№ 327
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. Т.
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430200837 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15-2300034 от 15.03.2023
година на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на
основание чл. 416 ал. 5 КТ на „ Кадес Сервиз „ ЕООД със седалище и адрес
на управление в ***, ЕИК ***, представлявано от Н. Д. К. от същия град е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
000 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява от *** А. Д.,
ПлАК. Като се позовава на писмени и гласни доказателства моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като
противоречи на материалния закон. Счита, че събраните по делото
доказателства опровергават категорично изводите на наказващият орган, че
на посочената в акта дата дружеството като работодател е допуснало до
работа лицето П. А.. Счита за безспорно установено, че към момента на
проверката същата не е полагала труд, не е била в работно облекло, нито е
била в работното си помещение, а именно кухнята на ресторанта, а е
консумирала кафе с друго лице – част от персонала и е изчаквала
работодателя да регистрира документите му за започване на работа в обекта.
1
Счита, че в случая у нарушен материалния закон и Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление и да присъди в
полза на доверителя и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от *** Р. ИвА.. Взема становище , че така депозираната жалба е
неоснователна. Намира, че извършеното нарушение е установено по
несъмнен начин, поради което моли съда да потвърди наказателното
постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Съгласно чл. 20 ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна
инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция
"Инспектиране на труда". Съгласно алинея втора, точка втора на същата
разпоредба, Дирекциите "Инспекция по труда" се ръководят от директори,
които осъществяват правомощия на административнонаказващ орган
съобразно компетентността на актосъставителите.
На 27.01.2023 година, около 11:00 часа М. Б. и П. Т. – и двете *** в
ОИТ Плевен посетили снек-бар „Замъка“, находящ се в ***, ***, стопанисван
от „ Кадес Сервиз“ ЕООД ***, представлявано от Н. К.. На място установили
свидетелите А. Ф. и П. А.. Двете седели на маса, консумирали кафе и пушели
цигари. След като се представили, ***те пристъпили към извършване на
проверка. В хода на същата установили, че свидетелката Ф. работи като
сервитьор. Същата собственоръчно изписала декларация, в която отразила
трудовата си ангажираност при работодателя. П. А. обяснила, че не работи в
обекта, а преди два дни била дошла да се запознае с работодателя, да
разгледа работното си място в кухнята, да провери предлаганите и условия за
труд като готвач, както и че в момента чакала работодателката и да се върне с
всички необходими документи за назначаването и. ***те подканили и А. да
2
попълни декларация. Това учудило свидетелката Ф., която попитала
необходимо ли е при положение, че същата не работи в обекта. И двете били
уверени, че декларацията е формалност и свидетелката А. се подписала на
същата. В нея декларирала, че била „на обучение в кухня“ дали може да се
справи с работата, както и че има работно време от 10 – 16 ч. Декларацията
била попълнена и подписана от А. в деня на проверката в 11:06 ч.
На 27.01.2023 година, в 11:57 часа в ТД на НА п Плевен бил
регистриран трудов договор сключен между П. А. и „ Кадес Сервиз“ ЕООД
*** за длъжността „ готвач“. В същия ден, в 18:30 часа А. се явила в снек –
бара. Получила работно облекло, била инструктирана по безопасност на труда
и започнала работа.
На 01.02.2023 година в сградата на ИТ – Плевен, на „ Кадес сервз“
ЕООД *** бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл.
63 ал. 2 във вр. ал. 1 КТ за това, че на 27.01.2023 година в *** в 11:06 ч.
приела до работа лицето П. А. като „готвач“ в снек – бар „ Замъка“, находящ
се в ***, ж. к „ ***“ № 33 преди да му предостави копие от уведомление по
чл. 62 ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството,
която го подписала без възражения.
Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, което санкционира кооперацията с имуществена санкция в
размер на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 15-2300034 от 15.03.2023 година на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“ - Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 15-
2300034 от 01.02.2023 година на главен инспектор при ДИТ – Плевен;
заверено копие от обяснение от П. Д. А. до Управителя на снек-бар „Замъка“;
заверено копие от обяснение от А. Ф. до Управителя на снек-бар „Замъка“;
заверени копия от 2 броя графици за явяване на работа за месец януари и
февруари 2023 година във фирма „Кадес Сервиз“ ЕООД с обект в ***, кв.
„***“; заверено копие от Заповед № 16 от 2022 година на „Кадес Сервиз“
ЕООД; заверено копие от Заповед № 7 от 11.11.2019 година на „Кадес
Сервиз“ ЕООД; заверено копие от Заповед № 12 от 11.11.2019 година на
3
„Кадес Сервиз“ ЕООД; заверено копие от списък на служители в „Кадес
Сервиз“ ЕООД, получили работно облекло; заверено копие от длъжностна
характеристика за длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“;
заверено копие от известие за доставяне № 193 от 27.03.2023 година; заверено
копие от длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“; заверено копие от Декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл. 399 от КТ във вр. с чл. 402 ал. I т. 3 и чл.
402 ал. II от КТ и чл. 39 ал. I от АПК и чл. 40 ал. I от АПК и чл. 110 ал. IV от
ДОПК, подписана от П. Д. А. от 27.01.2023 година; заверено копие от трудов
договор № 23 от 27.01.2023 година, сключен между „Кадес Сервиз“ ЕООД и
П. Д. А.; заверено копие от Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62 ал. V от КТ с входящ № 15388233003262 от 27.01.2023 година на НАП.
В подкрепа на същата фактическа обстановка са и събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите М. Б. и П. Т. –
актосъставител и свидетел по установяването на нарушението.
В хода на въззивното производство са изслушани непосредствено
показанията на свидетелите А. Ф. и П. А..
Свидетелката Ф. установява, че познава А. от деня преди проверката. В
същия ден дошла, за да говори с работодателя за условията на работа, било и
показано и работното и място, а именно кухнята. Свидетелката Ф. посочва, че
в часа на проверката в заведението нямало клиенти. Тя и А. седели на една от
масите в заведението и пиели кафе, тъй като изчаквали работодателя в лицето
на госпожа К. да се върне с всички необходими документи за А., оформени
така, че същата да започне работа още същата вечер в 18:30 часа.
Свидетелката А. не била с работно облекло, уредите в кухната не били
включвани,. Ф. е категорична, че А. не е приготвяла храна към момента на
проверката, нито заготовки за храна, тъй като на практика все още не
работела в ресторанта. П. А. започнала работа като „готвач“ в кухнята на
ресторант „ Замъка“ на 27.01.2023 година в 18:30 часа и работи като такава и
понастоящем.
Свидетелката П. А. на свой ред установява същите обстоятелства. Не
отрича, че подписала поднесената и от ***те декларация, но била притеснена
4
и без очила. Опитала се да обясни ситуацията, но обясненията и не били
възприети като основателни. Ф. и А. били уверени от двете инспекторки, че
подписването на тези декларации и формалност. И двете останали с
впечатлението, че проверката е за наличието на пожарогасители в обекта, тъй
като именно за тях били попитани в началото на проверката.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Разпоредбите на чл.62 и 63 от КТ установяват изискването в тридневен
срок от сключване на договора работодателят да изпрати уведомление за това
до съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, както и да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни, и заверено копие от уведомлението до
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по
категоричен начин факта, че към момента на проверката – 27.01.2023 година,
11:06 ч, лицето П. А. не е полагало труд в ресторанта, стопанисван от
санкционираното дружество. Декларативното изброяване от нейна страна в
декларация на обстоятелства, представляващи част от трудово
правоотношение по смисъла на КТ и то в конкретната обстановка, не могат и
не обосновават по категоричен начин факта на извършване на трудова
дейност от нейна страна. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. и
Ф. и ги кредитира с доверие въпреки, че изхождат от лица , намиращите
понастоящем в трудови правоотношения с работодателя. Техните показания
са подробни, последователни, непротиворечиви, кореспондират помежду си
изцяло и частично с тези на другите две свидетелки – Б. и Т.. Последните
също установяват, че по време на проверката А. не е била с работно облекло,
не е приготвяла храна, нито заготовки. Своя извод за това, че все пак работи
в ресторанта, ***те на ОИТ Плевен формирали въз основа на впечатленията
си от поведението и – знаела къде е кухнята и ги завела. Този извод на
представителите на ответника по жалбата съдът намери за превратни,
некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, които не
могат да обосноват по категоричен начи, че на 27.01.2023 година в 11:06 часа
5
между А. и „ Кадес сервиз“ ЕООД са били установени отношения с характер
на трудовоправни по смисъла на разпоредбите на КТ.
Безспорно установено е и обстоятелството, че трудовият договор,
сключен между П. А. и „ Кадес сервиз“ ЕООД *** е бил сключен на
27.01.2023 година, регистриран е на 27.01.2023 година в 11:57 ч, както и че А.
била „ приета „ на работа като „ готвач“ на 27.01.2023 година в 18:30 часа
след като и бил връчен и регистрираният по – рано трудов договор с
работодателя. Съдът прие, че в случая работодателят е изпълнил процедурата
по чл. 63 ал. 2 КТ, за което свидетелстват и представените по делото писмени
доказателства, а именно: заверено копие от трудов договор № 23 от
27.01.2023 година, сключен между „Кадес Сервиз“ ЕООД и П. Д. А.; заверено
копие от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. V от КТ с
входящ № 15388233003262 от 27.01.2023 година на НАП.
Предвид изложеното съдът намери, че наказващият орган е нарушил
разпоредбите на процесуалния закон, предвидени в чл. 52 ал. 4 ЗАНН, а
именно преди да се произнесе по преписката да вземе предвид всички
събрани по същата доказателства. Събраните такива в хода на въззивното
производство оформят извода за липса на извършено нарушение по чл. 63 ал.
2 във вр. ал. 1 КТ. Наказващият орган неправилно е интерпретирал
фактическите обстоятелства и подвеждането им под правната норма , което
съставлява нарушение както на материалния закон – чл. 27 ЗАНН, така и на
процесуалния такъв и налага цялостната отмяна на наказателното
постановление.
По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото ***ско
пълномощно е, че на *** А. Д. е заплатено възнаграждение за оказаната на
6
жалбоподателя правна помощ в размер на 500 лева. Горната сума следва да
бъде присъдена изцяло, доколкото същата е малко над предвидения
минимален размер. Уговореното и заплатено ***ско възнаграждение е
съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Заплатеното ***ско възнаграждение, представляващо направени разходи от
страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на НАХД № 837/2023
година по описа на РС - Плевен в размер на 500 лева следва да бъдат
възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОИТ- Плевен, представлявана от *** Р. ИвА. следва да бъде
осъдена да заплати на „ Кадес Сервиз „ ЕООД със седалище и адрес на
управление в ***, ЕИК ***, представлявано от Н. Д. К. от същия град сумата
от 500 лева, представляваща направените по НАХД № 837/2023 година по
описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на *** А. Д., АК Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2300034 от 15.03.2023
година на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на
основание чл. 416 ал. 5 КТ на „ Кадес Сервиз „ ЕООД със седалище и адрес
на управление в ***, ЕИК ***, представлявано от Н. Д. К. от същия град е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
000 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОИТ- Плевен,
представлявана от *** Р. ИвА. да заплати на „ Кадес Сервиз „ ЕООД със
седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, представлявано от Н. Д. К.
от същия град сумата от 500 лева, представляваща направените по НАХД №
837/2023 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на ***
А. Д., АК Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено Административен съд - Плевен.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8