Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1986 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.116, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4
от ЗМГО.
Ищецът „М.Г.К.“ ЕООД твърди, че има две регистрирани търговски марки, а именно
национална марка с peг. № 50678 - „DACCHI”, с дата на заявяване 06.08.2003 г. и национална марка с peг. № 63984 - „DACCHI”, с дата на заявяване 01.06.2006
г., които са за стоки, обобщено очила, рамки за очила и аксесоари към тях.
Твърди, че е наложило марката на пазара на слънчеви очила по описания начин.
Установил, че ответникът – „О.О.-1“ ЕООД използва сходен или идентичен знак „DACCHI”, с който означава сходни или идентични стоки, а именно
очила и аксесоари за очила на пазара в България, като за установяване на
нарушението се позовава на акт №79/16.07.2018г. на ПВ на Р България. Твърди, че
ответникът използва посочения имитиращ знак за идентични стоки чрез продажба
без негово разрешение, с което му нанася вреди под формата на пропуснати ползи,
а именно неполучено лицензионно възнаграждение. В исковата молба поддържа, че
като начална дата, от която ответното дружество е започнало използването на
имитиращия знак, следва да бъде счетена 08.2016г., дата на налично доказателство,
приложено с исковата молба за осъществена продажба от него, но уточнява с
допълнителната молба, че доколкото с отговора на исковата молба, ответникът
изрично и ясно признава, че използва марка DACCHI
за означаване върху
очила и преди тази дата, като начална
дата на нарушението следва да се счита 16.10.2015 г., а като релевантен период
по настоящото дело съответно 16.10.2015 г. -16.10.2020 г. Предвид горното с
исковата молба предявява следните искове: за установяване на факта на
нарушението, за преустановяването му, за постановяване на изтегляне от
дистрибуторската мрежа и унищожаване на вещите, предмет на нарушението и за
присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв., което претендира за
горепосочения период. В допълнителна молба от 11.02.2021г., поддържа, че
нарушение на регистрираните марки представлява и използване на сходен на тях
знак, а не задължително използване на идентичен знак. Поддържа, че в конкретния
случай по-късната марка „DACCHI” е идентична на по-ранните марки “DACCHI” , като се използва за идентични стоки - имитиращи
продукти - а именно очила и аксесоари за очила и е налице вероятност от
объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Ищецът
сочи, че макар да не е предвидено изрично предвидено в ЗМГО, то регистрираните
търговски марки имат териториално
действие, т.е. регистрираната марка се ползва със закрила единствено за
територията/териториите, за които е регистрирана, а той има действаща
регистрирана марка на територията на България с дата на заявяване от 06.08.2003
г. Счита, че е неоснователно и недоказано възражението на ответника, че трето
лице Р.(Б.) Т.К.ООД имало регистрирана марка DACCHI в
Китай с дата на заявяване 01.08.2011 г., но дори и да било така, тази марка
имала много по-късна дата на защита и би имала защита единствено за територията
на Китай, не и за територията на България. Предвид това счита, че представените
от ответника „договори за лицензия“ с третото лице от 2002 г., 2009 г., 2017 г.
и 2019 г. са изцяло неотносими
защото лицензодателят не притежава права, имащи териториално действие в
България, които да отстъпи. Поддържа, че „инцидентен иск по чл. 13, ал. 5 от ЗМГО“ е правно недопустим на основание на чл.
124, ал. 4 от ГПК. Сочи, че за обосноваване на твърдяното
„преждеползване“ на нерегистрираната марка, ответникът сочи, че трети лица (на
които управителят на „О.О.“ ЕООД в различни периоди имал качество на
пълномощник, съпруга на едноличния собственик на капитала и др.) били използвали
марката, като са представени оспорвани документи за ЕТ „К.-Г.“, ЕТ „И.П., Е.Д.С.ОПТИКА
- Г.П.“ и ЕТ „М.О.М.В.“, но това били трети лица и ответникът не е правоприемник на никое от посочените ЕТ
и не е придобило търговските им предприятия като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, за да може да се позовава на горното.
Ищецът поддържа, че никоя от разпоредбите на ЗМГО не дефинира
„преждеползването“ като по- ранно право, а лицето, твърдящо преждеползване,
разполага с права в предвиденото от закона си качество на „действителен
притежател“ на нерегистрирана марка, като се противопостави на
регистрирането на дадена марка (чрез опозиция) или да подаде искане за
заличаването й (в производство по заличаване, но няма право да използва марката
в нарушение на правата на маркопритежателя. Ищецът въпреки че счита, че не е
релевантно обстоятелство по делото, сочи че „М.Г.К.“ ЕООД използва марката DACCHI вече повече от 17 години, за което представя фактури за
продажби за периода 2014 г. - 2019 г., декларации за износ от 2020 г. и снимки
на продуктите от магазина, както и трудови договори, договор между „Т.О.К.“
ЕООД и „Н.Г.“ от 26.04.2004 г„ ведно със спесификация към него и 3 броя анекси,
статия от вестник „Монитор“ от 7 април 2007 г., реклама в списание Chocolate от 07.2007 ., визитни картички, реклама в Телеграф ТВ и
архив от WEB CATALOG (Док. № 10), като твърди, че е
рекламирал с име Интермода. Във връзка със соченото преждеползване, твърди, че
„О.О.“ ЕООД е регистрирано на 18.03.2003 г., а по-ранната марка DACCHI е заявена на 06.08.2003 г., но няма нито едно
доказателство, установяващо използването й от дружеството в периода 03 -
08.2003 г. Изтъква възражения относно лицензионните договори, като твърди, че
са неподписани, неистински и антидатирани. Твърди, че единствените декларации
за внос, които съдържат марка DACCHI, са от 06.2004 г. и от 2005 г.,
т.е. след регистрацията на марката на ищеца, а допълнително приложените
декларации за внос не съдържат марката, а представените „описи към тях“ или
фактури, са неподписани, като сочи, че нито една от не съдържа като изпращач на
стоките Р.(Б.) Т.К.ООД,с което дружество ответникът твърди да е бил в договорни
отношения. В хода на производството поддържа предявените искове и претендира
уважаването им чрез процесуалния си представител – адв. Т., като претендира и
разноски по списък. Излага подробни доводи и в писмена защита.
Ответникът „О.О.-1“ ЕООД
оспорва исковата молба по съображения изложени в отговор от 10.12.2020г., като
със същия е заявил и насрещни искове, поради което след връчване препис от
молбата на другата страна, му е дадена и повторна възможност за становище и
същият е депозирал отговор и от 23.03.2021г. Оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът без правно основание е
регистрирал от свое име през 2003г. в ПВ на РБ марка с № 00050678 и съответно
през 2006г. марка с № 00063984 на свое име като е посочил себе си като носител
на правото на заявка и на правото върху марката пред Патентното ведомство.
Счита, че актът за регистрация на
дадена марка пред ПВ, съобразно с действащия сега ЗМГО и с предшестващия го
ЗМГО от 1999г. /отм./ не представлява титул за собственост върху марката и не
стабилизира по окончателен начин, нито създава по първичен начин права върху
марката. Счита, че за него се е породило право да иска заличаване, поради по -
ранно ползване и налагане на нерегистрирана марка „dacchi”
за стоки от същите класове, означаващи стоки от клас
9 и 25 по Ницката класификация, в качеството му на правоприемник на ЕТ „М.-И.С.”, регистирано по ф. д. № 6676/2002 на СГС.
Твърди, че между производителят на стоките R. /В./ Trade Co Ltd., Пекин/който, който
счита, че е производител и на стоките, разпространявани от ищеца „М.Г.К.” ЕООД,
което последният целенасочено укрива от
съда, като представя други търговци като производители на своята стока, без
същите изобщо да произвеждат очила /, са съществували много преди 2003г.
/датата на първата по време марка на ищеца/ трайни фактически отношения по
дистрибуция на стоките, чрез вноса им от страна на Китайския производител R. /В./ Trade Co Ltd., Пекин в България и
тяхното последващо разпространение чрез мрежа от поддоставчици, контакти и пр., за което се позовава на сключен през
2002г. лицензионен договор и споразумения за дистрибуторство от 18 май 2002г.,
както и описаните декларации и сертификати. Сочи, че китайският производител R. /В./ Trade Co Ltd., Пекин е регистрирал
напълно законосъобразно и към настоящия момент е маркопритежател на следните
марки „dacchi” за клас 9 на МКСУ
стоки още от 1999г., както следва:1/ „DACCHI“, рег.№ 9787337, с притежател R. /В./
Trade Co Ltd., Пекин („Р.(Б.) ТРЕЙД КО“ ООД) и с
дата на заявяване 01.08.2011 г. за територията на Китайската народна република,
за посочените стоки от клас 9 на МКСУ, а именно:оптични лещи , верижки за очила
, рамки за очила, очила(оптика), лещи за очила, очила, калъфи;2/„DACCHI“ peг. № 1521907 с
приоритет от 1999-10-13, с приоритетна дата 2001-02-14, регистрирана за стоките
от клас 9 на МКСУ от 2001-02-14. Твърди, че на ищеца „М.Г.К.” ЕООД не е
преостъпвана лицензия и той не е овластен от производителя и маркопритежател в
Китай R. /В./ Trade Co Ltd., Пекин
да регистрира такава марка на територията на РБ, а го е направил това самоволно и без знанието и съгласието на R. /В./ Trade Co Ltd., Пекин, като е
нарушил с това правата на ответника като единствен лицензополучател. Ответникът
твърди, че с настоящото дело и с инициираните множество други предхождащи
производства срещу него /пред ПВ и КЗК-
№ 821/20г. ищецът „М.Г.К.” ЕООД целял да узорпира марката и посредством
това да го принуди да прекрати бизнеса
си. Твърди, че след 2018г. стоката му, обозначена с „dacchi”,
не е налична в негов склад, нито е в негово държане
или била разпространявана от него, тъй
като с АУАН е иззета в цялост като обезпечение и понастоящем се намира иди в
склад на Патентно ведомство или е била незаконосъобразно унищожена без негово
знание и съгласие. Твърди, че по негово искане пред ПВ е регистрирал
своя комбинирана марка с вх. номер на ПВ 00107085 с дата на заявяване
07.03.2019г. и дата на регистрация 12.11.2019г., като от 2019г. натам продава и
разпространява своята стока под тази регистрирана на негово име марка, която не
накърнява правата на ищеца. Твърди, че трайните фактически отношения по внос и
разпространие на китайски очила с обозначение върху тях на нерегистрирана
марка, сходна с тази, регистрирана от ищеца датира от 1991г., като тя, баща й и
бившият й съпруг чрез подробно описаните фирми започнали бизнеса по дистрибуция
в България на процесиите китайски очила с обозначение „dacchi”,
а именно: ЕТ К.-Г.-К.С.”, Булстат ********; „Д.-С-О.- Г.П.”
ЕТ, Булстат********; „М.-О.- М.В.” ЕТ, БУЛСТАТ *******; ЕТ „М.-И.С.”, БУЛСТАТ:
******* с първоначално наименование И.-О.-И.С.. Твърди, че е правоприемник на
ЕТ „М.-И.С.”, както и останалите посочени по - горе еднолични търговци,
които са прекратени, но чиито наследник се явявам отново тя, в лично качество и
посредством фирмата си „О.О.“ ЕООД. Поддържа и че първата по време марка на
ищеца от 2003г. не е в клас 9 от МКСУ, а за съвсем различни стоки, но не и за
слънчеви и диоптрични очила, а такава е чак втората по време от 2006г., което
доказвало, че ответникът ползва първа по време марката като нерегистрирана, тъй
като ищецът през 2003г. е регистрила марка Dacchi за друг стоки от клас 9 на МКСУ „оптични апарати и уреди;
противозаслепяващи очила”, а И.П., като правоприемник на семейните фирми и
фирма О.О.ползва първа по време марката като нерегистрирана, налага я на пазара
чрез дистрибуция на стоките от клас 9 , а именно: „очила оптични, рамки за
очила и слънчеви очила, очила за слънце, очила, очила за спорт, калъфи за
очила, верижки за очила, оптични лещи, коригиращи лещи, контактни лещи,
диоптрични очила, щипки за слънчеви очила, части за очила, противозаслепяващи
очила, лупи/оптика, оптични стъкла, огледала/оптика/, диоптрични
очила за плувци, принадлежности за коригиране на зрението, рамки за очила
направени от метал и от синтетичен материал, резервни стъкла за очила, очила за
деца, очила за четене”, за които има и разрешение от ИАЛ. Твърди, че през 2020
година подала две искания за заличаване на процесните марки, регистрирани от
ищеца, пред Патентното ведомство на основание чл. 36, ал. 3 , т. 1, във връзка
с чл. 12, ал 4 от ЗМГО, както следва: Искане, вх. № 70135123/09.01.2020 г. за
комбинирана марка „DACCHI“, peг. №
50678, за част от стоките на клас 9
и 25 от МКСУ и Искане, вх. № 70135124/09.01.2020 г. за комбинирана марка „DACCHI“,
peг. No 63984. Твърди, че няма пречка да се движат двете
производства и да представи решения по тях след постановяването им, като счита, че след като по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО
е налице предвидена възможност от законодателя за образуване и разглеждане по
гражданскоправен ред на съдебно производство, в което да бъде установено със
сила на пресъдено нещо между страните, че дадено лице е действало
недобросъвестно при подаването на определена заявка, то невярно е твърдението,
че искът за това, че М.Г.К. ЕООД е действал недобросъвестно, тъй като е заявил
от свое име марки, които преди това са наложени от друг, бил недопустим.
Твърди, че ищецът е знаел към датата на подаване на заявките си през 2003г. и
през 2006г. че действа недобросъвестно, тъй като преди това тези марки са били
утвърдени на територията на РБ от ответната фирма /респ. нейният праводател -
ЕТ „М.-И.С.”/ и свързаните с нея еднолични търговци, които са все на нейни
починали родители, чиито пряк и единствен наследник е тя. В действителност по
отговора и уточнението като петитум е заявено искане: да се приеме за доказано
и със сила на присъдено нещо, че ответникът е ползвал на самостоятелно правно
основание ( лицензионен договор за територията на РБългария), 30 години
нерегистрирана за територията на Република България марка „DACCHI”
за стоките от клас 9, като по първия отговор сочената дата е 27години, като
макар на стр. 5 и следващите да излага твърдения, че счита, че правният му
интерес бил установяване, че
използването на марката от него и заличаване регистрацията на марките на
ответника, в действителност петутим по иск по чл. 13, ал.5 от ЗМГО или по
чл.12, ал.4 от ЗМГО, както твърди не е заявен. Заявени са твърдения за
недобросъвестност на ответника. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалните си
представители адв. М. и адв. М. като претендира отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски по списък.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените към исковата
молба справки за марки от Портала на Патентното ведомство на Р България, ищецът
е притежател на две марки, а именно марка № 00050678 „DACCHI” - комбинирана, с дата на
регистрация 28/02/2005 г., с покровителствен срок до 06/08/2023 г., за стоки от
класове 09: „оптични апарати и уреди; противозаслепяващи очила” и 25: „облекло
и обувки” и марка рег. № 00063984 „DACCHI” - комбинирана, с дата на регистрация 13/03/2008 г.,
с покровителствен срок до 01/06/2026 г., за стоки от клас 09: „слънчеви очила,
рамки и аксесоари към тях, включени в този клас” по МКСУ.
С исковата молба на стр. 18 и следващите от делото са
представени фактури, издадени от ищеца „М.г.к.“ ЕООД за негови съконтрахенти за
описаните стоки, включително очила и рамки за очила DACCHI, като също така са представени опаковъчни листове и CMR за изпратени от ищеца стоки,
основно за Събрия, които са за периода февруари 2020г. – октомври 2020г.
С исковата молба е
представен и акт № 79/16.07.2018г. за установяване на административно
нарушение, издаден от Н.Б., младши експерти в описаната Дирекция в Патентното
ведомство, с който е констатирано в присъствието на посочените свидетели, вкл. С.С.и
И.А., двете продавач –консултанти в офис-склад на „О.О.-1“ ЕООД, че използва в
търговската мрежа, като предлага за продажба и съхраняване стоки – диоптрични
очила, означени със знак DACCHI, сходен на двете описани регистрирани марки. Отразено
е, че на място по време на проверката не са представени документи относно
произхода на стоките.
На стр. 48 и следващите
от делото са представени договори, по които доставки е ответното дружество, а
получател – други лица от Сливен, Ямбол, Бургас, Шумен и др., по които са
доставени описаните стоки, включително с посочена марка DACCHI, като напр. по
договор 2000229/7.03.2017г. – 3 бр. на позиция 4 на цена 36, договор №2000380
/31.03.2017г. – 2 бр. по 12, общо 24, по договор без номер от 3.11.2016г. 30
бр. с единична цена 5,50 и 29 с единична цена 6,50лв.; по договор от
17.01.2047г. с марка Dachi 4 бр. при цена 10 лв. и др. Представени са
множество договори от този период, като последно по фактура № 527/14.10.2020г.
са продадени рамка за очила за компютър DACCHI на стойност 33,33 лв. или
40,00лв. с ДДС, но е нечетлив доставчика, но е представен и фискален бон към
нея, който обаче е издаден от „Д.о.“ ЕООД, ЕИК*********.
На стр.67-70 от първи том
на делото е представена митническа декларация от
24.01.2018г. с износител Б.Н.И.и получател „О.О.– 1“ЕООД, в първата
позиция на която с код 31 „Описание на стоките“ е вписан следният текст: „Рамки
за очила от метал -2863 броя: марка „BLUE CLASSIC, AUTOMAN, NIKFOROS, R., POLONERDI, DACCI, ROUNO
GLASSES, PARADISE“, като е посочено общото
количество, представляващо сбор от всички марки, но не е посочен брой на
доставените рамки за очила с марка DACCHI.
От ответника с
отговора са представени решение по фирм. дело на Врачански ОС от 22.01.1993г.
за регистриране на ЕТ И.П., решение за регистриране на „О.О.1“ ЕООД от
18.03.2003г. с едноличен собственик на капитала И.Г.П.-С., решение за
регистриране на ЕТ „И.-О.-И.-С. от 17.07.2002г. и промяна на наименованието му
на „М.-И.-С.“, като предприятието на ЕТ
„М.-И.-С.“ е прехвърлено с вписване по представеното решение от 13.12.2006г. на
„О.О.1“ ЕООД.
От ответника са представени
лицензионни договори на стр. 105 и следващите, като е видно, че с договор от
15.10.2002г., сключен в Пекин, посоченото дружество R. /В./ Trade е предоставило на ЕТ М.-И.-С. правото на ползване на описаните марки,
включително и DACCHI, като неизключителна
лицензия за всички класове и изключително за стоки в клас 9, за срок от десет
години за територията на България. С договор от 17.03.2009г., R. /В./ Trade е предоставило на „О.о.“
ЕООД правото на ползване на описаните марки, включително и DACCHI, като
неизключителна лицензия за всички класове и изключително за стоки в клас 9, за
срок от десет години за територията на България. Представен е и лицензионен
договор от 22.01.2019г., R. /В./ Trade е предоставило на „О.о.“ ЕООД правото на
ползване на описаните марки, включително и DACCHI, като неизключителна лицензия
за всички класове и изключително за стоки в клас 9, за срок от десет години за
територията на България. На стр.122 и следващите от самия ответник са
представени товарителници, фактури и
протоколи за предадени стоки, в които фигурират очила, рамки за очила,
включително с марка DACCHI, като същите са в периода 1994-2005г. / най-ранния е
опис на артикули по фактура №23/03.12.1994г. / стр. 475, том 2 на делото/.
С допълнителната искова
молба на стр. 701 и следващите от том 2 на делото, ищецът е представил фактури,
като първата хронологично е №2287/24.07.2014г. с описи към тях, в които
фигурират очила с марка DACCHI, като тези до 30.12.2015г. са със старото
наименование – „Т.О.К.“ ЕООД, а след 2016г. вече на името на „М.г.к.“ ЕООД.
Представени са и сключени договори със съконтрахенти.
На стр.780 от ищеца с
ДИМ е представено споразумение за дистрибуция, с което описаното китайско
дружество, посочва, че ищецът е упълномощен да регистрира, популялизира,
продава и разпространява продукти под горепосочените търговски марки, в
България и Сърбия, за период от пет години, считано от 15.07.2017г.
С допълнителния отговор от ответника
на стр. 874 от том 3 на делото е представено в превод от китайски Споразумение
за дистрибуторство от май 2002г., по което е посочено, че се установява
сътрудничество, а дистрибутор е ЕТ „М.– И.-С.“. Представено е и споразумение за
дистрибуторство от 18.05.2002г., сключено между ЕТ „М.“ и „В.Д.О.КсЛтд. И в
двете е посочено, че се касае за оптически продукти, но липсва конкретизация на
марката.
В том 3 на делото,
на стр. 1099 и следващите са постъпили в резултат на изискването от третото
неучастващо лице Агенция Митници с писмо от 16.06.2021г. писмени доказателства
под опис, сред които са митнически декларации с декларатор ищцовото дружество за
извършен внос на описаните стоки, които са съответно от 13.12.2017г.
24.08.2018г. и др., в които ясно е описано, че внасяните стоки са слънчеви
очила с описаните марки, включително и процесната, като са приложени и всички
съпътстващи пратката документи като пакетен лист, протокол от митническа
проверка, фактури за заплатен транспорт и за митни сборове.
Видно от представеното на стр. 1396
и следващите от том 4 на делото, решение № 9837/03.11.2022г. на ВАС по ахд
№3077/2022г., което е окончателно е оставено в сила решение №7003/26.11.2021г.
на АССГ по адм.д.№3799/2021г., с което е отхвърлена жалбата на ответника срещу
решение от 09.02.2021г. на Председателя на Патентното ведомство, с което е
отхвърлено искането му за заличаване на марка с рег.№ 63984.
С определението на САС
под № 361/11.02.2022г. по ч.гр.д.№275/2022г., ответникът е задължен в 15 дневен
срок да представи на съда всички свои договори за внос, продажба и дистрибуция
на стоки с процесната марка, като с молба от 31.03.2022г. на стр.42 и следващите
от делото на САС, приложено в том 3 на настоящото дело, той е представил отново лицензионният договор от
22.01.2019г. с третото лице от Китай, както и е представил в заверени копия
договори за поръчки с опис на стоки, които са с дати от 2016-2018г., от които е
видно, че са по поръчка на 05.12.2016г. например са продадени на лице в
Пазарджик описаните артикули общо на стойност 659 лв., като в описанието има
три броя DACCHI на стойност по 10 лв. или 30 лв. ; по договор от 29.11.2016г.
също са продадени артикули, от които фигурира като описание „пластмаса DACCHI“
6 бр. по 5,50лв. на стойност 33 лв. и 5 броя по 6,50 лв. на стойност 32 лв., а
на ред 10 с марка DACCHI, без уточнение какво точно 3 броя по 10 лв., или общо
по този договор стоките са на стойност 95 лв.; по договор от 05.10.20016г. за
Смолян, са описани артикули с марка DACCHI – 3 броя по 10 лв., или общо 30 лв. от
обща сума 953 лв., по договор от 17.01.2017г. за Шумен стоките са 4броя с марка
DACCHI по 10 лв. или 40 лв. от обща сума
323,10 лв.; по договор от 26.07.2016г. – артикули на стойност 60 лв.; по
договор от 17.01.2017г. за Ямбол – на стойност 52 лв.; по договор от
03.11.2016г. за Панагюрище – артикулите с марка DACCHI са 29 броя на стойност
188 лв.; по договор от 07.12.2016г. за Стрелча – с марка DACCHI са 13 артикула
на цена от 6,50 или стойност 84,50 лв.; договор №20004438/29.05.2017г. – 6
артикула DACCHI на стойност 72 лв. от обща сума по същия в размер на 2228,50
лв.; по договор №2000369/28.03.2017г. артикулите, отбелязани с DACCHI са по т.1
на стойност 32,50 и по т. 14 на стойност 24 лв., или общо 56,50 лв.; по договор
№2000380/31.03.2017г. за Бургас са четири артикула на стойност 44 лв.; по
договор от 25.08.2016г. за Сливен, на стойност 148,50лв., по договор №
2000229/27.03.2017г. за Казанлък на стойност 36 лв.;по договор от 11.04.2017г.
за Добрич артикули, отбелязани като DACCHI са по т.15 на стойност 11 лв. и по
т. 17 на стойност 104 лв., или общо 115 лв.; по договор №2000280/04.05.2017г.
са 8 артикула на стойност 96 лв.; по договор от 22.11.2016г. за Първомай са
отразени 7 броя на стойност 45,50 лв.; по договор №2000444/31.05.2017г. за
Г.Оряховица са отразени 24 артикула, отбелязани като DACCHI на стойност 156
лв.; по договор от 23.02.2017г. за Бургас – 8+16 артикула на стойност общо 148
лв. ; по договор №2000706/17.08.2017г. – 13 броя на стойност 84,50 лв. ; по
договор №2000387/06.04.2017г. – на стойност 36 лв.; по договор от 2.10.2016г.
за Казанлък – 30 лв., по договор №2002560/24.04.2018г. за Хасково – на стойност
70 лв.; по договор №2002564/25.04.2018г. – на стойност 56 лв. са отразени 8
артикула; по договор №20022567/26.04.2018г. – 5 броя на стойност 35 лв.; по
договор от 26.07.2016г. за Ямбол – 12 броя на стойност 66 лв.; по договор от
24.08.2016г. за Карлово, 9 броя на стойност 49,50 лв. по договор от
25.08.2016г. – 42 броя на стойност 231 лв.; по договор от 29.09.2016г. за
Бургас – 7 броя на стойност 38,50лв.; по договор от 05.10.2016г. за Кърджали на
стойност 40 лв.; по договор от 17.11.2016г. на стойност 10 лв., по договор от 18.11.2016г.
за Враца – 1 артикул на стойност 10 лв.; по договор от 29.11.2016г. за Ямбол – 4
броя на стойност 26 лв.; за друго лице – Добрева, Ямбол от същата горепосочена
дата – 29.11.2016г. общо 28 броя на стойност 176 лв.; по договор от
30.11.2016г. – 6 броя на стойност 60 лв.; по догово от 30.11.2016г. за Елхово –
9 броя на стойност 58,50 лв.; по договор от 30.11.2016г. за клиника Младост,
Бургас, 14 броя на стойност 91 лв. , по договор от 02.12.2016г. – 11 артикула
на стойност 71,50 лв.; по договор от 05.12.2016г. – 30 броя на стойност 195 лв.
за Белово; по договор от 05.12.2016г. за Пазарджик – общо 16 броя артикули на
стойност 125 лв.; по договор от 08.12.2016г. за Кърджали на стойност 20 лв.; по
договор от 27.01.2017г. също за Кърджали на стойност 40 лв.; по договор от
27.01.2017г. за Смолян на стойност 63 лв. общо; по договор от 16.02.2017г. за
Плевен на стойност 52 лв.; по договор от 20.02.2017г. 10 броя на стойност 65
лв. ; по договор от 21.02.2017г. – 10 броя на стойност 65 лв., по втори договор
от същата дата с Петрова – 110 броя на стойност 260 лв., по договор от
22.02.2017г. общо за сумата от 62,50 лв.; по договор от 15.03.2017г. с Минева,
Пазарджик 18 броя на стойност общо 120,50 лв.; по договор №2000228/27.03.2017г.
на стойност 60 лв.; по договор №200367/28.03.2017г. са 22 артикула на стойност 121
лв.; по договор №200394/10.04.2017г. са общо 21 артикула на стойност 174 лв.;
по договор от 12.04.2017г. на стойност 30 лв. за Оптика Ради; по договор от
12.04.2017г. за оптика Опал на стойност 24 лв.; по договор от 02.05.2017г. за
26 лв.; по договор №2000279/03.05.2017г. на стойност 19,50 лв., по договор от
11.05.2017г. – за 10 лв.; по договор №2000827/08.06.2017г. – общо на стойност
90 лв.; по договор №2000830/09.06.2017г. – на стойност 48 лв.; по договор
2000836/13.06.2017г. са 16 артикула за сума от 88 лв., по договор №
2000854/15.06.2017г. общо 5 броя на стойност 54 лв.; по
договор№2000681/12.07.2017г. – 4 броя общо за 42,50 лв.; по договор
№2000324/02.08.2017г. 6 броя за 39 лв.; по договор №2000323/02.08.2017г. 13
броя за 84,50 лв.; по договор 2001225/07.08.2017г. – за 24 лв.; по договор №2001228/08.08.2017г.–за
45,50 лв.; по договор№2001254/15.08.2017г. -8 броя за 96 лв.; по договор
№2000702/16.08.2017г. 8 броя на стойност 52 лв.; по договор №2000717/22.08.2017г.
– 33 броя на стойност 214,50 лв.; по договор №2000718/22.08.2017г. – 10 броя на
стойност 65 лв.; по договор №2001356/13.09.2017г. – 22 броя за сума от 143 лв. ;
по договор №201354/13.09.2017г. 4 броя на стойност 28 лв.; по договор №2001370/18.09.2017г.
7 Броя за 45,50 лв.; по договор №2001379/19.09.2017г. за 12 лв. ; по договор
№2001383/20.09.2017г. – 7 броя за 49 лв.; по договор №2001480/07.10.2017г. –
общо 5 броя за 45 лв.; по договор №2001484/18.10.2017г. за сума от 12 лв.; по
договор 2001481/18.10.2017г. 13 броя за
91 лв. ; по договор № 2000959/19.10.2017г. – за Смолян – 14 броя общо на
стойност 103 лв.; по договор №2000291/05.05.2017г. – 16 броя за 104 лв., по
договор от 17.01.2017г. за Смолян – 8 броя артикули за 52 лв. и 3 броя за 30
лв., или общо по всички представени договори са продадени артикули, за които
има обозначение със знак DACCHI на стойност 5 822,50 лв. Следва да се
отбележи, че в част от представените договори описанието на стоките е нечетливо
и има договори, по които съдът не включва описаните суми, тъй като не може да
се приеме категорично кои от артикулите са с процесния знак, поради което
горепосочената сума не е изчислена изчерпателно, а само въз основа на
сборуването на сумите, за които по представените договори ясно се разчита
продадения артикул по марка и сумата.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото
лице сочи, че освен материалите по делото, е направило проверки и при ответника
и са проверени: Декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015г. – 2020г.; съобщения за
приемане на горепосочените документи от
ТД на НАП; оборотна ведомост на склада за 2017г., 2018г. и 2019г.; аналитична
оборотна ведомост за синтетична сметка 304“Стоки“ за 2020г.; хронологичен опис
по Дебит на сметка 702 и Кредит на сметка 304 за 2020г., както и е извършило справка
в счетоводството на ищеца и проверени: Дневник на сметка 301/1“ Доставка на
стоки от чужбина“ за 2020г. и движение по счетоводна сметка 304“Стоки“, от
която е видно изписването на продадените количества; справки по Дебит на сметка
702 и Кредит на сметка 304 за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.; по
отношение осчетоводяване митнически декларации – дневник за покупки, дневник на
сметка заприходяване в склад, дневник на сметка плащане ДДС, дневник на сметка
плащане мито, дневник на сметка плащане на доставчик, подробен хронологичен
опис внос. Вещото лице сочи, че в счетоводството на „О.О.– 1“ЕООД са налични
следните данни за приходите от продажби
на стоки (общо за всички стоки без данни
за търговски марки), както следва: за 2015г., тъй като счетоводството на „О.О.–
1“ЕООД е водено от счетоводна къща, с която към днешна дата няма контакт, единствените
данни за нетните приходи от продажби са
видни от Декларация по чл.92 от ЗКПО,
подадена в ТД на НАП с вх.№ 2217И0065964/17.03.2016г. и са в размер
188 059,26лв. Същото важи и за 2016г., като нетните приходи от продажби за
тази година са видни от Декларация по
чл.92 от ЗКПО, подадена в ТД на НАП с вх.№ 2217И0087490/07.03.2017г. и са
в размер 246 872,79лв. Според
експертизата за 2017г. счетоводството на
„О.О.– 1“ЕООД е водено от друго счетоводно дружество, което е предоставило счетоводни данни за
продадените количества стоки (от всички артикули), като от таблицата е видно,
че от артикул „рамки за очила“ са продадени 41 020 бр., а от артикул „ слънчеви очила“ са продадени
69 696 бр. (без данни за търговските марки). Нетните приходи от продажби (общо за всички стоки без данни за
търговски марки) са видни от
Декларация по чл.92 от ЗКПО, подадена в ТД на НАП с вх.№
2217И129541/21.03.2018г. и са в размер 364 815,31лв. За 2018г. по данни от
същото счетоводно дружество от артикул „рамки за очила“ са продадени 31 607бр.,
а от артикул „ слънчеви очила“ са
продадени 32 560 бр. (без данни за търговските марки). Нетните приходи от продажби (общо за всички стоки без данни за
търговски марки) са видни от Декларация
по чл.92 от ЗКПО, подадена в ТД на НАП с вх.№ 2217И0174130/22.03.2019г. и са в
размер 435 733,50лв. За 2019г. от
артикул „рамки за очила“ са продадени 33 730бр., а от артикул „ слънчеви очила“ са продадени 5 700
бр. (без данни за търговските марки). Нетните приходи от продажби (общо за всички стоки без данни за
търговски марки) са видни от Декларация
по чл.92 от ЗКПО, подадена в ТД на НАП с вх.№ 2217И0224067/24.03.2020г. и са в
размер 512 911,14лв. Според вещото лице за 2020г. – счетоводството на „О.О.–
1“ЕООД е водено от „С.ПС“ЕООД, където вещото
лице е извършило проверка. От аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка
304“Стоки“ за 2020г. са видни продадените
количества стоки (от всички артикули). От следващата таблица е видно, че
от артикул „рамки за очила“ са продадени 15 643бр., а от артикул „ слънчеви очила“ са продадени 1 212
бр. (без данни за търговските марки). Същите количества са изписани по
Дебит на счетоводна сметка 702“Приходи
от продажби на стоки“. По Кредит на
счетоводна сметка 702“Приходи от
продажби на стоки“ са посочени приходите от продажби на стоки, (общо за всички стоки без
данни за търговски марки), които се потвърждават и от Декларация по чл.92 от ЗКПО, подадена в ТД на
НАП с вх.№ 2217И0298476/21.05.2021г. и са в размер 446 001,73лв. Данните
за стоки и артикули по години са представени в таблица 1 от заключението.
Вещото лице сочи също така, че счетоводството на „М.Г.К.“ ЕООД е водено редовно, като представените
по делото фактури са надлежно осчетоводени
в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството и Закона за ДДС и са спазени изискванията за
хронологична последователност и документална обоснованост. В отговор на
задачите на ответника експертът сочи, че по делото са представени два броя
фактури за покупка на стоки с марка DACCHI от страна на „М.Г.К.“ЕООД, като
по фактура № CR 201020 от 20.10.2020г. са
доставени 15820 броя стоки с марка DACCHI, а по фактура № YC200904
от
04.09.2020г. са доставени 7989 броя стоки с марка DACCHI. Според вещото
лице всички 15820 броя стоки с марка DACCHI, закупени по фактура № CR
201020 от 20.10.2020г. са
реализирани, като са включени във
22 броя фактури за продажба на стоки, така както са описани в таблица 2
от заключението на стр.6 и 7, а по втората фактура – в таблица 3 на стр.7 по
описаните 10 фактури. Според заключението за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. „М.Г.К.“ЕООД е
продало 81824 броя стоки с марка DACCHI, чиято себестойност е 88 122,98лв.,
като данните по фактури са представени в таблица 4 на стр. 8-11 от
заключението. В отговор на въпрос на ответника за осчетоводяване на договорите,
вещото лице е посочило, че самите договори не се осчетоводяват, но е установило,
че „М.Г.К.“ЕООД има контрагенти В.З.И., Г.И.и Н. Г., с които има търговски
отношения. По отношение на шестте описани в таблица митнически декларации,
представени към ДИМ, вещото лице е установило, че за всяка от тях, са му представени
пълен набор от счетоводни документи:
дневник за покупки по ДДС, дневник на сметка заприходяване в склад, дневник на
сметка плащане ДДС, дневник на сметка плащане мито, дневник на сметка плащане
на доставчик, подробен хронологичен опис внос. От горепосочените счетоводни
документи е видно, че всяка митническа декларация е редовно осчетоводена, както
следва: По счетоводна сметка 457/2 „Разчети с митници – мито по МД“ е отразено
начисляване и заплащане на мито; По
счетоводна сметка 457/1 „Разчети с митници – ДДС по МД“ е отразено
начисляване и заплащане на ДДС; В Дневник за покупки по ДДС е включена всяка от
горепосочените митнически декларации; По счетоводна сметка 401“Задължения към
доставчици“ е отразено задължението и плащането на сумата към доставчика; По
счетоводна сметка 304“Стоки“ е отразено заприходяването на стоките по митническите декларации в склада. В извод
вещото лице сочи, че при ответника счетоводните записвания са извършвани по
видове артикули без
данни за търговски марки, поради което няма счетоводни данни за наличие
на стоки с марка DACCHI след
16.07.2018г. (датата на съставяне на
АУАН № 79, издаден от ПВ).
