Р Е Ш Е Н И Е
126/28.2.2020г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав,
на осемнадесети февруари, през
две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар Й.К.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВАНД № 2387 по описа на ШРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-003323 от
07.10.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“,
с което на И.Т.Ж. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 850 лева и 3 месеца „лишаване от
право да управлява МПС“, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание се явява лично
и с мл. адв. Г. при ШАК. Поддържа жалбата си.
За административно-
наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява представител, който заявява, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
НП № 19-0869-003323 от
07.10.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен е съставено въз основа на АУАН № 3323, бл. №
533836 от 27.08.2019г. съставен на
жалбоподателя за това, че на 07.04.2019г. в 12,48 часа в обл. Шумен,
с.Струйно, по ул. „Васил Левски„, до Стопански двор в посока към гр. Разград, управлявал собствения си л.а. марка “Фолксваген голф”, с рег. № Н 9594 ВР.
В АУАН е посочено, че при ограничение на скоростта в населено място до 50
км, водачът управлява МПС със 118 км/ч, като превишава скоростта със 68км, с
приспаднат толеранс и установено с АТСС ARH CAM S1 №11743С3- снимка № 66539.
На 10.08.2019г. е била представена декларация по
чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата водач на л.а. марка “Фолксваген голф” с рег. № Н 9594 ВР, е неговият собственик.
На 27.08.2019г. е бил съставен АУАН № 3323, бл. №
533836, който му бил предявен и подписан от него на 24.09.2019г.
Нарушителят е посочил: “Не съм карал колата на тази дата, на мое име е, но се управлява и ползва
от друг човек„.
В АУАН съставен против жалбоподателя, актосъставителят
е отразил, че е осъществил нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП с това, че на 07.04.2019г. в 12,40 часа в обл. Шумен,
с.Струйно, по ул.“В.Левски„ до Стопански двор, в посока към Разград е
управлявал собствения си л.а. марка “Фолксваген голф”, с рег. № н 9594 ВР, при
ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, водачът управлява МПС със
118 км/ч, превишава с 68 км/ч. Скоростта
е с приспаднат толеранс от 3% и е установена с АТСС ARH CAM S1№ 11743С3-снимка № 66539.
По - късно жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 19-0869-003323 от 07.10.2019г. на Началник на
сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „ПП“, с което на И.Т.Ж. са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 850 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, на свидетеля по АУАН, от допуснатите до разпит св. С.Х. и С. К. и на
св.Х.Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства. По делото са приобщени Писмо от БИМ с изх.
№ 57-00-218-2/13.12.2019г., с което изпращат преписи от: Протокол от проверка №
259-ИСИ/11.12.2017г.; Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, с приложения; Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, с приложения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Шумен, съгласно
приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи. Съдът установи,
при извършената служебна проверка, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели, като приема показанията им за последователни, логични, непротиворечиви
и кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал.
По делото е приложена декларация /стр. 18/, изготвена
от жалбоподателя на 10.08.2019г. в която същият посочва, че на 07.04.2019г.
именно той е управлявал МПС.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при
избиране скоростта на движение,
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h, като за населено
място те са 50 км/ч. Ал. 2 на текста от закона регламентира, че когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Приложената норма на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
сочи, че водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване над 50 km/h с „глоба“ 700 лв. и три месеца „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h, глобата се увеличава с 50 лв. С оглед описаното
превишение от 68 км, размерът на глобата – 850лв. е законосъобразно определен.
Възраженията на
жалбоподателя, че АУАН е съставен след 3 - месечния срок по чл. 34 от ЗАНН, че
не са изпълнени изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, не е бил поставен
пътен знак Е 24, обозначаващ мястото за контрол, оспорването на материалната
компетентност на актосъставителя и на АНО, техническата изправност на
използваното АТСС и размерът на определеното наказание, съдът намира за
неоснователни.
Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно - наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато: нарушителят е починал; нарушителят
е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; това е предвидено в закон
или указ.
Не
се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни
нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за финансовите инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на
мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Регламент /ЕС/ № 596/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната
злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива
2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директиви 2003/124/ЕО,
2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията /ОВ, L 173/1 от 12 юни 2014г./, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за
социалното осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и Закона на регистър БУЛСТАТ - две години. Видно от приложените по делото материали,
нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 №11743С3- снимка № 66539, на 07.04.2019г.
АУАН е съставен на 27.08.2019г. и е връчен на нарушителя на 24.09.2019г. В
декларация от 10.08.2019г., съставена от собственика на МПС, се посочва, че на датата,
описана в АУАН и НП – 07.04.2019г., именно той е управлявал процесното МПС,
като е отразен и точният час - 12, 48 часа.
В този смисъл съдът приема, че обстоятелствата, касаещи персонализирането /установяването/
на нарушителя, управлявал процесното МПС, са потвърдени категорично,
посредством попълнената от собственика на управляваното МПС на 10.08.2019г.
декларация по чл.188 от ЗДвП, поради което преклузивният давностен срок по
чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН за съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение е започнал да тече от тази дата и съответно към
27.08.2019г. все още не е бил изтекъл.
Следва да се има предвид, че ЗАНН не предвижда изискване за посочване
точния час на извършеното деяние като реквизит на АУАН. Разпоредбата на чл.42,
т.3, пр.1 от ЗАНН, съдържа изискване единствено за посочване на датата и
мястото на нарушението, от която дата започват да текат давностните и
преклузивни срокове, предвидени в ЗАНН. Съгласно трайно установените теория и
съдебна практика, изискването е спазено и в случаи, при които е посочен
приблизителният период от време на извършване на нарушението. Съгласно
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС,
предвидените в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове са давностни, поради
което, с изтичането им, се . изключва наказателното преследване и се преклудира
възможността за санкциониране на нарушителя. В този смисъл, с оглед съвкупния
доказателствен материал по делото, съдът приема, че към датата на съставяне на АУАН № 3323, с бл. № 533836 от 27.08.2019г., правомощието на административно - наказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя не е било погасено по давност поради факта, че 3 -
месечният срок не е бил изтекъл от датата на откриване на нарушителя, което от
своя страна не обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление,
доколкото няма допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на
АУАН.
По възражението на жалбоподателя относно нарушаване на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН: Нормата
на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН предвижда, че НП трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от посоченото в НП, в него е
описано следното: „ За това, че на
07.04.2019г., в 12, 48 часа, в с.Струйно, на ул. „Васил Левски „ като водач на л.а. марка “Фолксваген голф ” с рег. № Н 9594 ВР, държава България, при обстоятелства:
до стопански двор в посока към гр. Разград, е управлявал собствения си л.а.
“Фолксваген голф ” с рег. № Н 9594 ВР, при ограничение на скоростта в населено
място до 50 км/ч , водачът управлява МПС с 118 км./ч, превишава с 68 км/ч , скоростта
е с приспаднат толеранс от 3 % и е установена с АТСС ARH CAM S1№11743С3- снимка № 66539“ Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
точно и ясно описани, поради което съдът не приема за основателно възражението.
Възражението за липса
на поставен пътен знак Е 24, обозначаващ мястото за контрол, съдът намира за
неоснователно. Задължението за
контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, е
въведено за първи път с изменението на чл. 165 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 19 от 2015г. С посоченото изменение
на закона е създадена нова точка 8 на ал. 2, на чл.165 от ЗДвП, регламентираща, че при изпълнение на функциите си по този
закон, определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез
поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез АТСС. С ал.3 на чл.165 от ЗДвП
е предвидено, че условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на тази законова разпоредба, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от посочената Наредба е предвиждала, че местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен
знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, а съобразно ал. 2,
пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване
на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото
на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със
снимка. С изменение на чл. 165 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г.,
т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е
отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез
поставянето на пътни знаци участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез АТСС.С отмяната на законовата норма на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, е отпаднало законово регламентираното задължение за
контролните органи да сигнализират местата за контрол чрез пътни знаци. Трайно прието е в
съдебната практика, че спазването на въведените ограничения за скоростта на
движение на МПС нормативно е определено като задължение на водачите,
изпълнението на което задължение не е обусловено от наличието или липсата на
съответния административен контрол, още по-малко от довеждането на същия до
знанието на контролираните субекти. Обозначаването на АТСС посредством пътен
знак по-скоро осуетява, отколкото постига целите на закона /повишаване на
безопасността на движението по пътищата/, което всъщност е обусловило и
законодателното решение за отмяната на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП и на
регламентираното с посочената разпоредба изискване за обозначаване местата за
контрол чрез пътни знаци.
Възражението за оспорена материалната компетентност на актосъставителя и на
АНО е неоснователно, предвид приложените по делото Заповед рег.№ 81213-515 от
14.05.2018г. и Заповед № 372з-1525 от 04.06.2019г. По възражението за
техническата изправност на използваното АТСС - Видно от приложеното на стр. 14
удостоверение № 17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване се установява,
че срокът на валидност е 07.09.2027г., а самото удостоверение е издадено на
07.09.2017г. Същевременно по делото е приложено писмо, което удостоверява, че
през м. октомври 2018г. е извършена проверка на преносимата система за контрол,
за което надлежно е бил издадено протокол № 75-С-ИСИ/29.10.2018г.
Възражението, че е неправилно определен размерът на наказанието, съдът
намира също за неоснователно. В случая е наложена глоба в размер на 850 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП. Нормата на чл. 182, ал.1, т .6 от ЗДВП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h,
глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай скоростта е превишена с 68 км, т.е. към
700лв. се прибавят още 150 лв. (за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.), т.е. общият размер на санкцията става 850 лв. и три месеца „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ и е правилно определена.
Съобразявайки всичко горепосочено, съдът
счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите, съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление са налице изискуемите реквизити в нормата на чл. 53
от ЗАНН. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата - като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-003323 от 07.10.2019г. на Началник на
сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.Т.Ж. са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 850 лева и три месеца „лишаване
от право да управлява МПС“, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: