Р Е Ш Е Н И Е
№….........../10.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10899 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от О.Д.Г.,
ЕГН **********,***, срещу „М.к.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от
24,90 лв., представляваща главница по договор за мобилен интернет от 25.12.2010
г., дължима за периода от 01.02.2011 г. до 28.02.2011 г., сумата от 130 лв.,
представляваща неустойка, начислена за периода от 17.02.2011 г. до 25.12.2011
г., сумата от 6,68 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от
16.02.2011 г. до 26.09.2013 г., както и сумата от 125 лв. за присъдени
разноски, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № ***по описа на ЧСИ Д.П.Я.с рег. № 711 в КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. № 14355/2013 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, въз
основа на изпълнителен лист от 06.08.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 14355/2013
г. на Районен съд - Варна, ищецът О.Д.Г. е осъден да заплати на ответника „М.к."
ООД следните суми: 24,90 лв. - главница по договор за мобилен интернет от
25.12.2010 г. за времето от 01.02.2011 г. до 28.02.2011 г., 130 лв. - неустойка
за периода от 17.02.2011 г. до 25.12.2011 г., 6,68 лв. - лихва за забава за
периода от 16.02.2011 г. до 26.09.2013 г. и 125 лв. за сторените по делото
разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „М.к." ООД
на 03.09.2014 г. е образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д.П.Я., с
рег. № 711 в КЧСИ. С разпореждане на съдебният изпълнител на 06.04.2015 г. е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца и след тази дата по
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия в продължение на
повече от две години, поради което ищецът счита, че на 06.04.2017 г. същото е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, въпреки че липсва изрично
постановление на съдебния изпълнител в този смисъл. Твърди също, че на
06.04.2018 г. вземането на ответното дружество по изпълнителния лист е погасено
по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите,
предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, за главница
от 24,90 лв., неустойка от 130 лв., мораторна лихва от 6,68 лв. и присъдени
разноски от 125 лв. Претендира и сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. К.Т., поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявения иск. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца, се
погасяват с петгодишна давност, която изтича на 06.04.2020 г. В тази връзка
поддържа, че, независимо дали заповедта е издадена за задължение, попадащо в
хипотезите на три или петгодишна давност по смисъла на ЗЗД, след влизането й в
сила започва да тече нова погасителна давност, която всякога е пет години.
Позовава се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и на цитирана съдебна
практика.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 14355/2013 г. по описа на Районен съд – Варна се
установява, че по посоченото дело е издадена заповед № 8484/04.10.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК (л. 14), с която е разпоредено длъжникът О.Д.Г. да заплати на заявителя „М.к.“
ООД следните суми: 24,90 лв. - главница по договор за мобилен интернет от
25.12.2010 г. за времето от 01.02.2011 г. до 28.02.2011 г., 130 лв. - неустойка
за периода от 17.02.2011 г. до 25.12.2011 г., 6,68 лв. - лихва за забава за
периода от 16.02.2011 г. до 26.09.2013 г. и 125 лв. за сторените по делото
разноски.
С разпореждане от 13.12.2013 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта
за изпълнение е редовно връчена на длъжника и е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист (л. 25-гръб). Такъв изпълнителен лист е издаден на 30.12.2013
г., за което е направено надлежно отбелязване върху заповедта за изпълнение.
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д.П.Я.с рег. № 711 на КЧСИ и район на
действие ОС-Варна.
С молбата за образуване на изпълнителното дело „М.к.” ООД, в качеството му
на взискател, е отправило искане за изпращане на длъжника на покана за
доброволно изпълнение, извършване на справка в НАП и НОИ и налагане на запор
върху възнагражденията и вземанията на длъжника.
От материалите по приобщеното заверено копие от изпълнително
дело № 735/2014 г. се установява, че в хода на принудителното изпълнение са
извършени следните действия:
- с постановление на ЧСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Калинка“ ЕООД, като няма данни запорното съобщение да е връчено на работодателя;
- на 14.04.2015 г. е наложен запор върху всички банкови
сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с
„Обединена българска банка“ АД (л. 34 от изп. дело),
„Банка ДСК“ ЕАД (л. 36 от изп. дело), „Юробанк България“ АД (л. 39 от изп.
дело);
- на 15.04.2015 г. е наложен запор върху всички банкови сметки, банкови
касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с „Първа
инвестиционна банка“ АД (л. 40 от изп. дело), „Алианц банк България“ АД (л. 46
от изп. дело), „Райфайзенбанк България“ ЕАД (л. 50 от
изп. дело);
- на 29.04.2015 г. е наложен запор върху всички банкови сметки, банкови
касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени със „Сосиете женерал експресбанк“ АД (л. 51 от изп.
дело)
- по молба на длъжника от 24.07.2019 г. с постановление
от 25.07.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, и са вдигнати наложените запори в посочените търговски банки.
Няма данни запорните съобщения
да са връчени на длъжника, поради което съдът приема, че запорите са наложени с
връчването на съобщенията на третите лица.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти,
настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно изтекла погасителна
давност за вземанията, като се позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява наличието
на образувано изпълнително производство за принудително събиране на вземанията
- предмет на иска, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение. Правният
спор се съсредоточава върху приложимия давностен срок
за погасяване на процесните вземания.
Настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение
следва да се приравни по правни последици на съдебно решение, респ. за
установените в заповедното производство вземания да се приложи регламентираната
в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството,
че както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл.
410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително
действие и стабилитет. След влизането им в сила е недопустимо воденето на
последващ съдебен процес за същото вземане между същите страни, а установените с
тези актове вземания подлежат на преразглеждане само по реда на изрично нормативно
установени извънредни способи, приложими при изчерпателно изброени предпоставки
за това (чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за
решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените решения). Незачитането на тези
последици на заповедта за изпълнение неоправдано би поставило кредитора, избрал
да защити своето притезателно право по реда на
заповедното производство, в по-неблагоприятно положение, отколкото би имал като
ищец в общия исков процес за същото вземане. Подобно разрешение не кореспондира
със същността на заповедното производство като защита – санкция при
незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в
неизпълнение на изискуемо вземане, и на целта на това производство да се
създаде съдебно изпълнително основание по облекчен ред, когато вземането не се
изпълнява, макар че не се оспорва.
Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
започнала да тече нова давност, която е петгодишна.
Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се
застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“
прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само
декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода
на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо дали същото е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
От обсъдените писмени доказателства се установява, че последното
изпълнително действие в случая е извършено на 29.04.2015 г., когато съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника (настоящ ищец) в „Сосиете женерал експресбанк“ АД (арг. от чл. 450 ГПК и т. 5 от Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. по тълк.
д. № 3/2015 Г., ВКС, ОСГТК). От посочената дата е започнал да тече двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъл на 29.04.2017 г.,
когато изпълнителното производство е прекратено по право. От 29.04.2015 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията, която към настоящия
момент все още не е изтекла.
С оглед на гореизложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното в отговора на исковата
молба искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение от 450 лв.,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие от 30.08.2019 г. (л. 18), ведно с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.Д.Г., ЕГН **********,***, срещу „М.к.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 24,90 лв. (двадесет и четири лева
и деветдесет стотинки), представляваща главница по договор за мобилен
интернет от 25.12.2010 г., дължима за периода от 01.02.2011 г. до 28.02.2011
г., сумата от 130 лв. (сто и тридесет
лева), представляваща неустойка, начислена за периода от 17.02.2011 г. до
25.12.2011 г., сумата от 6,68 лв. (шест
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 16.02.2011 г. до 26.09.2013 г., както и сумата от 125 лв. (сто
двадесет и пет лева) за присъдени разноски, които вземания са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д.П.Я.с рег.
№ 711 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 06.08.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 14355/2013 г. по описа
на Районен съд – Варна;
ОСЪЖДА О.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „М.к.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева) за сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: