РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Силистра, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Ивелина М. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100552 по описа за 2021 година
Ищецът „ЗД Б. и.” АД твърди, че на 11.07.2016 г. ответницата, управлявайки лек
автомобил марка Сеат, модел Ибиза, рег. № СС 1402 СК, собственост на Д. И. К.,
реализирала ПТП в с. К., общ. Б., обл. Д., по ул. „Ч.” до № , магазин за хранителни стоки
„Топ Марио“, като при преминаването си не осигурила достатъчно странично разстояние
между своя и паркирания отдясно лек автомобил марка Пежо, модел 307 с рег. № В 4621
ВХ, поради което ударила същия. Ищецът твърди, че ответницата шофирала автомобила
без да е правоспособен водач, както и че след ПТП напуснала мястото на произшествието.
Към момента на ПТП по отношение на управлявания от ответницата лек автомобил
действал договор за застраховка „гражданска отговорност”; същевременно собственикът на
увредения автомобил с марка Пежо, модел 307 с рег. № В 4621 ВХ бил компенсиран за
вредите си чрез заплащане на обезщетение от “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в размер на
113,52 лв., а самият ищец възстановил тази сума на застрахователя, ведно с направените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. (по щета **********). Ищецът моли съда да
осъди ответника да му възстанови заплатеното обезщетение и ликвидационни разноски, т.е.
общо сумата от 128,52 лв., още едни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и
законна лихва върху тези суми от 29.01.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата С. Д. С. чрез назначения си по делото особен представител оспорва
исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че по делото не са
представени доказателства, че ответницата е управлявала лек автомобил марка Сеат, модел
Ибиза, рег. № СС 1402 СК и е напуснала ПТП, че ищецът е заплатил застрахователно
1
обезщетение и че застрахователните премии по договора за застраховка „гражданска
отговорност“ са били внесени.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ и чл. 378, ал.
6 КЗ.
Според констатациите на представен по делото протокол за ПТП от 11.07.2016 г. на
същата дата ответницата, управлявайки лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза, рег. № СС
1402 СК, собственост на Д. И. К., реализирала ПТП в с. К., общ. Б., обл. Д., по ул. „Ч.” до №
, магазин за хранителни стоки „Топ Марио“, като при преминаването си по улицата не
осигурила достатъчно странично разстояние между своя и паркирания отдясно лек
автомобил марка Пежо, модел 307 с рег. № В 4621 ВХ, поради което ударила както него,
така и намиращ се между двете превозни средства пешеходец. Според същия документ
ответницата управлявала превозното средство без свидетелство за управление на МПС и
освен това напуснала местопроизшествието преди явяването на службите за контрол на
МВР. Тази фактическа обстановка е потвърдена в документа и от самата ответница, която е
удостоверила с подписа си верността на изложените обстоятелства; поради тези причини
съдът приема, че тя действително е реализирала описаното в исковата молба ПТП, тъй като
не е спазила общото изискване на чл. 5, ал. 1 ЗДП да не причинява имуществени вреди,
както и изискването на чл. 25, ал. 1 ЗДП при извършване на каквато и да е маневра,
включително и заобикаляне на пътно превозно средство, да се съобразява с участниците в
движението, тяхното положение, посока и скорост на движение.
По отношение на управлявания от ответницата лек автомобил бил сключен договор
за застраховка “гражданска отговорност” между собственика на превозното средство и
ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/02/116001016703 със
срок на действие от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г., в който период попада и датата на
процесния пътен инцидент. Същевременно увредения при ПТП лек автомобил марка Пежо,
модел 307 с рег. № В 4621 ВХ бил застрахован по договор за застраховка „каско“, сключен
между неговия собственик и “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД; ангажираните от този
застраховател специалисти изчислили стойността на вредите по превозното средство на
сумата от 113,52 лв., заплатена на собственика му чрез платежно нареждане от 15.07.2016 г.
по щета № 44010311605180. Впоследствие сумата била възстановена на “ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД от ищеца – застраховател по договора за застраховка „гражданска
отговорност“, касаещ автомобила, с който ответницата е реализирала ПТП, което било
сторено чрез изявление за прихващане на насрещни вземания, извършено от “ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, достигнало до ищеца на 16.10.2017 г.
Според чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство. Съдът счита, че предвидените в тази норма предпоставки за ангажиране
2
регресната отговорност на ответницата са настъпили, тъй като управлявайки лек автомобил
марка Сеат, модел Ибиза, рег. № СС 1402 СК, без да притежава свидетелство за управление
на МПС, тя виновно е предизвикала ПТП, като е ударила паркирания лек автомобил марка
Пежо, модел 307 с рег. № В 4621 ВХ поради неосигуряване на странично разстояние при
неговото заобикаляне. Причиняването на ПТП обосновава застрахователната отговорност на
ищцовото дружество, което е изпълнило задълженията си по договора за застраховка, тъй
като е възстановило на “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застрахователното обезщетение,
което това дружество е изплатило на собственика на увреденото превозно средство, ведно
със сторените от него ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; същевременно
управлението на МПС без свидетелство за управление се явява основание за регресната
отговорност на ответницата спрямо заплатилия обезщетението застраховател, поради което
предявеният от него иск за възстановяване на това обезщетение и ликвидационни разноски
се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Отделно от това чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
гласи, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Тази
хипотеза за ангажиране на регресната отговорност на ответницата също се е осъществила,
тъй като от протокола за ПТП става ясно, че тя е напуснала местопроизшествието преди
пристигането на органите на МВР, чието явяване съдът приема за задължително на
основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДП поради причиняването на телесни увреждания на
пешеходец, преминаващ покрай паркирания автомобил, изразяващи се в охлузни рани.
Поради изложените причини съдът счита, че предявеният иск е основателен до
размера на заплатеното на пострадалото лице застрахователно обезщетение от 113,52 лв. и
ликвидационните разноски за неговото определяне, заплатени от ищеца на “ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД; същевременно в доказателствения материал по делото няма данни за
извършени от „ЗД Бул Инс” АД ликвидационни разноски в размер на 25 лв., поради което
искът за присъждането на такива, като недоказан, следва да се остави без уважение. На
основание чл. 378, ал. 6 КЗ върху уважената част от претенцията следва да се присъди
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.01.2021 г., до
окончателното плащане. Ако ответницата твърди, че договорът за застраховка
„гражданска отговорност“ е прекратен поради неплащане на застрахователните премии по
него, в нейна тежест е да установи това обстоятелство, като за тази цел не е достатъчно да се
позове на липсата на доказателства, че вноските по договора са платени; отделно от това в
подобна хипотеза нейната отговорност към заплатилото задълженията лице не се
погасява, тъй като тя отново ще следва да му възстанови заплатените суми по реда на
института на неоснователното обогатяване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и
3
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 41,85 лв. за
държавна такса, 83,72 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 167,43 лв. за назначаване на
особен представител. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № да заплати на „ЗД Б. И.”
АД с ЕИК с адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.” № , представлявано от С. П. и К. К.,
сумата от 113,52 лв. (сто и тринадесет лв. и 52 ст.), представляваща застрахователно
обезщетение, което ищецът заплатил на “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за отстраняване
на повредите по лек автомобил марка Пежо, модел 307 с рег. № В 4621 ВХ, застрахован при
този застраховател по договор за застраховка „каско“, настъпили при ПТП, причинено от
ответницата на 11.07.2016 г. в с. К. общ. Б., обл. Д., по ул. „Ч.” до № , магазин за хранителни
стоки „Топ Марио“, при управление на лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза, рег. № СС
1402 СК, собственост на Д. И. К., по отношение на който действал договор за застраховка
„гражданска отговорност, сключен с ищцовото дружество, като ПТП настъпило, тъй като
при преминаването си ответницата не осигурила достатъчно странично разстояние между
своя и паркирания отдясно лек автомобил марка Пежо, модел 307 с рег. № В 4621 ВХ,
поради което ударила същия, сумата от 15 лв. (петнадесет лв.), представляваща
ликвидационни разноски, заплатени от ищеца на “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, както и
законна лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.01.2021 г., до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска за
присъждане на сумата от 25 лв., представляваща направени от ищеца ликвидационни
разноски.
ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № да заплати на „ЗД Б. И.”
АД с ЕИК с адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.” № , представлявано от С. П. и К. К.,
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
41,85 лв. (четиридесет и един лв. и 85 ст.) за държавна такса, 83,72 лв. (осемдесет и три лв.
и 72 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и 167,43 лв. (сто шестдесет и седем лв.) за
назначаване на особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4