случилото се, които не са отшумели и до момента и са прераснали в остра стресова реакция и душевно разстройство. И до днес изпитва страх от возене в л.а., а всяко качване в кола представлява силен стрес и я връща към преживяното.

            Твърди, че за лекия автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с д. к. № ********, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, полица № BG/06/118001784161, валидна от 19.06.2018г. до 18.06.2018г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.

Посочва, че е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция вх. № 94-С-129/20.07.2020г. за заплащане на обезщетение за причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета №43072952000130. С уведомление изх.№0-92-12024/21.09.2020г. по тази щета ответникът е приел искането за основателно, но определил обезщетение в размер на 35 000  за причинените неимуществени вреди и претендираните изцяло имуществени вреди в размер на 597,40 лева. Ищцата признава, че с изходящ превод от 18.09.2020г. е получила тези суми.

            Предвид степента, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, счита за справедливо обезщетение в размер на 70 000 лева, поради което предявява иска за разликата между претендираното и изплатено обезщетение, а именно - 35 000 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да ѝ заплати обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причиняването на телесни увреждания при ПТП от 30.09.2018 г., реализирано от водач на МПС, застрахован при ответника, ведно със законната лихва по чл.86, ал. ЗЗД във вр. с чл.405 КЗ върху сумата, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ до окончателното изплащане.

В последното съдебно заседание е поискала изменение на предявения иск за неимуществени вреди, на основание чл.214 от ГПК, в размер на 50 000 лева, което съдът е уважил.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания, посочена е и банкова сметка ***.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД.

Ответникът изразява становище за вероятна допустимост на предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават твърдения за възникнали увреждания на ищцата вследствие на ПТП, причинено от застраховано лице по застраховка „ГО" при ответното дружество, но по същество ги оспорва като неоснователни по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са основателни, поддържа становището, че са частично основателни, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Ответникът признава факта, че на 18.06.2018 г. е сключил със собственика на лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт", с рег.№ *********С.В. С., ЕГН ********** задължителна застраховка „Гражданска отговорност, за което е издадена застрахователна полица № BG/06/118001784161/ 18.06.2018r., със срок на действие на застраховката от 00.00 часа на 19.06.2018г. до 23,59 часа на 18.06.2019г., с която покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

Не оспорва изложените в исковата молба факти относно реализираното на 30.09.2018 г. ПТП, увреждане на ищцата като пътник в л.а. марка „Форд", модел „Ескорт", с рег.№ ******, както и че В.С.В. от с.Д.Л., ЕГН **********, като водач на лекия автомобил има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а пострадалата ищца, с оглед на получените телесни увреждания, има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл.477, ал.З вр. с ал.1 от КЗ.

Не оспорва оспорваме механизма на реализираното ПТП, както и че същото е осъществено по вина на застрахованото лице В.С.В. от с.Д.Л., ЕГН **********.

Признава, че на основание заявена от ищцата застрахователна претенция вх.№94-С-129/20.07.2020г., подадена по реда на чл.380 от КЗ, е образувана застрахователна преписка (щета) № 43072952000130 и по нея е извършено плащане на 18.09.2020г. на застрахователно обезщетение на ищцата А.Н.С. размер общо на 35 597.40 лева, от която сума 35 000.00 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и 597.40 лева- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди.

Твърди, че размерът на платеното на ищцата обезщетение за вреди е определен съгласно Протокол № 199/16.09.2020г. на застрахователната експертна комисия (наричана по-долу ЗЕК или ЗМК) при „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, като при определяне на размера, са взети предвид всички представени от ищцата документи във връзка с произшествието, включително медицинските документи за прегледи и лечение и размерът на определеното застрахователно обезщетение е съобразен с претърпените от нея болки и страдания и продължителността на оздравителния процес. С оглед на това поддържа, че не дължи претендираната допълнително от ищцата сума за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като намира, че са изцяло репатрирани.

При условията на евентуалност, изразява и становище, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено спрямо претърпените от нея болки и страдания и не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД.

Въвежда и възражение за съпричиняване, тъй като твърди, че същата е била без поставен предпазен (обезопасителен) колан в момента на произшествието, с което като пътник в автомобила е нарушила задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД моли да бъде намален размерът на определеното застрахователно обезщетение.

Относно претенцията за лихва за забава счита, че при отхвърляне на главния иск за неимуществени вреди, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за лихви.В условията на евентуалност, ако бъде уважен главния иск за неимуществени вреди, счита, че законна лихва върху евентуално присъденото от съда обезщетение се дължи от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, тоест от 21.10.2020г.