Експертът сочи, че в счетоводството на О.О.– 1“ЕООД не са извършвани
осчетоводявания с аналитичност по търговски марки, поради което не могат да
се посочат продажби на стоки с марка
DACCHI, като записванията са извършвани по видове артикули и приходите
са от продажбите на съответните артикули, без данни за търговски марки.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-маркова експертиза, изготвено от вещото лице С.В.. По задачите на
ищеца, вещото лице след описание на марките и констатации за сходство със знака
и стоките, сочи, че е налице сходство на стоките, което се дължи на съвпадението на следните фактори:
потребителските нужди, които задоволяват стоките, каналите, по които те достигат
до крайните потребители, като релевантният кръг потребители е широк и един и
същ - професионалисти в областта на оптиката, други лица, ползващи стоките в
тази област, както и обикновени граждани, потребители. Според експерта преценката
за сходство се основава на това, че сравняваните стоки имат еднакво естество,
предназначение, потребителски кръг и начин на пазарна реализация. Според вещото
лице марките на ищеца, представляващи словен елемент „DACCHI”, изписан със специален графичен шрифт - масивни, удебелени латински букви
в червен цвят и процесният знак, представляващ словен елемент „DACCHI”, изписан със стандартен графичен шрифт, имат визуално сходство, което се
дължи на общата дума „DACCHI”,
която е визуално най- забележим
елемент. Според експертизата, независимо, че словния елемент „DACCHI” при марките и процесният знак се намира в различни композиционни решения,
а именно различен начин на изписване на думата, общата преценка е за наличие на
визуално сходство. Според вещото лице регистрираните марки на ищеца и
процесният знак се състоят от една дума - „DACCHI”, като има идентично фонетично начало и край на тази
дума, не се различава във фонетичен аспект, не изисква различна артикулация, налице
е еднакъв брой срички и букви, поради което е налице фонетичната идентичност
и/или сходство. По отношение на смисловото сходство, вещото лице сочи, че регистрираните
марки съдържат една дума „DACCHI”,
която не е налична в речниковия
фонд на българския език, както и не е установено значение на популярните в
Р.България европейски езици, като: английски, френски, немски, италиански и
испански език, поради което марките, ще бъдат възприети като фантазийни от
потребителите. Експертът сочи и че регистрираните марки по национален ред се
състоят само от словен елемент, поради което не може да бъде откроен доминиращ
елемент в състава й, а отличителността на марката се състои от самата дума „DACCHI”, тъй като в състава на марките няма други
елементи. Сочи също и че словният елемент „DACCHI“, на който се дължи отличителността на
регистрираните марки, не е описателен по отношение на стоките, за които е
получил закрила за територията на Р. България, поради което се счита, че има
нормална отличителна способност. Въз основа на анализа според вещото лице има
вероятност от объркване на потребителя. В експертизата се сочи, че по отношение
на размера на обезщетението, ако се използва приходния подход, който дава
възможност да се оцени нематериалният актив на база получени или прогнозни
приходи, следва да се съобрази лицензионната такса, която се определя като
квота от печалбата и варира обичайно между 20% и 40% (като границите не са
строго фиксирани). Според вещото лице за неприемливо се счита стойност на
лицензията под 20%., но самият процент зависи от вида на предоставяната
лицензия (обикновено, ако няма вече сключени такива), се приема „изключителна
лицензия“, като при това следва да се съобрази дали вече активът се използва в
производството, т.е. дали са направени стъпките за внедряване и има произведен
продукт. Вещото лице сочи, че в конкретния случай в материалите по делото нямало
данни за печалбата на ответното дружество от използването на процесната марка.
Според експерта методът на лицензионните такси е приходен метод, който е
подходящ при сключване на реален или хипотетичен лицензионен договор за нуждите
на оценяването и той е най-често използваният приходен метод в световната
практика за оценка на нематериални активи при сключване на лицензионни сделки.
Вещото лице сочи, че в литературата за оценката на нематериалните активи могат
да се срещнат посочени стойности от 0.2% до 30% от приходите. В конкретния
случай, видно от приетата съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на
дружеството “О.О.” ЕООД счетоводните записвания са извършени по видове артикули
без данни за търговски марки, поради което според вещото лице в материалите по
делото няма данни за приходи на ответното дружество от използването на
процесната марка. Вещото лице посочва като експертен метод, определянето на
обезщетение съгласно чл.76а, ал.1, т.1 от ЗМГО. В извод вещото лице сочи, че
поради липсата на извод в ССЕ за размера на приходите от артикули с този
конкретен знак, не може да се определи размерът на лицензионните възнаграждения
за използване на търговската марка “DACCHI” от “О.О.- 1” ЕООД за периода
от 16.10.2015 г. до датата на подаване на ИМ до съда /16.10.2020 г./. Поради
това, че счетоводните записвания са извършени по видове артикули, без данни за
търговски марки, вещото лице сочи в извод, че не може да се определи размерът
на приходите от използване на търговската марка. По въпрос на ответника в
извод, вещото лице сочи, че установява, че стоките: “очила - оптични, рамки за
очила и слънчеви очила, очила за слънце, очила, очила за спорт, калъфи за
очила, верижки за очила, оптични лещи, коригиращи лещи, контактни лещи,
диоптрични очила, щипки за слънчеви очила, части за очила, противозаслепяващи
очила, лупи /оптика, оптични стъкла, огледала /оптика/, диоптрични очила за
плувци, принадлежности за коригиране на зрението, рамки за очила, очила за
деца, очила за четене” са идентични и сходни на стоките от клас 09: “оптични
апарати и уреди; противозаслепяващи очила”, за които е регистрирана марката с
рег.№00050678 „DACCHI” - комбинирана на ищеца от 2003 г. По отношение на
въпросите за дали от представените по делото документи, както и наличните в
счетоводството на ответника, се установява представляваната от И. -С. фирма и
нейният праводател ЕТ “М.- И. -С.” да е ползвал марка “DACCHI”, като нерегистрираната марка преди 2003 г., за
описаните стоки, които се твърди, че е дистрибутирала фирмата “О.О.” е
управител И.П., както като правоприемник и като единствен наследник на
семейните фирми, сочи, че не може да се произнесе, тъй като изводът е правен.
Същото сочи и по отношение на въпросите дали представените доказателства
удостоверяват ползване и налагане на марката “DACCHI”, като нерегистрирана от
посочените еднолични търговци и дали удостоверяват такова ползване и налагане с
начална дата по-ранна от тези на регистрациите на ищеца - съответно 2003 г. и
2006 г., дали е налице реално използване на процесиите марки, извършено от ищеца за
времето от 2002 г. до 2006 г. и за кои стоки, като по въпроси от 6 до 10 също
сочи, че са правни според експерта и не се дава заключение. В отговор на въпрос
8 се сочи, че Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се е
известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от
Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство
(подадена опозиция или искане за заличаване на марка), съгласно чл.12, ал.11 от
ЗМГО.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С исковете по чл.116 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне, респ.
предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на
нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата
изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се
установи, че същото продължава към
момента на предявяване на иска и към фазата на устните състезания, т.е. до
приключване на съдебното дирене. Марката е знак, който е способен да отличава стоките
и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от
датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка включва правото
на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е
идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на
тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на
марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на
тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване
на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги,
които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана,
когато марката се ползва с известност на територията на Република България и
използването без основание на знака би довело до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би
ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона
представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки,
предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак,
вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски
книжа или реклами. При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ),
правото върху марката, включва, и възможността да се забрани на трети лица, без
съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който
поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или
сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за
объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл.
13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на
разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки
и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара
(чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). Закрилата е идентична на предвидената в
действалите Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.12.1988 година за
сближаване на законодателствата на държавите - членки относно марките и
Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 година
за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно марките, както
и в действащата понастоящем Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и
на Съвета от 16.12.2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите
членки относно марките, в сила от 15.01.2019 г. Съгласно релевантната практика
на Съда на Европейския съюз по приложение на Регламент № 40/94 г., отменен с
Регламент № 207/2009 г., които са задължителни в своята цялост и се прилагат
пряко във всички държави - членки на ЕС, и по - специално решения Т - 162/01, Т
- 316/07, Т - 256/04, С - 108/07 Р, С - 234/06 Р, Т - 292/01, Т-197/14, съществуването
в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява
цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. Тази обща преценка на
вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите
предвид фактори и по - специално приликата на марките и на обозначените стоки
или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначени стоки или
услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и
обратно. Отделно от това, вероятността от объркване предполага кумулативното
наличие на идентичност или прилика между конфликтните марки/знаци и
идентичност или прилика между обозначените стоки. Приликата между стоки или
услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на
тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително
добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Необходимо е да се
отчете, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в
зависимост от категорията стоки и услуги, обозначени със съответна марка. По
отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци
общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно
впечатление като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. В
това отношение концептуалните разлики, разграничаващи конфликтните марки/знаци могат да
бъдат такива, че да неутрализират до голяма степен съществуващите между тях
визуални и фонетични прилики. Подобно неутрализиране обаче изисква поне една от
марките да има за съответните потребители ясно определено значение, което тези
потребители да могат веднага да разберат, а другата - да няма такова значение
или да има съвсем различно значение. Вероятността от объркване представлява
вероятността потребителите да решат, че разглежданите стоки или услуги
произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани
предприятия. Следва да се има предвид, че средният потребител нормално
възприема марката като цяло и не е склонен да анализира отделните й детайли, в който смисъл е решение Т
385/09. В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна
на вербалния елемент позиция.
Уважаването на иска за установяване на нарушението изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2/
ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на
ищеца марка; 3/ ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги,
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако
стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност
на територията на Република България и използването на знака да извлича без
основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги
уврежда; 4/ да съществува вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знака с марката; 5/ ответникът да ползва
знака без съгласието на ищеца. Съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът е титуляр на две марки, а
именно: регистрирана национална марка с peг. № 50678,
„DACCHI”, с дата на заявяване 06.08.2003 г. и регистрирана национална марка с
peг. № 63984 - „DACCHI”, с дата на заявяване 01.06.2006 г. Съдът намира, че в
случая е налице безспорно сходство между двете регистрирани марки и знакът,
който се използва от ответника, тъй като марките на ищеца, представляващи словен елемент „DACCHI”, изписан със специален
графичен шрифт - масивни, удебелени латински букви в червен цвят и процесният знак,
представляващ словен елемент „DACCHI”, изписан със стандартен графичен шрифт, имат
визуално сходство, което се дължи на общата дума „DACCHI”, която е визуално най- забележимия елемент, както
посочва и вещото лице в марковата експертиза. Налице е визуално, фонетично и
смислово сходство, тъй като и марките, и знака са фантазийни. И двете
регистрирани от ищеца марки са за стоките от клас 09 по МКСУ: ’’слънчеви
очила, рамки и аксесоари към тях, включени в този клас” по МКСУ, като по
отношение на стоките “очила - оптични,
рамки за очила и слънчеви очила, очила за слънце, очила, очила за спорт, калъфи
за очила, верижки за очила, коригиращи лещи, контактни лещи, диоптрични очила,
щипки за слънчеви очила, части за очила, диоптрични очила за плувци, оптични лещи,
коригиращи лещи, оптични стъкла, противозаслепяващи очила, принадлежности за
коригиране на зрението, рамки за очила, очила за деца, очила за четене ” е
налице съвпадение на стоките, предлагани от ответното дружество, с тези, за
които за регистрирани марките. Съдът намира, че безспорно от данните по делото
е установено, че към 16.07.2018г. ответникът е предлагал стоки от същия клас с
отличителен знак „DACCHI”, което е видно от представения и приет като неоспорен
акт за установяване на административно нарушение №79. Безспорно от документите,
които е представил ответника в изпълнение на задължението по определението на
САС е видно, че в периода от 2016г. до 26.04.2018г. / датата на последният
договор/, ответникът е продавал на съконтрахенти от страната стоки /артикули с
обозначение със знак DACCHI. По отношение на фактурата №527/14.10.2020г. за
закупена рамка за очила за компютър DACCHI, съдът намира, че не се установява
свързаност на тази покупка с ответното дружество, тъй като видно от данните по
фактурата и фиксалния бон, продавач по същата е дружество „Д.о.“ ЕООД, ЕИК ********,
което дружество не се установява да е правоприемник на ответното, респ. да е
налице някаква друга форма на преобразуване. Дружество „Д.о.“ ЕООД е
самостоятелен правен субект, с управител и едноличен собственик на капитала Н.Н.Ф.и
не се установява ответното дружество „О.О.1“ ЕООД да е негов правоприемник. Твърденията
за декларации от дадени лица, които както е указал и съда не съставляват надлежни
доказателства по реда на ГПК и не могат да бъдат кредитирани. Следователно след
протокола за установено административно нарушение от 16.07.2018г., надлежни
доказателства за използване на процесния знак от ответника не са ангажирани, но
за предходния период, е безспорно, че ответникът е предлагал сходни стоки, със
същия знак, което той поддържа и като възражение за преждеползване, послужило
като основание за исканията му за заличаване на двете марки пред Патентното
ведомство. Към момента на приключване на устните състезания, едното искане е
отхвърлено с решение, което е потвърдено с окончателен съдебен акт, а по
второто отхвърлено с решение на Председателя на ПВ искане все още няма
постановено решение от ВАС. Съдът намира, че безспорно е налице идентичност и
сходство на стоките, за които се използва процесния знак от ответника и за
които е регистрирана марката на ищеца, като не се установи да е налице
разрешение от страна на ищеца за ползване на марката. С оглед горното
извършването на нарушение е установено.
По заявеното от ответника възражение срещу иска, основано
на чл. 117 ЗМГО във вр. с чл. 21 от ЗМГО за липса на реално използване и на
двете противопоставени по-ранни марки на ищеца, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ЗМГО в срока за отговор на исковата
молба ответникът може да възрази, че към момента на предявяване на иска марката
не е реално използвана по смисъла на чл. 21, при условие че от датата на
регистрация на марката до датата на предявяване на иска са изминали не по-малко
от 5 години. В ал.2 е регламентирано, че при
възражение по ал. 1 съдът задължава ищеца да представи доказателства, че в
5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално
използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на
които се основава искът, или че съществуват основателни причини за
неизползването ѝ, а по силата на ал.3 от разпоредбата, когато
марката не е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е
регистрирана и на които се основава искът, или не бъдат представени
доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването, искът се
отхвърля.
Ответникът твърди, че ищецът не е установил надлежно, че
е използвал регистрираните си марки в спорния период – петгодишен назад от
подаване на исковата молба, т.е. от 16.10.2015г. до 16.10.2020г. Съдът намира,
че възражението е неоснователно. По делото бяха събрани доказателства, от които
се установява по безспорен начин, че в процесния период ищцовото дружество е
внасяло стоки с процесната марка от класа на регистрираните такива по МКСУ и е
реализирано същите чрез продажба в търговския оборот. Твърденията на ответника,
че стоките били основно диоптрични рамки за очила, което не попадало точно в
класификацията, не може да бъде споделено, тъй като е видно, че са внасяни и
реализирани стоки в кръга на тези по посочените класове, а именно слънчеви
очила. Това е видно от приетите като неоспорени писмени доказателства, изискани
от Агенция Митници, в които ясно е посочено и е видно, че стоките са слънчеви
очила с марка „DACCHI”,
а от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Д. се установява, че за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2020г. „М.Г.К.“ ЕООД е продало 81824 броя стоки с
марка DACCHI. Едностранното тълкуване на доказателствата от процесуалния
представител на ответника, пропускайки процесните, не води до извода, че
единствените стоки с марка DACCHI, реализирани от ответника били диоптрични
рамки за очила, които не попадали във въпросния клас, тъй като безспорно сред
тези стоки има и слънчеви очила. Предвид горното, макар действително да не са
налице данни, че за стоките „облекло и обувки“ е използвана процесната марка DACCHI
от ищеца, то е видно, че в спорния петгодишен период той я е използвал реално
за стоки и услуги от кръга на тези по класа по регистрация. Тук следва да се
отбележи, че според съда неправилен е извода на ответника, че доказването на
реалното използване следва да се установи за всички стоки и услуги от съответния
клас без изключения, още повече, че по отношение на стоките „облекло и обувки“,
„оптични апарати и уреди“, не твърди и ответникът да използва спорния знак,
т.е. няма съвпадение на кръга стоки и няма твърдение за нарушение за такъв вид
стоки, поради което дали ищецът е ползвал регистрираните марки и за такъв вид
стоки е ирелевантно за спора. Само за пълнота следва да се посочи, че в
процесния клас по МКСУ описанието на стоките е и по следния начин: коригиращи
очила, както и рамки за очила, описани по начин на производство, а именно
направени от метал и/или синтетичен материал, от метал и пласнмаса, от
комбинация от метал и пластмаса“, поради което доводите на ответника, че
стоките, реализирани от ищеца, обозначени като „рамки за диоптрични очила“ не попадали
точно в кръга стоки не може да бъде споделен. Независимо от горното, както се
посочи в процесния период се установи и внос и сделки и със „слънчеви очила“,
което е безспорно е в кръга стоки по МКСУ. Предвид горецитираните конкретни
доказателства, че знакът DACCHI е ползван реално за стоки слънчеви очила в
процесния период, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
липсвало реално използване на по-ранните марки. По отношение на възражението на
ответника, че използването на знака за процесните стоки е с минимална печалба,
поради което не може да се създаде и поддържа пазарен дял, съдът намира, че
същото е неоснователно и най-вече недоказано. Съдът не разполага със специални
познания да определи средната продажна цена на рамки за очила, за да може да
направи извод, какъвто се твърди от ответника, че реализираните от ищеца
продажби са на занижени цени и не могат да се възприемат като пазарен дял.
Ответникът е могъл при желание да установи това си твърдение като да ангажира
съответната експертиза, тъй като не може да се направи извод априори, че средна
цена от 2,50 лв. на брой била занижена, още повече че не се установява дали се
касае за продажба на едро или на дребно. За съпоставка от ответника е
представен протокол за продажба на стоки / рамки на очила, включително
процесната, при който за 2000 броя е уговорена цена от 0,65 лв. на брой, т.е.
очевидно е, че е съпоставима с горепосочената. Определянето на пазарен дял не
става само по твърдения на процесуалния представител на страната, а е следвало
да бъдат ангажирани съответните доказателства. Предвид горното твърденията по
писмените бележки, че доказателствата на ищеца показват малък обем използване,
с незначителни приходи и печалба, не води до извод, че възражението по чл. 117
от ЗМГО е основателно и исковете следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва
да се отбележи, че от ищеца са представени доказателства само относно стоките,
реализирани с тази марка, а ответникът, въпреки многократното му задължаване,
включително и с определението на САС под № 361/11.02.2022г. по
гр.д.№275/2022г., с което е задължен в 15 дневен срок да представи на съда
всички свои договори за внос, продажба и дистрибуция на стоки с процесната
марка, за което ответникът е уведомен на 16.03.2022г. и очевидно срокът е изтекъл
многократно, не е ангажирал доказателства конкретно за процесната марка,
твърдейки че оборотът му е общ и не разполага с данни за конкретните марки на
стоките. Представените доказателства с молбата пред САС отново са общи, но от
детайлната им преценка от съда се установява, че за периода, за който се
отнасят от около три години, реализираните от ответника стоки, обозначени като
различни видове артикули с процесния знак, очевидно от бройките в продажба на
дребно, са общо на стойност от 5 822,50 лв. / това е за периода от 2016г.
до 26.04.2018г., която е датата на последния представен договор. Същевременно
ответникът твърди, че след като съгласно заключението на ССЕ за периода
01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., ищецът е продал 81824 бр. стоки с процесиите
марки, на себестойност общо 88 122, 98 лв., не можело да се говори за
значителен пазарен дял. Вярно е, че периодът за ищеца е по-дълъг, но очевидно
е, че сумите са несъпоставими, тъй като за съвпадащ почти три годишна част от
общия период за ищеца, ответникът е реализирал стоки с този знак за
5 822,50 лв., което е повече от 14 пъти по-малко от ищцовата сума.
По делото няма данни и конкретни
доказателства, че в рамките на общо установения оборот на ответника за
процесните години по заключението на ССЕ делът на стоки с марка DACCHI е
по-голям или значителен, за да се приемат доводите му, че реализираната от
ищеца стойност на стоки с процесния знак от приблизително 88 хил.лв. е
незначителен дял. Предвид горното съдът намира, че не могат да бъдат споделени,
заявените от процесуалния представител на ответника с писмената защита доводи,
че от фактурите се установявала продажна цена под средната себестойност и не се
реализирала никаква печалба, тъй като на първо място не е установена средната
себестойност на продукта по надлежен ред, а и горното не води до основателност
на извода, че не е налице реално ползване. Следва да се отбележи, че пазарния
дял се определя спрямо съотношението на присъствието на стоките с конкретната
марка от процесния търговец спрямо същите стоки със същата марка от други
търговци, а такава съпоставка и данни за съпоставка няма за период към 2020г.,
нито за процесния, тъй като няма данни освен ищеца други търговци какъв брой
стоки с марка DACCHI и на каква цена се реализирани в същия период. Ответникът
твърди, че той бил ползвал марката и реализирал стоки, но нямал отчетност по
марка, следователно не се установява негов пазарен дял като обем по отношение
на стоките с марка DACCHI, за да твърди, че реализираните продажби на такива от
ищеца в обем от 81824 броя стоки с марка DACCHI сочат на незначителен пазарен
дял. Напротив от заключението на ССЕ, таблица 1 е видно, че общо за периода от
2017г. до 2020г. ответникът е реализирал продажби на стоки рамки за очила,
които не са по марка, обаче, в обеми около 31-33 хил. годишно, като за 2020г.
този обем е малко над 15 хил.бройки, но
същите стоки не са според твърденията му с процесната марка, а общо всички
реализирани марки, поради което не може да се приеме, че е съпоставим броя
продажби от ищеца спрямо целия оборот на ответника с всички стоки, а не
конкретно с тази марка, и това сочи на незначителен пазарен дял. Предвид
горното съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 117 от
ЗМГО.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че трето лице Р.(Б.) Т.К.ООД
имало регистрирана марка DACCHI в Китай с дата на заявяване 01.08.2011 г., тъй като на първо място тази марка е с по-късна дата на
защита и няма действие за територията на
България. С оглед на горното и представените от
ответника договори за лицензия с третото лице от 2002 г., 2009 г., 2017 г. и от 2019 г. са неотносими, защото лицензодателят не се установява да притежава права върху регистрирана марка, имащи териториално действие в България, които да отстъпи. С оглед горното и съобразявайки и
твърденията на ответника, който не спори, че до определен период е използвал
знака DACCHI, дори твърдейки че го е преждеползвал и е
легитимиран с оглед сочените лизенционни договори, съдът намира, че искът за
установяване на нарушението е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За уважаване на претенцията за
осъждане на ответника за преустановяване на нарушението следва при пълно и
главно доказване ищецът да докаже, че ответникът действа противоправно,
неправомерно използвайки знак, нарушаващ правата му като притежател на правото
на марка, към момента на приключване на устните състезания. В случая последното
ангажирано доказателство за използване на знак в нарушение на регистрираната
марка DACCHI е към датата на съставяне
на акт №79 от
16.07.2018г. за установяване на административно нарушение. Както се посочи
по-горе конкретни доказателства, че след тази дата ответникът извършва
нарушение, ползвайки знака, не са ангажирани, тъй като фактурата
№527/14.10.2020г. за закупена рамка за очила за компютър DACCHI, видно от
данните по нея и фиксалния бон, продавач по същата е дружество „Д.о.“ ЕООД, ЕИК
********, което дружество не се установява да е правоприемник на ответното,
респ. да е налице някаква друга форма на преобразуване. Дружество „Д.о.“ ЕООД е
самостоятелен правен субект, с управител и едноличен собственик на капитала Н.Н.Ф.,
като същото не се установи да е действало от името и за сметка на ответното
дружество. Представените договори в изпълнение на задължението от ответника по
определението на апелативния съд, са за периода 2016г. – април 2018г., като
няма конкретни данни и доказателства, че след 26.04.2018г. ответникът е
продавал стоки с процесния знак. Предвид горното съдът намира, че от събраните
по делото доказателства не се установи ползването да е налице към датата на
приключване на устните състезания, поради което макар нарушението да е
установено към минал период, то няма доказателства да продължава към момента и
искът за преустановяването му следва да бъде отхвърлен.
По третия
иск, а именно да се постанови изтегляне от дистрибуторската мрежа и унищожаване
на вещите, предмет на нарушението от ответника за негова сметка, съдът намира,
че същият предвид установяването на нарушението по първия иск, макар и последните
доказателства за използване на знака върху стоки да е за период към 2018г.,
следва да бъде уважен, тъй като не се установи вещите, които са предмет на акта
за административно нарушение и на установените договори да са били унищожени.
Предвид горното и тази претенция следва да бъде уважена.
По
претенцията за обезщетение, съдът намира следното:
По делото се
установи нарушението, поради което следва да се разгледа и иска за обезщетение,
който ищецът е предявил за сумата от 15 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
118, ал.1 от ЗМГО обезщетение се дължи за
всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които
са пряка и непосредствена последица от нарушението, като в ал. 2 се сочи, че при
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства,
свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на
нарушението, а ал.3 постановява, че съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. По въпроса
за вредите от нарушаване на правото върху търговска марка в ТР № 1 от
31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС е прието, че същите са свързани със същностните
белези на правото върху марка като специфично нематериално благо, част от
интелектуалната собственост. Посочено е че приложението на марката в стоковия
оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската
репутация на притежателя й и отрицателните икономически последствия от нейното
засягане са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите
механизми на непозволеното увреждане. Затова и националният законодател, при съобразяване на
съществуващите международни стандарти, е създал в чл. 119 от ЗМГО презумптивен механизъм
за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка, според който, когато
искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
ищецът може да иска като обезщетение по т.1 от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се
определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или
равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични
или сходни със стоките - предмет на нарушението,
като съгласно ал.2 от чл. 119 при
определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени
вследствие на нарушението. Правомерното използване на регистрирана марка от
трето лице съгласно чл. 24 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен
договор, поради което използването на знаци, сходни с марките на ищеца, без
наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за
маркопритежателя, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в пропускане на
възможността да увеличи имуществото си най-малко с размера на лицензионното
възнаграждение, което би било дължимо, ако нарушителят беше поискал разрешение
от притежателя за ползване на марките, в който
смисъл е решение № 19 от 24.03.2021 г.,
постановено по т.д. № 2 824/19 г. ІІ т.о. на ВКС и др. При правомерно
ползване на чужда регистрирана марка се дължи лицензионно
възнаграждение, поради което в резултат на нарушението се понасят вреди
под формата на пропуснати ползи, съизмерими с осуетеното от нарушението
увеличение на ищцовото имущество със сумата на
лицензионното възнаграждение, което би получил при отстъпване правото на
използване на марката с лицензионния договор. Както се приема в Решение
№ 22/10.05.2012 г. по т.д. № 1157/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. като алтернатива,
когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда,
размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко в
размер на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако
нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката. В същия
смисъл е и Решение № 19/24.03.2021 г. по т.д. № 2824/2019 г. на ВКС,
II т.о. в което се сочи, че правомерното използване на регистрирана марка от
трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО (отм.) се осъществява чрез сключване на
лицензионен договор, поради което използването на знаци, сходни с марките на
ищеца чрез производство, предлагане за продажба и реклама без наличието на
сключен лицензионен договор, води до настъпването на вреди за маркопритежателя.
Доколкото използването на марките е осъществено без сключване на лицензионен
договор и заплащане на съответното лицензионно възнаграждение, то за ищеца са
настъпили вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропускане на възможността
да увеличи имуществото си най-малко с размера на лицензионното възнаграждение,
което би било дължимо, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя
за ползване на марките. Реализирането на приход от страна на нарушителя има
значение за определяне на конкретния размер на обезщетението, но не и за преценка
дали е налице основание за търсене на горепосоченото обезщетение. В случая по
делото от ангажираните доказателства се установи, че ответникът не води отделна
счетоводна отчетност по отношение на артикулите с процесния знак, поради което
и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и в заключението на
съдебно-марковата експертиза е посочено, че не можело да се установят приходите
му от използването на конкретния знак. Същевременно по делото са представени
доказателства, които е можело и вещите лица да анализират, че са сключвани
конкретни сделки в процесния период за продажба на стоки на дребно общо на стойност
от 5 822,50 лв. / това е за периода от 2016г. до 26.04.2018г., която е
датата на последния представен договор, но е видно, че въпреки липсата на
представени договори след тази дата, нарушението е продължило поне до юли
2018г., когато е съставен акт за установяване на административно нарушение
№79/16.07.2018г., към който момент също е установено предлагането на стоки в
нарушение. Следователно и при преценка на данните, както и това, че и макар да
не са представени конкретни аналитични данни за стоки/артикули с процесния
знак, безспорно използването му се поддържа, че е било налице и преди 2016г., а
именно за релевантния петгодишен период – от 16.10.2015г. и след датата на
последния представен договор – 26.04.2018г. С оглед липсата на счетоводна
отчетност, но както твърди и самия ответник и в защитната си теза, и с оглед
предоставените данни той е използвал знака при реализирането на стоки не сами и
единствено при сключените представени договори, но и без да има аналитична
счетоводна отчетност точно за тези стоки в останалата част от исковия период за
обезщетение, като общо е реализирал за сочения период значителен оборот, а
именно както е посочило вещото лице по ССЕ, за 2016г. общо приходите са в
размер на 246 872,79лв.; за
2017г. в размер 364 815,31лв.; за
2018г. в размер 435 733,50лв; за 2019г.
от артикул „рамки за очила“ са продадени 33 730бр., а от артикул „ слънчеви очила“ са продадени 5 700
бр. (без данни за търговските марки), като приходите са в размер
512 911,14лв., а за 2020г. от артикул „рамки за очила“ са продадени 15
643бр., а от артикул „ слънчеви очила“
са продадени 1 212 бр. отново без данни
за търговските марки, като приходите са в размер 446 001,73лв. Общо
реализираните приходи за периода от ответника, без данни за търговските марки
са в размер на поне 2 006 334, 47 лв. и то без съответните месеци за
2015г. Същевременно данните са, че за част от този период – 2016г. - 2018г. приходите
от стоки с процесния знак са малко над 5 800 лв., а общо приходите за
същия период по ГДД на ответника са 1 047 421,60 лв., което не е
значителна част на фона на общо реализираните продажби и на артикули с други
марки. Предвид горното, дори и да се
приеме, че представените договори с конкретни стоки с процесния знак не
изчерпват реализираните продажби и приходи на ответника в периода на
нарушението, то техният дял не е значителен на фона на останалите реализирани
стоки и съдът приема, че може да се счете, че общо за периода са реализирани
стоки с процесния знак за стойност не повече от десетина хиляди лева, поради
което следващото се на ищеца обезщетение следва да бъде определено в размер на
сумата от 7500 лв. С оглед горното съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000
лв.
По делото претенции за разноски са заявили и двете страни. Разноските,
търсени от ищеца по списъка са 1300 лв. – адвокатски хонорар, 690 лв. – ДТ и
800 лв. за експертизи или общо 2790 лв. От ответника са заплатени 800 лв. за
депозит за вещи лица и се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3600
лв. с ДДС по представения договор за правна помощ и две фактури съгласно
списъка и документите, представени на стр. 1405 и следващите от том 4 на
делото. Двете страни са направили възражение за прекомерност на разноските, но
съдът намира, че не може да се приемат същите, тъй като безспорно делото е с
фактическа и правна сложност. По същото са предявени над три иска, касае се за
обемен доказателствен материал / 4 тома и над 1500 страници/, поради което
делото е с фактическа и правна сложност и няма основание за ревизиране на
хонорарите на това основание. Същевременно видно от данните ответникът е
представляван от повече от един адвокати, а именно поне двама процесуални
представители са ангажирани. С оглед горното и като се вземе предвид практиката
на съдилищата и конкретно ТР на ВКС, че съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК
се следват разноски за един адвокат, съдът намира, че на ответника следва да
бъде присъдено половината от адвокатското възнаграждение или 1800 лв., а не
пълната сума, тъй като е бил защитаван от повече от един адвокати. С оглед
горното разноските на ищеца възлизат на 2790 лв., а на ответника – на 2400 лв.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че са уважени два от исковете с
неопределена цена, един е отхвърлен, а този за обезщетение е уважен за
половината от претендираните суми. С оглед горното на ищеца се следват разноски
в размер на 60% от направените, а на ответника – за разликата – 40% от
направените. С оглед горното на ищеца се следват разноски в размер на 1674 лв.,
а на ответника – в размер на 960 лв. или разноски следва да бъдат присъдени по
компенсация само на ищеца в размер на разликата между двете суми /1674-960 лв./ или сумата от 714 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.116, ал.1, т.1, от ЗМГО, предявен от „М.Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***0, и със съдебен адрес *** – адв. Д.Т.,
срещу „О.О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със
съдебен адрес *** – адв. М., М. и Д., нарушението на правата върху две
регистрирани на ищеца търговски марки, а именно: национална марка с peг. № 50678 - „DACCHI”, с дата на заявяване
06.08.2003 г. и национална марка с peг. № 63984 - „DACCHI”, с дата на заявяване
01.06.2006 г., чрез
използването на знак „DACCHI”
от ответника в предлагането и продажбата на стоки – слънчеви очила и рамки за очила в
процесния период.
ОТХВЪРЛЯ предявения от от „М.Г.К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес
*** – адв. Д.Т., срещу „О.О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., М. и Д., иск с правно
основание чл.116, ал.1,
т.2, от ЗМГО за преустановяване на нарушението на правата върху
две регистрирани на ищеца търговски марки, а именно: национална марка с peг. № 50678 - „DACCHI”, с дата на
заявяване 06.08.2003 г. и национална марка с peг. № 63984 - „DACCHI”, с дата на
заявяване 01.06.2006 г., чрез използването на знак „DACCHI”
от ответника в предлагането и продажбата на стоки – слънчеви очила и рамки за очила, като
недоказан.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.116, ал.1, т. 3,
от ЗМГО, предявен от
„М.Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със
съдебен адрес *** – адв. Д.Т., срещу „О.О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., М. и Д., ответникът
„О.О.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на
ищеца „М.Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 7500 лв. / седем хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за нарушението на правата върху две
регистрирани на ищеца търговски марки, а именно: национална марка с peг. № 50678 - „DACCHI”, с дата на
заявяване 06.08.2003 г. и национална марка с peг. № 63984 - „DACCHI”, с дата на
заявяване 01.06.2006 г., чрез използването на знак „DACCHI”
от ответника в предлагането и продажбата на стоки – слънчеви очила и рамки за очила за периода
от 16.10.2015г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на исковата молба – 16.10.2020г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. /
петнадесет хиляди лева/ като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл.116, ал.1, т. 4, от ЗМГО, предявен от „М.Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. Д.Т., срещу „О.О.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес
*** – адв. М., М. и Д., изтегляне от
дистрибуторската мрежа и унищожаване на вещите, предмет на нарушението на
правата върху две регистрирани на ищеца търговски марки, а именно: национална марка с peг. № 50678 - „DACCHI”,
с дата на заявяване 06.08.2003 г. и национална марка с peг. № 63984 - „DACCHI”,
с дата на заявяване 01.06.2006 г., а именно обозначени със знак „DACCHI”–
слънчеви очила и
рамки за очила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „О.О.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., М. и Д.,
да заплати на ищеца „М.Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. Д.Т., сумата от 714 лв. /
седемстотин и четиринадесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: