РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1305
12.06.2018 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД
№ 72 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по
постъпила жалба на А.К.С., с адрес ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-267/13.12.2017 г. на директора
на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Прот. №
2140-15-598/31.10.2017 г. на ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се посочва, че
обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него
разпореждане.
В представена по делото
писмена молба от адв. В., процесуален представител на жалбоподателя, се
поддържат възраженията в жалбата, като се иска отмяна на решението и присъждане
на раноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален
представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения са изложени в писмено становище.
Съдът, като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна.
А.С. е отправил искане
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
чл.69, буква „б“ от КСО със
заявление вх. № 2113-15-2703 от 03.07.2017 г. Към заявлението са представени следните документи за осигурителен стаж: трудова книжка № 100/07.08.1973 г.; трудова книжка №
871/28.07.1982 г.; трудова книжка №
871/19.07.2004 г.; военна книжка №
015212/05.05.1977 г.; обр. УП-3 издаден от „***"
ЕООД в ликвидация; обр. УП-3 № 44/30.06.2017
г. издаден от „***" ООД - Пловдив; обр. УП № 5/16.01.2014
г. издаден от ТПК „***" - гр. Стамболийски; обр. УП-30 № 564/18.04.1990 г. издаден от СУ „***" - Пловдив; обр. УП-13 № 5506-15-1572#1/29.05.2017 г.
Представени са също Удостоверение с изх. № 19 от
03.09.2015 г.на ТПК Г. К.; Уведомително писмо №5506-15-1572-2/29.05.2017г.;Уведомително
писмо № 5506-15-1572-1/01.06.2017г.; УП 15-5506-15-1573-2/01.06.2017 г.; Решение
№ 84 от 20.03.2002 г.; по гр. дело № 5117/2001 г. на ПРС; извлечение от банкова
сметка.
***о, че в представения
обр.УП-3 с посочен издател ,,***" ЕООД в ликвидация - гр. Кричим, липсват
изходящ номер и дата на издаване, както и че в приложената трудова книжка №
871/28.07.1982 г. не е отразен стаж, положен при осигурител „***" ЕООД в
ликвидация - гр. Кричим. Установено е също различие в посочената длъжност, заемана
от С. за периода 24.08.1994 г. -30.04.2000 г. в УП-3 и трудовата книжка.
С Разпореждане № ********** /
Протокол № 2140-15-598 / 31.10.2017 г. на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
неизпълнение на условията за придобит осигурителен стаж от втора категория за
15 години и наличие на сбор от
продължителността на осигурителния стаж и възраст не по малко от 100.
Констатирано е, че към датата
на подаване на заявлението от 03.07.2017г. С. има осигурителен стаж от втора
категория 17 г., 07м. и 10 дни и общ сбор 95 ( осигурителен стаж 35 г. 06 м. и
възраст 60 г. 03 м. и 18 дни).
В
мотивите на разпореждането е посочено, че осигурителният стаж придобит в „***" ЕООД в
ликвидация - гр. Кричим, се зачита по обр.УП-13 № 2113-1 5-2703#5/20,09.2017 г.,
като не се зачита за осигурителен стаж периодите: от 28.10.1981 г. до
31.10.1981 г., от до 01.01.1982 г. 31.12.1984 г., от 01.11.1997 г. до
31.12.1997 г., тъй като съгласно
удостоверение образец УП-13 № 2113-15-2703-5/20.09.2017 г. няма данни за
отработени дни и получен доход; и от 01.01.1985 г. до 31.01.1985 г., от
01.05.1988 г. до 31.05.1988 г. от 01.04.1989 г. до 30.04.1989 г., от 01.02.2000
г. до 30.04.2000 г., тъй като съгласно същият документ във ведомостите на
"***" ЕООД гр. Кричим, лицето фигурира само с име, без отработени дни
и получен доход.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред с жалба с вх. № 1012-15-320/15.11.2017 г. по реда на чл.117 от КСО.
С оглед на подадената жалба и изложените в нея възражения, както и поради обстоятелството, че
в приложената трудова книжка № 871/28.07.1982 г. не е отразен стаж, положен при
осигурител „***" ЕООД в ликвидация - гр. Кричим, а приложеният обр.УП-3 не
е надлежно оформен, е изпратено писмо. до отдел „ООА" при ТП на НОИ
Пловдив за издаване на обр.УП-13 от 28.10.1981 г. до 01.05.2000 г., както и да
се уточни заеманата от С. длъжност за периода 24.08.1994 г. - 30.04.2000 г.,
поради различие в посочената длъжност в трудова книжка и обр.УП-3. Изискано е и
уточняване дали лицето фигурира в разплащателните ведомост след 01.05.2000 г. и
издаване на документи за осигурителен стаж и доход.
В отговор е постъпило уведомително писмо изх. №
1012-15-320#3/29.11.2017 г., в което е посочено следното:
-за м. октомври 1981 г. няма
данни за отработени дни и получен осигурителен доход. За цитирания период няма
данни дали приетата документация е пълна;
за периода от 01.01.1982 г. до 31.01.1985 г. няма данни за отработени
дни и получен осигурителен доход. Не са представени разплащателни ведомости за
„***". В удостоверение № 3275-20/23.03.2006 г. е вписан № на писмо на РДВР
Районна служба ПАБ за пожар в ***;
- за м. януари 1985 г. лицето
фигурира само като име без данни за отработени дни и получен доход. В удръжките
на ведомостта има запис за получен „аванс" в размер на 30 лв.;
- за м. май 1988 г. лицето
фигурира само като име без данни за отработени дни и получен доход;
-за м. април 1989 г. лицето
фигурира само като име без данни за отработени дни и получен доход. В удръжките
на ведомостта има запис за получен „аванс" в размер на 80 лв.;
-за периода от 01.01.1997 г.
до 31.12.1997 г. няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход.
-за периода от 01.02.2000 г. до 30.04.2000 г. лицето фигурира само като
име без данни за отработени дни и получен доход. Във форма на разплащателна
ведомост за всички работници от звено „Автобуси" за трите месеца има
попълнени данни само за заплата и клас. Няма данни в колони „Всичко
начисления", „Удръжки" и „Чиста сума за получаване". Няма
подписи на лицата. За А.К.С. има запис от II минимум." И за трите месеца
са отразени по 67.00 лв. заплата и 17,10% клас.
Посочено е също, че в приетите
от осигурителя „***" ЕООД -гр. Кричим заповеди, свързани с трудовата
дейност, няма данни за А.К.С. и осигурителят не е предал образци УП-3 и УП-30 в
архивохранилището на ТП на НОИ -Пловдив.
Компетентният административен орган е направил извод, че осигурителният стаж, придобит
в „***" ЕООД в ликвидация - гр. Кричим се зачита по обр.УП-13 № 2113-1
5-2703#5/20.09.2017 г. Същият представлява влязъл в сила административен акт.
Посочено е, че не се зачита за
осигурителен стаж периодите: от 28.10.1981 г. до 31.10.1981 г., от 01.01.1982
г.до 31.12.1984 г., от 01.11.1997 г. до 31.12.1997 г., тъй като съгласно
удостоверение образец УП-13 № 2113-15-2703-5/20.09.2017 г. няма данни за
отработени дни и получен доход; и от 01.01.1985 г. до 31.01.1985 г„ от
01.05.1988 г. до 31.05.1988 г„ от 01.04.1989 г. до 30.04.1989 г., от 01.02.2000
г. до 30.04.2000 г., тъй като съгласно същият документ във ведомостите на
"***" ЕООД гр. Кричим лицето фигурира само с име, без отработени дни
и получен доход. Посочено е осигурителният стаж за периода от 01.05.1999 г. до
30.09.1999 г. е зачетен за такъв от трета категория труд, тъй като съгласно
разплащателните ведомост, в обр.УП-13 № 2113-15-2703#5/20.09.2017 г. е вписана
длъжност „пазач".
На основание чл. 40, ал. 1 от
НПОС осигурителният стаж положен от 01.01.1997 г. до 31.10.1997 г. в "***"
ЕООД гр. Кричим се зачита по данните на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от трета
категория, тъй като в регистъра на осигурените лица няма данни за заеманата от
лицето длъжност, а съгласно удостоверение образец УП-13 № 2113-15-27035/20.09.2017
г. във ведомостите няма данни за отработени дни и получени суми от лицето, а в
трудовата книжка за съответния период няма вписване на заеманата от лицето
длъжност.
Съгласно
приложеното към заявлението за отпускане на пенсия съдебно решение №
84/20.03.2002 г. на Пловдивски районен съд, няма данни С. да е работил в
дружеството след м. януари 2000 г.
В
обжалваното по административен и съдебен ред разпореждане е направен извод, че представеното към жалбата копие от удостоверение № 256 от 1986 г.
издадено от ДСО „***", смесено автостопанство - гр. Кричим -, с посочен
вид на управлявания от С. автомобил за периода от 23.10.1981 г., без отразена
крайна дата, и приложеното копие фиш за
трудово възнаграждение за м. март 1987 г., не се вземат предвид при зачитане на
осигурителният стаж, тъй като не представляват документи, удостоверяващи трудов
и/или осигурителен стаж и не е в оригинал. За м. март 1987 г. е зачетен стаж по
обр.УП-13 № 2113-15-2703-5/20.09.2017 г. с календарна продължителност от втора
категория труд.
При съдебното обжалване
са представени следните писмени доказателства от страните: военно отчетна книжка № 015212 от 03.05.1977 г.; УП-3 № 44 от
30.06.2018 г.; Трудова книжка № 871-продължение от 19.07.2004 г.; трудова
книжка № 100 от 08.07.1973 г.; трудова книжка № 871 от 28.07.1982 г.;
Удостоверение № 256/28.02.1985 г. и Удостоверение № 44/30.06.2017 г. от „***“
ООД.
Представени са също писмо с вх. № 10126/22.05.2018 г. от третото неучастващо по делото лице ОД на
МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, с което уведомяват съда, че по данни от
регистър товарен автомобил “Краз” с № ***е вписан в регистъра на името на “***”,
гр. Кричим от 03.11.1981 г. като самосвал с товароносимост 12 тона и товарен
автомобил “***” с № ***е вписан като самосвал с товароносимост 16 тона.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна.
В изпълнение на
изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав
провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл.
146 от АПК.
Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по
жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено
осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в
законоустановената форма.
По
делото не се установи решението на ответника да е издадено
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са
налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие
с целта на закона.
Административният орган е
формирал извод, че не се зачита за осигурителен стаж периодите: от 28.10.1981
г. до 31.10.1981 г., от 01.01.1982 г.до 31.12.1984 г., от 01.11.1997 г. до
31.12.1997 г., тъй като съгласно
удостоверение образец УП-13 № 2113-15-2703-5/20.09.2017 г. няма данни за
отработени дни и получен доход; и от 01.01.1985 г. до 31.01.1985 г., от
01.05.1988 г. до 31.05.1988 г. от 01.04.1989 г. до 30.04.1989 г., от 01.02.2000
г. до 30.04.2000 г., тъй като съгласно същият документ във ведомостите на
"***" ЕООД гр. Кричим лицето фигурира само с име, без отработени дни
и получен доход.
В случая е безспорно
установено, че стажът на оспорващия за спорните периоди – 28.10.1981 г. до 30.04.2000 г. е вписан в трудовата му
книжка. Същевременно се установява, че за периода 01.01.1982 г.-31.01.1985 г.
няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход. Не са представени
разплащателни ведомости за осигурителя. Съгласно удостоверение образец УП-13 №
2113-15-2703-5/20.09.2017 г. от 01.01.1985 г. до 31.01.1985 г., от 01.05.1988
г. до 31.05.1988 г. от 01.04.1989 г. до 30.04.1989 г., от 01.02.2000 г. до
30.04.2000 г., във ведомостите на "***" ЕООД гр. Кричим лицето
фигурира само с име, без отработени дни и получен доход.
От писмо № 2113-15-2703#4
от 20.09.2017 г. се установява, че в разплащателните ведомости на *** ЕООД гр.
Кричим няма данни за начална дата на постъпване на лицето на работа, както и че
лицето А.С. не фигурира след 04.2000 г.
Документите, които са
необходими за установяване на трудовия стаж за процесния период са
регламентирани с разпоредбите на ППЗП (отм.). Съгласно чл. 101, ал. 1 от същия,
трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация. Представеното удостоверение № 256 от 28.05.1986 г. не
е издадено при условията на чл. 101, ал. 3 от ППЗП (отм.), същото съдържа
информация за периода 23.10.1981г.-08.08.1983г., без посочена крайна дата, което
не опровергава изводите на административния орган относно ненадлежно оформената трудова книжка на лицето
за посочения период, както и не води до извод, че през периода 01.01.1997
г.-31.12.1997 г. лицето е било на посочената длъжност като шофьор на товарен
автомобил над 12 т.
Видно от данните по делото, от страна на
органите РУ"СО" - гр. Пловдив е била извършена повторна проверка в
документите на „***“ ЕООД, при което е установено, че в приетите от осигурителя
заповеди, свързани с трудовата дейност, няма данни за А.С..
Заедно с това липсва първична документация -
трудови договори, заповеди и други. Не са представени разплащателните ведомости на
осигурителя за положен труд и изплатени възнаграждение, което обуславя
недействителност на осигурителния стаж по смисъла на чл. 40, ал. 1
вр. ал. 3 от НПОС,
респ. чл. 101, ал.
1 вр. ал. 2 от ППЗП
(отм.).
Съдът
намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя да му бъде зачетен
осигурителен стаж за посочените периоди по представената от него трудова
книжка. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в процесното
решение становище на административния орган, че представените към жалбата
документи, между които посоченото удостоверение, както и съдебно решение и фиш за трудово възнаграждение за м. март
1987 г. не представляват документи, удостоверяващи трудов стаж.
Понятието „осигурителен
стаж" е дефинирано в чл.37, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС) и съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. Според чл.40, ал.3 от НПОС, документите по ал.1
се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Съгласно легалното определение на трудовата
книжка, дадено в чл.347 от Кодекса на труда КТ), тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се
издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена
сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила
обвързва пенсионния орган, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно
сега действащата разпоредба на чл.349, ал.1, т.9 от КТ, в трудовата книжка
задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за
трудов стаж. Съгласно чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж /НТКТС/ при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счётоводител и от работодателя, като се подпечатва с печат
на работодателя. Съгласно чл.12, ал.2 от HTКTC, редовните вписвания в трудовите
книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на
трудовия етаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в
ал. 1 на чл. 6 от същата наредба. По аргумент за противното всички вписвания
след тази дата, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената
от закона доказателствена сила. Датата 01.07.1960 г. е свързана с влизането в
сила на Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка
за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, публикувана във
в.„Известия", бр.53 от 01.07.1960 г. В чл. 4 от тази Инструкция е
посочено: «При напускане на работа и отбелязване на съответните данни във
връзка с това в трудовата книжка, на следващия ред се вписва с цифри и словом
изслуженото време при предприятието, учреждението или организацията, което се
зачита за трудов стаж, съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
изчислен по реда на §§ 96, 97 и 98 от същия правилник. Отбелязва се също така,
че данните, вписани в трудовата книжка съответствуват на данните в
изплащателните ведомости или други изплащателни документи. Тази бележка се
подписва от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатва с печата на
предприятието, учреждението или организацията.»
От представената по
делото трудова книжка № 871 от 28.07.1982 г. е видно, че на стр.11-17 има запис
за осигурителен стаж за периода от 28.07.1982 г -01.03.2000 г. г., положен в “***” ЕООД, с посочена дата на
постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор. Липсва обаче
правоъгълния печат с посочена продължителност,
подписи на длъжностните лица и е положен кръгъл печат от осигурителя. В
представеното продължение на трудовата книжка е посочено прослуженото време в
предприятието за периода 19.07.2004 г.-04.06.2006 г.
С оглед на това за
визирания период трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена съгласно
изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което няма
доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган.
На следващо място настоящият
състав намира за законосъобразни изводите на административния орган изводите
досежно осигурителният стаж, положен от 01.01.1997 г. до 31.10.1997 г. в „***“
ЕООД, гр. Кричим, зачетен по данните на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за трета
категория труд, тъй като в регистъра на осигурените лица няма данни за
заеманата длъжност, а съгласно удостоверение образец УП-13 №
2113-15-2703#5/20.09.2017 г. във ведомостите няма вписване на заеманата от
лицето длъжност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО/ред. ДВ
бр. 98/2016 г./ лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по
чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили
възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8
месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100
за мъжете. С нея законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали
труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/ възраст, ако отговарят на установените в същата три
изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от втора
категория, второто – да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и
последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са
кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие за
да бъде придобито правото на пенсия.
В случая представеното
удостоверение вх. № 10300-8622 от 16.05.2018 г. на ОД на МВР(л.124), предоставя
единствено информация за вида и регистрационните номера на товарните
автомобили, собственост на "***" гр. Кричим, но не съдържа информация
от кого са били управлявани съответните автомобили.
По т. 53а от отм. ПКТП, трудът на шофьори
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора
категория. На основание чл. 2, т. 25 от НКТП от втора категория труд и след
01.01.2000 г., е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и
повече тона. На основание чл. 70 от отм. ПКТП предприятията, фирмите и
организациите са длъжни да вписват не само продължителността на положения
трудов стаж, но и неговата категория, по коя точка от ПКТП (отм.); предлагат да
се зачете стажът, както и какъв е размерът на осигурителната вноска за този
трудов стаж, щом периодът е след 01.03.1991 г. При сключване на трудовия
договор работниците се уведомяват писмено за категорията на длъжността, която
заемат и размера на осигурителната вноска. Товароподемността на товарния
автомобил се определя по паспортните данни на завода производител и
задължително се вписва в издаваните от осигурителя документи за пенсиониране,
тъй като това е абсолютно и необходимо условие за зачитане на стажа от втора
категория труд по т. 53 а от ПКТП отм. Съгласно чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000
г. за прилагане на НКТП, след 01.01.2000 г. също се изисква работодателите, при
изготвяне на документи за осигурителен стаж, да вписват съответната точка от
НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата.
Трудът на шофьорите на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора
категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране (ПКТП - отм.), в сила до 31.12.1999 г. и на основание чл. 2, т. 25
от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000
г.
По делото не представени
безспорни в тази посока, както и доказателства в съответствие с изискването на
чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Липсват и пътни
листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и
тонажът на шофираните автомобили през спорните периоди.
Поради това, правилно е
прието при преценка на правото за пенсия за ОСВ и при определяне на
осигурителния стаж на лицето за периода 28.10.1981 г.-30.04.2000 г., че следва да се ползват
данните по обр. УП-13 № 2113-15-2703#5/20.09.2017 г. В издаденото
удостоверение УП-13 е отбелязано, че за
периода 01.01.1997 г.-31.12.1997 г. няма данни за отработени дни и получен
доход. Съответно в представената трудова
книжка в графа: длъжност на работника или служителя, няма данни и за превозното
средство, управлявано от А.К..
В чл.40, ал.5 от НПОС е
предвидено, в случаите, когато документите по ал.3 (изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд) липсват,
че осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
В настоящия случай от
страна на жалбоподателя не са ангажирани други автентични документи, съдържащи
данни за осигурителния му стаж извън признатия от пенсионния орган такъв. При
липсата на издадени удостоверения по образец, удостоверяващи продължителността
на трудовия стаж за целия претендиран период, както и на данни в
разплащателните ведомости, правилно не е зачетен осигурителния стаж за този
период.
Следва да се отбележи,
че при тези обстоятелства пред жалбоподателя стои открита възможността да
предприеме действия за установяване на стажа си в посочения период по смисъла
на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. липсата
на разплащателни ведомости в случая, представлява липса на писмени данни за
процесния трудов стаж по смисъла на чл. 5 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, поради което този трудов стаж следва да бъде
съдебно установен по реда на посочения закон.
Оспорването на
истинността на процесните удостоверения обр. УП-3 и и на трудовата книжка в
частта за процесните периоди при липса
на изплащателните ведомости за този период, налага проверка на тяхното
съдържание, чрез други доказателствени средства, вкл. и чрез разпит на
свидетели, а такава съдебна проверка би била идентична на съдебното
производство по искане за установяване на трудов стаж по съдебен ред. /Така Решение № 11737
от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2016 г., VI о., докладчик председателят
Александър Еленков/
Предвид всичко посочено
по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на обжалваното Решение № 2153-15-267/13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № **********/Прот. № 2140-15-598/31.10.2017
г. на ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото
е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
представения по делото списък с разноските (на л. 126), същото е в размер на
100 лева за настоящата инстанция.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3
от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.С., с адрес: ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-267/13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/Прот. № 2140-15-598/31.10.2017 г. на
ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА А.К.С., с адрес ***, ЕГН **********,*** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100
(сто) лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: