РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав::
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов гр.дело № 9503 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба, подадена от А.С.В. срещу
решение № 226589/02.10.2017 г. по гр. д. № 16964/2016 г. на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 49 състав в частта, с която исковете на ищеца В. са
отхвърлени.
Подадена е въззивна жалба от А.С.В. срещу решение №
351941/02.03.2018 по гр. дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата му с
правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 226589/02.10.2017 г. по
гр. д. № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав.
Подадена е и частна жалба от А.С.В. срещу решение №
352174/02.03.2018 г. по гр. дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата му с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение№ 226589/02.10.2017 г. по
гр. д. № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав
в частта за разноските.
Подадена е и въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД решение
№ 226589/02.10.2017 г. по гр. д. № 16964/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 49 състав в частта, с която предявените от ищеца искове
са уважени.
С определение, постановено в проведеното на 04.02.2019
г. открито съдебно заседание по делото, настоящият съдебен състав на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по делото по въззивните жалби
срещу основното решение на първоинстанционния съд и срещу опредлението по чл.
248 ГПК до произнасяне с влязло в сила решение по жалбата срещу решението по
чл. 250 ГПК.
Във въззивната жалба срещу решение № 351941/02.03.2018
по гр. дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49
състав, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 226589/02.10.2017 г. по гр. д. № 16964/2016 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав, са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. Поддържа се, че с исковата си молба ищецът е сезирал съда с девет иска, че
с окончателния си доклад по делото съдът е приел за разглеждане девет иска,
както и че в съдебното решение са налице осем диспозитива.
Посочва се, че не е ясно поради каква причина
първоинстанционният съд смесва иска за едностранно изтеглените суми от банката
– ответник по т.6, с този по т. 9 от исковата молба, представляващ недължимо
заплатени суми за главница, поради липса на превеждането им от страна на
ответника в полза на застрахователното дружество, но ежемесечно заплащани от
кредитополучателя – ищец.
Поддържа се, че сумата от 3738,19 лева представлява
неоснователно изтеглена сума от сметка на ищеца на дата 22.12.2015 г., без
правно основание и без за това да е уведомен кредитополучателя. В тази връзка
се посочва, че неправилно районния съд е приел, че отхвърляйки иска за сумата
от 3738,19 лева се е произнесъл и по претенцията по т. 9 от исковата молба,
като се поддържа, че сумата от 696 лева, представлява недължимо заплатени суми
за главница, поради липса на превеждането им от страна на ответника в полза на
застрахователното дружество.
Моли се за отмяна на обжалваното решение №
351941/02.03.2018 по гр. дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 49 състав и за уважаване на молбата по чл. 250 ГПК.
Ответникът по жалбата „Ю.Б.“ АД счита, че обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден. Претендира и присъждането на направените
разноски.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите
на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за допълване на съдебен акт по чл. 250 ГПК е
допустима когато: съдебният акт е
непълен, подадена е от легитимирано лице и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК /който
е преклузивен/. В разглеждания случай единственият изложен мотив в обжалвания
съдебен акт е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по целия предмет на гр.дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 49 състав, тъй като с произнасянето по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за сумата от 3738,19 лева се е произнесъл и по претенцията
по т. 9 от исковата молба, т. е., че няма непълнота в решението от 02.10.2017 г.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по гр.дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49
състав, е било образувано по искова молба на А.С.В., с която срещу „Ю.Б.“ АД са били предявени обекивно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 4205,19 лева, представляваща
надплатена сума над договорната месечна вноска за период 01.07.2011 г. до
17.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
2. иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1022, 47 лева, представляваща
мораторна лихва.
3. иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляваща
неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г. до 24.03.2016 г., изразяващи се в
стрес, притеснения и неудобства в резултат на едностранно увеличение на лихвата
от страна на банката – ответник.
4. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5244,99 лева,
представляваща недължимо платени лихви за период 01.07.2011 г. до 17.02.2016 г.
5. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 535,51 лева,
представляваща недължимо заплатени такси за просрочие за период 01.07.2011 г.
до 17.02.2016 г.
6. иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 3738,19 лева, представляваща
неоснователно изтеглени суми от страна на ответника от банкова сметка ***.12.2015
г.
7. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 118,24 лева,
предсталвяваща недължимо платени суми за имуществена застраховка на недвижим
имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит със сключена
застраховка «Живот на получатели на кредити» за периода от 01.01.2014 г. до
17.02.2016 г.
8. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 562,50 лева,
представляваща недължимо заплатени суми на ответника за извлечения от сметки и
удостоверение за наличие и липса на задължения за периода 06.04.2006 г.
17.02.2016 г.
9. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 696 лева, представляваща
недължимо платени суми за главница, поради липса на превеждането им от
ответника в полза на застрахователното дружество.
С решението от 02.10.2017 г., СРС се е произнесъл по
претенциите по т. 1 до т. 8 от исковата молба, но липсва произнасяне по иска по
т. 9 от същата.
Настоящият съдебен състав счита, че волеизявленията на
ищеца в процесната искова молба са ясно заявени, като на стр. 9 същият е
поискал и присъждането на сума в размер на 696 лева, посочвайки и основание, на
което претендира нейното заплащане.
Изложените доводи от първоинстанционния съд, че
произнасяйки се по претенцията по т. 6 от исковата молба се е произнесъл и по
тази по т. 9 от същата не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав,
доколкото районният съд е бил сезиран с конкретни претенции, заявени от ищеца с
исковата молба и приети за разглеждане от съда с определението му по чл. 146 ГПК, поради което последният е дължал произнасяне с решението си по целия
спорен предмет, с който е бил сезиран.
В този смисъл доколкото първоинстанционният съд не е
формирал воля относно част от предмета на спора, то решението от 02.10.2017 г.
се явява непълно и незаконосъобразно молбата на ищеца по чл. 250 ГПК е била
оставена без уважение.
Ето защо обжалваното решение № 351941/02.03.2018 г. по
гр. дело № 16964/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49
състав следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за произнасяне по молбата
на ищеца по чл. 250 ГПК.
Първоинстанционният съд следва да осъществи и преценка
дали претенциите, предмет на искането за допълване са индивидуализирани в
достатъчна степен съобразно изискванията на чл. 127 ГПК, нужно ли е извършването
на доклад по делото по чл. 146 ГПК и провеждането на открито съдебно заседание.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 351941/02.03.2018 г. по гр. дело № 16964/2016 г.
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, 49 с-в, за произнасяне по молбата по чл.
250 ГПК на ищеца А.С.В..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/