Определение по дело №68/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 648
Дата: 22 юли 2019 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20191440100068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр.Козлодуй, 22.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, Втори състав в закрито заседание на 22 юли 2019 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 68 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение в частта за разноските.

Образувано е по молба вх. № 3237 от 26.06.2019г. на ответника „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена     Стоянов Стоянова, Карел Крал подадена чрез пълномощник юристконсулт В., с която иска съда да измени решение № 136 от 29.05.2019г. постановено по гр.д.№ 68/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй в частта за разноските, който дружеството е осъдено да заплати на адвокат Е.О. пълномощник на ищеца А.П.С. по съображения, че е прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. Допълнително развива доводи за недобросъвестно упражняване на адвокатската професия в противоречие с Етичния кодекс на адвоката и в разрез със Закона за адвокатурата и за злоупотреба с право от страна на адвокат О.. Поддържа, че не са налице обстоятелствата по чл.38 от ЗА, тъй като ищецът не е материално затруднено лице, доколкото въпреки липсата на средства адвокат О. е образувала девет отделни производства от името на същия ищец против ответника „Ч.Е.Б.” АД.

Ищеца в спора чрез адвокат О. е подал писмен отговорна молбата за изменение на решението в частта за разноските, с който оспорва същата и излага подробни съображения за нейната неоснователност.

За да се произнесе по основателността на молбите, съда взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Гр.дело № 68/2019г. по описа на Районен съд - Козлодуй е образувано по искова молба на А.П.С., ЕГН:********** с адрес *** подадена чрез адвокат Е.Ю.О. ***, с която са предявени против „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена    Стоянов Стоянова, Карел Крал – отрицателни установителни искове, всеки с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено че ищеца С. не дължи сумата от общо 898.55 лева за доставена ел.енергия, тъй като е погасено по давност.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, включително и адвокатско пълномощно на адвокат Е.О. ***, като възнаграждение не е договорено, поради наличие на предпоставките визирани в чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С исковата молба е поискано от съда да освободи ищеца от заплащането на държавни такси и разноски, като е представена декларация за имотното му състояние и с определение от 24.01.2019г. съдът е уважил искането на ищеца за освобождаването му от плащането на държавна такса и разноски за образуване на делото.

В срока по чл.131 ГПК ответника "Ч.Е.Б."АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. По делото са проведени две открити съдебни заседания.

С решение № 136 от 29.05.2019г. постановено по гр.д.№ 68/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй, съдът е уважил изцяло предявените искове, като е приел за установено, че ищеца А.П.С. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, сумата от 898.55 лева, поради погасяване на вземането по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Със същото решение, в полза на адвокат Е.О. като пълномощник на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1т.2 Закон за адвокатурата е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съда е определил размера на адвокатското възнаграждение в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки материалния интерес /цената на иска/ по делото. Решението е връчено на ответника на 06.06.2019г. и в срока за обжалване на /пощенско клеймо от 20.06.2019г./ е получена молбата вх. № 3237 от пълномощника на ответника за изменение на решението в частта за разноските – присъденото на адвокат О. като пълномощник на ищеца адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съда намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски. Възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и се присъжда директно на адвоката. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две - да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да дължи заплащането на разноски. Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА /определение №135/17.09.2016г.на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело №1235/2016г./.

В настоящия случай безспорно са налице посочените изисквания – налице е договор за правна помощ /л.8 от делото/, в който изрично е посочено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. От друга страна с определението си от 24.01.2019г. съдът е освободил изрично ищеца А.С. от заплащането на държавна такса и разноски при образуване на делото. Следователно, с оглед уважаването на предявения иск, съдът  е задължен да определи адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да осъди ответника да заплати това възнаграждение на упълномощения адвокат. В този смисъл, тъй като с решението съда е осъдил ответника да заплати директно на адвокат О. адвокатско възнаграждение, съдът изцяло е спазил и приложил правилно материалния закон.

По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съда съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят в зависимост от размера на материалния интерес, а разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата предвижда, че възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно. В разглеждания случай е предявен иск за недължимост на сумата в размер на 898.55 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, възлиза на сумата от 300.00 лева по отношение на претенцията за главница от 367.15 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, възлиза на сумата от 300.00 лева.

Съобразявайки обаче последната практика на Окръжен съд – Враца - определение от 22.04. 2019 по ч.гр.д.№212/2019 г по описа на ВОС, съда е приел, че  практиката на СЕС, която  е част от правото на ЕС и е директно приложима в РБългария и  има предимство, при противоречие с   национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл. 36 от ЗА, респективно чл.38  ал.1 т.2 и ал.2 от ЗА. Тази практика на СЕС е  обективирана в две български дела  С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е постановил решение  по преюдициално питане и е прието, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004г., би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар, като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия. Затова СЕС постановява, че българският съд може  да не се съобрази  при възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК, с минималния размер на адвокатското възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, респективно в случая чл. 38  ал.1 т.2 ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, поради което  може  да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Това мнение се споделя и в редица последващи  решения и определения на СГСъд /решение от 22.10.2018 г по въз.гр.д.№1061/18 г, решение от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г, определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г/.

Така съда съобрази, че по настоящето дело е провел едно съдебно заседание. Освен това не е налице фактическа и правна сложност на делото и не са събирани доказателства освен представените с исковата молба. Предвид това, съда приема, че присъденото минимално адвокатско възнаграждение  на адвокат О. по настоящето дело на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА от 300 лева, следва да бъде намалено на 150 лева, тъй като процесуалния представител е изготвил  искова молба и писмена защита пред КРСъд.

Водим от горното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ИЗМЕНЯВА решение №136/29.05.2019г. по гр.д.№ 68/2019г. по описа на КРСъд, в частта в която „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена    Стоянов Стоянова, Карел Крал са осъдени на основание чл. 78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр.с ал.1 т.2 от ЗА да заплатят на адвокат Е.О. от ВрАК  адвокатско възнаграждение от 300 лева, като го намалява от 300 лева на 150 лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.                                                               

                                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: