Р Е Ш Е Н И Е
№….……….……./.……..03.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена П., като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №236 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Д.К.П., с ЕГН ********** и А.П.Д., с ЕГН **********, двамата с
адрес: *** и със съдебен адрес:***, чрез адв.А.Д., против “ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И. И.Г., със съдебен
адрес:***, чрез адв.Д.Х., с която са предявени субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени
вреди, в резултат от ПТП настъпило на 16.05.2018г. в гр.Асеновград на
кръстовището между ул.“Конушка“ и ул.“Цар Иван А. II“ между л.а.“Мазда 6“, с
рег.№*******и л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******, по вина на водача на
първия автомобил, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със
Застрахователна полица №BG/03/117001561570, със срок на действие от
31.05.2017г. до 30.05.2018г., както следва:
-в полза на ищеца в общ размер на 35582лв., от който сумата 32000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, в следствие от претърпени
телесни повреди, както и негативни психически преживявания и състояние на
емоционален стрес, и сумата от 3582лв., представляваща имуществени вреди
измерими със средствата необходими за възстановяване на л.а.“Фолксваген Бора“,
с рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.05.2018г.-датата на деликта до окончателното изплащане на задължението;
-в полза на ищцата в размер на 9800лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, в следствие от претърпени телесни
повреди, както и негативни психически преживявания и състояние на емоционален
стрес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.05.2018г.-датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
16.05.2018г. в гр.Асеновград на кръстовището между ул.“Конушка“ и ул.“Цар Иван А.
II“ е настъпило ПТП между лек автомобил “Мазда 6“, с рег.№*******и
л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******. Сочи се, че с влязло в сила Решение №157
от 30.10.2019г. по АНД №817/2019г. на PC Асеновград, водача на л.а.“Мазда 6“, с
рег.№*******, е признат за виновен за настъпването на описаното по-горе ПТП,
като на основание чл.78а, ал.1 от НК същият е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание. Сочи се, че към момента на
произшествието л.а.“Мазда 6“, с рег.№*******е бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в
Застрахователна полица №BG/03/117001561570, със срок на действие от
31.05.2017г. до 30.05.2018г. Твърди се, че след инцидента ищците били откарани
от пристигналите място екип на “Бърза помощ“ в УМБАЛ “Свети Георги“-гр.Пловдив,
където били подложени на съответните прегледи и манипулации. Сочи се, че в
резултат от процесното ПТП, ищецът претърпял контузия на гръден кош, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица на границата външна
средна трета, травматичен оток в областта на лявото коляно и ожулвания в областта
на лявата подбедрица, а ищцата е получила кръвонасядания и травматични отоци в
областта на двете колена, травматични отоци в областта на двата глезена и
контузия на двете коленни стави. Поддържа се, че поради силните болки в
областта на лявата ключица, през първите два месеца след инцидента, на ищеца се
е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, с които да облекчи
състоянието си и да може да спи поне за кратко. Сочи се, че в последствие ищеца
започнал постепенно да се възстановява и да се движи по-нормално. Поддържа се,
че по време на лечението на ищеца, се налагало постоянно да има близък, който
да го обгрижва и обслужва, тъй като той не можел сам да се справя с
физиологичните си нужди. Твърди се, че това състояние на ищеца продължило около
2 месеца, след което постепенно започвал да координира движенията си. Поддържа
се, че вследствие на претърпеният удар от лек автомобил, ищецът изпада в стрес
и паника всеки път, когато покрай него преминава кола и когато чуе мотор на
превозно средство. Твърди се, че страхът на ищецът е огромен и той изпада в
силен шок всеки път, когато се наложи да се качва в автомобил, както и че го е
страх да управлява кола. Сочи се, че при допир върху болното място, макар и
след почти две години и въпреки проведеното лечение, ищецът изпитва тъпи болки.
Твърди се, че при натоварване и вдигане на тежки предмети, ищецът търпи болки,
поради което от известно време той изпитва чувство, че е в тежест на
семейството си. Сочи се, че спомена за случилото се, преследва непрекъснато ищецът
като някакъв ужас и го препятства да работи пълноценно, разсейва го и не му
позволява да извършва обичайните си
работи и да задоволява нуждите си. Поддържа се, че ищецът е притеснени от
факта, дали отново ще бъде пълноценен човек. По отношение на ищцата се сочи, че
в резултат от получените травми от процесното ПТП, се е налагало да приема
болкоуспокояващи, които да облекчат
главоболието и болките в лявата подбедрица, което да и позволи да заспива поне
за кратко. Твърди се, че при срещи с др.хора, ищцата се чувствала много зле,
поради което през първият месец след инцидента, избягвала да води каквито и да
било разговори, защото дори краткото общуване с роднините и близките ѝ, я
изморявали. Поддържа се, че всеки разговор е натоварвал ищцата изключително много,
коствал ѝ огромни усилия и главоболия, като това я е връщало към
преживеният ужас. Твърди се, че от тези състояния на психоза, при ищцата се е
появило безсъние. Сочи се, че в следствие от претърпения от удар от лек
автомобил, ищцата изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай нея
преминава кола и когато чуе звукът от двигател на превозно средство. Твърди се,
че страхът е огромен и ищцата изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да
се качи в автомобил, както и че тя изпитва панически страх от тълпи с хора и
спрени автомобили. Сочи се, че в резултат от болките, страданията и
дискомфорта, търпени в следствие телесните повреди и тяхното лечение, у ищцата
са се отключили различни стресови реакции, като повече от две години от
настъпване на събитието, тя не може да се възстанови напълно психиката си и
страда от безсъние. По отношение на урежданията на собственият на ищеца
л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******, се поддържа, че ответното дружество
следва да заплати разходите, необходими за възстановяването му, които според
изготвената експертна оценка възлизат на 3582лв. Поддържа се, че ищците са
подали молба до застрахователя, съгласно изискванията на чл.380 от КЗ, който от
своя страна е направил предложение, с което първите не са съгласни, тъй като е
доста по ниско от исканата сума. Ето защо за ищците се е породил интерес да
предявят настоящите претенции. Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а
именно сметка с IBAN ***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Мазда 6“, с рег.№*******, е
била застрахована при ответното дружество по валидна и действаща застраховка
“Гражданска отговорност. Оспорва се размера на претенциите за неимуществени
вреди, като се прави възражение съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищците. Твърди се, че същите, в нарушение на чл.137а от ЗДв.П са пътували в
автомобила без поставени предпазни колани. Поддържа се, че настъпилите
травматологични увреждания, са резултат само и единствено от противоправното
поведение на ищците. Поддържа се, че при ползване на обезопасителен колан, той
би бил в състояние да задържи пътниците в седалките на автомобила, така че
уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди се, че всички телесни наранявания
на ищците, са в резултат от свободното придвижване на телата им в
пространството на автомобила и вследствие от ударите в предметите и частите от
автомобила, като това е и основната причина за въпросните телесни наранявания.
Поддържа се, че с поведението си, поради неизползването на предпазните
средства, ищците в значителна степен, са допринесли за настъпилия по отношение
на тях вредоносен резултат. На следващо място се поддържа, че твърденията на
ищците за претърпени болки и страдания, са недоказани, а размерът на
претенциите им за неимуществени вреди е необосновано завишен, като не е
съобразен и със съдебната практика и със социално-икономическата обстановка в
страната. Оспорва се и размера на претенция за имуществени вреди от 3582лв.,
като се поддържа, че същата е недоказана и неоснователна. Евентуално се
поддържа, че размерът на същата е силно
завишен и определен произволно. На следващо място се поддържа, че не е
изпълнено изискването на чл.390, ал.1 от КЗ, при настъпила тотална щета,
увреденото МПС да бъде свалено от отчет, като в съответния документ изрично е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство е
поради настъпила тотална щета.
С подадената от ищците допълнителна искова
молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба. По конкретно относно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносният резултат, се поддържа, че такова не е налице, тъй като с
поведението си пострадалите не са се поставили в специален и превишаващ
приложимите норми риск. Относно претендираното обезщетение за имуществени
вреди, се сочи, че регистрацията на л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******, е
прекратена на 18.10.2019г., т.е. преди завеждането на исковата ни претенция.
Поддържа се, че законна лихва върху обезщетение за неимуществените и
имуществените вреди, се дължи, считано от датата на увредатата-16.05.2018г.,
тъй като задължението за заплащане на застрахователно обезщетение възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, поради което застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря
в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Сочи се, че в хипотезата
на непозволено увреждане, началният момент на обезщетението за забава определен
с нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, а имено от деня на настъпилото увреждане.
С подаденият от ответникът отговор на
допълнителната искова молба, се поддържат доводите за неоснователност на
претенциите. Оспорват се доводите на ищците, че представените доказателства за
дерегистрация на л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******, удостоверяват спазването
на изискването на чл.390, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че при настъпила тотална
щета, увреденото МПС да бъде свалено от отчет, като в съответния документ
изрично е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство е поради настъпила тотална щета. Сочи се, че според приложеното
Свидетелство за регистрация на МПС-част I, прекратяването на регистрацията на
процесния автомобил е на основание “частен имот“, а не “тотална щета“ или
“разкомплектоване“. Твърди се, че горепосоченото нормативно въведено изискване
за дерегистрацията на тотално увредено МПС има за цел забрана за възстановяване
и повторно въвеждане в експлоатация на МПС, определени като тотално увредени по
смисъла на закона. Поддържа се, че това е така защото не бива да се допуска
автомобили, увредени до степен на негодност, да бъдат отремонтирани и повторно
регистрирани, тъй като подобно МПС, е с нарушена цялост и слабости в
конструкцията, и не е безопасно да се движи по отворени за обществено ползване
пътища, защото може да доведе до фатални последици. Сочи се, че дерегистрация
на основание “частен имот“ би следвало да се използва в случаи, в които МПС се
спира от движение по причини, различни от увреждане при ПТП, при това тотална щета.
Сочи се още, че дерегистриране на МПС на основание “частен имот“ позволява,
повторна регистрация на автомобила, докато основанията “тотална щета“ и
“разкомплектоване“ възпрепятства повторна регистрация на конструктивно увреден
автомобил.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът
си, поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване, ведно с
присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се
доразвиват доводи в подкрепа на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си
представител, оспорва предявените искове и поддържа отговорите, и възраженията
си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно, че към
датата на процесното ПТП- ПТП-15.05.2018г., с ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Мазда 6“, с рег.№*******,
обективирана в Застрахователна полица №BG/03/117001561570, със срок на действие
от 31.05.2017г. до 30.05.2018г.
От материалите по НАХД №817/2019г. по описа
на РС Варна, което е приобщено към настоящото дело, се установява, че с влязло
в законна сила Решение №157 от 30.10.2019г. водачът на лек автомобил “Мазда 6“,
с рег.№*******, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ вр ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2018г. в
гр.Асеновград по непредпазливост е причинил ПТП, в резултат, от което е
настъпила средна телесна повреда на ищецът, изразяваща се в счупване на лява
ключица, което е обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник за период по дълъг от 30 дни.
Видно е от представената по делото
медицинска документация, а имено Листи за преглед на пациент, ведно с
Допълнителен лист, Резултати от
проведени образни изследвания и от клинични изследвания изготвени в УМБАЛ
“Свети Георги“-гр.Пловдив, както и 2 бр. Медицински удостоверения изготвени от съдебен медик при МБАЛ “Св.Анна-Варна“
АД, че в резултат от инцидента ищецът е претърпял контузия на гръден кош,
счупване на лявата ключица на границата външна средна трета, травматичен оток в
областта на лявото коляно и ожулвания в областта на лявата подбедрица, а ищцата
е получила кръвонасядания и травматични отоци в областта на двете колена, на
лявата подбедрица и двата глезена, като и контузия на двете коленни стави
По делото е представен препис от Писмо от 27.02.2020г.,
с което ответникът, в отговор на предявената от ищците на 16.12.20219г. претенция
за плащане на обезщетение, е отказал да заплати такова.
Установява се от представеният по делото
заверен препис от Свидетелство за регистрация на МПС, Част I, че на
18.10.2019г. органните КАТ, са прекратили регистрацията на л.а.“Фолксваген
Бора“, с рег.№*******, с посочено основание “Частен имот“.
В заключението си по назначената КСМАТЕ,
което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и
кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещите лица са посочили,
че в резултат от процесното ПТП ищцата като пътник в лек автомобил е получила
контузия на двете коленни стави, кръвонасядания, травматични отоци в областта
на двете коленни стави, лявата подбедрица и двете глезенни стави, които са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. В следствие от
същия инцидент ищецът като водач на лек автомобил, е получил фрактура на лявата
ключица, кръвонасядания в областта на лявата ключица, ожулвания в областта на
лявата подбедрица, травматичен оток в областта на лявото коляно, контузия на
гръдния кош, като счупването на лявата ключица е обусловило трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник за период от около месец и половина.
Понастоящем при проведения клиничен преглед на 29.09.2020г. се установява
видима деформация по хода на лявата ключица в резултат на неправилно срастване
на фрагментите. Вещите лица са дали заключение за механизма на ПТП и наличните
системи за безопасност на процесния автомобил “Фолксваген Бора“, както и за
начина на тяхното действие. Според вещите лица установените травматични
увреждания при ищцата могат да се получат както с, така и без поставен
предпазен колан, а тези при ищецът отговарят да са получени при правилно
поставен предпазен колан от страна на водача на лекия автомобил. В заключението
е дадена оценка за стойността на ремонта на увреденият при процесното ПТП
автомобил “Фолксваген Бора“, а именно в размер на 6637.06лв., от които
4889.36лв. за части и 1747.70лв. за труд. Към датата на инцидента
действителната пазарна стойност на процесното МПС е била 3755.56лв., т.е.
стойността на ремонта на автомобила, надхвърля неговата пазарна стойност. В
случая след настъпилото ПТП не са установени здрави и експлоатационно годни
части от автомобила. При изкупуване от лицензирана компания за разкомплектоване
на автомобили, средната стойност на увреденият автомобил е 550лв.
Съгласно заключението на СПЕ, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните претърпяното
ПТП е било значим стрес и за двамата ищци. При ищецът първоначалното състояние
непосредствено след инцидента е било шоково, като стресът е последвал след
седмица, когато са овладени, в известна степен, първоначалните физически
симптоми и когато той е започнал да осмисля и да се връща към случилото се.
Ищцата също е преживяла значим стрес по време на инцидента, който тя е
преработила относително успешно. Към момента психично състояние на ищецът е
задоволително, но има леко изразена тревожност, съпроводена с нарушения в съня,
натрапливи мисли за болест, смърт с акцент върху здравето. Ищцата също е в
задоволително психично състояние, като се регистрира лека тревожност.
В показанията си свидетелят И. З.Д., сочи,
че след процесното ПТП ищецът изпитвал болки и бил подтиснат. Сочи, че ищецът
му споделил за продължителни посещения при психиатър. Сочи още, че ищецът искал
да замине за Англия, но не могъл, защото не се чувствал добре. По думите на
свидетеля ищецът все още изпитвал болки в ключицата, особено като легне на
лявата си страна.
Свидетелката М.Ж.П. сочи, че след инцидента
долните крайници на ищцата били посинените и подути, което ограничавало
движенията ѝ и предизвиквало силни болки. Сочи още, че в резултат от
уврежданията около година след инцидента коленете на ищцата издавали странни
звуци и я болели. По думите на свидетелката дълго време след произшествието
ищцата не можела да шофира, защото я болели краката, а и освен това имала
страх.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка
“Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото ги лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглежданият случай по делото е прието за
безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил “Мазда
6“, с рег.№*******, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”,
сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия
на законно основание. Наред с това са налице и елементите от фактическия състав
по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на застраховка
”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат от
пътнотранспортно произшествие настъпило на 16.05.2018г. Последните
обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство
по НАХД №817/2019г. по описа на РС Асеновград и съобразно чл.300 от ГПК, са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Ето защо се налага извода, че претенциите за заплащане на
застрахователно обезщетение, са доказани по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото
медицинската документация, от заключенията на вещите лица по назначените КСМАТЕ
и СПЕ, и от кореспондиращите им показанията на свидетелите Д. и П., се
установи, че ищците са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически изживявания,
вследствие на получените при процесното ПТП увреждания. При ищецът травмите се
изразяват във фрактура на лявата ключица, кръвонасядания в областта на
лявата ключица, ожулвания в областта на лявата подбедрица, травматичен оток в
областта на лявото коляно, контузия на гръдния кош, като за около месец и
половина същите са предизвиквали по интензивни болки и страдания.
Непосредствено след инцидента състоянието на ищецът е било е било шоково,
последвано от значим стрес, а понастоящем има леко изразена тревожност,
съпроводена с нарушения в съня, натрапливи мисли за болест, смърт с акцент
върху здравето. Ищцата е получила контузия на двете коленни стави,
кръвонасядания, травматични отоци в областта на двете коленни стави, лявата
подбедрица и двете глезенни стави, който са ѝ създавали дискомфорт при
определени движения. Претърпеният от нея значим стрес по време на инцидента е
отработен успешно и понастоящем ищцата изпитва лека тревожност.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя
и вида на уврежданията, както и периода, през който същите са предизвиквали
негативни психически и физически преживявания у ищците, съдът счита, че за
репариране на претърпените от ищецът неимуществени вреди, е необходима сумата
от 17000лв., а за тези търпени от ищцата сумата от 5000лв.
Съдът намира, че не са налице основания за
редуциране на така определеният размер на обезщетението, тъй като възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се неизползване
на обезопасителен колан по време, се опровергаха от заключението на КСМАТЕ.
По изложените съображение, съдът приема, че
претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се явяват частично
основателни и следва да бъдат уважени, съответно до размера от 17000лв. и от
5000лв., като за разликата до претендираните 32000лв. и 9800лв. следва да се
отхвърлят.
По иска за имуществени вреди:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена
застраховка, се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по
пазарната стойност на увреденото имущество. Според заключението на КСМАТЕ нужната
сума за възстановяване на увреденият автомобил е 6637.06лв., неговата пазарна
стойност към датата на ПТП е 3755.56лв. Ето защо и по правилото на
горепосочените правни норми последната сума се явява и стойностния еквивалент
на претърпяната вреда. От друга страна отново според заключеното на посочената
експертиза при предаване на автомобила за скрап би се реализирала сумата от
550лв. Въпросната сума следва да се приспадне от застрахователното обезщетение,
тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователното обогатяване на
ищецът.
Доводите на ответника, че на ищецът не се
дължи обезщетение, тъй като не е дерегистрирал автомобила си поради тотална
щета, са неоснователни. Вярно е, че в случая е налице “тотална щета“ по смисъла
на чл.390, ал.2 от КЗ, респективно че е приложима ал.1 на същата разпоредба,
която изисква увреденото МПС да бъде свалено от отчет, като в съответния
документ изрично е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на моторното
превозно средство е поради настъпила тотална щета. Това изискване обаче няма отношение
към дължимостта на обезщетението, а е относима към поставянето на
застрахователя в забава. Наред с това за да се представи удостоверение за
дерегистрация, съобразно чл.18а ал.2 т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, собственикът на увредения автомобил,
следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В конкретния
случай по предявената извънсъдебна претенция с Писмото си от 27.012.2020г. и в хода на съдебното производство,
застрахователя е поддържал становище, липсва основание за плащане на
обезщетение, респективно няма данни да е искал от увредения представяне на
удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал такова издадено
от него, за да се извърши дерегестрацията. В резултат, от което с поведението
си самия длъжник-застрахователят, се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия, още повече, че
понастоящем автомобила е свален от отчет, макар и на друго основание.
В резултат, от което съдът намира, че претенцията
на ищецът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е основателна до
размера от 3205.56лв. /разликата от пазарната стройност и цената за скрап/,
като за горницата до претендираните 3582лв. иска следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика,
обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и
др., която се споделя от настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от
момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят от
отговорността на деликвента. Действително според чл.409 от КЗ застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока
по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна
съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования деликвент или от увреденото лице, включително чрез предявяване
от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват данни за
уведомяване на застрахователя от застрахования, следва извода, че в
разглежданият случай меродавна е датата на предявяване на застрахователната
претенция от увредените лица, която според данните по делото е заявена на 16.12.2019г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ответникът дължи мораторна лихва върху основателният размер на обезщетенията,
считано от 16.12.2019г., респективно че искането на ищците за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането до горепосочената дата,
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците се полагат деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от иска и представените доказателства за направени такива.
Изчислени по посоченият начин в полза на ищеца се дължат разноски за заплатен
адв.хонорар в размер на 897.22лв. и в полза на ищцата в размер на 418.16лв.,
или общо 1305.38лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се
следват деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер
възлиза на 1253.75лв. Предвид изложеното и с оглед еднородният и насрещен
характер на вземанията на страните, в полза на ищците, следва да се присъдят
съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 51.63лв.
Във връзка с освобождаването на ищците от
заплащане на държавни такси и разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за производството държавна
такса, чиито размер е 1008.22лв. и направените разходи от бюджета на съда в
размер на 600лв., или общо сумата от 1608.22лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът дължи и 5лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И. И.Г., да заплати застрахователно обезщетение
за вреди, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 16.05.2018г. в
гр.Асеновград на кръстовището между ул.“Конушка“ и ул.“Цар Иван А. II“, по вина
на водача на лек автомобил “Мазда 6“, с рег.№*******, чиято отговорност към
момента на произшествието е бил е застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна
полица №BG/03/117001561570, със срок на действие от 31.05.2017г. до
30.05.2018г., в полза на Д.К.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в размер
на 17000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и негативни психически изживявания, в следствие от настъпили при
инцидента фрактура на лявата ключица, кръвонасядания в областта на лявата
ключица, ожулвания в областта на лявата подбедрица, травматичен оток в областта
на лявото коляно, контузия на гръдния кош, и
в размер на 3205.56лв., за претърпени
имуществени вреди, изразяващи във възстановителната стойност на
л.а.“Фолксваген Бора“, с рег.№*******, и
в полза на А.П.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на 5000лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
негативни психически изживявания, в следствие от настъпилите при инцидента
контузии на двете коленни стави, кръвонасядания, травматични отоци в областта
на двете коленни стави, лявата подбедрица и двете глезенни стави, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 16.12.2019г.-датата на
уведомяване на застрахователя за събитието, до окончателното им изплащане, както
и в полза на двамата ищци на сумата от
51.63лв., представляваща съдебно деловодни разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.К.П. за
неимуществени вреди за разликата над 17000лв. до претендираните 32000лв. и за
имуществени вреди за разликата на 3205.56лв. до претендираните 35582лв., и иска
на А.П.Д. за неимуществени вреди
за разликата над 5000лв. до претендираните 9800лв., както и претенцията им за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от настъпване на
деликта-16.05.2018г. до датата на уведомяване на застрахователят-16.12.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
“ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И. И.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 1608.22лв., от която 1008.22лв.-дължима
държавна такса за производството и 600лв.-заплатено от бюджета възнаграждение
на вещи лица, и сумата от 5лв. за
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: