Р Е Ш Е Н И
Е № 260003
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 04.07.2022 г
.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от трети юни
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при
участието на секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдия
Радка Чолакова, възз.търг. дело № 686 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано в резултат на
постъпила въззивна жалба от Ф. ЕООД, ЕИК *********, против постановеното
решение №260027 от 04.09.2020 г. по търг.дело №956/2019 г. по описа
на О.С. П..
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените от Ф. ЕООД обективно съединени искове срещу
Е.Б.Е. ЕАД за заплащане на сумата общо от 193 266,76 лв., ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 08.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на
произведена от Ф. ЕООД и продадена на Е.Б.Е. ЕАД електрическа енергия
за месеците ноември 2016 г. - 29 248,16 лв. и декември 2016 г. - 28 566,10 лв., за
месеците октомври 2017 г. - 40 287,66 лв., ноември 2017 г. - 16 686,32 лв. и
декември 2017 г. - 20 075,92 лв., за месеците октомври 2018 г. - 21 790,05 лв.,
ноември 2018 г. - 17 086,39 лв. и декември 2018 г. - 19 526,16 лв., като
претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от Е.Б.Е.
ЕАД по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена,
съгласно сключения между дружествата Договор № 519 от 21.06.2012 г. за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници,
както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 36
232,83 лв., както следва: за
месец ноември 2016 г. - дължима сума. в размер на 8 465,72 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 29 248,16 лв.
/търсената преференциална цена за продадените количества ел.енергия в този
месец/ за периода от 01.01.2017г. /падежа за плащане/ до 08.11.2019 г. /датата
на ИМ/; за месец декември 2016 г. - дължима сума в размер на
8 022,32 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 28 566,10 лв.
за периода от 01.02.2017 г. до
08.11.2019 г.; за месец октомври
2017 г. - дължима сума в размер на 172,96лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 879,49 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 08.11.2019 г.; за
месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 7 750,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 39 408,17 лв. за
периода от 01.12.2017 г. до
08.11.2019 г.; за месец
ноември 2017 г. - дължима сума в размер на 3 137,96 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 16 686,32 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 08.11.2019 г.; за
месец декември 2017 г. дължима сума в размер на 3 602,51 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 20 075,92 лв. за
периода от 01.02.2018 г. до 08.11.2019 г.; за
месец октомври 2018 г. дължима сума в размер на 2 076,12 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 21 790,05 лв. за
периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2019 г.; за месец ноември
2018 г. - дължима сума в размер на 1 480,82 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 17 086,39 лв. за периода от
01.01.2019 г. до
08.11.2019 г.; за месец
декември 2018 г. - дължима сума в размер на 1 524,13 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 19 526,16 лв. за периода от
01.02.2019 г. до 08.11.2019 г., като неоснователни.
Съдебното
решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Н.Е.К. ЕАД.
Жалбоподателят
– въззивник Ф. ЕООД, представлявано дружество от управителя си Х.П., чрез
пълномощника му адвокат И.Д. към момента на подаване на въззивната жалба, счита
обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и
необосновано. Моли да се отмени изцяло, като вместо него се постанови решение,
с което да се уважат предявените искове – главен и акцесорен.
Претендира направените по делото разноски, както в първата
инстанция, така и в настоящото производство.
Изложил
е подробни съображения в две насоки - относно липса на валидно
решение на К., с което да се определя НСП за процесния период и
относно закупуване на произведеното количество електрическа енергия
по договорена преференциална цена по силата на сключения договор за изкупуване
между страните.
Ответникът-въззиваемата
страна Е.Б.Е. ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Щ.Р., е подал отговор, в
който моли да се остави без уважение въззивната жалба, като се потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Изложил
е подробни съображения за това, че не са налице твърдените оплаквания при
постановяване на обжалваното решение.
Третото
лице - помагач на ответника Н.Е.К. ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт И.Д.,
също е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли да се остави без
уважение, като се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Апелативният
съд, след като разгледа делото и събраните доказателства, както и във връзка
със становищата на страните, намери за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо право на въззивно обжалване,
а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу решението, с което
са отхвърлени обективно съединените искове. При подаването
на въззивната жалба е спазен двуседмичният срок по
чл.259, ал.1 от ГПК. Съобщението за изготвеното първоинстанционно решение е
връчено на 14.09.2020 г. на ищеца, а настоящата въззивна жалба е подадена от
него чрез куриер на 28.09.2020 г., съгласно справка по номера на
товарителницата. Ето защо, въззивната жалба следва да се разгледа по същество.
Видно
от исковата молба, ищецът твърди, че притежава фотоволтаична PV електроцентрала
Ф. с обща инсталирана мощност 1МWр, находяща се в ПИ ****** в землището на с.С.В., община
Н.З..
Посочва,
че е сключил с ответника договор № 519 от 21.06.2012 г. за изкупуване на
електрическа енергия от собствената му ФЕЦ, като в чл.5,ал.1 от договора
страните се уговорили произведената активна енергия от възобновяеми източници
да се изкупува от купувача на преференциални цени, определени с решение на ДК..
С
решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. К. /ново наименование на ДК./ е установила
нетно специфично производство /НСП/ на електрическата енергия, въз основа на
което са приети преференциални цени. За централа от неговия вид се определя
преференциална цена от 485,60 лв. за МWh без ДДС за електрически централи с
фотоволтаични модули над 200kW. В съответствие с това решение –т.2.15
ответникът е изкупувал произведената електрическа енергия до 1 188 kWh на преференциална цена, а
над 1 188 kWh – на по-ниска цена. Размерът на реално платената сума и
дължима преференциална цена съгласно договора между страните върху цялото
произведено количество електрическа енергия за периода от м.ноември 2016 г. до
м.декември 2018 г. се определя в размер на 193 266,76 лв.
Посоченото
решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. – т.2.15 е отменено от ВАС, като отмяната има
обратно действие, т.е. счита се, че решението не е съществувало, в който смисъл
се позовава на съдебна практика и следователно ответникът му дължи заплащане по
преференциалната цена за цялото количество произведена през година електрическа
енергия, а не само за установеното нетно специфично производство/НСП/, поради
което и претендира разликата от заплатената му по-ниска цена до
преференциалната цена за исковия период.
Ответникът
е подал отговор, в който не е оспорил отмяната на решение № СП – 1 от
31.07.2015г на ДК., в частта по т.2.15, с влязло в сила съдебно решение на ВАС,
но е посочил, че с прието последващо решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на К.,
считано от 31.07.2015 г. е определено НСП, същото, каквото е било прието за
ищеца и с предходната т.2.15 от решение № СП – 1 от 31.07.2015г - 1 188kWh НСП, изкупувано по
преференциална цена от 485,60лв за МWh без ДДС. Приеманите от К. решения
имат предварително изпълнение и поради това счита, че не се дължи
цена, над тази, която вече е заплатил.
На
второ място посочва, че процесният договор е действал между страните само за
определени периоди от време - ноември и декември 2016 г. и 01 -
04.10.2017 г., което време за яснота ответникът определя като „първи период“.
През останалото време от исковия период, определено от ответника като „втори
период“, той счита, че не дължи плащане на цена на произведената от ищеца
електрическа енергия, тъй като не я е изкупувал, а ищецът я е продавал на трети
лица – търговци на електрическа енергия, съгласно дадената му за това
възможност от чл.31 ал.12 от ЗЕВИ на цени по свободно договаряне. За този
период ищецът не е бил член на балансиращата група на ответника и не му е
продавал произвежданата електрическа енергия, а на основание чл.100 ал.1 от ЗЕ
я е продавал на друго лице – търговец на електрическа енергия по свой собствен
избор.
По
отношение на цената, на която трябва да изкупува произведената от ищеца
електрическа енергия през „първия период“, не оспорва, че е изкупувал
електрическата енергия на преференциални цени до НСП, а след достигането му -
на цена за излишък, както ищецът е посочил в справката по чл.366 от ГПК.
Посочва, че този начин на формиране на цената е на основание въведеното понятие
НСП със ЗИД на ЗЕВИ – ДВ бр.56 от 24.07.2015 г. /преди изменението се е
използвал терминът „средногодишна продължителност на работа“/, поради което НСП
се прилага за обекта на ищеца дори и след отмяна на решение № СП – 1 от
31.07.2015г, още повече, че е налице последващо решение № СП – 3, с което се
уреждат отношенията, считано от 31.07.2015 г. и то подлежи на предварително
изпълнение, без да е допустимо спирането му. Дори НСП да не е било определено с
нарочно решение на К., същото подлежи на математическо изчисление и в този
смисъл се позовава на възприетото от съда в Решение № 111 от 30.03.2016 по
в.т.д.№ 582/2015 г. по описа на АС – Пловдив, по което във въззивното
производство служебно е назначена техническа експертиза за определяне на
средногодишното производство, чиито стойности са определяли изкупуваните
количества произведена електрическа енергия по преференциални цени и по цени за
излишък за периода 01.01.2014 г. – 24.07.2015 г., предхождащ измененията със
ЗИД на ЗЕВИ с ДВ бр.56/2015 г.
В
допълнителната искова молба ищецът счита решение № СП – 3 от 06.03.2019
г. за нищожен административен акт, поради издаването му в нарушение
на изричното правило на чл.177, ал.2 от АПК, както и в рамките на недопустимо
производство по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като според него не е
породило правно действие. Поради отмяна на първоначалното решение,
отпаднало е и заплащането на преференциална цена само за
определеното в решението НСП с обратна сила и в отношенията между страните
следва да се прилага сключения договор от 2012 г.
Ищецът
възразява по извършеното от ответника разграничение на два периода на
претенцията за заплащане на цена като счита, че и за посочения от ответника
„втори период“ договорът помежду им е действал, респ. ответникът му дължи
заплащане на преференциална цена за произведената електрическа енергия.
С
допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.
По
делото е конституирано трето лице помагач на ответника – Н.е.к. /Н./ ЕАД,
против когото е предявен обратен иск за сумата общо от 70 432,50 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва, представляваща неплатена цена на продадена електрическа
енергия от Е.Б.Е. ЕАД на НЕК, индивидуализирана по периоди и размери, и сумата
общо от 20 268,95 лв., ведно със законната лихва, представляваща неустойка,
индивидуализирана по главници, за които се претендира, и периоди, като и двете
суми са дължими на основание чл.11 от сключен между дружествата договор № 16ИЕ
– КС94ЗЕ01 от 01.11.2016 г. за продажба на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство.
Ищецът
посочва, че продава на Н. ЕАД цялото количество електрическа енергия, която
е изкупило от производителите от възобновяеми източници, на цената,
на която я изкупува, включително и от ищеца. Ако се уважат исковете,
претендира от третото лице помагач разликата между преференциалната цена и
цената за излишък. За заплащането на тази разлика твърди, че Н. ЕАД е в забава,
считано от падежа на всяка издадена от Е.Б.Е. ЕАД фактура за платена цена от Н.
ЕАД, поради което на основание чл. 11 от Договор № 16ИЕ – КС94ЗЕ01 претендира
неустойка за периода от съответния падеж на всяка фактура до датата на
предявяване на обратния иск.
Срещу
обратния иск е подаден отговор от третото лице помагач НЕК ЕАД, който счита
исковете за неоснователни, тъй като и обуславящите ги първоначални
искове на Ф. ЕООД са неоснователни, като противоречащи на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ.
Преференциалната цена в конкретния случай от 485,60 лв. за МWh без ДДС е определена в
т.15 на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011 г. на ДК. за ФЕЦ с мощност над 200kW. Разпоредбата на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ е в сила от 24.07.2015 г. и цели ограничаване на количествата електрическа
енергия, които се изкупуват по преференциални цени, до размера на нетното
специфично производство/НСП/, чиято легална дефиниция е в §1, т.29
от ДР на ЗЕВИ. Ако се възприеме тезата на първоначалния ищец, че произведената
от него електрическа енергия над НСП му се заплаща по преференциална цена, то
ще се даде възможност на производителя да генерира допълнителни приходи и
възвращаемост в повече от приходите, необходими за покриване на разходите му, включително
и инвестиционните, от нормата на възвръщаемост, които са послужили за
определяне на преференциалната цена, и в този именно смисъл са и мотивите към
проекта на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015 г. Ето защо, отмяната на т.2.15 на Решение №
СП – 1 от 31.07.2015 г. няма да има за последица отпадане на НСП, защото
обектът на ищеца не попада в изчерпателно посочените изключения на чл.31, ал.5,
т.1, предл. второ от ЗЕВИ – това е ограничителна правна норма и тя не може да
се тълкува разширително, аргументите на първоначалния ищец Ф. ЕООД в обратния
смисъл намира за неоснователни.
На
следващо място посочва, че с прието последващо решение от К. решение
№ СЦ – 3 от 06.03.2019 г., отношенията по определяне на НСП, въз основа на
което е определена преференциална цена на основание т.15 от Решение № Ц – 18 от
20.06.2011 г. на ДК., са уредени със задна дата и то по същия начин, по което
са регулирани с решението от 2015 г., т.е. не е настъпила промяна, която да
води до промяна във вече приключилите отношения между страните по първоначалния
иск, респ. между него и Е.Б.Е. ЕАД. Дори да се приеме, че са налице дължими от
него суми, то тъй като те не са изискуеми, е неоснователен искът за неустойка -
липсва забавеното плащане.
