Р Е Ш Е Н И Е
№ 163 27.05.2019
г. гр. С. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГЕРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ – ми състав
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и
деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АТАНАСОВ
Секретар: Пенка
Василева
Прокурор: Петя Драганова
като разгледа докладваното
от съдия А. Атанасов
гражданско дело № 130
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано
и се води по предявен от М.М.Д. *** срещу Прокуратурата на Република Б.,
с който се претендира присъждането на сумата от 80 000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от
незаконно обвинение.
Ищцата твърди, че от десетилетие работи в сферата на автомобилния транспорт
и е управител на търговско дружество, чийто предмет на дейност е теоретична и
практическа подготовка на кандидати за водачи на МПС, а самото дружество се
ползвало с добра репутация и винаги било с пълен набор от курсисти.
В средата на 2012 година срещу ищцата било образувано наказателно
производство за извършено тежко умишлено престъпление –участие с други лица в
организирана престъпна група.
През месец декември 2012 година М.Д. била привлечена като обвиняем и й била
взета мярка за неотклонение „подписка“, по силата на която свободата й на
придвижване в пространството била ограничена от задължението да уведомява
органите на досъдебното производство.
Разследването продължило повече от година, а през 2013 година ищцата била
предадена на съд, като първоинстанционното съдебно производство продължило още
две години и приключило на 26.11.2014 година с оправдателна присъда, а
първоинстанционната присъда била потвърдена от състав на Апелативния СпНС.
Ищцата твърди, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство
е преживяла шок, от който още не може да се отърси, самочувствието й било
смазано, изпитвала страх, била изпълнена с гняв и напрежение.
Обвинението й в извършването на престъпление обезличили самооценката й и
повлияли негативно на самочувствието й и на общуването със съседи и приятели, а
негативното отношение на хората продължавало в пълна степен.
Обвинението срещу ищцата било разгласено чрез местни печатни издания и
телевизионни предавания със съдействието на Прокуратурата, а това довело до
смазване на психиката й и постоянно стресово състояние.
Твърди се, че ищцата е потърсила специализирана помощ при психиатър,
съгласно чието последно заключение от 15.11.2018 година психологичния статус на
М.Д. се характеризирал с тревожна, дистимна, хипоболична симптоматика, с
астено-вегетативна симптоматика, във връзка с което й било предписано
медикаментозно лечение, продължаващо и до днес.
Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на обезщетение в
размер на 80 000 лв., за причинените на ищцата неимуществени вреди /
тревожна, дистимна, хипоболична симптоматика, с астено-вегетативна
симптоматика, съсипана репутация и занижена себеоценка/, които били пряка и
непосредствена последица от органите на досъдебното производство, изразяващи се
в арест и незаконно обвинение, за което последвала оправдателна присъда, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното й изплащане, както и на направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с искът е
оспорен като неоснователен по основание и размер.
Възразява се, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да
установяват, че действително е търпяла вреди, пряк и непосредствен резултат от
действията на Прокуратурата.
Искът се оспорва и по размер, като се възразява, че претенцията на ищцата е
изключително завишена и не съответства, както на утвърдената съдебна практика
относно принципа за справедливост при обезвредата на вреди, така и на икономическия
стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи.
В тази връзка се възразява, че претенцията не е съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда, като се сочи, че мерките за
процесуална принуда спрямо ищцата са били съобразени със законовите срокове и
твърдените от нея обстоятелства относно влошаване на здравословното й
състояние, съсипана репутация и занижена самооценка, преживян стрес, вследствие
на арест, накърняване на честта и достойнството й, злепоставяне пред обществото,
колегите, близките и приятелите, не се
доказват от ангажираните от нея доказателства като последица от наказателното
производство.
Възразява се, че Прокуратурата не е разпространявала данни от разследването
и не следва да отговаря за отзвука му сред колегите и познатите на ищцата.
Възразява се също така, че липсват доказателства, показващи промяна в
обичайното поведение на ищцата след привличането й към наказателна отговорност
и по време на съдебния процес.
Не била настъпила промяна в упражняваната от Д. трудова дейност и липсвали
доказателства влошаването на здравословното й състояние през 2018 година да е в
причинна връзка с обвинението, т.к. липсвала надлежна документация,
удостоверяваща заболяването й началния му момент, а от анамнезата, снета по
данни на ищцата се установявало, че то датира далеч преди обвинението.
Претендира се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
М.М.Д. се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковата
претенция и пледира за уважаването й, както и за присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от прокурор при Окръжна прокуратура – С.,чрез
когото оспорва иска и пледира за отхвърлянето му, евентуално за частичното му
отхвърляне. Възразява за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, чийто размер е бил определен за защита от двама адвокати.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по
приложеното н.о.х.д.№ 1309/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд
/СпНС/, с постановление за приемане по компетентност на досъдебно производство
и превъзлагане на разследване от 01.10.2012 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура, е било продължено прието разследването и са били продължени
процесуално-следствените действия по образуваното срещу неизвестен извършител
наказателно производство за извършено престъпление по чл.321, ал.3,т.2 вр. ал.2
от НК, като са дадени указания разследването да продължи срещу М.М.Д. и още три
лица.
На 30.11.2012 г. ищцата е
привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и
пр.4,т.2 вр. ал.2 от НК, била е разпитана в това си качество, и е била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
На 28.12.2012 г. М.М.Д. е била
предадена на съд по повдигнатото й обвинение за извършено в качеството й на
длъжностно лице престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,т.2 вр. ал.2 от НК ,
заедно с още пет лица, като по внесеният обвинителен акт е било образувано
н.о.х.д.№ 2208/2012 г. на СпНС.
По това дело са били проведени
две съдебни заседания с участието на ищцата, като в съдебното заседание,
проведено на 04.03.2013 г., е било одобрено от съда споразумение с един от другите подсъдими.
На 18.03.2013 г. съдът е
прекратил делото и го е върнал на специализирания прокурор за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебната фаза на процеса.
На 08.08.2013 г. М.М.Д. отново е
била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 от НК, като допълнителни обвинения по същия законов
текст са били повдигнати и на други две лица; била е разпитана отново в качеството
си на обвиняем, а мярката й за отклонение е останала непроменена.
На 08.10.2013 г. ищцата отново е
била предадена на съд по същото обвинение - чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,т.2 вр.
ал.2 от НК, заедно с още четири лица, а въз основа на обвинителният акт е било
образувано н.о.х.д.№ 1309/2013 г. на СпНС.
Съдебното производство е протекло
в 11 заседания, в които ищцата е участвала лично и с пълномощник-адвокат.
Причините за броя на проведените
съдебните заседания са големия брой свидетели /18/, които е следвало да бъдат
разпитани от съда и продължителна невъзможност за призоваването на част от тях,
както и одобрено споразумение по отношение на друг от подсъдимите лица в
първото открито съдебно заседание.
На 26.11.2014 г.
първоинстанционният СпНС е постановил присъда, с която е признал М.М.Д. за
невиновна в извършването на престъплението, за което е била предадена на съд и
е потвърдил взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“.
На 21.01.2015 г. прокурор от
Специализираната прокуратура е подал протест срещу първоинстанционната присъда,
въз основа на който е било образувано в.н.о.х.д.№ 38/2015 г. на Апелативния
Специализиран наказателен съд /АСпНС/.
Въззивното производство е
приключило в две открити съдебни заседания, в които ищцата е участвала лично и
чрез пълномощник-адвокат, а с решение № 12/19.05.2015 г. първоинстанционната
оправдателна присъда по отношение на М.Д. е била потвърдена.
Решението като
необжалвано/непротестирано е влязло в сила на 04.06.2015 г.
Във връзка с доказване
претенциите си за неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни доказателства
чрез разпит на свидетел.
От показанията
на свидетелката Г. П., се установява, че от 15-16 години работи като
автомобилен инструктор във фурмата на ищцата и във връзка със служебните си
отношения с нея я познава. Служебните взаимоотношения помежду им не били много
чести. Въпреки това свидетелят узнал, че срещу М.Д. имало някакви дела във
връзка с работата й преди около две години, но те вече били приключили. Оттогава имало промяна в
поведението на ищцата – станала нервна, разплаквала се в някои случай,
психиката й станала по-лабилна. Свидетелят знаел също така, че ищцата
периодично влизала в болница, включително и наскоро, но не знаел причината за
това.
От представените
с исковата молба писмени доказателства и от заключението на изслушаната
комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, което съдът кредитира
изцяло, се установява, че М.М.Д. страда от 2002 година от рекурентно депресивно
разстройство, което се изразява в повтарящи се епизоди, по време на които
настроените й активността й са трайно понижени. Заболяването имало рекурентен
характер, епизодите се повтаряли през различни периоди от време и появата им не
била свързана с действието на психо-травмиращи фактори. Заболяването на ищцата
било лекувано с антидепресанти до 2008 година, а през м.ноември 2018 година бил
регистриран нов епизод и отново бил включен антидепресант.
Състояние
на стрес, афект и фрустрация не се наблюдавали у освидетелстваната, а
преживяното от нея наказателно дело била възприела като протрахирана във
времето психотравмена ситуация. Съобщавала, че е преживяла отрицателни емоции,
но не била губила баланса и равновесието си в личен, социален и професионален
аспект.
Симптомите
на заболяването на М.Д. не се
наблюдавали към момента на освидетелстването й, т.к. липсвали данни за
провеждани към момента на воденото наказателно производство прегледи или
лечение, от които да се съди за влошаване на здравословното й състояние, поради
което към момента М.Д. била психично здрава.
На на
този етап водещи били проявите на мозъчно-съдовата болест и прекараните два
мозъчни инсулта. Необходимо било лечение с медикаменти, подобряващи мозъчното
кръвообращение, с оглед превенцията на нови мозъчно-съдови инциденти, а това
лечение било поддържащо и продължавало с години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание съответно по чл.2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като съдът го намира за процесуално
допустим, тъй като е предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при
наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за
надлежното упражняване правото на иск на ищцата.
Разгледан по
същество, съдът преценява иска за частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Меродавен за преценката на
законността на обвинението е актът, слагащ край на наказателното производство.
В случая наказателното производство
срещу М.М.Д. е приключило решение, потвърждаващо оправдателна присъда,
следователно е налице незаконност на обвинението.
Щом актът, с който се слага край
на наказателното производство води до оневиняване на лицето, което е било
обвинено в извършване на престъпление, то налице са основанията за ангажиране
на отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1 т.3 предл.І – во от ЗОДОВ
в лицето на Прокуратурата на Република Б., тъй като орган на Прокуратурата е
образувал досъдебното производство, упражнявал е надзор върху него, наложил е
мярка за неотклонение „подписка” в конкретния случай, протестирала е
оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Настоящият състав на съда не
споделя възражението на ответната Прокуратура, че по делото не бе установено
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу себе
си.
Доказването на релевантните за
спора факти е съвкупност от процесуалните действия на съда и на страните,
насочени към разкриване на обективната истина, а предмет на доказване са
фактите от действителността и връзките между тях, като с помощта на житейския
опит, правилата от отделните клонове на науката, професиите, изкуството и
техниката се разкриват връзките между отделните факти.
По този начин и без
необходимостта от нарочни доказателства, посредством логически извод се
разкрива наличието на явленията в действителността.
Именно поради това, при наличието
на оневиняване на ищцата по воденото срещу нея наказателно производство,
приравнено по силата на законовата норма на незаконно обвинение, без съмнение е
налице обстоятелството, че за М.Д. са произтекли неимуществени вреди, които
следва да бъдат репарирани. / в този смисъл решение № 457/25.06.2010 г. по
гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и решение № 427/16.06.2010 г. по
гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
По време на воденето на
наказателно производство наличието на отрицателни стресови преживявания и на
напрежение е обичайно и настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и
не се нуждае от специално доказване.
На обезщетяване подлежат
претърпените от ищцата морални страдания, изразяващи се в изпитаните по времето
на цялото наказателно производство неудобства от това, че се е чувствала
унизена, притеснена и несигурна; накърнени са били моралните и нравствените й
ценности и неизменно са настъпили известни ограничения в социалното й общуване.
Освен това по делото бяха надлежно
ангажирани от страна на ищцата и гласни доказателства, посредством които се
установиха твърдените обстоятелства, че М.Д. е преживяла известни негативни
емоции, стрес и притеснения по повод на незаконното обвинение срещу себе си.
Не се установиха обаче
твърденията й, че заради воденото срещу нея наказателно производство се е
влошило психичното й здраве, тъй като посредством заключението на изслушаната
съдебно - психолого-психиатрична експертиза бе установено точно обратното.
Не се установиха и твърденията в
исковата молба незаконното обвинение срещу ищцата да е добило публичност, чрез
изнасянето на информация за него в местните печатни издания и телевизии, както
и да е повлияло в негативен аспект.на
търговската й дейност като собственик на школа за автомобилни шофьори, тъй като
не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока.
Размерът на претърпените неимуществени
вреди се определя на базата на критерия
на обществото за справедливост –
по аргумент от чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.
Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди винаги включва конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател, като в аспекта на чл.52 от ЗЗД тя се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства от обективната действителност – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено то, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. /в този смисъл решение № 132/29.04.2011 г. по гр.д. №
645/2010 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
С оглед особеностите на
конкретния казус дължимото на увреденото
лице справедливо обезщетение се обуславя от изживените от него
негативни чувства от факта на обвинението в извършването на престъпление, от влошеното
й емоционално и психическо състояние, от периода през който е продължило
наказателното преследване и от характера на престъплението по повдигнатото му
обвинение, както и от продължителността и интензитета на упражнената спрямо него
мярка на процесуална принуда.
Предвид установените по делото
релевантни обстоятелства, че наказателното производство срещу М.Д. от момента
на започването на разследване срещу нея на 01.10.2012 г. до оправдаването й с
влязъл в сила съдебен акт на 04.06.2015 г. е продължило две години, осем месеца
и четири дни, всяко от досъдебното производство и съдебното производство на
двете му фази е приключило в разумен срок, предвид обема на извършените
процесуално-следствени действия; че
повдигнатото на ищцата обвинение е било за извършването на тежко умишлено
престъпление, че спрямо М.Д. е била взета мярка за процесуална принуда
„подписка“, то настоящият съдебен състав намира, че искът за присъждане на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се уважи частично, като се определи такова в
размер на 3 000,00 лв., а искът за
разликата до претендираните 80 000,00 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
При определянето на размера на
обезщетението съдът отчете като повишаващи степента на увреда на ищцата
обстоятелствата, че обвинението срещу нея е за извършването на тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда сурово наказание - „лишаване от свобода“ от
три до десет години; че наказателното производство е прераснало и в съдебна
фаза с внасянето на обвинителен акт в съда; връщането на делото на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, довело до допълнителни
несигурност и страх за ищцата, периода на търпяната от нея мярка за
неотклонение „подписка“, чистото съдебно минало на ищцата, високите й
образователен ценз и репутация и професионална реализация до момента на
образуване на наказателното производство.
Като обуславящи присъждането на
по-ниско обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете
социално-икономическите условия и стандарта на живот в Република Б. за периода
2012-2015 година, съгласно официалните статистически данни на НСИ за размерите
на минималната работна заплата за страната и средните разходи за лице и
домакинство, неголямата продължителност на наказателното производство,
съобразено с високата правна и фактическа сложност на делото, множеството
извършени процесуално-следствени действия в двете фази на процеса, воденето на
производството срещу повече лица и двукратното одобряване на споразумения с
други от подсъдимите лица, липсата на постановявана осъдителна присъда срещу
ищцата; че спрямо М.Д. е била взета най-леката мярка за процесуална принуда
„подписка“, и липсват доказателства тази мярка за неотклонение реално да е
накърнила правото на ищцата на свободното придвижване в пространството, като й
е създала каквито и да било затруднения в тази връзка, както и че извън
обичайните емоционални и психични негативни изживявания М.Д. не е изпитала никакви други неимуществени
вреди от незаконното обвинение срещу себе си, в частност твърдените в исковата
й молба влошаване на психичното здраве, сриване на авторитета й от публичното
разгласяване на обвинението и негативни последици върху упражняваната от нея
търговска дейност.
При съпоставяне на изброените
по-горе обстоятелства съдът достигна до правния извод, че искът е основателен
до размера на 3 000,00 лв., която парична сума съставлява справедливото по
смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетяване на причинените на ищцата от незаконното
обвинение спрямо нея неимуществени вреди.
Вземането на пострадалото лице за
обезщетяване на вредите възниква, в хипотезата на оправдаването му, т.е. от
влизане в сила на оправдателната присъда – т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.
В случая, вземането е възникнало
с влизането в сила на оправдателната присъда на СпНС, т.е. лихва за забава
следва да се дължи, считано от 04.06.2015 г.
Относно разноските:
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по настоящото
дело разноски –10 лв. – предварително внесена държавна такса, както и
разноските за един адвокат по съразмерност на уважената част от иска.
Съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие М.Д. е заплатила сумата от 2 950,00
лв. за адвокатско възнаграждение по договора за услугите на двама адвокати,
които са депозирали исковата молба в съда и съгласно пълномощното са били
упълномощени да я представляват пред съда.
Поради това съразмерно полагащите
й се разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на база на
половината от платеното възнаграждение - 1 475,00 лв., и предвид уважената
част от иска следва да са в размер на 55,31 лв.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно,т.к. с оглед на материалния интерес
минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по чл.7, ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 2 930,00 лв.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
предвид частичното уважаване на иска, ответната Прокуратура следва да бъде
осъдена да заплати направените от бюджета на съда разноски в производството в
размер на 672,00 лв. – възнаграждения за вещи лица /реш.№ 113/02.05.2017 г. по
гр.д.№ 3483/2016 г. на ІV-то г.о. на ВКС/.
По изложените мотиви и на
основание чл.235 от ГПК С. окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., с адрес: гр.С.,
бул.“В.“ № ., представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на М.М.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, сумата 3 000,00 лв./ три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й от незаконното й обвинение по ДП №
33/2012 г. по описа на СО-Специализирана прокуратура в извършването на
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,т.2 вр. ал.2 от НК, за което е била
оправдана с влязла в сила на 04.06.2015 г. присъда от 26.11.2014 г. по
н.о.х.д.№ 1309/2013 г. по описа на СпНС, потвърдена с решение № № 12/19.05.2015
г. по в.н.о.х.д.№ 38/2015 г на АСпНС, неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 04.06.2015 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за
разликата над 3 000,00 лв./три хиляди лева/до пълния му предявен размер от
80 000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., с адрес: гр.С., бул.“В.“
№ ., представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на М.М.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** направените по
делото разноски от 10,00 лв. /десет
лева/ – платена държавна такса и от 55,31
лв. /петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ - платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат по съразмерност на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., с адрес: гр.С., бул.“В.“
№ ., представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.
окръжен съд направените от бюджета на съда разноски в производството в размер
на 672,00 лв. /шестстотин седемдесет
и два лева/ – възнаграждения за вещи лица.
Присъдените в полза на М.М.Д.,
ЕГН – **********, с адрес: ***, суми
ответникът може да заплати по банков път по сметка, както следва:
IBAN : ***, BIC : ***
„А..Б.“ ЕАД , с титуляр на
сметката: адв.Т.Е.С., вписан в Адвокатска колегия-С.,адрес на кантора: гр.С.,ул.“Ц.“
№ ., вх.., ет.., офис..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/