Определение по дело №37/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба от Т. П. Б. против разпореждане № 76/27.1.2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. 74 по описа на Районен съд-П. за 2010 г., с което е осъден да заплати в качеството на поръчител,заедно с длъжника суми по потребителски кредит.

Жалбоподателят сочи, че е незаконосъобразна заповедта, тъй като не я е получил, не му е връчена нито е уведомен за сроковете за нейното обжалване, което е нарушение на норми от АПК.Сочи, че не е канен от ЧСИ да се запознае със заповедта. Излага факта, че длъжникът Т. не е напуснал град П., а живее и работи в него. При разговор е обещал да си внесе сумата. Посочва още, че не си спомня да е подписал договора за кредит. Ето защо протестира срещу издадения акт.

Взискателят в отговора сочи, че е неуместно позоваването на АПК, тъй като отношенията, които се развиват са уредени от ГПК. Възраженията са несъстоятелни, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лица, срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът приема, че е постъпила в срок, с оглед твърдението в жалбата, че до момента не му е връчена заповедта за запознаване. Същата е неоснователна.

Видно е, че с разпореждане № 76/27.1.2010 г. е постановено жалбоподателя Т. Б. като поръчител, заедно с длъжникът П. Т. солидарно да заплатят на “Централна К. Б. сумата от 9 079,81 лв., представляваща редовна главница по договор за потребителски кредит № * от 18.4.2008 г., сумата от 407,32 лв., представляваща просрочена главница периода от 20.05.2009 г. до 22.1.2010 г., просрочена лихва за същия период в размер на 1 049,32 лв. и законната лихва върху главниците, считано от 23.1.2010 г., ведно с разноските по делото. Съдът е счел след извършена проверка, че документа – договор за поребителски кредит е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съгл. чл. 417, ал. 2 от ГПК, поради което е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение. Представен е потребителския договор, както и извлечение от сметка за дължимостта на сумите.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна.

Районният съд е извършил, проверка в пределите, очертани в чл. 418, ал. 2 ГПК, а именно редовността на документа от външна страна и дали удостоверява определено по вид и размер, изискуемо вземане. В това производство не могат да се преценяват факти, нямащи отношение към така очертаните от законодателя предели на необходимата проверка на представените документи. Затова не следва да се разглежда твърдението, на жалбоподателя, според което не си спомня да е подписвал договора, а е могло и длъжникът да се е подписал вместо него. Видно е, че той е посочен в представения договор като поръчител и се е подписал в това си качество. По същите съображения неотносим е и факта, че длъжника живее и работи в П., поради което Окръжният съд не го обсъжда. Неоснователно е застъпеното становище, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушаване на норми от АПК. Както правилно е посочил ответника по жалбата в случая се касае за отношения, регламентиращи се от ГПК- от чл. 410 и сл. от ГПК, а не от АПК. Поради неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи, съдът потвърждава обжалвания акт и

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 76/27.1.2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. 74 по описа на Районен съд-П. за 2010 г.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: