Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – РУСЕ, V-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3806 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Вижън
1209“ ООД твърди, че на 24.05.2019 г., около 16 часа, ответникът дошъл във
фитнес залата, която се управлявала от „Вижън 1209“
ООД, находяща се на бул.„Л.“ 123 в гр.Р и предложил на
управителя В.В. да закупи фитнес продукти и
хранителни добавки на обща стойност около 5000 лв., като ги заплати на
следващия ден. Управителят на „Вижън 1209“ООД се
съгласил, тъй като ответникът бил клиент на фитнес залата. Същият ден подготвил
и предал на ответника във фитнес залата подробно описаните продукти – общо 61
вида, с посочените бройки от всеки вид във фактура № 31/31.05.2019
г., на обща стойност 4957,52 лв. На следващия ден ответникът не дошъл във
фитнес залата и не изпълнил задължението по заплащане на стоката. Нееднократно
двамата се чували по телефона и си кореспондирали с СМС-и с молба от страна на
ищеца да му заплати продуктите или да уговорят срок за плащане. Ответникът
заявявал, че ще дойде и ще плати дължимата сума, но не се появил. Същият
отказал да подпише и какъвто и да е документ /договор, декларация или запис на
заповед/, но обещал, че ще върне дължимата сума на 12.05.19 г. отново във
фитнес залата, в 16 часа. На същата дата отново не дошъл и не заплатил сумата.
Предвид изложеното, съобразно направеното изменение на претенцията с
твърдението, че трето по спора лице е заплатило част от претендираната
продажна цена, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 2157,52 лв., представляваща незаплатен остатък
на продажна цена на продадени и доставени фитнес продукти и хранителни добавки,
подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на
иска и разноските по делото.
В отговора на исковата молба
ответникът М.И.П., чрез пълномощника си, оспорва изцяло основателността на иска.
Заявява, че не са били в договорни отношения с ищеца, не е искал и не е
получавал стоките, описани в приложената фактура. Оспорва и да е имал договорки
с третото по спора лице - И.Г. за заплащане вместо него на част от претендираната продажна стойност. Моли искът да бъде
отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, намира за установено следното:
Към исковата молба е приложена фактура
№ 31/31.05.2019 г., издадена от доставчика „Вижън 1209“ООД, с получател М.П., за продажба на описаните
в нея стоки на обща стойност 4 957.52 лв. Документът не е подписан от
получателя на стоките. Същият е осчетоводен в ищцовото
дружество и фигурира в сметка 411 – Разчети с клиенти. За закупуването на
продуктите от „Вижън 1209“ООД са представени 10
бр.фактури, издадени в периода 28.01.2019 г. – 11.04.2019 г.
По повод заплащането на част от претендираната сума в размер на 2800 лв. от свид.И.Г. в хода на производството, същият в показанията си
твърди, че с М.П. правили бартер с автомобили, като свидетелят взел от него
„Опел“, а му дал „Мерцедес“, за който ответникът му дал 2800 лв. и трябвало да
му доплати още 1800 лв. Тъй като това не станало, се разбрали И.Г. да му върне
дадените 2800 лв., а М. да му прехвърли обратно „Мерцедеса“. Когато отишли при
нотариуса, той им казал, че автомобилът е запориран и
от кой съдебен изпълнител. Тогава двамата отишли при ЧСИ и разбрали защо е бил
запорът. След това се върнали при нотариуса и ответникът му направил
пълномощно, с което свидетелят да може да прехвърли колата на свое име, като
казал, че ще оправи нещата със запора. Тъй като И.Г. нямал време, се свързал с
адвокатката на ищцовото дружество и без знанието на М.,
на собствена глава превел сумата от 2800 лв. по сметка на „Вижън
1209“ООД. Във връзка с противоречията между дадените по делото показания на
свидетеля и обясненията му от приложената прокурорска преписка № 3880/2019 г.
по описа на РП-Русе /на стр.1 от които заявява, че М. му предложил сумата от
2800 лв. – остатък от тяхната договорка, да заплати на ищеца по делото, за да
се вдигне запорът по отношение на „Мерцедеса“. Затова на 28.06.2019 г. той
внесъл сумата по сметка на ищеца на М. по тяхното дело така, както се били
разбрали с него. На 01.07.2019 г. запорът бил вдигнат и свидетелят си
прехвърлил автомобила./ същият обяснява, че имали малки дрязги с М., което било
нормално, че пускали жалби един срещу друг в полицията, че ответникът го
нападнал физически преди плащането, нанасял му е удари и че не са имали
договорка да плаща парите на ищеца.
От останалите ангажирани по делото
гласни доказателства се установява следното: Свидетелят В.С. бил във фитнес
залата на 24.04.2019 г. и видял на бара управителя В. и ответника да си
говорят, да пишат и отмятат нещо. В лявата на страна на бара, на земята имало
около 4-5 стека и около 6-8 кашона с размери около 50 см., които ответникът
изнесъл на няколко пъти. Свидетелят чул последният да казва, че на другия ден
ще плати всичко. След това от В. разбрал, че трябвало да се платят около 5000
лв. и че и друг път са работили заедно с ответника. На бара имало и рецепционистка, която им помагала. Седмица по-късно
свидетелят видял двамата отново да разговарят в залата. В. му споделил, че
ответникът искал още стока, за да плати предната. Чул последният да казва, че
нищо няма да разписва, а парите ще даде по-нататък.
Свид.А.Т.
изнася данни, че също е виждал ответника да тренира във фитнес залата в кв.“Здравец-Изток“.
Един следобед в края на м.април 2019 г., докато чакал да си купи нещо от щанда,
свидетелят изчаквал В. да обслужи клиенти. Той подреждал 5 стека с по 6 напитки
и 6-7 кашона с размери около 50/40 см. на земята до левия ъгъл на рецепцията, рецепционистката ги отмятала, а ответникът ги изнесъл на
няколко пъти и ги товарел в багажника на някакъв автомобил. Чул В. да му казва
„сигурен ли си за утре, че парите не са малко?“, а ответникът му отговорил
„утре, мъжка дума, брат“.
Според заключението на приетата по
делото стокова експертиза, общото количество на напитките, предмет на фактура №
31/31.05.2019 г., е 27.500 литра, които отговарят на
4 стека, а на хранителните добавки и фитнес продуктите се равнява на 78.445 кг.
и биха се поместили в 8 кашона.
По делото са разпитани и всички рецепционистки на ищцовото
дружество към м.04.2019 г. – свидетелките С.Д., С.Д. и Е.В., които твърдят, че
познават ответника като клиент на фитнес залата. Никоя от тях не си спомня дали
на 24.04.2019 г. следобед е била на смяна. Свид.Д.
заявява, че е възможно да е присъствала на случай, при който ответникът да е
пазарувал на рецепция стока, но няма спомен. Свид.В.
от своя страна не иска да коментира дали ответникът е прилагал натиск върху
свидетелката С.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на спора е осъдителен иск за изпълнение
задължението на купувача за заплащане на дължима цена по договор за
покупко-продажба на хранителни добавки и фитнес продукти, подробно описани по
вид и количество в исковата молба. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационни отношения по
договор за продажба по смисъла на чл.183 и сл. от ЗЗД, по силата на който е престирал - предал на ответника процесните
вещи, както и че за последния е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендираните размери, но не го е изпълнил,
вкл. на уговорения падеж, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.
Съвкупният анализ на доказателствения материал по делото дава основание на съда
да приеме, че в случая на 24.04.2019 г. между страните е сключен устен договор
за покупко-продажба на фитнес продукти, за което продавачът издал фактура № 31/31.05.2019 г. на стойност 4 957.52 лв., която фигурира
и в счетоводството на търговското дружество. За сключването на контракта, както
и за изпълнението на задълженията на „Вижън 1209“ООД
да предаде продуктите на купувача, свидетелстват В.С. и А.Т. – очевидци на
изнасянето на стоката в кашони и стекове от М.П. от фитнес залата на посочената
дата, както и на разговора между него и управителя на „Вижън
1209“ – В.В., в който ответникът заявява, че ще плати
стоката на следващия ден. Съгласно приетата стокова експертиза по делото,
посочените опаковки /стекове и кашони/, в които са изнасяни продуктите от
ответника, предмет на издадената фактура, по вид, тегло и количество отговарят
и на заявеното от двамата свидетели. В първото съдебно заседание ответникът признава,
че на посочените в исковата молба дата и час е бил във фитнес залата,
стопанисвана от ищцовото дружество, но отрича да е
купувал подобни продукти.
Индиция за наличието на договорни отношения между страните е и
заплащането на част от продажната цена от свид.И.Г.,
който в съдебно заседание отрича ответникът да е знаел предварително за
намерението му да преведе 2800 лв. по сметка на ищеца, за да бъде вдигнат
запорът на автомобила му, но в обясненията си пред разследващите органи
заявява, че именно поради уговорката му с М. в този смисъл е погасил и част от
задължението му към ищеца. Не звучат логично твърденията на ответника и тези на
свидетеля по настоящото дело, че без знанието и съгласието на П. сумата от 2800
лв. е преведена на ищеца. Същевременно ответникът прави пълномощно в полза на И.Г.
и декларации с нот.заверка на подписа за продажбата
на автомобил, който е запориран. До съдебното
заседание, в което свидетелят е разпитан, противоречията му с ответника вече са
изгладени /след като е имало и физическа саморазправа от негова страна/ и по
негова молба е постановен отказ на прокурора за образуване на досъдебно
производство. Буди съмнение и факта, че никоя от рецепционистките
не си спомня да е присъствала на закупуването на по-голямо количество добавки
от ответника, че свид.Д. заявява, че е възможно да е
присъствала на такъв случай, но няма спомен, а свид.В.
отказва да отговори дали спрямо колежката й е прилаган натиск.
Наличието на договорни отношения между страните се
признава и посредством обидните им писания по Вайбър
преди последното съдебно заседание, в които ответникът заявява, че добре си
изкарал с парите от химията.
Предвид горните съображения съдът намира предявеният иск
за доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Върху
остатъка от дължимата цена на закупените хранителни добавки в размер на
2 157.52 лв. следва да се присъди и законната лихва от завеждане на
делото.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените разноски от ищеца в размер
на 863 лв. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********,***, да заплати
на “Вижън 1209”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, бул.“Липник“ 123, представлявано от управителя Веселин
Димитров Великов, сумата 2 157.52 лв.,
представляваща дължим остатък от продажна цена на хранителни добавки и фитнес
продукти, за които е издадена фактура № 31/31.05.2019
г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и 863 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред ОС-Русе
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: