РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Девня, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100729 по описа за 2022 година
Предявено е искане с правно основание чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 ал. 1 от
Закона за закрила на детето /ЗЗДТ/ от органа по закрила на детето - Дирекция
„Социално подпомагане” - Девня за вземане на мярка за закрила по чл. 4 т. 4
от ЗЗДт - настаняване на детето А. Д. И., ЕГН: ********** с родители: С. Б.
Д., ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН ********** в професионално приемно
семейство - домакинството на Д. И. Д., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Д***** за срок от шест месеца, считано от влизане в сила
на решението.
Излага се в искането, че детето А. Д. И., с ЕГН: ********** е на 12
години, родено от брака на С. Б. Д. и Д. И. Д.. Двамата имат три деца - П. Д.
И., ЕГН: ********** - вече пълнолетна, неомъжена, И. Д. И., ЕГН:
********** - също пълнолетен, семеен и малолетната А.. Сочи се, че
родителите на детето са се разделили, когато майката е била бременна с
последното дете -А.. С решение от 13.04.2014 г. по гражданско дело №
1608/2014 г., 7 състав по описа на ВРС е прекратен сключения брак с акт №
1570/20.10.1994 г. пред Община Варна между родителите, като родителските
права спрямо непълнолетните деца - П. и И. са предоставени на бащата, а
родителските права над детето А. на майката. Към настоящия момент майката
съжителства на семейни начала с г-н И. А. Я.в собствен апартамент в гр.
Д*****0.
1
Твърди се в искането, че на 21.06.2022 г. е постъпил сигнал за
насилие от НТЛД 116 111 за това, че детето А. Д. И. е обект на физическо
насилие от страна на майка си С. Б. Д.. При извършеното социално проучване
е установено, че майката употребява алкохол, след което става агресивна.
Липсва й подход към възпитанието на малолетното момиче, което е в
пубертета и обича да се налага. На база на извършено социално проучване е
преценено, че момичето А. следва да бъде настанено в приемно семейство,
предвид наличието на риск за живота и здравето му, което е и причина за
предприетата спешна административна мярка - настаняване в приемно
семейство.
Със Заповед ЗД/Д-В-Д-030/23.06.2022 г. по отношение на детето А.
Д. И., с ЕГН: ********** е предприета мярка за закрила настаняване в
професионално приемно семейство, а именно в семейството на Д. И. Д.,
вписана в Регистър на приемни семейства със заповед № 03-РДСП-0032 от
30.07.2019 г. на директора на Регионално дирекция за Социално подпомагане
- гр. Варна. Излага се, че сочената мярка за закрила задоволява до голяма
степен потребностите, стимулира развитието на детето и компенсира липсата
на родителска грижа. Твърди се, че след настаняването на детето в
професионалното приемно семейство се наблюдава задоволяване на всичките
му потребности, според възрастта, поради което се иска настаняването му в
същото по съдебен ред за срок от шест месеца. Излага се, че проучване на
бащата с оглед възможността му да отглежда детето не е било извършено, тъй
като същият не е бил намерен на адреса си в с. Гр..
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” –
Девня, чрез редовно упълномощен представител поддържат искането си.
Назначеният особен представител на детето изразява колебливо
становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че
исканата мярка за закрила удовлетворява интереса на детето.
Заинтересованата страна – С. Б. Д., чрез процесуален представител
оспорва искането и моли съда да го отхвърли, като детето се върне в
биологичното си семейство. Изслушана в с.з. майката заявява, че конфликта й
с детето се е получил защото А. се е събрала с лоша среда, на което тя се е
възпротивила. Твърди, че детето н езачита авторирата й като родител и се
опитва да се налага. Изразява съмнение, че е употребявала наркотици, тъй
като поведението й в последните месеци и особено в деня на проявеното
насилие не било нормално. Не отрича, че е ударила детето си, но заявява, че
това се е случило един единствен път и се е наложило защото детето
«изпаднало в истерия». Отрича да злоупотребява с алкохол, тръвди че пие, но
по малко, като заявява, че към момента е спряла да пие алкохол, защото иска
детето й да се прибере при нея.
2
Същото становище изразява и заинтересованата страна – Д. И. Д. –
баща на детето, който твърди, че С. Д. никога не е била децата си, била е
добра майка и не употребявала алкохол. Счита, че нещата са пресилени от
страна на социалните работници и искането следва да се отхвърли.
Заинтересованата страна Д. И. Д. заявява, че понастоящем нямат
проблеми във взаимоотношенията с детето, като първоначалната му
адаптация била много трудна. В момента детето е спокойно, редовно
посещава училище, където се справя сравнително добре. Счита, че детето
трябва да бъде при своята майка, но предоставя преценката на съда.
В с. з., съгласно чл. 15 ал. 2 от ЗЗДт съдът изслуша детето, което
заяви, че се чувства добре при приемния родител, но желае да се върне в
семейството си – при майка си и нейния партньор, когото детето нарича
“татко” и който я е отгледал. Споделя, че “мама много й липсва” и че към
настоящия момент двет есе разбират добре. Заявява, че се е разделила с
“лошата компания” и има други приятели в новото училище. Детето е
категорично, че майка му не го е удряла друг път, а това се е случило само
веднъж, защото са се скарали задето не е пуснала пералнята. Заявява, че
лошата миризма в дома им се е дължала на това, че отглеждат голямо куче, а
донякъде “вината” за това да е мръсно е нейна, тъй като не си била подредила
стаята. Споделя, че родителите й употребяват алкохол почти всяка вечер, като
изпиват по 2 литра бира и едно патронче водка. Заявява, че след употреба на
алкохол майка й става различна, започва да се заяжда с хората и да им търси
сметка. Твърди, че с баща си /имайки предвид партньора на майка си/ се
разбират много добре и не се карат. Объркано и в хронологична
непоследователност заявява, че е заявила на родителите си, че не я обичат, че
майка й е казала, че ще я настани в приемно семейство, че помолила да отиде
на гости при брат си в С., затова и му се обадила, при което след като
разбрали за случилото се брат й и съпругата му подали сигнал в службите за
закрила. При излушването на детето ясно личи, че то избягва темата за
проявеното спрямо него насилие от страна на майката, опитвайки се да
омаловажи случилото се или да поеме вината върху себе си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, детето А. Д. И. е
родена на ***** г. от майка С. Б. Д., ЕГН: ********** и Д. И. Д., ЕГН:
**********.
Със Заповед ЗД/Д-В-Д-030/23.06.2022 г. Директора на ДСП – Девня
по отношение на детето А. Д. И., с ЕГН: ********** е предприета мярка за
закрила - настаняване в професионално приемно семейство Д. И. Д. от гр.
3
Девня /утвърдена за професионално приемно семейство по предвидения в
закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. В заповедта
е изложено, че настаняването на детето в приемно семейство се налага
предвид риска за живота и здравето му и необходимостта да му бъде
осигурена спокойна и сигурна среда без насилие.
Приложен е социален доклад, изготвен от ДСП – Девня, в който се
излага, че майката на малолетното дете и нейния съжител не са полагали
качествени грижи за детето, като двамата често са се карали пред детето. На
майката й липсва търпение в отглеждането на момичето, като не осъзнава, че
то е в пубертета и има съответните характерни възрастови особености.
Установено е и насилие, осъществено над детето на 20.06.2022 г. от страна на
майката след употреба на известно количество алкохол. Сочи се в доклада, че
ежедневната употреба на алкохол в семейството от възрастните е довела до
неглижиране на потребностите на момичето. Не са осъзнали, че дъщеря им
има нужда от помощ, за да регулира емоциите и поведението си. В
семейството не се обсъждат ситуации и проблеми и не се решават заедно
Майката има едно мнение, нейния партньор друго, за което те спорят в
присъствието на детето и тези различия дават възможност на детето да ги
манипулира. Наблюдава се незачитане на достойнството на детето и
наказване при изразяване на гняв и недоволство. При посещение в дома на
семейството са установени крайно незадоволителни хигиенно – битови
условия и непоносима миризма на куче. С оглед на констатираното се счита,
че на този етап родителите не са в състояние да осигурят стабилна семейна
среда за отглеждането на А..
Видно от доклада е, че е проучен и роднинския кръг на момичето,
като е установено, че сестра й П. И. се е върнала от Англия, за да помогне в
разрешаването на конфликта между майка си и малолетната си сестра, с които
е в добри отношения. Брат й И. И. живее в гр. С. заедно със съпругата си и 11
м. им бебе. В домът им са осигурени много добри битови условия, вкл. и стая
за А., обзаведена изцяло според нейните нужди. Двамата съпрузи са заявили
желание и готовност да полагат грижи за отглеждането на детето А., без да
възпрепятстват контактите й с останалите й роднини.
Социално проучване на бащата на детето не е извършвано, тъй като
същият не бил намерен на адреса, на който живеел.
Излага се в доклада, че в приемното семейство е осигурена спокойна
среда без рискови фактори. Приемния родител проявява търпение, разбиране
и създава навици на момичето.
Като свидетел по делото е разпитана Н. М. Ю.– съседка на
семейството, която заявява, че не е чувала скандали между детето А. и
нейната майка извън обичайните караници между дете и родител.
4
Свидетелката твърди, че С. Д. никога не е посягала на децата си, че е добра
майка и винаги се е грижела добре за децата си, както и че не употребява
алкохол системно.
За да се произнесе по искането за настаняване на децата в
съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал. 2 и чл. 28 ал. 4 от ЗЗДт/,
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството,
само ако важни причини налагат това и това е в негов интерес.
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено
настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е
налице някое от изчерпателно изброените основания. Съгласно изискванията
на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпа
реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се
установи дали детето следва да бъде настанено при роднини или при близки и
чак тогава да се настанява същото в приемно семейство.
Макар и да не е посочено изрично, от изложените в доклада
обстоятелства и мотивите на заповедта за временно настаняване на детето А.
в приемно семейство се установява, че предприемайки мярка за закрила
службите за закрила на детето в лицето на ДСП – Девня са приели наличието
на предпоставката на чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДт, а именно – че детето е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. При това буди недоумение обстоятелството, че детето е настанено в
приемно семейство и с настоящата молба се иска продължаване на
настаняването му с още шест месеца, при наличието на възможност за
настаняване в семейство на близки или роднини – семейството на брата на А.
И.Д. И.. Дори в самия доклад се сочи, че семейството е декларирало тази
готовност по реда на чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт, респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗЗДт /декларацията не е представена по делото/.
Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на
съда, че на настоящия етап не съществуват предпоставките за определяне на
исканата мярка за закрила на детето - настаняването извън семейството.
Установява се както от доклада, така и при изслушването на детето
от съда, а и от свидетелските показания по делото, че между детето и
неговите родители съществува силна емоционална привързаност. Към
настоящия момент са подобрени материално - битовите условия за
отглеждане и възпитание на детето, както и здравните грижи за детето.
Установената проява на физическо насилие от страна на майката е
5
инцидентен случай , поради което за детето не съществува риск. Променено в
положителна посока е и отношението и вниманието на майката към детето,
като същата осъзнава грешката и вината си за проявеното насилие спрямо
детето. Демонстрира и готовност да спре да употребява алкохол, съзнавайки,
че това пречи на общуването й с детето. И тук именно е ролята на социалните
служби да осигурят ефективни мерки за закрила на детето в семейна среда с
цел повишаване на родителския капацитет на майката, като в самия доклад са
посочени множество такива. Ето защо и доколкото не са изчерпани
възможностите за закрила в семейна среда, предвидени в нормата на чл. 23 от
ЗЗД, съдът намира искането на ДСП – Девня за неоснователно и несъответно
на законовите основания за извеждане на детето извън семейството. При
всички случаи продължаването на откъсването на детето от неговата семейна
среда не би могло да способства за постигане на преследваната от ЗЗДт цел -
осигуряване най - добрия интерес на детето. Детето трябва да израства и се
възпитава в семейната си среда с дейното участие на родителите си, в това
число и на биологичния си баща, който не е лишен от родителски права и
носи изцяло родителската отговорност за живота и здравето на детето си.
Безспорно укоримо е поведението на една майка, която е ударила
детето си, която кара детето си да й купува алкохол, който употребява почти
всяка вечер /макар и данни за системна употреба на алкохол от страна на
майката да се съдържат единствено в твърденията на детето/. Но това никак
не е достатъчно за извеждането на детето извън семейството. Дори и
родителят да страда от алкохолна или дори наркотична зависимост, то това
само по себе си не е основания за извеждане на дете. Зависимостта
представлява увреждане, болестно състояние, изискващ съответното лечение
и такива родители не могат a priori да се дискриминират, без да има други
основания за отнемането на родителските им права или възможността да
отглеждат детето си. В редица свои решения ВАС е постановявал, че подобна
инцидентна проява на насилие не е основание за настаняване на дете извън
семейството по реда на ЗЗДТ. Напротив - законът изисква отдел „Закрила на
детето“ да подпомогне родителите и да ги подкрепи в тяхната функция,
вместо директно да търси алтернативна грижа.
По изложените съображения, съдът намира, че искането е
нeоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като не се установява по
делото, че детето А. е жертва на насилие в семейството и че съществува
сериозна опасност от увреждане на нейното физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал. 1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция „Социално подпомагане” - Девня
за вземане на мярка за закрила по чл. 4 т. 4 от ЗЗДт - настаняване на детето А.
Д. И., ЕГН: ********** в професионално приемно семейство - домакинството
на Д. И. Д., ЕГН: ********** от гр. Девня, за срок от шест месеца, считано от
влизане в сила на решението, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Окръжен съд Варна в 7 - дневен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
28 ал. 4 от ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7