След
като за част от процесните периоди, т.нар. „втори период“, Ф. ЕООД е продавал
произведената над НСП електрическа енергия на свободния пазар, на други
търговци по пазарни цени, то договорът не е действал, респ. Е.Б.Е. ЕАД не е
изкупувало енергия и поради това няма задължения да я заплаща на преференциални
цени.
На
следващо място поддържа тезата, че решенията на К. представляват
административни актове и проверката за тяхната допустимост и законосъобразност
се извършва по реда на АПК - от съответния административния съд. Това изключва
възможността на настоящия граждански съд да извършва инцидентен контрол по реда
на чл.17, ал.1 от ГПК. Възразява, че актът на К. е нищожен, поради предвиденото
с него обратно действие, тъй като понятието НСП е въведено със закон, прилага
се от 31.07.2015 г., а К. определя единствено неговите стойности, като се
съобразява със законово определения начален срок в ЗЕ за НСП. Поддържа тезата
на ответника по първоначалните искове, че отмяна на решение на К. няма за
последица възникване на задължение за изкупуване на цялата
произведена енергия по преференциални цени.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и становища на страните се
установява, но и няма спор относно сключеният договор № 519 от 21.06.2012 г. за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, между
страните, по силата на който ищецът, като производител на електрическа енергия
от възобновяеми източници чрез енергиен обект ФЕЦ Ф. – С.В.,
находяща се в с.С.В., Община Н.З., е продавал, а ответникът, като купувач,
изкупувал количеството произведена и доставена от ищеца - продавач активна
електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата,
които продавачът ползвал за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено
потребление и за снабдяване за свои собствени клонове, предприятия и обекти или
продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от ЗЕ и/или на
балансиращия пазар.
В
чл.5 от сключения договор е уредена цената и плащането и. Произведената активна
електрическа енергия се изкупува от купувача по
определена от ДК., сега с наименование К., преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида
на енергийния обект, който се определя от продавача чрез декларация
по образец - приложение 2. Уговорени са отговорностите и
обезщетенията, както и допълнителни разпоредби. В чл.27 страните са
приели, че в случай на промяна на условията при сключване на договора /срок,
преференциална цена и др./ по силата на нормативен акт или административен акт
на компетентен орган, и новите условия са задължителни между страните, то те ще
се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо допълнително
споразумение. Посочени са приложенията, неразделна част от договора , както и
необходимите документи към него.
Към
момента на сключване на договора преференциалната цена за енергийния обект на
ищеца е определена в т.15 на решение № Ц – 18 от 20.06.2011 г. на ДК. - 485,60
лв. за МWh без
ДДС за ФЕЦ с мощност над 200kW.
Договорът
е сключен при действието на Закон за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/, уреждащ обществените отношения, свързани с производството и
потреблението на енергията от възобновяеми източници. Към момента на
сключването му е действала разпоредбата на чл.31,ал.5 от него, съгласно която
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото
количество електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на
количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти; 3. продава по свободно договорени цени по реда на глава
девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
В
хода на действието на договора посочената разпоредба е изменена, съгласно ДВ, бр.56
от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., като според изменението
общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на К.; за обектите по чл.
24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не
се прилага; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т. 1.
Така
изменената разпоредба на чл.31,ал.5 от ЗЕВИ намира приложение в отношенията
между страните, съгласно постигнатото съгласие между тях в чл.27 от договора,
според което не се изисква допълнително споразумение. С нея се въвежда
понятието нетно специфично производство /НСП/, което представлява
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на К. за определяне на преференциални цени, след
приспадане на собствените нужди, съгласно легалната дефиниция в пар.1,т.29 от
ДР на ЗЕВИ. Промяната е нормативна, по силата на закон, и следователно
задължителна между страните, за която не е нужно да се допълва първоначално
сключеният договор.
Прието
е и решение на компетентния орган К. относно размерът на НСП - решение
№ СП – 1 от 31.07.2015 г. на К., като т.2.15 от решението се отнася за
централа от вида на собствената на ищеца. Решението е отменено с влязло в сила
съдебно решение на ВАС.
Впоследствие
е прието последващо решение от К. - решение № СП – 3 от 06.03.2019
г., с което се установява, считано от 31.07.2015 г. НСП на електрическа енергия
в размер на 1888 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена 485,60 лв./МWh в решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. по
т.15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp. С влязло
в сила съдебно решение от 24.02.2021 г. по адм.д.№13592/2019 г. на ВАС е
отхвърлена жалбата на Д.-Е. ЕООД срещу посоченото решение № СП – 3. Това е
довело до оставяне без разглеждане на жалбата на Ф. ЕООД и
др.засегнати дружества против посоченото решение № СП -3, за която е
образувано адм.дело 3659/2019 г. на АССГ и прекратяване на
производството му с влязло в сила определение на 17.03.2022 г. Така е останала
преференциална цена 485,60 лв./МWh, както и посоченото в решението на К. НСП.
Установява
се, че ответникът е започнал да изкупува произведената
енергия по преференциална цена до достигане на НПС, а след това - по цена
за излишък
От
назначената съдебна комплексна техническа и счетоводна експертиза се установява,
че централата на ищеца е с инсталирана мощност на
фотоволтаичните модули 875,7 kWp, като попада в групата
електрически централи с мощност над 200 до 10 000 kWp. За тях
К. е определила средна годишна продължителност на работа 1250 часа на 1 kW инсталирана
мощност и НСП след приспадане за собствени нужди в размер на 1188 kWh/1 kWp,
в резултат на което се получава годишно НСП - 1 040 331,20 kWh. В табличен
вид са посочени моментите, в които се е достигнало до НСП за 2016 г., за 2017
г. и за 2018 г., т.е. за процесните периоди, надхвърлящото количество
електрическа енергия, членството на ищеца в балансирани групи за процесния
период, купувачите на електрическата енергия над НСП и цената за
него, НСП на база данни за ежемесечното брутно производство от паметта на
инвер-торите на централата на ищеца през 2018 г. , сравнено с отчетеното за
същия период количество на изнесена към е.р.м. електрическа енергия, отчетено
на търговския електромер на централата - 1187,5 kWh/1 kWp. Съдът
кредитира експертизата като компетентна и изготвена от специалисти.
При
така установеното по делото следва да се отговори на основният въпрос относно
действието на решение №СП – 3 на К.. Следва да се има предвид, че по силата на
чл.13 от ЗЕ, К. се произнася с мотивирани решения, които са
индивидуални и общи административни актове, като по отношение
определянето на цените по чл.36а, решението е индивидуален
административен акт. С отмяната му по съдебен ред и съобразно
чл.177,ал.1 и чл.159,т.6 от АПК решението на съда има действие не
само за страните по делото, а и по отношение на всички. Това е дало
основание да бъде възобновено производството адм.дело №3659/2019 г.
на АССГ, което е било спряно до приключване с решение на други дела
на АССГ с №№3500 и 3580 от 2019 г., имащи за предмет същото решение №СП – 3.
Жалбата на ищеца и др.заинтересовани лица по възобновеното дело е била оставена
без разглеждане и производството прекратено с влязъл в сила съдебен акт, тъй
като има влязло в сила съдебно решение на ВАС, по което има
произнасяне по оспореното решение на К. в цялост, което е пречка за
проверка на същия по жалби на други засегнати лица. Без
значение е дали ищецът е бил страна в административното производство на ВАС,
тъй като жалбата срещу него би била недопустима. Съгласно чл.302 от ГПК, влязлото в сила решение на административен съд е задължително
за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден
и законосъобразен. Ето защо, посоченото решение № СП – 3 на К., т.2,15 поражда
действие в отношенията между страните, както е посочено в него. Същото е
действително и задължително, като разпоредбата на чл.177,ал.3 от АПК
изключва и възможността в случая в хипотезата на чл.17 от ГПК да се
прави и инцидентен контрол относно нищожността на този административен акт.
Въз
основа на гореизложеното и тъй като се установява преференциална цена 485,60
лв./МWh при посоченото в решението на К. НСП, предявеният главен иск за
разликата между преференциална и цена по излишък се явява неоснователен и
следва да се отхвърли. Поради неоснователността му следва да се отхвърли и
акцесорният иск за обезщетение за забавено плащане. До този краен извод, макар
и по- други съображения е достигнал и окръжният съд, поради което неговото
решение следва да се потвърди.
По
разноските- ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което е
основателно, като му се дължи в размер на 300 лв. На третото лице помагач не се
дължат разноски на основание чл.78,ал.10 от ГПК.
Водим
от гореизложеното , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №№260027 от 04.09.2020 г. по търг.дело
№956/2019 г. по описа на О.С. П..
Осъжда Ф.
ЕООД да заплати на Е.Б.Е. ЕАД юрисконсултско възнаграждение на въззивното
производство в размер на 300 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на Е.Б.Е. ЕАД, а именно
Н.е.к. ЕАД.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.