Ответникът не възразява срещу доказателствените искания на ищеца и има също искания за събиране на доказателства.

Отговорът е изпратен на пълномощника на ищцата, който е подал допълнителна искова молба, в който оспорва изцяло подадения от ответника отговор и изразява становище по доказателствените искания. 

В отговор на допълнителната искова молба „ЗДИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба и сторените в него възражения и твърдения, както и исканията за събиране на доказателства.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат К.Г., която поддържа заявените претенции. Ответникът се представлява от адвокат П.А. ***, който ги оспорва.Представили са подробни писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 65, изготвен от дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Ловеч, и материалите по д.п. №586/18г. по описа на РУ-МВР Ловеч, с установява, че на 30.09.2018 г., около 18.40 часа, на път III -401, км.38 (Ловеч-Севлиево), в землището на с.Горно Павликени, е настъпило ПТП между л.а. марка „Форд“ модел „Ескорт“ с рег.№ ******, собственост на С.В. С. от с.Д.Л., с водач В.С.В. и л.а. м. „Ауди А6 Авант“, с рег.№ *******,  управляван от С.Д.Г., който е и собственик. Ищцата се е возела в първия автомобил, управляван от нейния син. По случая  е образувана преписка № 2068/2018 г. на Районна прокуратура Ловеч и от Постановление от 26.07.2019 г. на Районна прокуратура Ловеч се установява, че е образувано ДП № 586/2018 г. по описа на РУ на МВР Ловеч за престъпление по чл.343, ал.3, вр.ал.1,б.“б“ и чл.342, ал.1,пр.3 от НК без да е привлечено лице като обвиняем. Производството е спряно на основание чл.348б от НК. В мотивите на постановлението прокурорът е приел, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Форд Ескорт“, който е навлязъл в лентата за движение на другия автомобил – „Ауди А6 Авант“, където е станал ударът. Позовавайки се на назначената автотехническа експертиза, прокурорът е приел, че причина за занасянето и плъзгането на автомобила в завоя е скоростта на движение, близка до критичната скорост на занасяне, както и неправилните маневри на водача В.С.В..

Следва да се посочи, че фактите и механизма относно реализираното на 30.09.2018 г. ПТП, вината на водача на л.а. марка „Форд", модел „Ескорт", с рег.№ *********- В.С.В. от с.Д.Л., ЕГН ********** и увреждането на ищцата, като пътник в автомобила не се оспорват от ответника.

Ответникът не оспорва и че В.С.В., като водач на лекия автомобил е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, предвид наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност" -полица № BG/06/118001784161, валидна от 19.06.2018г. до 18.06.2018г. , а пострадалата ищца има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 вр. с ал.1 от КЗ.

Безспорно е също, че ищцата е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция вх. № 94-С-129/20.07.2020г. за заплащане на обезщетение за причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета №43072952000130, във връзка с която  ответникът е изплатил обезщетение в размер на 35 000 лева за причинените неимуществени вреди и претендираните изцяло имуществени вреди в размер на 597,40 лева.

Приета е по делото и съдебна медицинска експертиза, депозирана от д-р М.А.Г., която страните не са оспорили и която съдът съобразява при постановяване на решението, поради това че е подробна и компетентно изготвена въз основа на анализ на писмените доказателства  и след проведен преглед на А.С.. Установено е, че пострадалата е била на лечение в хирургично отделение на МБАЛ Ловеч от 30.09. до 04.10.2019 година / ИЗ 5896/.Обективните данни са за увредено общо състояние.В история на заболяването е вписано:  Има спомен за събитието. Адекватна и контактна. Гръден кош - намалена респираторна подвижност. Виждат се охлузвания по хода на предпазния колан. Наличие на подкожен емфизем. Болка при палпация в областта на ключицата в дясно, първо ребро в дясно и торакален прешлен 4-5. Отслабено везикулярно дишане. Без промени на крайниците.

В болницата са направени изследвания- рентгенография на ключицата, при което са намерени данни за счупване на дясната ключица в областта на средната трета с дислокация. Направена графия на бял дроб и констатиран пневмоторакс върхово, в дясно, малък. Проведени са консултации с ортопед, невролог и хирург и е посочено, че счупването на ключицата изисква оперативно лечение. Поставеното ѝ диагноза е: Травматичен пневмоторакс, счупване на едно ребро в дясно -закрито, счупване на дясната ключица с разместване на фрагментите.От направената КТ на гръден кош има данни за парциален пневмоторакс в дясно. Данни за счупване на три / второ, трето и четвърто/ ребра в дясно. Счупване на дясната ключица.

Според приложена епикриза на УМБАЛ „Свети Пантелеймон" ПлевенА. С.  е била на лечение в клиниката по ортопедия и травматология от 05.04. до 13.04.2019 год. Постъпва за оперативно възстановяване на дясната ключица след нейното счупване по време на ПТП, станало през 2018 година, след като е лекувано консервативно и без ефект. Проведено е оперативно лечение - открито наместване на счупването на дясната ключица с вътрешна фиксация - закрито. Изписана е с окончателна диагноза: оперативни процедури в областта на раменния пояс в дясно. Диагноза: счупване на дясната ключица.

Ищцата е била в специално заведение - Национален комплекс за рехабилитация - филиал Овча могила, където е проведено лечение: медикаментозно, рехабилитация, йонофореза, водолечение.        

На 21.05.2021 година на А.С. е извършен преглед и консулт с ортопед. Обективно по време на прегледа са направени следните констатации: добре заздравял оперативен цикатрис по предното лице на гръдния кош в дясната гръдна половина с дължина 4 см. Болка при натиск на същото място. Активните и пасивните движения са болезнени и ограничени. Данни за парастезии дистадно на горен крайник в дясно. Нарушена сила на захват на дясната ръка. Диагнозата е: осеосинтезис металика на дясната ключица след счупване. При направената рентгенова снимка на ръката се вижда ясно метала, поставен по време на операцията. Извършените измервания на ръцете са дали основание да се направи заключение за ограничени по обем активни и пасивни движения в сагиталните и фронтални равнини на дясната раменна става, намалена сила на ръката. Направената на 27.05.2021 год. ЕМГ - електромиография на дясната ръка е показала увеличение на дисталните латенции за моторния отговор от наксиларис без блок на повреждане. В дясно радикулапатия от вероятен дегенеративен характер.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката Д.Т.Т. живее във фактическо съжителство със сина на ищцата В.В.и я познава от 4 години. Твърди, че след катастрофата я видяла в Бърза помощ – Ловеч, когато е била в „много лошо състояние“. Настанена била в болницата, на 3 или на 4 етаж, ръката ѝ била подута, не можела да стане, не можела  да говори. Лекарят ѝ показал, че има счупена ключица. Имала счупени ребра, засегнат бял дроб, прешлените също били зле. Била е обездвижена и на системи. Виждали се и синини от колана на корема ѝ. След време под гърдата ѝ се появило образувание- мастна тъкан, причинено от травмата от колана, който е преминавал през нея. Престоят в болницата бил една седмица, след което по препоръка на лекарите била закарана вкъщи. Свидетелката описва, че ищцата е имала нужда от помощ, тъй като не е можела да става, имала е болки в ръката, в гърба, не е можела да се обръща и се е налагало да я вдигат, което вършел съпругът ѝ С.В. Двамата с него я хранили, тъй като не е можела сама и това е продължило доста дълго.Посочва, че поради засегнатия бял дроб операцията на ръката е направена след шест месеца в болницата „Свети Панталеймон“ и е поставена пластина. Престояла в болницата 5 дена, а преди това са провеждани раздвижвания и други рехабилитации. Предписани са ѝ медикаменти, болкоуспокояващи. Обездвижена е била два месеца и е стояла с колан. Подпомагана е от съпруга си и от свидетелката.

Свидетелката твърди, че А. е започнала работа две години след катастрофата в хранителен магазин, но тъй като не е можела да вдига напълно ръката си и да извършва много от дейностите, е била съкратена.Не може да вдига тежки предмети. Свидетелката посочва, че А. има голям белег на мястото на операцията, който не може да бъде прикрит, преживява стрес при преминаване на линейка, изпитва и физическа болка на дясната ръка, която се подува на мястото на операцията, често има изтръпване. Св.Тодорова заявява, че виждала следите от обезопасителния колан след катастрофата и те са били на корема ниско.

Като свидетел е разпитан и съпругът на ищцата- С.В. С..Описва посещението си в болницата в Ловеч, където след катастрофата А. и синът ѝ В. са откарани. А. се е оплаквала, че не чувства краката си, имала е болки  в дясна страна, в гърба и гърдите.Пред него докторът е казал, че е получила перфорация на белия дроб и не може да диша. Не е била с маска, контактна, говорела е, но слабо.Останала е в болницата в Ловеч 4 дни, а след изписването ѝ е била заведена в Окръжна болница Плевен.След преглед на скенер е установено, че има счупване на три ребра, ключица и хематом на белия дроб. Свидетелят е карал ищцата на физиотерапия. Обгрижвал я е в продължение на шест месеца, а след операцията са започнали и раздвижвания  рехабилитация, която е провеждала вкъщи. Счита, че съпругата му не се е възстановила към момента и когато се притесни, започва да чувства недостиг на въздух, не е посещавала психолог и психиатър. Продължава да изпитва болки в гръбначния стълб и има световъртеж. Има и ограничение в движението на ръката и не може да вдига тежки предмети.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Ловешкият окръжен съд намира, че с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК делото му е подсъдно.

Спорът е търговски и ищцата А.Н.С. е предявила срещу ответника „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД обективно съединени осъдителни искове :

- главен иск, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на претърпяно ПТП на 30.09.2018 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС.

- акцесорен иск- за присъждане на законна лихва върху главницата, на основание чл.86, ал. ЗЗД във вр. с чл.405 КЗ, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ до окончателното изплащане;

Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Нормата регламентира имущественото право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента, т.е. правото му да търси обезщетяване за претърпени вреди. Обект на застраховането съгласно чл.477, ал.3 от КЗ са и третите лица, които са увредени при използване на МПС с валидна застраховка ГО.

При предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ищецът следва да установи фактите, пораждащи отговорност на ответника.

От събраните доказателства по делото съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на ищцата да предяви прекия си иск срещу застрахователя.

Обстоятелството, че ответното застрахователно дружество е заплатило на А.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева дава основание на съда да приеме,  че тези факти са безспорни, както и че застрахователят е приел съществуването на причинна връзка между деликта и телесни увреждания, довели до болки и страдания и е налице основание за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Ищцата следва да докаже твърденията си за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и увреждания в претендирания размер. В тежест на ответника е да обоснове твърденията си за липса на основание за присъждане на обезщетението над заплатеното, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Според чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Анализът на обективните данни относно увреждането на ищцата са дали основание на експерта д-р М.Г. да приеме, че при ПТП на ищцата са причинени  травматично счупване на дясната ключица с последващо първоначално консервативно лечение, а в последствие и на оперативно- повреда причинила на С. затруднение движенията на десния раменен пояс за около 3-4 месеца.На същата е причинено и травматично счупване на три ребра в дясно и данни за малък излив на кръв в дясната гръдна кухина- затруднение движенията на снагата за около 3-4 месеца и временно и неопасно разстройство на здравето. Прието е, че в първите дни след произшествието болките са значително силни, но след около седмица с оглед лечението и лекарствата са намалели значително.След неуспешното консервативно лечение е проведено оперативно -закрито наместване на счупената ключица с помощта на метал-плака.

С оглед извършените контролни прегледи и установените изменения, експертизата е приела, че са налице остатъчни изменения, които не могат да бъдат отстранени по оперативен или друг начин на лечение и пострадалата С. ще търпи тези изменения и в бъдеще.

Това заключение, което страните не са оспорили, следва да бъде съобразено от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед което съдът приема, че в първите дни след катастрофата ищцата е изпитвала силни болки и е имала значително затруднено движение ръката и снагата, продължили над 3 месеца, а операцията на раменния пояс е била необходима, за да бъде наместване на счупената ключица с помощта на метал-плака, което е довело до допълнителни болки и страдания и затруднения в ежедневието. Наред с това, ищцата е чувствала и неудобство, причинен от невъзможността да се обслужва самостоятелно, в каквато насока са показанията на двамата свидетели, които са се грижели за нея след изписването ѝ от болницата и са ѝ помагали. Като взе предвид евентуалната им заинтересованост, съдът приема, че техните показанията могат да бъдат взети предвид, поради това, че са непротиворечиви и последователни. Затова приема за достоверно твърдението им, че тя е била стресирана, трудно се съгласява да пътува с кола, че когато е тъжна или нещо я притеснява получава подуване в областта на гърдите.  По делото обаче не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, че преживените от А.С. страх, уплаха и шок от случилото се, са прераснали в остра стресова реакция и душевно разстройство.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява възрастта на пострадалата към датата на ПТП (49 г.), вида и тежестта на травматичните увреждания, представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.1 от НК и продължителния период на възстановяване, надхвърлящ 3- 4 месеца, неудобствата и ограниченията, които е търпяла от личен, битов, трудов и социален характер, наличието на остатъчни последици от получените увреждания на ръката, което я затруднява при изпълнение на обичайните дейности. Тези остатъчни изменения А.С. ще продължава да търпи и в бъдеще.

С оглед на тези обстоятелства и като съобрази съдебната практика по сходни казуси, съдът намира, че неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 60 000 лева. Този размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалата  от обезщетяване на тези ѝ вреди. Това обезщетение е съобразено и с икономическите условия в страната, включително нормативно определените застрахователни лимити - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, (арг. чл.492,т.1 от КЗ ). Към датата на увреждането – 2018 г. минималната работна заплата е 510 лв. (ПМС № 316/20.12.2017 г.), а средната брутна- 1117 лв. за третото тримесечие на 2018 г., според НСИ. Не са представени обаче доказателства за намалена трайна работоспособност, установено по надлежния ред с ТЕЛК, поради което претенцията за по-голям размер на обезщетение не може да бъде уважена.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в неспазване правилата на ЗДвП, поради това че не е поставила предпазен колан в лекия автомобил. Съдебната практика е непротиворечива, че това възражение е допустимо и подлежи при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. От събраните по делото доказателства, не се доказа, че ищцата е пътувала без предпазен колан. В Епикризата  изготвена в МБАЛ „Проф.д-р П.Стоянов“ АД, гр.Ловеч при описание на обективното състояние на пострадалата е посочено изрично, че се „виждат охлузвания по хода на предпазния колан“. Свидетелите също споменават, че е имала следи от колана, поради което съдът намира това възражение на застрахователя за неоснователно.

Следва да се съобрази, че застрахователното дружество е овъзмездило част от претърпените от ищцата А.С. неимуществените вреди в размер на 35 000 лева и сумата, заедно с обезщетението за имуществени вреди в размер на 597.40 лева, са ѝ преведени с платежен документ реф.FT20262460033639 от 18.09.2020 г. в банка ДСК ЕАД по банкова сметка ***. В документа е вписан и номера на образуваната ЩЕТА: 430762952000130 ОПИС 295- 20200.

Съобразявайки това плащане искът се явява основателен и доказан за сумата от 25 000 лева, която ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД следва да бъде осъден да ѝ заплати, като за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лева- подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

По отношение на акцесорния иск за лихва с правно основание чл.86, ал. ЗЗД във вр. с чл.405 КЗ:  

Ищецът е поискал присъждане на лихва за забавено плащане на главницата, начиная от изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ и до окончателното изплащане на сумата, което съдът намира за основателно.

Съгласно чл.497 ГПК срокът за окончателното произнасяне по претенция п задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. Дължимостта на лихвата за забава върху застрахователното обезщетение е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ от ищеца. В настоящия случай ищецът е завел писмена претенция с вх.№ 94-С-129/20.07.2020 г. за застрахователно обезщетение при застрахователя по реда на чл.380 КЗ. Тримесечният срок изтича на 20.10.2020 г., поради което застрахователят дължи обезщетение за забава върху присъдената главница от 25 000 лева, считано от 21.10.2020 г. и до окончателното изплащане на сумата.  

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е представила списък по чл.80 от ГПК за направени разноски за платени държавни такси общо в размер на 2000 лева и депозит за СМЕ в размер на 400 лева и с оглед изхода на делото ответникът следва да ѝ заплати разноски в размер на 1200 лева, съразмерно с уважената част от иска. Адвокатската защита е осъществена от адвокат К.С.Г. от САК при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, която е поискала присъждане на  адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева, определено съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждение и с оглед цената на иска. С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на адвокат Г. разноски по делото в размер на 1015 лева.

Според приложения списък на разноските по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение на адв. П.А. *** в размер на 1580 лева.Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 790 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г., на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на А.Н.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 25 000 (двадесет и пет  хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания, претърпени следствие на ПТП, настъпило на 30.09.2018 г., на път III -401, км.38 (Ловеч-Севлиево), в землището на с.Горно Павликени, по вина на водача на лек автомобил  марка „Форд", модел „Ескорт", с рег.№ ******- В.С.В. от с.Д.Л., ЕГН **********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (полица № BG/06/118001784161/ 18.06.2018r.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2020 година и до окончателното ѝ изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 50 000.00 (петдесет хиляди) лева обезщетение на неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А.Н.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, разноски по делото в размер на 1200 лева, включващи държавна такса и депозит за експертиза, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на адвокат К.С.Г. от САК с № **********, с адрес: гр.***, разноски по делото в размер на 1015 (хиляда и петнадесет) лева, включващо възнаграждение за процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.Н.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г., разноски по делото в размер на 790 (седемстотин и деветдесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: