№ 188
гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600184 по описа за 2021 година
Производстово по чл.440 ал.2 от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от осъдения ДР. Т.
М. чрез адв. С. И., против определение от 28.04.2021год., постановено по
ЧНД № 244/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.
С жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното с нея
определение на първоинстанционния съд. Твърди се, че поведението на
осъдения не е изследвано задълбочено от съда, че е взето предвид
становището на Началника на затвора, което не било доказателство, твърди се
също необсъждане на всички доказателства представени и приети от съда,
както и на наличните такива в затворническото досие, твърди се също
превратно представяне на обстоятелства по конкретни случки, при които
поведението на осъдения е тълкувано неправомерно в отрицателна на насока.
Сочи се липса на мотиви на определението на ПлОС.
След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение
и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е
1
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
От приложените към делото доказателствата се установява следното:
С присъда № 20 от 17.06.2010г. постановена по НОХД С- 451/2008г.
на СГС, ДР. Т. М. е признат за виновен за извършено деяние по чл. 116 от НК
и му е наложено наказание 18 години лишаване от свобода. Определен е
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла
в законна сила на 04.01.2012г.
Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 26.01.2012г. в
затвора гр. София. Видно от приложената по делото справка към
05.05.2021год. М. е изтърпял фактически 9 години три месеца и девет дни, от
арест – 1 година, пет месеца и 18 дни, от работа 1 година, единадесет месеца,
а остатъка от наказанието е пет години четири месеца и три дни.
От затворническото досие на осъдения ДР. Т. М. се установява, че
първоначално е търпял наказанието си в Софийският затвор, откъдето през
2020г. е преместен в затвора гр. Плевен. По време на изтърпяване на
наказанието в затвора София същият е награждаван многократно, но и са му
налагани наказания. След преместването му в затвора гр. Плевен, М. нито
има налагани наказания, нито е награждаван.
Съгласно приложеното становище от Зам. началник ИСДВР,
съгласувано и с Зам. началник РНОД, началник сектор СДВР, началник
сектор ЗОЗТ „ВИТ“, инспектор режимна дейност и инспектор психолог,
понастоящем М. е със среден риск от рецидив 60т. Лишеният от свобода
признава финансов мотив за извършване на деянието, за което е осъден, но не
показва чувство за вина или съжаление, не е приел присъдата си за
справедлива, обвинява свой познат като инициатор за извършване на
престъплението. М. е затворен и необщителен, възприема себе си като
специален и различен от другите, не може да се интегрира в затворническата
общност. Имал е случаи на конфликти с лишени от свобода, при които се е
стигнало и до физическа саморазправа. Освен така изложеното обаче през
периода от постъпването му в затвора Плевен се отчитат и положителни
2
резултати при изпълнение на плана на присъдата, същият е включен в
групова работа „Градинарство“ и изпълнява добре поставените му задачи.
Включва се във всички културно масови и спортни мероприятия, участва в
турнири по „Шах мат“ и „Канадска борба“, както и в конкурс с есе на тема
„Свързани по време на изолация“. От началото на 2021г. участва в клуб по
интереси „Христо Ботев“. Заключението е, че все още не е приключил
корекционният етап и не е изпълнен плана на присъдата, поради което е
дадено негативно становище за приложението на чл. 70 ал.1 от НК.
Така посочените факти до тук се установяват и от разпитания в
качеството на свидетел инспектор Ж. Н.. Според свидетеля в груповата
работа „Градинарство“ лишеният от свобода изпълнява много добре
поставените му задачи, участва във всички културно-масови, а и в спортни
мероприятия. Осъденият участва в изпълнението на плана на присъдата,
независимо, че имал някой възражения към него. Основната зона на дефицит
според свидетеля е отношението на лишеният от свобода към
правонарушението. При доверителният контакт М. не показва емпатия по
отношение на жертвата и вина за стореното от него. Не приема присъдата си
за справедлива. Следваща дефицитна зона е начина му на живот и
обкръжение. Според св. инсп. Н. М. е затворен, необщителен, смята се за
специален. Едновременно с това е имало случай, при който е влязъл в
конфликт с друг лишен от свобода. Администрацията на затвора обаче
решила да не го наказва за този случай, за да си вземе поука ида не допуска
други такива случаи. Има желание за работа, но иска да работи по
специалността си – компютърен инженер, а такава работа в затвора не може
да му бъде осигурена. Едновременно с това М. не приемал всяка предоставена
му възможност за работа, тъй като е отказал работа в цех шлайф на чугунени
отливки. Инспекторът обаче изрично е посочил, че този отказ не се е отразил
на увеличаването на точките му за опасност от рецидив, напротив при
трудовата дейност той има повишаване на точките.
Видно от експертната оценка за актуално психично и емоционално
състояние на лишеният от свобода М., изготвено от психолог, който работи с
него, възможностите на интелекта му са на много добро ниво, висока
интелигентност, богата обща култура и осведоменост, притежава аналитично
мислене и гъвкави мисловни процеси. Едновременно с това М. демонстрира
3
самочувствие, самосъзнание за превъзходство, същият има сензитивност и
обидчивост, граничещи с „озлобеност“. Същият не е зависим към алкохол,
овладян е в емоционален план и със сравнително добър самоконтрол.
Настоящият въззивен състав кредитира и приема с доверие
цитираните по-горе становища на затворническата администрация, тъй като
те са добре мотивирани, като в тях са изложени ясни и обосновани аргументи
защо въпреки констатираните положителни факти в поведението на осъдения
през време на изтърпяване на наказанието /които въззивния съд не подлага на
съмнение/ се приема, че процесът на поправянето и превъзпитанието му все
още не е завършил. Междувпрочем отразените в тях констатации, както и
установени с показанията на св. Н. не се спорят, а напротив- потвърждават се
от изложеното пред съда и от самият лишен от свобода. Той не отрича да е
имал конфликт с друг лишен от свобода. Сочи като причина поведението на
другия лишен от свобода. Твърди, че е благодарен на администрацията на
затвора, че не е наказан за този конфликт. Не спори, че е отказал работа в цех
за шлайф/съображенията му за това са лични/, независимо от твърденията си,
че това била причината за завишаване на точките от риска от рецидив. Това
му твърдение се опровергава напълно от св. Н., който е заявил, че факта на
отказа за тази работа не е довел до повишаване на оценката за риск по този
показател и че М. изпълнява съвестно трудовите си задължения.
Разбира се, като положителна тенденция в поправянето на осъдения
М. следва да се разгледат и обсъдят и представените в съдебно заседание пред
първия съд доказателства за придобитият по време на престоя в затвора
София сертификат за ниво на владеене на английски език, участието на М. в
различни програми - за превенция на Хив и СПИН в местата за лишаване от
свобода, завършен курс по програмата „равни обучават равни".
Гореизложените фактически констатации относно поведението и
нагласите на осъдения М. при изтърпяването на наложеното му наказание
лишаване от свобода налагат извода на въззивния съд, че изследването на
цялостното му поведение, нагласи и отношение към извършеното
правонарушение по време на престоя му в затворническото заведение сочи, че
е започнал процес на поправянето му. Този процес обаче все още не е
завършил, тъй като все още има дефицитни зони в поведението му върху
4
които следва да се работи за да се стигне до устойчива и трайна промяна на
поведението и мисленето му в положителна насока. Което пък от своя страна
е основание да се приеме, че към настоящия момент поправянето на осъдения
М. все още не е завършено и не е пълно, респективно, че осъденият все още
не е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Видно е, че от всички
изразени становища на затворническата администрация за постигане целите
на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с
осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в
затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и
непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по
продължителен период от време. Тези лица не отричат доброто поведение на
осъдения М. и наблюдаваните положителни промени и тенденции в
поведенческото и личностното му развитие при престоя му в мястото за
лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него
корекционно-възпитателна работа, като това е надлежно документирано и
коректно оценено от тях, включително и че съвестно и стриктно изпълнява
поставените му задачи, но същевременно въпросните служители обективно са
преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока отношение към правонарушението, както и начин на
живот и обкръжение за пълното осъзнаване на извършените от него
правонарушения, както и на нанесените вреди вследствие извършеното от
него криминално деяние/.
Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение обосновава извода, до който достига
и въззивният съд, че към момента поправянето на лишеният от свобода М.
все още не е завършено и не е пълно, доколкото не се установяват и не
присъстват убедителни данни за трайна и категорична положителна промяна
в поведението и мисленето му. За да се приеме, че съществуват
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на лишеният от свобода, че същите да не дават възможност
да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други
противоправни действия. Поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова, за да
5
може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици,
привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази
връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК
доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл. 155 ЗИНЗС и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, поради
което възражението в жалбата за субективното отношение на
администрацията на затвора няма как да се приеме.
Неоснователно е възражението, че в мотивите към атакувания акт
няма аргументи за крайния извод. Видно от определението, макар и то да е
по-лаконично, съдът е отбелязал какви са му констатациите и изводите за
това защо не е приел да са налице предпоставките по чл. 70 ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че частната жалба
е неоснователна. Атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд
е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.04.2021год., постановено по
ЧНД № 244/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Плевен – ДР. Т.
М..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7