№ 5382
гр. ....... 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110156608 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.03.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №56608 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ....., ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...... – Изп. директори, срещу Г. В.
З., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 1 435,07 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр........., аб.
№......, за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., сума от 240,08 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 09.05.2024г., сума от 53,64 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.05.2021г.- 30.04.2023г. и сума
от 11,77 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2021г.- 09.05.2024г., за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33649/2024г.
на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.В.
С. от САК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличие
на валидно облигац. правоотношение за доставка на ТЕ, както и за публикуване ОУ на
ищеца в периодичния печат. Оспорва се коректността на сметките за ТЕ.
Като трето лице помагач, /ТЛП/ на страната на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ......., като са представени 2 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода на името на ответника и 2 бр. справки за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на НА за дарение на недвижим имот на
малолетен низходящ №.....г., н.д. №37293/1997г. на I – ви нотариус при Нот. служба към СРС,
с който .... даряват на малолетния си син Г. З., чрез особен представител, назначен от съда,
правото на собственост върху придобит през време на брака ап.......
Във връзка с дадени съд. указания ищецът представя доказат. за надлежно публикуване
на ОУ във в....., бр. от 11.07.2016г.
Съгласно прието заключение по съдебно- техническа експертиза, ТЕ е начислявана за
отопление от 3 бр. радиатори с монтирани уреди за индивидуален отчет и за юранг- лира в
банята, като отопл. тяло без уред за отчет с мощност от 515 W, както и ТЕ за БГВ по данни
на водомер за топла вода. Начислена е ТЕ за сградна инсталация на база пълен отопляем
обем от 145 куб.м.
Видно от прието заключение по допусната ССч.Е, не са налице данни за извършени
плащания по партидата. Посочени са издадените по партидата общи фактури и кредитни
известия. За първия отопл. сезон е начислена цена за доставена ТЕ от 994,94 лв., с ДДС, а за
отопл. сезон 2022/2023г.- 441,13 лв., след приспадане сумите за възстановяване и намалената
данъчна ставка. Посочени са задълженията по пера по партидата на имота.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. Г. З. е собственик на процесния
апартамент и е налице открита партида на негово име. С оглед на горното настоящият
съдебен състав приема за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по
2
делото.
Съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Поради това, считано от 11.07.2016г. ОУ на ищеца са влезли в сила и са станали част от дог.
правоотношения за доставка на ТЕ за битови нужди. Публикуването им в местен
всекидневник е с цел оповестяването им сред по- широк кръг от читатели.
Следва да се сподели становището, че извлеченията от сметки на ищеца не
представляват достатъчно доказателства, от които да се приеме, че е налице законно
отчитане и ценообразуване на потребена ТЕ. Видно от представените от ТЛП- ФДР писмени
доказателства е налице реален отчет на ТЕ, при монтирани отопл. уреди в имота на
ответника. Начислена е ТЕ за БГВ по данни на водомер. Поради отва направеното
възражение от отв. страна в тази насока не може да се приеме за обосновано.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и
трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на
ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Последващото издаване на
обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на
давността. В случая исковата претенция се счита за предявена от 04.06.2024г., като
отчетният период е от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и следва да се приеме, че не е изтекъл
приложимият давностен срок. ЗЗД свързва изискуемостта по чл.114 с настъпването на
падежа на задължението, което в случая е след изтичането на предвидения в ОУ на ищеца
45- дневен срок за доброволно изпълнение на месечното задължение за ТЕ. С оглед на
горното е налице основание предявеният иск за главница да бъде изцяло уважен.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато не е налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ следва
да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозити за експертизи от общо 500 лв.
и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
3
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на
632,88 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъдят разноски от
105,31 лв., съобразно отхвърлената част от исковете за заплатен адв. хонорар от 600 лв. по
представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. В. З., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ...... – Изп. директори, съществува вземане за сумата от 1 435,07 /хиляда
четиристотин тридесет и пет лева и седем стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........., аб. №......, за отчетен период:
01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 04.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№33649/2024г. по описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........
ул. „.....“ №..... представлявано от ...... – Изп. директори, срещу Г. В. З., ЕГН:**********,
установителен иск за признаване дължимостта на следните суми: сума от 240,08 /двеста и
четиридесет лева и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2022г.- 09.05.2024г., сума от 53,64 /петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.05.2021г.- 30.04.2023г. и
сума от 11,77 /единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 16.07.2021г.- 09.05.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33649/2024г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......– Изп.
директори, сума от 632,88 /щестстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
......– Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Г. В. З., ЕГН:**********, сума
от 105,31 /сто и пет лева и тридесет и една стотинки/ лв., представляваща сторени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ......., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5