Разпореждане по дело №3/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.208 и следващите от ГПК(отм.).

Образувано е по въззивна жалба на А. С. Д. срещу решение №32 от 17.05.2011 година,постановено по гр.д.№17/2008 година съгласно описа на Девински районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Х. Д., ЕГН *, гр.Д., ул. “. и М. № ..в качеството му на наследник на Х.. С.. Д.., роден ..г., починал през 1993г. срещу С. С. Т., Л. С. Д., Е. С. Д., К. С. Д., в качеството им на наследници на И.. С.. Д.., роден през ..г., починал през 1967г. и срещу С. С. Д., К. С. Д., Д. С. Д. И Н. С. Д., в качеството им на наследници на С.. С.. Д.., роден .г. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за имот, представляващ нива с площ от 4 дка. в м. „Д.." в землище на гр.Д., при граници: от две страни г.., път и наследници на А.. Б..., за който имот е издадено окончателно решение №718/20.04.1993г. на ПК- Д. на името на наследниците на Х.. С.. Д., с което е отказано право на възстановяване на собственост и е осъден ищеца да заплати на ответниците направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нищожност и необоснованост.Изразено е и несъгласие относно приетото от районен съд,че не е установена по безспорен начин собственост към момента на образуване на ТКЗС в полза на наследодателя на жалбоподателя на придобивните основание наследство и давност.

На първо място се развиват оплаквания относно недопустимост на постановения акт,като се поддържа,че след като делото е върнато от ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за разглеждането му по същество по съображения, че искът е допустим, делото е разгледано от същият състав постановил недопустимостта му и въпреки,че е поискан отвод на състава на съда,който вместо с определение по допустимостта се произнася по настоящия спор с Решение № 63/13.08.2009г. по гр. д. № 17/2008г. по описа на Девински районен съд, в което са преценени доказателствата, не са кредитирани категорични гласни доказателства ангажирани от ищеца, игнорирани са всички доказателства ангажирани от него,както са направени изводи за идентичността на процесния имот, не е възприето заключението на вещото лице. т.е. разгледа се иска по същество и съдът се произнася с Решение, с което е нарушен принципа за справедлив процес и равенство на страните, компроментирана е безпристрастността.Твърди се още,че след като съдът не се отвел от разглеждане на делото, постановява същите изводи и в атакуваното решение,като отхвърля предявеният иск.

Твърди се също така,че след като така постановеното решение не отговаря на изискванията на закона за своята собствена валидност, е налице нищожно съдебно решение.

На следващо място се поддържа,че атакуваното решение е неправилно,тъй като е постановено при условията на необоснованост и нарушения на материалния закон,като е реливиран довод,че неправилният аналитичен подход на съда при оценка на събраните доказателства са довели до неистински фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи.Твърди се още,че грешния извод на съда е в следствие на не приеманена категорични гласни доказателства на тримата свидетели на ищеца - записани в протокола от делото, сочещи конкретна година и граници, установяващи владението и ползване на имота от страна на наследодателя на ищеца преди и след ТКЗС. В настоящото производство единствено ищеца със свидетелски показания установява, че наследодателят му е притежавал процесния имот в тази местност владял гое, ползвал го е преди ТКЗС и го е декларирал в ТКЗС,обстоятелство установено с молбата -декларация за членство в ТКЗС. Твърди се също,че съдът не е съобразил заключението на вещото лице за идентичност на имота като изложените доводи не кореспондират с доказателствата и с логиката на фактите, посочени от свидетелитеи от заключението на вещото лице.Развива се оплакване,че съдът не е съобразил писмените данни установяващи, че наследодателя на последните четирима ответници С.. С.. Д.. не е декларирал и дори не е заявил за възстановяване земеделския имот в процесната местност, като на по-късен етап по делото от тяхна страна се представя протокол № 559/ 23.03.1993г.по Д33/92г. на С.. Д., който в първоначално представената преписка не съществува.Твърди се също така,че съдът не съобразил, че този документ е подписан от началник ОСЗГ-Ю.. К.. и е подпечатан с печат на ОСЗГ, а през 1993 г. общоизвестен факт е обстоятелството, че службата се казва Поземлена комисия, и Ю.. К.. не е бил неин председател,както и в този протокол много точно и прецизно са посочени и признати -3.200 дка., обстоятелство което е невъзможно да стане през 1993г., защото измерването на процесният имот и издаването на документи по чл. 13, ал.5.ал.6 от ППЗСПЗЗ става през 2000г.. видно от Решение 559.Твърди се също така,че протокол № 559/ 23.03.1993г. не кореспондира и с издаденият протокол №156/23.03.1993г.,които е издаден на същата дата в полза на С.. Д. и касаятедни и същи обстоятелства,без съдът да съобрази възраженията и исканията коитожалбоподателят е направил,както и за него няма значение.че имота е възстановен на несобственици.

Твърди се също така ,че съдът не е обсъдил събрани по делото доказателства и доводите на страните всестранно и в тяхната съвкупност, което е самостоятелно отменително основание- нарушениена съдопроизводствени правила.

На следващо място се развива оплакване,че съдът пренебрегва присъдата за престъпление по чл.311, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, обвързана с вторият ответник и представените в тази връзка манипулирани доказателства, по делотоТвърди също така,че обезщетението за имот под язовира не касае процесният такъв, в каквато насока е заключението на вещото лице.

Съвкупността от неправилният аналитичен подход на съда при оценка на събраните доказателства, нарушението на материалния закон, неправилно изградена логика на решението и едностранната оценка на наведените доводи е довела до обсъдените по-горе неправилни изводи,поради което се иска отмяна на атакуваното съдебно решение.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител А.В. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

От въззиваемите,всички редовно и своевременно призовани лично се явява Н. С. Д.. Въззиваемите Д. С. Д.,К. С. Д.,К. С. В..,Л. С. Д., С. С. и С. С. Д. редовно и своевременно призовани не се явяват.За въззиваемите Н. С. Д., С. С. Д., К. С. Д. - В.. и Д. С. Д. се явява А. П., редовно упълномощен,който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, след като съобрази наведените в жалбата доводи и становищата на страните, с оглед на събраните пред двете инстанции доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, имаща интерес от обжалването, против акт, подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

Разглеждайки същата по същество, я намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд е сезиран с предявени в субективно съединение искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, от А. Х. Д. относно признаването за установено, по отношение на ответниците, че наследодателят на ищеца Х.. С.. Д. бивш жител на гр.Д., област С., починал на 12.10.1993г. е бил собственик, към момента на обобществяването на поземлен имот, представляващ нива в м.”Д..” в землището на гр.Д. с площ от 4 дка,който имот наследодателят му е придобил по наследство от своя баща С.. А. Д. и давностно владение,владян от наследодателя непрекъснато и необезпокоявано,внесен в ТКЗС, при граници: от две страни гора, път и наследници на А.. Б..,който имот понастоящем е възстановен на ответниците,съответно единият е възстановен като имот №..,представляващ земеделска територия в границите на урбанизирана територия в м.”Д..” с площ 3.411 дка, а другият като имот №..,представляващ земеделска територия в границите на урбанизираната територия в м.”Р.. с..” с площ 3.200 дка.

При разглеждане на делото от районен съд от фактическа страна е установено,че А. Д. е син на Х..С.. Д..,. роден през ..г., починал през 1993г. Ответниците С., Л., Е. и К. са наследници на И.. С.. Д.., роден през ..г., починал през 1967г.Няма спор,че са се снабдили с нотариален акт №../.г. по силата на който въз основа на влязло в сила решение на ОСЗЕ -Д. № 631 Р-2/14.10.1999г. (л.96).са признати за собственици на по 1/4 ид.ч. от нива с площ 3,411 дка. в м. „Д..", съставляваща имот №.. при граници: от изток- г.., запад-п... север-г..и юг- наследници на А.. Б... Ответниците С., К., Д. и Н. са наследници на С.. С.. Д.., роден ..г.Последните са се снабдили с нотариален акт № №.../..г., с който въз основа на влязло в сила решение на ОСЗГ-Д.. № 559 Р-1/27.11.2000г.(л.90) заедно с Ф.. Д. са признати за собственици на по 1/5 ид.ч. от нива с площ 3.2 дка., съставляваща имот .. в м. „Р.. с.." при граници: ГФ, А.. К..п.. б.. на ЗДИ, С.. П.. и А.. Б...

Няма спор, а това е видно и от възстановителна преписка, образувана въз основа на заявление №523 от 26.02.1992година подадено от Х. С.. Д. роден на 07.10.1930 година (л.68 от първоинстанционното и л.64 от въззивното дело), като наследодателят на ищеца заявява за възстановяване като земеделски земи, пред Поземлена комисия –Д., н. и л.по пункт 1-5 вкл. и от 6 до 11 включително,като в заявлението посочените земеделски земи по пункт 5,7 до 11 включително е вписано с ръкописен текст-под язовира,както и претендираните за възстановяване земеделски земи са с площ 17 дка.Заявена за възстановяване е и претендираната с настоящето дело земеделска земя в т.9- нива в м.”Д.” с площ 4 дка.Правото си на собственост заявителят обосновава с представената на л.65 от въззивното и л.77 от първоинстанционното дело) заявление декларация за влизане в ТКЗС,съгласно която е внесъл обработваема земя – ниви с площ 5.5 дка,естествени ливади 2 дка и работен добитък-1.Видно от заявление за временно ползване на земеделска земя вх.№523 от 26.02.1992година Х.. С.. Д.(л.79 от първоинстанционното дело) е заявил в т.9 е заявена за възстановяване ливада с площ 4 дка в м.”Д..” и с ръкописен текст е изписано в дясно – под язовира.На л.74 от делото на районен съд и 70 от въззивен съд е приложено окончателно решение на ОСЗГ Д. №718 от 20.04.1993 година,съгласно което има постановен отказ за възстановяване на процесните 4 дка земеделска земя- нива в м.”Д..”. На л.75 от първоинстанционното дело е приложена молба вх.№1542 от 11.05.1993година,изходяща наследодателя на ищеца Х.. С.. Д.,депозирана до кмета на ОбНС Д.,в която моли да му се изплати земята в язовира на Д..

На л.65 от първонистанционното дело и 41 от настоящето е представено заявление –декларация от С.. с.. Д. за внесени в ТКЗС 9,4 дка. общо ниви и ливади. През 1992г. са заявени за временно ползване имоти,както и заявява за реституция пред ПК-Д. на нива в м. „Р.. с..", възстановена с окончателно решение №559 Р-1/2000г. с площ от 3,2 дка.(л.85 и 90 от първоинстанционното дело. На С.. Д.. също му е признато право на собственост за имот под чашката на язовира (л.109)с площ 0.5 дка.

От преписката на И.. Д., роден ..., починал 1967г., се установява, че е заявил за временно ползване имоти с площ 1,4 дка. в м. „Д.." (л.78); внесъл е в ТКЗС 5.2 дка. (л.81) видно от декларация от 1958г. и му е възстановен с окончателно решение имот № .. с площ от 3,411 дка. в м. „Д.." (л.96).

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза В. изготвила констатациите си на база исковата молба,тъй като липсва емлячен регистър за Д. установява,че за един и същи имот са издадени на наследниците на И.. С.. Д. и С.. С.. Д. удостоверения по чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ и заверени скици по ал.6 на ППЗСПЗЗ,като поддържа,че имота посочен от наследниците на И.. Д. е заснет от инж.К.. и е заверена скица от Общината,като е поставен планоснимачен номер 1121 по помощен кадастрален план, по който няма разписна книга или е била изгубена.Според вещото лице същият имот посочен от С.. С.. Д. е заснет от „Териториален кадастър”ЕООД и заверена скица от Общината като имот с площ 3.411 дка, а на С.. – 3.380 дка,като разликата в площите е незначителна.Вещото лице установява,че макар и в различни мащаби,имотът по скиците в двата варианта има еднаква конфигурация,като имотът с пл.№.. в м.”Д.” е възстановен на наследнииц И.. Д. и същият имот с пл.№.. в м.”Р.. с..” е възстановен на С.. Д.. Според в.л. местностите „Д.", „Р. с..", „Н. р.. с.." са идентични, а видно от приложеното на л.225 от първоинстаницонното дело удостоверение №154 от 27.03.2003 година на ОС”ЗГ”Д., местностите”Д..”,”Д..”,”Д..”,”К.Д..”,”К..” и „К.” са наименования на една и съща местност.

Според вещото лице имотът е извън регулация по действащия ПУП на Д.,като няма план за възстановените имоти по чл.10ал.7 от ППЗСПЗЗ в м.”Р. с..”,носеща името на ресторант и хотелски комплекс,наличният кадастрален план не е завършен,неточен и с два номера,два пъти е нанесен целият процесен имот,като въпреки абсурдното дублиране няма нанесени корекции на помощния кадастрален план.В допълнителното заключение вещото лице сочи,че местността „Д..”в различните документи-заявления,решения ,документи за собственост и др. е посочвана и като „Н.. Р.. с..” и „Р.. с..”.Вещото лице е категорично,че е налице идентичност на процесния имот със заявения по заявление №331 от 20.02.1992г. по местоположение,но няма идентичност по площ.В съдебно заседание на 13.05.2009 година вещото лице уточнява,че на повторния оглед на място ищецът не е посочил точните граници на имота,като е посочил,че имота пресича пътя,малко под пътя и над пътя,по дължина.Доуточнява също така,че имота посочен от ищеца очертан от вещото лице със син химикал напълно не съвпада с имота по черен контур(виж скица на стр.216).

В съдебно заседание на 17.02.2011година вещото лице доуточнява,че имота не е трасиран на място,като ходила втория път присъствал А. Д.(и двата пъти) и В.. Д..Според вещото лице ищецът не й е посочил граници, като само е посочил мястото на имота-над пътя,както й е казал,че от едната страна е комплекс-почивна станция, казал че достига до там,но не е могъл да посочи точните граници.Вещото лице уточнява,че северната граница е посочена и от двете страни,след това на място В. Д. посочва,че е до горичката.

Установено е също така,че с влязла в законна сила присъда К. С. Д., роден на..г. в гр.Д. за това, че на 13.10.1999 г. в гр.Д. е признат за виновен,за това,че в качеството си на длъжностно лице - изпълняващ длъжността Кмет на О.. Д. в съучастие като извършител със С.. П.. от гр.Д. - началник отдел „ТСУ и С" към ОбА-Д., в кръга на службата си е съставил официален документ - Удостоверение № ../.. г. като е положил подписа си в графата „ИД Кмет на община", дадено на наследниците на И.. Д., в което удостоверил неверни обстоятелства, че имотът, попадащ в м. „Д.. е заснет и нанесен в кадастралния план на гр.Д. с ПЛ №.., общата му площ възлиза на 3 411 кв.м. и подлежи на възстановяване на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, с цел да бъде използвано това удостоверение, като доказателство за тези обстоятелства и е използвано пред ПК-Д. -престъпление по чл.311, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК. В мотивите на присъдата е прието, че И.. С.. Д.-брат на Х.. Д., не фигурира в разписния лист на собствениците с имота, който е вписан в удостоверението и който му е възстановен - имот № .. с площ 3 411 кв.м.

В съдебно заседание на 23.10.2008 година е депозирал показания свидетелят Р.. Д..който установява,че щом Х. Д. е чакал да му запише имота ПК значи е негов,както и според свидетеля местността „Д..” и „Р.. с.” са наименования на една и съща местност,наречена впоследствие на ресторанта.Свидетелят е 1931 набор и преди ТКЗС не е ходил и не е виждал кой е работил имота.Според свидетелката А.. С..,(74 годишна) претендираният имот се намира в м.”Д..”,понастоящем имота е обрасъл с борички и е с площ около 3.5 дка.Според свидетелката местността „Д.. и „Р.. с..” са наименования на една и съща местност,както и не е виждала другите братя наА..,И.. и С.. да работят имота.

В съдебно заседание на 19.01.2011година е депозирала показания свидетелката Н.. С.. Д.,която е стринка на страните по делото и съпруга на И.. С.. Д.,най-големия брат на наследодателите на страните и която установява,че неийният свекър С.. С... Д. съэбрал петте си сина-С..,И..-нейния съпруг,А..,И. и А..,който е бил починал(към онзи момент) и разделил мястото,като на С.. Д. се пада мястото в „Р.. с..”(около 3 дка).Според свидетелката приживната делба е станал чрез жребий(метнал чоп),като на другите братя се паднало в равното-в м.”Д..”,където е язовир,като местото на С.. е останало горе- на върха.

Според свидетеля Я.. Х.. Д. има имот в м.”Д..”-нива,засявана с ръж и площ около 4 дка.Според свидетеля имота на Х..не е долу в язовира, а на високо и е над „Р.. с..”.”К..” е друга местност граничеща с „Р.. с..” и ги дели пътя.Свидетелят не знае откъде Х.. го има този имот и според него е бил около 20 годишен(сега е 79 годишен) когато е виждал Х.. да работи имота

Пред окръжният съд бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,която съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото,вещото лице по която депозира заключение,че претендирания имот попада в проект за кадастрален план на гр.Д.,който не е одобрен,като по проекта за плана имотът с молив по разписната книга е записан на С.. С.. Д.,съгласно нотариален акт.. от ..година и граници-юг-№..-С.. Б..,м”Д..,север К.. и №..-наследници на С.. А.. П...,съгласно н.а от година и изток-р..Вещото лице установява,че при проверка в ОС”З” Д., имотът се намира в регулацията и не е нанесен в КВС.Според вещото лице чашата на язовир Д. мерено по въздуха в посока северозапад е на 455м и на югозапад-на 307 метра.При справката в СГКК С. установява,че процесният имот е с идентификатор .. и представлява поземлен имот с площ 3 367 кв.м,с трайно предназначение –урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за друг обществен обект записан на Ф.. И.. Д.,С. С. Д.,К. С. В..,С. С. Т.,Д. С. Д.,Л. С. Д.,Е. С. Б..,К. С. Д. и Н. С. Д..Според вещото лице съгласно приложената извадка от кадастрална карта,землище на Д.,кад.район .. и извадка от кадастралния регистър на недвижими имоти на Община Д.,ЕКАТТЕ 23025,като претендирания имот е посочен на геодезична снимка на имотни граници,показани от наследници Х.. С.. Д.,съгласно приложената документация по делото в районен съд и така заснетият имот е с площ 3.369 дка и съвпада с имота с идентификатор .. по кадастралната карта и кад.регистри гр.Д..На скицата е повдигнат в червен цвят имот кад.№.. с площ 3 380 кв.м,съгласно проект за кадастрален план,който не е одобрен.

От представения списък от стр.25 на лицата,от които се състои домакинството е видно,че А.. С.. Д. и А.. А.. Д. са съпрузи и имат деца-А.. А.. Д.,С.. А.. Д.,Ф. А.. Д. и А..А..Д..На следващата страница са посочени.-С.. А.. Д. и Н.. А.. Д.-съпрузи-И.. С. Д.,С.. С.. Д.,Х.. С.. Д.,А.. С.. Д. и И.. С.. Д.-техни синове и дъщеря.

За да отхвърли предявените в субективно съединение искове,районен съд приема,че ищецът съгласно правилата за разпределение доказателствената тежест не доказва, че наследодателят му Х.. С.. Д. роден на ..г. в гр.Д., към момента на образуване ТКЗС в Д.(към 1959 година)се легитимира като собственик на нива в м.”Д..” в землището на гр.Д.,с площ 3.411 дка,възстановен като имот пл.№.. по действащия план на гр.Д.,местност „Д..” с площ 3.411 дка на наследници на И.. С.. Д. и като имот пл.№ .. в местност „Р.. с..” с площ 3 200 дка на наследници на С.. с.. Д.. Съдът приема,че макар да са описани граници, площ и вид на имота, не е установено с надлежни доказателства, че претендираният с исковата молба имот имот е идентичен с имоти №.. и №.., възстановени на ответниците. Съдът възприема установеното от вещото лице В. в последното съдебно заседание,като пояснява, че никой от присъствалите на място страни при двата огледа не е могъл да посочи точни граници на имота, за това отговоря на въпроса за идентичността съобразно посоченият от ищеца имот на място,предвид на което сочи,че заключението на вещото лице за идентичност между имота по исковата молба и имоти .. и .. е основано предимно на посоченото от самия ищец на място. Приема също така,че от свидетелските показания и от декларацията за членство в ТКЗС на Х.. Д.., не се установява по безспорен начин, че описания в исковата молба имот е този, който наследодателят на ищеца е внесъл с декларацията, респ. че този имот е идентичен с имота на ответниците. Кога и с какви граници и площ, претендирания имот е влезнал в урбанизирана територия е прието,че не е установено по делото, доколкото в декларацията за лично ползване е посочено, че имота е под язовир Д., а към момента се претендира имот в урбанизирана територия. На следващо място, декларацията за членство в ТКСЗ не е достатъчна, за да установи собственост, макар разпоредбата на чл. 12,ал.2 да и придава значение на доказателство за собственост по съображения,че е възможно земята да е внесена не от действителния собственик, а от друго лице, в този случай земята се възстановява на действителния собственик, а не на внеслото земята в стопанството лице.Приема,че Х..Д.. е поискал със заявление 4 дка. земя за лично ползване, като сам е посочил, че тази земя е под яз. „Д.,в какъвто смисъл е и писмената му молба, с която иска обезщетение за имотите под язовира.Приема,че от показанията на свидетелите не може категорично да се установи как се нарича местността, в която е имота, за който ищецът претендира,тъй като последните двама разпитани свидетели сочат противоположни местности - единият от тях твърди, че на високото е „Р.. с..", другият че на високото е м. „Д..", единият сочи, че на високото е получил имот С.., а другият, че там е получил имот Х... Приема за недоказано, че наследодателят Х.. С.. Д. е притежавал нива с площ от 4,00 дка в местността “Д..”, която да е внесъл в ТКЗС, тъй като не са събрани доказателства за изтекла в полза на Х.. Д. давност преди образуване на ТКЗС, както по отношение на 10 годишната давност по пар.4 от ПЗР на Закона за собствеността, така и по отношение на 20-годишната давност по отменения Закона за давността. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с изтичане на срока, а владението следва да е по начин, че да отблъсне владението на останалите съсобственици, а от показанията на свидетелите С.., Ш.. Д. и Д.. не се установява не само от кога Х.. е обработвал имота необезпокоявано, но не са единодушни и по отношение на имота, за който говорят – наименование на местност, площ и граници към момента на обобществяването.Приема,че внасят съмнения във факта на ползването, тъй като св.Я.. сочи: „...той беше болен, какво ще работи".

Атакуваното решение е валидно, допустимо и законосъобразно постановено.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че атакуваното решение е процесуално недопустимо.Изложените във въззивната жалба оплаквания,че въпреки писмено поискания отвод на състава на съда,тъй като същият се е произнесъл по настоящия спор с решение №63 от 13.08.2009 година по гр.д.№17/2008 година,като се твърди,че по този начин е нарушен принципа за справедлив процес и равенство на страните.Основанията си да не приеме отвода районен съд е обосновал със задължителния характер на отменителното решение на ВКС, с което е отменено решението с характер на определение,както и е приета недопустимост на заявеният положителен установителен иск, с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.Неоснователно се поддържа също така ,че съдът е пренебрегнал всички категорични доказателства на ищеца.

Атакуваното решение не е и нищожно,тъй като е постановено от надлежен съд и състав,в кръга на правораздавателната компетентност и е подписано.

В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът следва да установи, че правото на собственост върху земеделските земи, предмет на спора е принадлежало нему, респективно на неговия наследодател към момента на образуване на ТКЗС, т. е. към един минал на датата на предявяване на иска момент. По отношение на правната характеристика на този иск и предмета на изследване по тези спорове, практиката на съдилищата е постоянна ( Решение № 1220/99г. по гр. д. № 2075/98г., косвено - Решение № 44/04г. по гр. д. № 2600/02г., Решение № 688/03г. по гр. д. № 593/02г., Решение № 854/99г. по гр. д. № 166/99г. и др.). Съгласно общите правила на доказване, при положителен установителен иск (какъвто е настоящия) ищецът следва да проведе главно пълно доказване, за установяване на твърденията си. Това свое право ищецът следва да удостовери с надлежни доказателства - нотариални актове, договори за доброволна делба и др.

В настоящия случай ищецът извлича изгодни за себе си правни последици от твърдения факт, че наследодателят му е бил собственик на процесния имот - нива, с площ около 4 дка, в м.”Д..”Д.. землище,въз основа на наследствено правоприемство от своя баща С.. А. Д. и давностно владение,който имот е възстановен с различни №... и №.., с различни площи на ответниците по делото в качеството им съответно на наследници на С.. С.. Д. и за втория имот-наследници на И.. С.. Д..

За уважаване на положителен установителен иск за собственост (какъвто е настоящият) не е достатъчно да се твърди или дори да се установи, че ответниците (техните наследодатели) не са собственици на претендирания имот. Това би било достатъчно само при отрицателен установителен иск.

В производството по делото пред първоинстанционен и въззивен съд,не се установи по безспорен начин, с годни доказателства собствеността на наследодателя на ищеца върху нива с площ от 4 дка в м.”Д..”, възстановени като имот №.. с площ 3.411 дка, на наследниците на И.. С.. Д. в м.”Д..” и като имот № .. в м.”Р.. с..” на наследниците на С.. С.. Д., с площ 3.2дка, към момента на обобществяване на земята 1958-1959 година,както и не е доказана идентичност на претендирания с исковата молба с така възстановените имоти.

На първо място са заявени за възстановяване от наследодателя на ищеца със заявление №523 от 26.02.1992година подадено от Х.. С.. Д. роден на .. година (л.68 от първоинстанционното и л.64 от въззивното дело), ниви и ливади описани в пункт 1-5 вкл. и от 6 до 11 включително,като в заявлението посочените земеделски земи по пункт 5,7 до 11 включително е вписано с ръкописен текст-под язовира,както и претендираните за възстановяване земеделски земи са с площ 17 дка.Заявена за възстановяване е и претендираната с настоящето дело земеделска земя в т.9 - нива в м.”Д..” с площ 4 дка.

На второ място правото си на собственост заявителят обосновава с представената на л.65 от въззивното и л.77 от първоинстанционното дело) заявление декларация за влизане в ТКЗС,съгласно която е внесъл обработваема земя – ниви с площ 5.5 дка,естествени ливади 2 дка и работен добитък-1.

Видно от заявление за временно ползване на земеделска земя вх.№523 от 26.02.1992година Х.. С.. Д.(л.79 от първоинстанционното дело) в т.9 заявява за възстановяване ливада с площ 4 дка в м.”Д..” и с ръкописен текст е изписано в дясно – под я.

На следващо място видно от приложеното (на л.74 от делото на районен съд и 70 от въззивен съд) окончателно решение на ОСЗГ Д. №718 от 20.04.1993 година е постановен отказ за възстановяване на процесните 4 дка земеделска земя- нива в м.”Д.” в стари реални граници. На л.75 от първоинстанционното дело е приложена и молба вх.№1542 от 11.05.1993година,изходяща от наследодателя на ищеца Х.. С.. Д.,депозирана до кмета на ОбНС Д.,в която моли да му се изплати земята в язовира на Д..

На следващо място относно правото на собственост са ангажирани и гласни доказателствени средства, които поначало не са годни да установят право на собственост. Същите могат да се обсъждат само с оглед установяване на осъществявана фактическа власт, респективно владение на имота, с оглед придобиването му на оригинерно основание - давностно владение. Но в случая, разпитаните свидетели не са очевидци на факта на завладяване на имот - нива от 4 дка, от наследодателите Х.. С.. Д. и не датират във времето - начало на давностното владение. Същите свидетелстват за упражнявана фактическа власт върху имот в процесната местност ,но от показанията им не може да се установи за какъв период е осъществявана фактическа власт върху имота, с оглед преценката на изтекла в полза на наследодателя на ищеца придобивна давност по отношение претендирания имот до момента на внасяне имотите в ТКЗС.Наследодателят на ищеца Х.. С.. Д. е роден през.. година,като липсват фактически твърдения, а и няма ангажирани доказателства установяващи начало на давностно владение.Така например свидетелката Д.-стринка на страните по делото и съпруга на И.. Д.(един от синовете на общия наследодател видно от приложения списък на лицата от които се състои домакинството) за първи път твърди,че е извършена приживна неформална делба от нейния свекър,както и не установява към кой точно момент е извършено разпределението на имотите. В същото време свидетелят Я.. 79 годишен твърди,че е бил около 20 годишен когато е виждал имота да се работи от Х.. Д.,т.-е неговите впечатления са към 1952 година,но не установява непрекъсната фактическа власт до момента на образуване ТКЗС,както и не сочи начало на давностно владение на Х.. С.. Д., с оглед преценка за изтекла двадесет годишна придобивна давност съгласно Закона за давността(отм.действащ до 1951 година) върху претендирания недвижим имот,както и десет годишната придобивна давност съгласно Закона за собствеността,действал след 1951 година.За достоверността на показанията на свидетеля Д.. може да се правят изводи и от факта,че този свидетел твърди,че когато ПК мерела имотите,той видял бащата на ищеца(който е починал на .. година).

Освен посоченото по-горе показанията на свидетелите са противоречиви относно местонахождението и границите на имота към момента на образуване на ТКЗС.Така според свидетелите Д..(първи братовчед на майката на ищеца) и Синанова местностите „Д..” и „Р.. с..” са една и съща местност,според свидетелката Д. –стринка на страните по делото местността „Д..” е в равното,под язовира, а местността „Р.. с..”, е на върха.Свидетелят Я.. (сват на ищеца)твърди обратното- м.”Д..” е на върха, а „Р.. с..” е долу. В същото време,вещото лице по назначената и изслушана строително-техническа първоначална и допълнителна експертиза В. установява,че извода за идентичност на претендирания имот(който не е трасиран на място) с възстановените два имота е направен въз основа на посочване на самото място.В съдебно заседание от 17.02.2011година доуточнява,че на първия и втория оглед на място ищецът не е посочил точни граници,тъй като не е могъл да й обясни къде е имота.А. Д. е посочил мястото на имота-над пътя,казвайки,че от едната страна е комплекс-почивна станция и достига до там,но не е могъл да посочи точните граници.Вещото лице доуточнява,при положение,че имота е голям-3.5 дка и има чупки не може да определи точните граници на имота.

В този смисъл правилно и в съответствие с данните по делото е прието от районен съд,че не е установена идентичност на претендирания с възстановените имоти №.. и №...Нещо повече в съдебно заседание вещото лице е категорично,че никоя от присъстващите страни при двата огледа не е посочила точните граници на имота,поради което извода за липса на идентичност между имота заявен с исковата молба и възстановените имоти е законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото.

Следователно предвид гореизложеното законосъобразно е съмнението на първоинстанционния съд относно правилността на заключението в частта, установяваща идентичност на претендирания с възстановените два имота.В този смисъл са и констатациите на

В. лице В.,че наличният проект за кадастрален план за възстановените имоти по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ е неточен,тъй като с два номера,два пъти е нанесен имот,с различие в площите и като помощен кадастрален план би следвало да се нанесат съответните корекции,което не е направено. В тази насока е и заключението на вещото лице инж.С.,съгласно което претендираният имот е посочен на геодезична снимка на имотни граници,показани от наследници на Х.. Д.,приложено към документацията е заснет с площ 3.369 дка и съвпада с имота с идентификатор .. година,поради което изложените по-горе съображения са валидни и относно извода за идентичност на имота направен и от това вещо лице, въз основа документацията по делото.

Не е установено също така на следващо място кога и с какви граници претендирания имот е включен в урбанизираната територия,както правилно приема районен съд. Още повече,че е налице данна,че заявения за реституция имот по т.9 е под язовира.В този смисъл е заявената земя с площ от 4 дка за лично ползване,в която сам наследодателят сочи,че се намира под язовира, в какъвто смисъл е и депозираната от него писмена молба за обезщетяване имотите под язовира.В същата посока са депозирани показания от свидетелката Д.,които въззивният съд кредитира,съгласно които при извършената неформална приживна делба от общия наследодател С.. А... Д. на С.. Д. се пада мястото в местността”Р.. с..”, а на останалите братя-на И.. и другите се паднала в равното-м.”Д..”( понастоящем под язовира).

Освен посоченото по-горе,показанията на свидетелите се разминават и относно индивидуализацията на имота с граници към момента на образуване на ТКЗС,поради което оплакването във въззивната жалба за превратно им тълкуване в този смисъл е неоснователно и не се споделя от въззивния съд.Не е доказано и твърдението,че единствено наследодателят на ищеца е внесъл претендирания имот в ТКЗС,тъй като в декларацията е посочено,че внася в ТКЗС общо ниви с площ 5.5 дка(без да се индивидуализират по площ и местност имотите),ливади с площ 2 дка,както и са заявени за възстановяване имоти два пъти повече имоти от внесените - с обща площ 17.5 дка.По естеството си тази декларация за внасяне земи в ТКЗС не легитимира наследодателя на ищеца като собственик на претендирания с исковата молба имот,поради което довода в обратен смисъл е несъстоятелен.

Неоснователно е и оплакването относно липса на преценка на районен съд обстоятелството,че наследодателят на последните четирима ответници С.. С.. Д. не е декларирал и не е заявил за възстановяване земеделски земи в процесната местност.Налице е заявяване на имота в т.9 от заявлението (л.85 от делото на районен съд),както и заявление-декларация за влизане в ТКЗС,въз основа на каквато декларация ищецът обосновава право на собственост на своя баща върху претендирания имот.Освен това както вече съдът посочи по-горе тежестта да докаже твърденията в исковата молба,че наследодателят на ищеца към момента на обобществяване на имотите е бил собственик на процесния имот е на ищеца.В случая дори и да се установи,че наследодателя на ответника не е бил собственик на възстановения му имот,това обстоятелство не означава автоматично категоричния извод,че наследодателят на ищеца е бил собственик на имота. Тежестта на доказване при предявяване на специалния положителен установителен иск за установяване право на собственост към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. е на ищеца,който трябва да установи по положителен категоричен начин, че заявения с исковата молба земеделски имот в претендираната площ 4 дка ,в посочените граници и местонахождение е бил в патримониума на наследодателя му Салих Ахмедов Д., към правно-релевантния момент – образуване на ТКЗС.В случая е ирелевантно и твърдяното нарушение досежно протокол 559 от 23.03.1993 година по заявление № Д 331/1992година на С.. Д., подписан от началник на ОС”ЗГ”Ю.. К.. и подпечатан с печат на ОС”ЗГ”.Вярно е,че през 1993 година,че наименованието на органа по реституция е Поземлена комисия Д.,както и,че Ю..К.. не е бил неин председател към онзи момент. В тази връзка процесното решение е подписано надлежно от председател Ф.. Р..(активно-легитимиран към онзи момент) и обстоятелството,че компютърната разпечатка на л.222 и 223 от първоинстанционното дело е подписана от началник ОСЗ Ю.. К.. не опорочава по никакъв начин постановеното неокончателно възстановително решение по чл.18 ж ЗСПЗЗ, относно признати права за възстановяване на заявени земи на наследници на наследоателя С.. С.. Д..Няма как компютърното извлечение да се подпише от тогавашния началник и да се впише,че се издава от Поземлена комисия,каквото е било наименованието на органа към 1993 година,тъй като разпечатката се издава към настоящия момент и нормално е издадения официален документ да е подписан от настоящия началник,както и да се впише актуалното наименование на службата,което не съответства на наименованието й към 1993 година.

В крайна сметка ищецът по делото следва да проведе пълно главно доказване и да установи по категоричен и несъмнен начин,че към момента на внасяне на процесния имот в ТКЗС наследодателят му Х.. С.. Д. е бил негов собственик,което не е направено по делото.

В тази връзка обстоятелството,че е налице влязла в законна сила присъда за извършено престъпление по чл.311,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК по отношение на ответника К. С. Д.,предвид на което наследниците на И.. С.. Д. са се снабдили с реституционно решение по отношение на имот с кадастрален номер ..издадено въз основа на удостоверение № 2930/13.10.1999 г.,за което с влязла в законна сила присъда е доказано,че представлява неистински и подправен документ не обосновава автоматичният извод,че претендирания имот е бил в патримониума на наследодателя Х.. С.. Д. към момента на образуване на ТКЗС и не го легитимира като собственик.Процесното удостоверение издадено на наследниците на И.. Д., в което са удостоверени неверни обстоятелства, че имотът, попадащ в м. „Д.." е заснет и нанесен в кадастралния план на гр.Д. с пл. № 1121, с обща площ 3 411 кв.м. и подлежи на възстановяване на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, с цел да бъде използвано това удостоверение, като доказателство за тези обстоятелства и е използвано пред ПК-Д., обосновава извод за липсата на основания за реституиране на имот с кадастрален номер №..в стари реални граници на ответниците -наследници на И.. Д.,като обаче не възникват за наследодателя на ищеца Х.. С.. Д. собственически права.

На основание гореизложените съображения наследодателят на ищеца А. Д. - Х.. С.. Д. не е станал собственик на процесната земеделска земя. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 от ЗС. В тежест на всяка от страните е доказване на собственото придобивно основание - арг. чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.). Правото на собственост следва да се установи с доказателства, съответствуващи на твърдения придобивен способ. В случая, ищецът извежда правото на собственост за своя наследодател към момента на кооперирането на земята, от изтекла в негова полза придобивна давност. Към релевантния момент - 1956 –1959 г., необходимият срок за оригинерно придобиване (чрез давностно владение) е изисквал двадесетгодишна давност - арг. § 4 от Преходните правила към ЗС. В този смисъл са и доводите на А. П. в хода по същество пред въззивния съд . Събраните по делото доказателства обаче не установяват такива факти. В този смисъл, показанията на свидетелите Р.. Д..,А.. С..(л.122 от първоинстанционното дело) и Ш.. Я..(л.320 от първоинстнационното дело) не са източник на данни за упражнявано от наследодателя явно, спокойно и несмущавано владение върху имота и то за срок равен или по-голям от 20 години, преди 1956 - 1959 г. По исковете за установяване право на собственост върху недвижим имот към момента на включването му в ТКЗС ищецът следва да проведе пълно доказване на осъществяването на юридически факт с правопораждащ собствеността ефект преди включването на имота в ТКЗС. Затова, макар и да сочат на упражнявано владение от Х..Д. върху имота до образуването на ТКЗС, събраните гласни доказателства не могат да формират несъмнения и безпротиворечив извод, че именно към този момент правото на собственост е било преминало в патримониума на наследодателя, като придобито въз основа на изтекла 20-годишна давност (липсват данни за началото на давностното владение - свидетелят Д.. предполага,че след като е чакал Поземлената комисия имота е на Х.. Д.,като преди ТКЗС няма впечатления кой е работил имота;свидетелката С.. не знае дали братята след 1953 година,откогато се е омъжила и живее в Д. са работили на този имот,както и установява,че жънали с майката на ищеца в процесния имот;свидетелят Я.. твърди,че е бил около 20 годишен когато виждал Х.. да работи претендирания имот,твърди,че отпреди ТКЗС Х.. Д. работел имота, а свидетелката Д. единствена поддържа позиция за извършена неформална приживна делба от свекър й,разпределил чрез чоп(жребий) имотите на петте си сина и съгласно които само на С.. С.. Д. се паднал имота в „Р.. с..около три дка,което е на върха, а останалите синове получили имоти в м.”Д..”,в равното,където е язовира).

Неоснователно се поддържа и в писменото становище на жалбоподателя А. Д.,че местностите Р.. с..и К..,К.. са наименования на една и съща местност.Възражението е правено и въпреки положените от въззивния съд усилия не се установява по категоричен начин,че се касае за различни наименования на една и съща местност.Тежестта на доказване е на ищеца и при проявена процесуална небрежност санкцията е отхвърляне на иска.

На следващо място никой не оспорва факта на заявяване от страна на наследодателя на жалбоподателя имот в м.”Д..” с площ 4 дка.В хода на съдебното дирене пред първата инстанция и въззивния съд ,не се установява съществуването на правопораждащите за претендираното право факти.Както вече съдът отбеляза правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или други начини определени в закона.В тежест на всяка страна е да установи собственото придобивно основание.В случая ищецът твърди,че претендирания имот неговият наследодател го има по наследство и давностно владение.Както съдът отбеляза по-горе макар свидетелите да сочат на упражнявано владение върху имота от Х.. Д. до образуване на ТКЗС,събраните доказателства не могат да формират несъмнения и безпротиворечив извод,че към правно-релевантния момент имотът се е намирал в патримониума на наследодателя на ищеца.Ето защо поддържаното от ищеца придобивно основание не е осъществено и не може да легитимира наследодателя на А. Д. като собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.С оглед на тази фактическа установеност неоснователен и недоказан се явява и иска за отмяна на посочените в т.1 от писменото становище нотариални актове.

Относно постановения отказ на Поземлената комисия за възстановяване на претендирания имот в стари реални граници жалбоподателят не оспорва факта,че същият не е обжалван,като се сочи, че към този момент баща му се е разболял, а и впоследствие починал.

За първи път пред въззивния съд и едва след приключване на съдебното дирене жалбоподателят твърди,че заявлението на Х.. Д. е написано с три почерка и те(?) са вписали –под язовира,като поддържа,че истинският почерк на баща му е написаното на гърба на заявлението с подписа.Възражението е несвоевременно направено,нито в хода на разглеждане делото от районен съд,нито от настоящата инстанция е направено искане за графологическа експертиза,с оглед установяване на така направените твърдения.

Ето защо изложеното характеризира предявеният иск за неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Следователно, с оглед гореизложените съображения ищецът не установява по положителен начин,че неговия наследодател е придобил собствеността върху претендирания имот на твърдяния придобивен способ – по наследство и давностно владение,към правно-релевантния момент на обобществяване на земята.

На следващо място ищецът не се справя с доказателствената тежест и не установява идентичност на претендирания с исковата молба и имоти с кадастрални номера №..и ..възстановени на двете групи ответници по делото с различна площ,противоречивите свидетелски показания относно местонахождението,границите и начало на давностно владение на имота с площ от 4дка в м.”Д..”, поради което правилно и в съответствие с данните по делото извода на районен съд за неоснователност и недоказаност на предявеният специален положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ са правилни и законосъобразни.Ще следва поради гореизложените съображения атакуваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и тъй като са своевременно поискани следва да се присъдят направените разноски пред въззивния съд в полза на въззиваемите Н. С. Д.,С. С. Д.,К. С. В.. и Д. С. Д. за ползвана от тях адвокатска помощ в размер на 200 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.208,ал.1пр.1 от ГПК(отм.), Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №32 от 17.05.2011 година,постановено по гр.д.№17/2008 година по описа на районен съд гр.Д.,като правилно и законосъобразно постановено.

ОСЪЖДА А. Х. Д. да заплати на Н. С. Д.,С. С. Д.,К. С. В.. и Д. С. Д. сумата от 200 лв. (двеста лева),направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок, от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: