№ 26
гр. Габрово, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600059 по описа за 2022 година
С присъда № 3 от 28.02.2022г., постановена по нохд № 147 по описа за
2021г. на Дряновски районен съд подсъдимия К.Г.К. е признат за невинен в
това, на неустановен ден в края на месец ноември 2019г., в гр.Дряново,
противозаконна да е присвоил чужди движими вещи- сумата от 1740лв.,
предоставени му от С. С. С., управител на „***“ ЕООД, да ги владее и пази,
съгласно РКО от 26.11.2019г. и на основание чл.304 от НК го е оправдал по
предявеното му обвинение по чл.206, ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от „***“ ООД- Дряново,
представлявано от И.И. против подсъдимия К.К. граждански иск за сумата
от 1740лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законните последици, като неоснователен.
Съдът е постановил разноските по делото да останат за сметка на
държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
В законният срок присъдата е протестирана от Районна прокуратура-
Дряново. В протеста се сочи, че присъдата е неправилна, несъобразена със
събраните по делото доказателства, както и постановена при нарушение на
1
процесуалните правила. В протеста се сочи, че подсъдимия от около една
година работел в Община- Дряново, а съдебният заседател по делото П. Т.
бил бивш служител на общината- домакин.
В протеста е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която К.К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода и приложи
разпоредбата на чл.66 от НК.
Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от гражданския ищец
„***“ ООД- Дряново чрез повереника адвокат Р.И.. В нея сочи, че присъдата
е неправилна и незаконосъобразна. Прави искане да се уважи протеста на РП,
като подсъдимият бъде признат за виновен и да се уважи предявения
граждански иск. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебното заседание прокурорът поддържа протеста и моли да бъде
уважен, като излага подробно доводите си за това. Моли да се постанови нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и му се наложи поисканото от районния прокурор наказание. Не
оспорва въззивната жалба на гражданския ищец.
Повереникът на гражданския ищец адвокат Р.И. не оспорва протеста и
поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена.
Подсъдимият К.К. и защитника му адвокат А.П. оспорват протеста и
жалбата. Сочат, че присъдата е правилна и законосъобразна и молят същата
да бъде потвърдена.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадените протест и
възвивна жалба с изложените в тях доводи, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на
основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното :
На подсъдимия К.Г.К. от гр.Дряново е предявено обвинение по чл.206,
ал.1 от НК, за това, че от неустановен ден в края на месец ноември 2019г., в
гр.Дряново, противозаконно присвоил чужди движими вещи- сумата от
1740лв., предоставени му от С. С. С., управител на „***“ ЕООД, да ги владее
и пази, съгласно РКО от 26.11.2019г.
Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата по
делото, като всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по
2
същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция.
Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
От приложения по делото трудов договор се установява, че
подсъдимият К.К. е бил назначен на работа на длъжност „Шофьор на
автобус“ в „***“ ООД- Дряново, с управител св.И. И.. Дружеството
притежавало в активите си няколко автобуса за превоз на пътници.
„**“ ЕООД- Търново, с управител св.С. С. е с основна дейност
туроператорска, като е организирала туристически пътувания в страната и
чужбина. Дружеството не притежавало в активите си автобуси за превоз на
пътници, поради което наемало автобуси от други дружества от района,
включително и на „***“ ООД-Дряново. На 15.10.2019г. между двете
дружества бил сключен договор, по силата на който възложителят възлагал, а
изпълнителят приемал да извършва транспортна услуга по предварително
определен маршрут. Възложителят се задължавал да направи плащане до 10
дена от извършване на услугата по предварително договорени цени.
През м. ноември 2019г. „***“ ЕООД организирало и набирало
туристическа група, с цел пътуване до РГърция. На 23.11.2019г. от гр.В
Търново отпътували два автобуса по уговорения маршрут- гр.Кавала..
Единият от автобусите бил нает от „***“ООД - автобус м.“МАН“ с рег. №
***. Той бил управляван от подсъдимия, като първи водач и св. И. Т.- втори
водач. Преди пътуването двамата водачи се договорили подсъдимият да
заплати на свидетеля сумата от 140лв., след като се приберат в България.
След като реализирали услугата, на 24.11.2019г,. се завърнали в
България. Подсъдимият платил на ръка на свидетеля сума от 150лева за
извършената от него работа.
От показанията на св.С. се установява, че след осъществяване на
екскурзията се е чула по телефона със св.И.И., който й казал, че предпочита
плащането на дължимата сума да се заплати в брой и че ще изпрати
подсъдимия да вземе парите. Два дни по- късно, на 26.11.2019г., подсъдимият
К. посетил офис на „***“ в гр.Велико Търново. Там получил на ръка
дължимата за пътуването сума в размер на 1740лв.. За предадената сума св. С.
3
С. издала РКО от същата дата. В него е посочено, че сумата се дължи за
транспорт до гр.Кавала на 23 и 24 ноември 2019г. Подсъдимият положил
подписа си на получил сумата. За предадената сума от „***“ не е издавана
фактура или друг първичен счетоводен документ. Св.С. е заявила, че след
като е платила сумата за превоза никой не й се е обаждал да има проблем с
плащането. Едва година и половина по- късно й се обадил св.И., който казал,
че има някакъв спор/проблем/ с подсъдимия и поискал да му изпрати
издадения РКО.
На 29.11.2019г. подсъдимият подал молба за освобождаване и със
заповед от същата дата на управителя на „***“е прекратен трудовия му
договор, считано от 01.12.2019г.
Тъй като не са му били изплатени трудови възнаграждения по ведомост,
през април 2020г. К. подал сигнал до „Инспекция по труда“- Габрово. Във
връзка с това на 10.04.2020г. е била извършена проверка на „**“ ООД-
Дряново. На управителя е съставен акт за установяване на административно
нарушение и издадено НП, за това, че не е изплатил на подсъдимия
уговореното трудово възнаграждение.
Едва след извършената му проверка от Инспекцията по труда св.И.
подал нае 13.04.2021г. жалба за това, че сума от 1740лв. по РКО от
26.11.2019г. подсъдимият не я бил отчел в дружеството, като въз основа на
нея е било образувано и досъдебното производство по настоящото дело.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза. От него се установява, че счетоводството на
„***“ООД- Дряново е водено редовно, в съответствие с действащата
счетоводна, осигурителна и данъчна нормативна уредба. Въз основа на
направен анализ на паричните потоци и налични първични счетоводни
документи всички стопански операции,, записани по дебита и кредита на
сметките са стопански обосновани. За отчитане на извършените транспортни
услуги в счетоводството на дружеството е открита сметка 703 - Приходи от
продажба на услуги. Констатирало е вещото лице, че за месеците ноември и
декември на 2019г. няма осчетоводена доставка на извършена транспортна
услуга на „*** ЕООД-Търново. По сметки 501- Каса и 503- Разплащателна
няма отразени постъпления на парични средства от същия контингент.
По делото е разпитан като свидетел И.И., като съдът е приобщил и
4
показанията му дадени в хода на ДП, по реда на чл.281, ал.3 във вр. ал.1 т.1 от
НПК. Правилно съдът като е обсъдил в пълнота показанията на свидетеля,
като ги е съпоставил и с останалите доказателства не ги е кредитирал с
доверие. Показанията на свидетеля относно това дали подсъдимият му е
предал сумата по РКО, ако не му я е предал каква е била причината за това,
както и дали той е дължал предаване на цялата сума или не са противоречиви,
не кореспондират на останалите доказателства по делото. Не на последна
място следва да се отбележи и, че свидетелят е явно заинтересован от изхода
на делото, като е и видно, че той се е обърнал към органите едва след като са
му били извършени проверки по сигнала на подсъдимия и му е съставен акт.
Дори и да се приеме, че е достоверно казаното от него, че подсъдимият не е
предал парите в касата на дружеството, то от показанията му не може да се
установи каква точно сума е следвало да се предаде, дали цялата или само
част от нея, след приспадане на разходите. Освен това от показанията му не
става ясно и ако се е съгласил подсъдимият да ползва сумата за какъв период
е било това и какви точно са били уговорките между тях, за да се направи
преценка дали не е налице друго възникнало между тях взаимоотношение
свързано с неизпълнение на договор.
Подсъдимият е дал обяснения в хода на съдебното следствие. Той
обяснява, че е работил по трудов договор към дружеството, управлявано от
св.И.. Обяснява, че той е реализирал курса до Гърция по договорката с „***
Търново, като дори самият той е ангажирал св.И. Т. като втори шофьор. На
последния е определил той какво ще му се заплати за осъществената работа.
Не оспорва, че след като са се прибрали в България и на 26.11.2019г. е
отишъл в офиса в Търново и там от св. С. е получил сума от 1740 лв. за
осъществената транспортна услуга и и се е подписал на издадения от нея
РКО. Обяснява, че два- три дни след получаване на сумата се е срещнал със
св.И. в с.Д., където се намирал гаража на автобуса, където му е предал
получената сума, като е заявил,че с него тогава е бил св.Пл.Обрешков.
Правилно съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимия. Те не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Напротив същите се
подкрепят от показанията на св.Обрешков, който е заявил , че е видял
подсъдимия да предава плик на св.И. в с.Д., независимо, че не знае какво е
имало в плика. Обясненията не се опровергават и от заключението на
съдебната експертиза. Видно от последната в дружеството не е имало
5
осчетоводена доставка на извършена транспортна услуга на „*** Търново,
като дружеството не е било издало първичен счетоводен документ. По тази
причина не би могло да се проследи движението на паричната сума.
При установената фактическа обстановка и въз основа на обсъдените
доказателства по делото обосновано и законосъобразно районният съд е
приел, че не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да
е осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния
състав на чл.206, ал.1 от НК.
От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1
от НК следва да са налице две предпоставки- от една страна у дадено лице да
се намира чужда вещ, тя да се пази и владее от него и лицето да съзнава, че
няма право да се разпорежда с нея без съгласието на собственика.
Същевременно вещта следва да се намира в лицето на някакво правно
основание. На следващо място лицето трябва да промени отношението си към
вещта и да започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва
само собственика, т.е. следва да започне да владее веща като своя и да не
признава, че тя е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или
чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността чрез
бездействие, като например да не се връща вещта на собственика при изрично
искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено при пряк умисъл.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият
е получил на правно основание сумата от 1740лв., която се е дължала от „***
ЕООД на „***“ ООД. Липсват обаче безспорни доказателства, след като е
получил сумата да не я е предал на св.И., в качеството му на управител на
дружеството. Не са налице и категорични доказателства относно
действителните уговорки между подсъдимия и св.И., при които би могло да
се приеме наличието на създали се между тях гражданско- правни отношения.
В протеста се сочи, че присъдата е постановена при нарушение на
процесуалните правила. Не се конкретизират доводи за това, но с оглед
изложените обстоятелства по отношение на един от съдебните заседатели,
участвал в съдебния състав, то явно прокурора е искал да заяви
постановяване на присъда от незаконен състав. Това възражение е напълно
неоснователно. Липсва каквото и да е основание, а и не се сочи конкретно
6
такова, да се приеме, че сочения от прокурора съдебен заседател е бил
предубеден или заинтересован от изхода на делото, като по отношение на
него да е била налице хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК.
Неоснователни са и наведените в протеста доводи за неправилност на
присъдата и постановяването й в противоречие с доказателствата по делото.
При постановяване на присъдата съдът не е допуснал съществени
процесуални нарушения, в следствие на едностранчива и превратна оценка на
доказателствения материал. Съдът е извършил обективен и пълен анализ на
доказателствата, при който не се е отклонил от процесуалните правила.
Присъдата е постановена при съблюдаване изискванията на чл.13 и чл.14 от
НПК. Прочита й не сочи на избирателен подход в оценката на
доказателствата. Обсъдена е цялостната доказателствена съвкупност по
делото, като направените от тях изводи почиват на вярна интерпретация на
доказателствените материали.
По изложените съображения съдът намира протеста за неоснователен и
следва да се остави без уважение. Присъдата в наказателната й част е
обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът констатира,
че същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила. Последното се изразява в това, че съдът е допуснал за разглеждане
обвинителен акт, който не отговаря на изисквания на закона. Фактическият
състав на престъплението по чл.206, ал.1 от НК- обсебване предвижда
поведение, изразяващо се в противозаконно присвояване на чужда движима
вещ, която деецът владее или пази на правно основание. Изпълнителното
деяние се изразява в присвояване. Касае се за неправомерно разпореждане в
свой или чужд интерес, което може да се осъществи с фактически или правни
действия, в това число може да се изрази и в отказ вещта да бъде върната. С
оглед тези правни характеристики на престъплението, в обстоятелствената
част на обвинителния акт следва да се посочат точно и ясно- на какво правно
основание и от кого вещта е предадена на дееца да я пази и управлява, чия е
собствеността на вещта, с оглед установяване от кого е присвоена, да бъдат
посочени конкретните действия на лицето, които обосновават
квалификацията на престъпната му дейност по този състав. Следва да се
посочи и времето на осъществяване на деянието. По отношение времето на
7
извършване на деянието в обвинителния акт е записано „от неустановен ден в
края на месец ноември 2019г.“, което не дава яснота за конкретното време на
осъществяване на същото. Не е посочено ясно на какво правно основание
вещта е била предадена на подсъдимия да я пази и управлява, както и чия
собственост е същата. Липсва и описание на конкретните действия, чрез
които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъпния
състав на чл.206, ал.1 от НК, като единствено е посочено, че „не е внесъл
получената сума в касата на дружеството или да я е предал на управителя“.
Явно обвинението сочи на осъществен състава на престъплението чрез
„бездействие“, като съобразно теорията и практиката последното може да се
изрази с противозаконен отказ да бъде върната чуждата вещ, каквито
обстоятелства обвинението не сочи.
Въпреки констатираното процесуално нарушение съдът намира, че не е
налице основание за отмяна и връщане на делото. Подсъдимият е оправдан по
предявеното му обвинение и с това в достатъчна степен са охранени
процесуалните му права.
По предявения граждански иск:
Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявения от
„ „***“ ООД- Дряново против подсъдимия К.К. граждански иск за сумата от
1740лв. – имуществени вреди от престъплението, ведно със законните
последици.
Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че от
доказателствата по делото не е доказан нито един от елемент от
правопораждащия го фактически състав- деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. С оглед на това че не се установява подсъдимият
да е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, то няма как
да произтекат от негово поведение и противозаконни вреди. С оглед на това
правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил предявения граждански иск.
По изложените съображения съдът намира, че и в тази й част присъдата
следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6 от
НПК, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 28.02.2022г. постановена по нохд №
147 по описа за 2021г. на Дряновски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9