РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330104962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Д. С. Х.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед №
261335/30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав, както следва: сумата от 1 503, 59 лв. - главница, дължима
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
02.04.2015 г., сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по
който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 270,12 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 29.10.2020 г. до окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. сключен с цедента
„Обединена българска банка“ АД. Твърди, че длъжникът е уведомен за
сключения договор на адреса, посочен в договора за кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Договора, макар съобщението да се е върнало
в цялост. Сочи, че съдът следва да приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията,
който факт съдът следва да зачете на онсование чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че
1
ответникът Д. С. Х. в качеството му на кредитополучател е сключил с
„Обединена българска банка“ АД договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 02.04.2015 г., по силата на който е предоставена в
заем сумата от 2 610 лв., която била преведена по сметка в банката, открита
на името на длъжника. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне
предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен
лихвен процент от 14, 72 % и годишен процент на разходите от 19, 21 %.
Поддържа, че задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 36
месечни вноски – всяка в размер от 92, 53 лв., с падеж на последната вноска
на 15.03.2018 г. Сочи, че длъжникът погасил част от задължението за
главница в размер на сумата от 1 106, 41 лв., като останало непогасено
задължение, което претендира, ведно с обезщетение за забава. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от
ищеца в исковата молба – гр. П., ул. “А.Е." № , който съвпада с
регистрирания му постоянен и настоящ адрес, установен от съда по справка в
хода на заповедното производство, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на
ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело
задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по
делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от
майката на ответника – Д. Х., със задължение за предаване на книжата на
адресата.
С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и
препис от Разпореждане № 8858/14.05.2021 г., с което е разпоредено книжата
да се връчат за отговор. С разпореждането ответникът изрично е бил
уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснал посочения по
делото адрес, или този, на който веднъж е бил намереа, като му е указано, че
ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за
редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 08.02.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил
препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът
е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответникът не е открита.
Призовкарят е събрал сведение, че последният е не живее трайно на адреса.
Съдът е положил усилия за откриване на ищеца и на другите му известни по
2
делото адреси, но опитът е останал неуспешен.
В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и
призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил
открит по делото - гр. П., ул. “А. Е.” № . Тази разпоредба следва да намери
приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен
лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез
лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване
на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда
при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото. Същевременно с получаване на
призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да
бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства..
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 14207/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
3
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 35, 47 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 35, 47 лв., която
следва да се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “А. Е.” № 19, че
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, е
носител на притезанията, за които е издадена Заповед № 261335/30.10.2020 г.
по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав,
както следва: сумата от 1 503, 59 лв. - главница, дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.04.2015 г.,
сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 270,12 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
29.10.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 35, 47 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав, и сумата от 35, 47 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 4962/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4