№ 770
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600898 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от P.I. /P.I./, роден
на ********** г., в Грузия /TSALENJIKHA/, национален паспорт № ****,
издаден на 25.08.2023 г. - обвиняем по Досъдебно производство № 8310/2025
г. по описа на РП-Плевен чрез процесуалния представител адв. Е. Г. от АК-
Плевен с искане за изменение на Определение №1166 от 28.11.2025г. по ЧНД
№2224/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия P.I. /P.I./.
В жалбата се излагат твърдения, че не са налице основания за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи се, че не са
налице доказателства за съпричастността на обвиняемия в деянието, за което е
повдигнато обвинение. Излага се становище, че същият не е осъждан и не е
налице опасност същият да се укрие. В заключение се прави искане съдът да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да наложи по-
лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия P.I. /P.I./.
В съдебно заседание частната жалба изцяло се поддържа както от
обвиняемия, така и от неговия защитник. Обвиняемият посочва, че страда от
епилепсия, както и че се грижи за болната си майка. Прави искане съдът да
постанови по-лека мярка, в това число „парична гаранция“, тъй като разполага
със средства, или „домашен арест“, тъй като има приятели в Бургаска област.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен излага становище, че
депозираната от защитата частна жалба е неоснователна. Сочи се, че от
материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент,
се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност същият да се укрие или да
извърши престъпление.
1
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба и частният протест са депозирани в законоустановения в
чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същите се явяват процесуално
допустими и редовни.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем P.I. /P.I./ е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр.
с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова, че на 24.11.2025 г.,
около 20:30 часа на път I-3, над пътен възел КАТ, обл. Плевен, с посока на
движение към Русе, като помагач, в съучастие с К.И., роден на 23.11.1980 г. в
Република Грузия с национален паспорт, валиден до 01.10.2033, с peг. №
****- извършител и Д.Ш./, роден на 08.08.1968г. в ГРУЗИЯ / TSALENJIKHA/,
национален паспорт № ****, издаден на 12.08.2025г., валиден до 12.08.2035г.-
помагач, умишлено е улеснил /като се возел в лек автомобил марка Тойота
модел **** с per. № **** пред лек автомобил марка и модел „Мерцедес“,
модел „**** с per. № ****, като наблюдавал и сигнализирал за наличие на
полицейски органи, противозаконно е подпомогнал, за превозването на 8 броя
чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в България
„Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български
гражданин“, а именно е подпомогнал, като е превозвал:
-Д.А.И., ЛНЧ: **** гражданство Иран, -М.Х.Х., ЛНЧ: **** гражданство
Иран, със статут на кандидат бежанец
-Д.Х.А., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут
на кандидат бежанец
-А.А.А., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
- Ж.И.Х., ЛНЧ: **** гражданство Ирак, със статут на кандидат бежанец
- М.Д.М., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
- О.А.Х. ЛНЧ: **** гражданство Иран и да преминат в страната в
нарушение на закона, а именно на: чл.ЗО, ал.1, т. 11 от Закона за убежището и
бежанците, тъй като по време на производството чужденецът е длъжен да не
напуска определената му зона “, и:
- I.S.M., роден на 07.01.2008 г. Гражданство Иран, без документи за
самоличност - непълнолетно лице;
да преминават в страната в нарушение на закона, а именно на чл. 8, ал. 1
от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива
се изискват.“, и чл. 19, ал. 1, т. 1 от същия закон: „Чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или
2
заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване,
когато такива се изискват.“, чл. 22, ал.1 и ал. 4 „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т.
3, 4 и 5; 2. международни договори или договори на Европейския съюз с трети
държави за безвизов режим; 3. актове на правото на Европейския съюз, които
са в сила и се прилагат от Република България; 4. разрешение на службите за
административен контрол на чужденците като деянието е извършено: чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Мерцедес“, модел „****, с peг. № **** /Великобритания/ и лек автомобил
марка Тойота модел **** с per. №****, по отношение на непълнолетни лица и
по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на 8 лица
чужди граждани - извършено престъпление чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен. Предположението, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен, обосновало първоначалното вземане на
мярката за неотклонение задържане под стража, продължава да е налице и не е
оборено от събраните впоследствие доказателства, коментирани по повод
предходния съдебен контрол на законността на задържането.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Неоснователни са доводите на защитата, че не са налице доказателства за
съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние. Досъдебното
производство е в един изключително ранен етап, като до този момент е
положена нужната процесуална активност за събиране на доказателствата по
делото. Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия
момент разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено
деяние по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия
момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на
настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в
участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано
предположение, каквото в случая е налице.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укрИ. и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, предвид наличните данни за
механизма и начина на извършването му. Същото е извършено по отношение
3
на 8 броя лица, сред които и непълнолетни такива, налице са повече от един
квалифициращи признаци, както и данни за широка престъпна мрежа с цел
незаконно подпомагане на бежанци да преминат през границите на повече от
една страна. Налице са данни и за участие на широк кръг от лица, като има
данни за създадена трансгранична престъпна мрежа извън пределите на
Република България.
Освен това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд,
настоящото деяние се явява тежко умишлено престъпление, с оглед
разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от една до шест години както и наказание „глоба“ от
три хиляди до десет хиляди лева. Същото би подтикнало обвиняемият да се
укрие с цел избягване на наказателна отговорност спрямо него.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай се касае за
предварително обмислена и трайно действаща престъпна схема, с участие на
няколко лица. В този смисъл съдът отчита, че е налице висока степен на
обществена опасност на деянието, както и опасност обвиняемият да се укрие.
Същото не се разколебава от факта, че обвиняемият според бюлетина за
съдимост е неосъждан. От събраните данни се установява, че съществува риск
от укрИ., тъй като се касае за чужд гражданин, за който няма достатъчно
доказателства, че има постоянен адрес, на който пребивава в Република
България. В този смисъл единствената подходяща мярка за неотклонение се
явява задържане под стража, с която ще може да се осигури участие на
грузинския гражданин в делото.
Изложеното от обвиняемия в съдебно заседание на въззивната инстанция, че
страда от епилепсия е недоказано. По делото не са налице медицински
документи, които да установяват какво е здравословното състояние на
обвиняемия, както и че същият страда от посочената болест. Не са налице и
данни, че здравословното му състояние към настоящия момент не позволява
същият да бъде задържан в следствените арести в страната, където да му бъде
оказана необходимата медицинска помощ при необходимост, в съответствие с
изискванията на Наредба № 2 за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода.
Съдът отчита, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха
се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Местонахождението на обвиняемия трудно може да
бъде установено, предвид данните, че същият е чуждестранен гражданин и
има установени трансгранични връзки и познанства. Постановяването на по-
лека мярка за неотклонение не би осуетила възможността обвиняемият да
направи опит да се укрие и да осуети срочното приключване на досъдебното
производство. Тези данни водят до извод, че сериозно би затруднило
установяване на неговото местонахождение и би улеснило неговото укрИ..
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Задържане под стража“ е правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1169 от 28.11.2025 г. по ЧНД №
2224/2025 г. по описа на РС - Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо P.I. /P.I./, роден на ********** г., в Грузия
/TSALENJIKHA/, национален паспорт № ****, издаден на 25.08.2023 г. -
обвиняем по Досъдебно производство № 8310/2025 г. по описа на РП -
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5