Р E Ш Е Н И Е
№ 448
гр.Плевен, 09.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Габриела Христова-Декова
Любомира Кръстева
При секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от
съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 626 по описа за 2023 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 327 от 26.06.2023 г., постановено по НАХД
№ 837 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 15-2300034 от 15.03.2023г., на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл.
414 ал. 3 от КТ на „Кадес Сервиз” ЕООД гр.Плевен,
представлявано от Н.К, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ. Със същото
решение Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен е осъдена да заплати на „Кадес Сервиз” ЕООД гр.Плевен направените в производството
разноски в размер на 500лева за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, чрез юрисконсулт Ч., в която са
наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон и необоснованост на събраните по делото доказателства.
Счита се, че от представените писмени доказателства, които напълно
кореспондират със свидетелските
показания на свидетелите Б. и Т., се установява, че лицето е заварено от
контролните органи на работното си място. Твърди се още, че декларацията,
попълнена лично от лицето, не е оспорена и същата отразява неговата воля. В
тази връзка се посочва, че свидетелските показания на свидетелите на
санкционираното лице са непоследователни и вътрешно противоречиви. Счита се
още, че неправилно е прието, че наказващият орган е нарушил разпоредбите на чл.52
ал.4 от ЗАНН, като се твърди, че административно-наказателното производство не
е опорочено, а издаденото НП е законосъобразно. Твърди се, че е без значение за
състава на нарушението по чл.62 ал.3 от КТ кога е сключен трудовия договор, тъй
като нарушението се счита за извършено когато лицето полага труд, без да са му
връчени документите, посочени в нарушената разпоредба. Сочи се, че е безспорно,
че извършеното деяние е доказано, като и наложената имуществена санкция е
съответна на тежестта на нарушението. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд и
потвърждаване на обжалваното НП.
От ответника, чрез адв.Д., е подаден отговор на касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен не се явява и не се
представлява. По делото е депозирана писмена молба от процесуален представител
на касатора, в която се поддържа касационната жалба
по наведените в нея основания и се моли за отмяна на решението на районния съд,
като се претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д., която счита решението на районния съд за правилно,
като навежда доводи в тази насока. Претендира присъждане на разноски за
касационната инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, тъй като в хода на
проведеното съдебно следствие не е установено нарушението, за което е издадено
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на „Кадес
Сервиз“ ЕООД за това, че при проверка на място, извършена на 27.01.2023г. в
11:06часа в обект Снек-бар „Замъкът“, намиращ се в
гр.Плевен, жк.“Сторгозия“
№33, стопанисван от дружеството и при извършена документална проверка на
01.02.2023г. в офиса на Д“ИТ“ е
констатирано нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по
осъществяване на трудовите правоотношения, а именно дружеството, в качеството
си на работодател на 27.01.2023г. в 11:06часа е приел на работа като „готвач“ в
посочения обект лицето П.А., преди да му предостави копие от уведомлението по
чл.62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ.
Районният съд е приел, че наказателното постановление
е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. След анализ на
всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства е
направил извод, че към момента на проверката 27.01.2023г. в 11:06часа лицето П.А.
не е полагало труд в ресторанта, стопанисван от санкционираното дружество, като
декларираните от лицето обстоятелства в декларация не могат да обосноват по
категоричен начин факта на извършване на трудова дейност от нейна страна.
Посочил е още, че договорът, сключен с А. е от 27.01.2023г., регистриран на
същата дата в 11:57часа, като лицето е започнало работа на 27.01.2023г. в
18:30часа, т.е. след връчен и регистриран трудов договор с работодателя. В тази
връзка е приел, че дружеството-работодател е изпълнил процедурата по чл.63 ал.2
от КТ, а наказващият орган е нарушил разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН като
преди да се произнесе не е взел предвид всички събрани доказателства. По тези
мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно ангажирана
отговорност на дружеството и недоказаност за нарушението по чл.63 ал.2 от КТ.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се
споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Нормата на чл.63
ал.1 от КТ задължава работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от
ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да
допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 5 на МТСП за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, работодателят е длъжен да
връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на
хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с
подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените
уведомления. При анализ на тези разпоредби се налага извода, че за да бъде
санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо
на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия
договор, така и копие от уведомлението по чл.62
ал.3, заверено от съответната ТД на НАП. В конкретния случай безспорно се
установява по делото, че лицето П.А., към момента на проверката в 11:06часа на
27.01.2023г. не е полагало труд в заведението, стопанисвано от санкционираното
дружество. Лицето не е било с работно облекло, не е приготвяло храна, нито
заготовки, а е пиела кафе на маса за клиенти, като е изчаквала обработка на
документите й за сключване на трудов договор и започване на работа, което е
станало на същата дата-27.01.2023г. от 18:30часа, като преди това в 11:57часа е
извършена регистрация на трудовия договор. Т.е. правилен е изводът на районният
съд, че към момента на проверката лицето П.А. не е извършвала трудова дейност,
поради което не е доказано вмененото на дружеството нарушение по чл.62 ал.3 от КТ. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и направено своевременно
искане за присъждане на разноски, следва Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен
да бъде осъдена да заплати в полза на „Кадес Сервиз“
ЕООД гр.Плевен направените по касационното дело разноски в размер на 500лв.,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 327 от 26.06.2023 г.,
постановено по НАХД № 837 по описа за 2023г. на Районен съд –
Плевен.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен да
заплати в полза на „Кадес Сервиз“ ЕООД с адрес
гр.Плевен, ул.“А.З.“ №41, с ЕИК: *********, с представляващ Н.К., направените
по касационното дело разноски в размер на 500лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.