Решение по дело №2157/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново, 29.10.2019 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав  в публично заседание на 25.10.2019 година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 2157 по описа на съда за 2019  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 128, т.2 от КТ, вр. с  чл. 86 от ЗЗД,                чл. 222,ал.1 от КТ .  

Ищцата М.  М.Р. твърди, че по силата на трудов договор е работила при ответника при договорено месечно възнаграждение в размер на 510 лева . Излага, че със Заповед         №   3/  18.07.2018 г.  трудовото ѝ правоотношение  е  прекратено на основание чл.328,ал.1,т. 3 от КТ.  Заявява, че не са ѝ изплатени трудови възнаграждения за м. юни, юли и август 2018 г.  и обезщетение по чл.222 от КТ , в общ размер от 1129,19 лева , от които обезщетението е в размер на 558,96 лева. Сочи, че работодателят е издал удостоверение за дължимите суми, но същите не са изплатени, въпреки поканите.  Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да ѝ заплати исковите суми, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание се представлява от адв.Ч. от ВТАК. Поддържа предявените искове. Не претендира разноски.

Ответникът ПК "Напредък", с.Ореш не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище председателят на  на кооперацията заявява, че признава изцяло исковите претенции.

         Съдът, след като изслуша становището на страните намира за  установено следното :

          В чл. 237 от ГПК е предвидена възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. В  конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В  писмено становище  ответникът, чрез законния си представител -председателят на кооперацията,  е направил  изявление за признание на исковите претенции, поради което съдът следва да постанови решение съобразно признанието.  Ответникът не оспорва задълженията си към ищеца така, както са предявени. Отделно от това с оглед приложените по делото писмени доказателства- доп.споразумение към трудов договор, фишове за работни заплати, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание  чл. 328,ал.1,т.3 от КТ, както и удостоверение , издадено от ответната кооперация  на ищцата за дължими суми за работни заплати за    м. юни, юли и август 2018 г. и обезщетение по чл.222 от КТ в общ размер от 1129,19 лева, от които обезщетението е 558,96 лева,  исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е право, с което страната може да се разпорежда.   С оглед направеното признание  следва да се постанови  решение, с което предявените искове да се уважат,  без да е  необходимо да се излагат мотиви  на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден  да заплати  на ищеца претендираните в исковата молба суми в общ размер от  1129,19 лева, от които сумата от 558,96 лева представлява обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ, а сумата от 570,23 лева-  неизплатени заплати за м. юни, юли и август 2018 г.  Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на  законна лихва върху главницата от подаване на иска- 16.07.2019 г. до окончателното изплащане.

        При този изход на делото на основание чл. 78,ал.6 от КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати  ДТ за уважените  два обективно съединени иска в размер от 100 лева  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса в случай на служебно издаване на изп.лист.    

Воден от горното и на основание  чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

                                           Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "НАПРЕДЪК"  с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление с.Ореш, Община Свищов  да заплати на М.М.Р.   с ЕГН ********** *** сумата от  общо 1129,19 / хиляда сто двадесет и девет лева и 19 ст./ , от които обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ в размер на 558,96  /петстотин петдесет и осем лева и 96 ст./  и  неизплатени заплати за м. юни, юли и август 2018 г. в размер на 570,23 /петстотин и седемдесет лева и 23 ст./,  ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска- 16.07.2019 година до окончателното изплащане.

 

             На основание чл. 242,ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

 

  ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "НАПРЕДЪК"  с ЕИК ********* ,  седалище и адрес на управление с.Ореш, Община Свищов  да заплати сумата от 100 / сто / лева   държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: