№ 61
гр. Габрово, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200441 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Д. Д. К. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
**********, издадено на 23.11.2020 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез
което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с т. VII от Заповед № 814 от
17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София същият е санкциониран с “Глоба” в
размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По
съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото
чрез процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е възприел издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за
нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане
за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство съобразно
указаното в ЗАНН. Заедно с посоченото, процесуалния представител на ответната по жалба
страна е направил и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски
хонорар от жалбоподателя в случай, че той надвишава минималния размер, предвиден в
действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
1
следното:
Свидетеля С.К. е служител на ТП „ДГС” Габрово.
На 26.10.2020 година в присъствието на двама други служители на ТП „ДГС”
Габрово, посочения по-горе свидетел осъществил проверка в информационна система на
Изпълнителна агенция по горите София. При проверката, която се извършила след достъп
до интернет-адреса на тази система – system.iag.bg, същият установил, че в последната
фигурирали два броя разрешителни за сеч, издадени от жалбоподателя Д.К. за отдели 370
„x” и 369 „г1” – държавна горска територия, но че той не бил регистрирал (качил) в
системата технологичен план, карнет опис и сортиментни ведомости за тези отдели. Във
връзка с изложеното е бил съставен констативен протокол Серия ААГГ, № 00001553,
приложен на л. 10 от делото.
Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 16.11.2020 година в
присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от свид. И.П. – гл. горски инспектор при РДГ Велико Търново, който е приел, че
след като на 16.10.2020 година, в гр. Габрово, на ул. „Минзухар” № 1, не е изпълнил
задълженията си при издаване на позволително за сеч № 0582509 от тази дата за отдел „369”,
подотдел „Г1” в землище Яворец, Община Габрово – държавна горска територия, да
регистрира в информационната система на ИАГ София сканирани или снимани във формат
JPG/PNG сортиментната ведомост, карнет-описа и одобрения технологичен план,
жалбоподателя е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с т. VII от Заповед № 814 от
17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София. Актът е бил предявен на
жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. При предявяването той отказал да
го подпише, като това обстоятелство е било установено чрез подписа на свидетел. По-късно,
въз основа на акта и останалите приложени материали по административно-наказателната
преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява
предмет на обжалване по настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното на л. 38 от делото копие от известие
за доставяне на „Български пощи” АД, се установява, че обжалваното наказателно
постановление е получено от жалбоподателя на 17.05.2021 година. Жалбата против него е
изпратена по пощата. Според данните за отразените в нея входящ номер и дата тя е
постъпила при наказващия орган на 21.05.2021 година, или в рамките на предвидения с чл.
59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото
постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че се явява подадена от правоимащо
лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез
2
него. Той трябва да бъде съобразен с определени изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените чрез тази норма изисквания е
спазено, тъй като актът е съставен на 16.11.2020 г. – преди края на тримесечния срок,
започнал да тече от деня за откриване на нарушителя (който съвпада с 26.10.2020 г. – датата
на проверката, за която е съставен посочения по-горе констативен протокол), както и преди
изтичане на една година от конкретния ден (16.10.2020 година) за издаване на съответното
позволително за сеч, на който е прието, че е извършено и самото нарушение. Предвидения в
чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на обжалваното наказателно постановление
също е спазен, тъй като последното е издадено на 13.05.2021 г., т.е. преди края на
съответния шестмесечен период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за
установяване на извършеното нарушение и изтичащ на 16.05.2021 година.
Извършеното от жалбоподателя е определено като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ във вр. с т. VII от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ
София. Заповедта е приложена на л. 28-29 от делото. Според отразеното в нейната титулна
част тя е издадена на основание & 37 от ЗГ и чл. 56, ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите. Разпоредбата на & 37, ал. 1 от ЗГ дава правомощие на автора на заповедта –
изпълнителния директор на ИАГ София, да утвърждава със заповед образци на документи
по този закон, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред, чрез която (съобразно ал. 2 от
нея) се определят и условията и редът за предоставяне и отчитане на документите, както и
документите, които могат да бъдат подавани по електронен път. Нормата на чл. 56, ал. 4 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ бр. ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и
доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от
1.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) също се отнася за
правомощия на посочения изпълнителен директор чрез заповед да определя условия и ред за
предоставяне и отнемане на достъп до интернет информационната система на ИАГ София,
както и изискванията, на които следва да отговаря позволителното за сеч и лицата, които
имат право да го издават. Цитираната заповед не представлява подзаконов по прилагането
на ЗГ, тъй като няма нормативен характер. С оглед на това и при положение, че по своята
същност тя представлява един общ (ненормативен) акт, възлагащ конкретни задължения на
неопределен, но определяем брой адресати, нарушаването на нейните разпоредби не би
могло да бъде свързано с осъществяване на административно нарушение по смисъла на
законовото определение, съдържащо се в чл. 6 от ЗАНН, а по-скоро с поведение, което би
могло да ангажира не административно-наказателна, а дисциплинарна отговорност на
нарушителя във връзка с него. Незаконосъобразното квалифициране на извършеното като
нарушение по посочените текстове е довело до нарушение на материалния закон, което
съставлява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление поради него.
Налице са и други основания за това. Последното и акта за установяване на нарушението не
съдържат описание на всички обстоятелства, въз основа на които е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с това
нарушение, тъй като в тях няма данни, които да причисляват същия към кръга на лицата,
3
посочени в чл. 108, т. 1 от ЗГ, както и констатация, че нарушението, за което е
санкциониран, е било извършено от него именно в качеството на такова лице. Липсата на
въпросното описание не само е довела до липса на елемент, който (поради връзката между
него и обективната страна на самото нарушение) се явява задължителен по смисъла на
закона, но и до липса на реквизити, които акта и постановлението трябва да притежават по
силата на предвиденото в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Следва да се
отбележи, че посочената в същите дата 16.10.2020 година не би могла да се счита за дата, на
която нарушението е осъществено. И това е така, тъй като нормата на т. VII от Заповед №
814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София не съдържа срок за
регистриране на съответните документи, а свързването на този срок с датата за издаване на
позволителното за сеч, не кореспондира на изрично предвиденото в нея. Създадената
практика от служителите на ТП „ДГС” Габрово в това отношение
Дори и да се приеме, че нарушението е било извършено именно на 16.10.2020 година,
както и че правната му квалификация е правилно определена, наказателното постановление
също не би могло да се счита за законосъобразно по смисъла на закона. Отразените в него
констатации относно типичния характер на нарушението, създадените препятствия пред
възможността за упражняване на превантивен контрол по опазването и законосъобразното
стопанисване на горските територии и факта, че то е осъществено по повод и във връзка с
пряката дейност на жалбоподателя като лицензиран лесовъд, се отнасят до последици,
произтичащи от всяко едно извършено нарушение от съответния вид, към който е спадало и
това по обжалваното постановление. Тъй като изложеното очевидно определя тези
последици като общи, а свързаните с тях обстоятелства вече са били взети предвид от
законодателя при определяне на границите, свързани с нормативно отредените наказания за
тях, същите не биха могли да се отчитат повторно при преценката на въпроса за
приложението на чл. 28, б.”А” от ЗАНН, след като той се предпоставя само от факти,
касаещи конкретно извършеното нарушение. Такива факти не са обсъждани в наказателното
постановление, което налага извод, че наказващия орган на практика не е извършил
преценка дали нарушението представлява маловажен случай. А основания за подобно
заключение са били налице, тъй като при естеството на такива установени от
доказателствата по делото факти, свързани с: липса на зачислено техническо оборудване на
жалбоподателя, което е било необходимо за сканиране и последващо регистриране на
документите в информационната система на ИАГ; временните затруднения при
осъществяване на интернет връзка с нея, които според показанията на разпитаните
свидетели Н.К. и А.Б. са били налице и в петък, на 16.10.2020 г. – датата за издаване на
позволителното за сеч от жалбоподателя Д.К.; изпълняваните от него служебни ангажименти
на 19.10.2020 г. във връзка с командироването му (за срок от 45 дни чрез приложената на л.
79 заповед) на друго работно място в ТП „ДГС” Габрово, различно от това за заеманата
длъжност, както и поставянето на същият под карантина (през периода 20.10.2020 година –
02.11.2020 година) поради контакта му със заразено от вирусно заболяване лице,
неизпълнението на задължението за свовременно регистриране на въпросните документи не
4
би могло се дължи на проявено умишлено поведение, а на обективни примини, които в
тяхната съвкупност са довели до него. При естеството на изброените факти конкретното
нарушение се е отличавало с осезаемо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от това, че (дори в минимално
възможния размер от 300 лева, който е определен по НП) наложената глоба се явява
завишена с оглед на тях. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на
маловажен случай на нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл.
28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като
не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (според
приложимото Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ,
НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество, същият е издал едно
незаконосъобразно НП, което също подлежи на отмяна поради тезш причини.
Предвид изложените съображения съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на тях прие, че ответната по жалба страна ще
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д.К. направените разноски в размер на
сумата от 300 лева, заплатени за упълномощаване на адвокат, който е изготвил не само
жалбата срещу това постановление, но е осъществявал и процесуално представителство по
отношение на него в рамките на цялото производство по настоящото дело. Приложените
писмени материали на л. 57 от делото установяват, че тази сума е действително заплатена.
Следва да се има предвид, че доколкото свързаните със същата средства не биха могли да се
считат за завишени с оглед на предвидените критерии в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на тази
норма по ДВ бр. 68/2020 г.), то няма и основания за нейното намаляване, тъй като тя се
явява в минимален размер.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № **********, издадено на 23.11.2020
година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ във вр. с т. VII от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ
София, на Д. Д. К. от град Габрово, улица „**********” № 2, с ЕГН **********, е наложена
ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ
София, с адрес гр. Велико Търново, бул. „България” № 23, и инд. № 00138396, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. К. от гр. Габрово, ул. „**********” № 2, ЕГН **********, сума в
размер на 300 (триста) лева, съставляваща направени от същият разноски по делото за
осъществено процесуално представителство от адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН.
5
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6