РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 12/08.02.2024г. по нохд № 1739/24г. състав на
Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимият А. С. К. за виновен по
чл.150, ал.1 НК и го осъдил на две години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим. Съдът приспаднал предварителното задържане
на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Първоинстанционната присъда била протестирана от прокурор при
Районна прокуратура Пазарджик и обжалвана от подсъдимия и с Решение №
87/16.05.2024г. по внохд № 351/24г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
била изменена, като размерът на наложеното на подсъдимия К. наказание за
престъплението по чл.150, ал.1 НК бил увеличен от две на четири години
лишаване от свобода.
1
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения К. за
възобновяване на делото.
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната дейност
на съда, който е изградил правните си изводи без да оцени обективно,
всестранно, пълно, поотделно и в корелираща връзка събраните по делото
доказателства. Иска се събиране нови доказателства. Претендира се
възобновяване на делото.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила са неоснователни.
Защитата въвежда ново касационно основание, свързано със
справедливостта на наложеното на К. наказание, като с доводи за неправилна
оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства се аргументира
искането за намаляване на размера му.
Осъденият иска по принцип възобновяване на делото. Претендира и
намаляване на размера на определеното му наказание.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, от
процесуалнолегитимирана страна и по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на касатора, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на
доказателствените източници от решаващите инстанции, но касае в същността
си съставомерността на деянието и е относимо към касационното основание,
попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел проверка за
съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
2
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата. С тези
съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по
обвинение, което не е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната
инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от
обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
Искането за събиране на нови доказателства, в частност преглеждане на
записите на камерата, намираща се на местопрестъплението не може да бъде
уважено. Касаторът не е съобразил, че касационната инстанция не е такава по
фактите и в хода на касационното производство доказателства за установяване
на нови факти, различни от посочените в обвинителния акт е процесуално
недопустимо. Нещо повече, производството в Районния съд е преминало по
диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. Съдът е
разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че
доказателствата от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на
подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното
съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт. При
това положение, с направеното признание на фактологията описана в
обвинителния акт касаторът сам и доброволно се е съгласил да не се събират
доказателства за факти, различни от тези посочени в обвинителния акт, за
3
което той е получил законовия бонус и определеното му наказание е било
намалено с една трета, в каквато насока е разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК,
стриктно съобразена от въззивната инстанция.
Отделно от това касаторът не е съобразил, че проверка на формиране на
вътрешното убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за
това, намерили израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е
недопустимо, защото касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а
тя е извън кръга на касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че
изводите на двете инстанции относно авторството на деянието не са
произволни. Сочените от касатора доказателства не са интерпретирани
едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията му. Точно
обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан
анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда и въззивното
решение. Те са били съпоставени с показанията на свидетелите и с останалите
доказателства по делото, като не е останала без необходимата фактическа
обосновка и връзката между тях. Контролираните съдилища са изложили
пространни съображения защо приемат за безспорно доказана престъпната
деятелност, за осъществяването на която К. е бил обвинен.
Независимо, че касаторът не е въвел в собственоръчно изготвеното си
искане като касационно основание справедливостта на наказанието, а това е
сторено едва в съдебното заседание пред касационната инстанция, въпросът за
наказанието следва да бъде разгледан, защото е поставен пред съда в рамките
на шестмесечения срок, в който могат да се релевират нови искания. По
отношение на това оплакване настоящият състав споделя изцяло доводите на
въззивната инстанция, относими към индивидуализацията на наказанието.
Наложеното на касатора наказание в размер на четири години лишаване от
свобода се явява справедливо и съответно на критериите, заложени в
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК.. Въззивната инстанция за да коригира
наказанието правилно е преценила, че първата такава не е съобразила всички
отегчаващи обстоятелства и така е определила наказание, което се явява
крайно снизходително и необосновано занижено. Проявената упорита
4
престъпна воля от осъдения, както и обстоятелството, че макар и да е търпял
многократно ефективни наказания лишаване от свобода в пенитенциарните
заведения, същият продължил престъпната си деятелност и най – вече, че в
един изключително кратък период след ефективното изтърпяване на
последното си наказание е извършил инкриминираното деяние го очертават
като личност с утвърдени престъпни навици, което налага по –
продължително корекционно въздействие. Поради това определеното от
въззивната инстанция наказание в размер на четири години лишаване от
свобода не може да бъде определено като явно несправедливо.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения А. К. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. К. за
възобновяване на внохд № 351/24г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5